Решение по дело №45802/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3614
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110145802
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3614
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110145802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано е по искова молба на „ДЗИ - - О З” ЕАД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД
срещу С.О, с които се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 171.93 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по имуществена застраховка
„Каско+“ с полица № 440220229000852 по ликвидационна преписка №
44012132100390, образувана по ПТП, реализирано на 04.01.2021г. в гр. София, ж.к.
***“ (в участъка между ул. Витиня и ул. Стефан Богориди), ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2022г., до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско+“ на лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Суифт“, рег. № СВ9519КР, обективирана в застрахователна
полица № 440220229000852 от 22.07.2020г., със срок на валидност от 09.08.2020 г. до
08.08.2021г., сключена със „СМДЛ Дентал Диагностикс“ ООД. Твърди, че на
04.01.2021г. в гр. София, ж.к. ***“, водачът на лекия автомобил попаднал в
необезопасена и необозначена пълна с вода дупка на пътното платно, поради което
били нанесени материални щети на лекия автомобил, изразяващи се в увредена кора
под двигател. При ищеца била образувана щета № 440220229000852, бил извършен
оглед на автомобила и било определено обезщетение в размер на 156.93 лв., което е
прихванато от застрахователя с дължимите от застрахования „СМДЛ Дентал
1
Диагностикс“ ООД застрахователни вноски, както и били извършени ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лв. Ищецът отправил регресна покана № 0-92-
7366/10.06.2021г., като с писмо от 10.12.2021 г. ответникът отказал да заплати
предявената претенция. Поради това се предявява регресен иск срещу С.О, като имащ
вменено по закон задължение за поддържане изправността на пътищата, публична
общинска собственост. Претендира се и законна лихва върху сумата от 171.93 лв. (с
включени 15.00 лв. ликвидационни разноски), считано от датата на подаване на
исковата молба- 25.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли да
бъдат присъдени сторените от него разноски по делото, вкл. за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - С.О, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че непосочването на
местонахождението на процесната неравност на пътното платно, в противоречие с
обичайната практика за точното отразяване на факти и обстоятелства относно
настъпването на ПТП, което следва да се приеме като липса на предмет на делото.
Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че от страна на водача е нарушен чл.20,
ал.2 ЗДвП (възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че водачът
е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с
пътната обстановка да се движи със съобразена скорост, според конкретните условия и
състоянието на пътя и със скорост, която би му позволила да избегне неравност на пътя
и позволяваща му да наблюдава непрекъснато пътното платно). Оспорва увреждането
да е причинено вследствие на преминаване на автомобила през сочената неравност на
пътното платно, като сочи, че вероятната причина за настъпване на събитието е
качване автомобила на бордюр или офроуд движение. Поддържа, че за застрахователя
не е възникнало регресно вземане спрямо ответника, тъй като стойността на
определеното застрахователно обезщетение е приспадната от дължимата четвърта
вноска по застрахователния договор, поради което няма извършено плащане към
застрахования. Оспорва и да е валидно уведомен за настъпване на процесното събитие,
тъй като не били налице данни водачът на автомобила, който е подал уведомление до
застрахователя, да е бил упълномощен с правата да управлява процесния автомобил,
така и да уведоми от името на застрахованото лице ищеца за настъпване на процесното
събитие. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

2
Предявен е осъдителен иск по реда на правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във
вр. с чл.49 ЗЗД от „ДЗИ - - О З” ЕАД срещу С.О..
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването
на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже: /1/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ към 04.01.2021 г. между
него и застрахованото лице с обект - процесния автомобил; /2/ настъпване на покрит
застрахователен риск - твърдяното ПТП по посочения от ищеца начин; /3/ претърпени
от застрахованото лице имуществени вреди в размер на 171.93лв. (с включени
ликвидационни разноски от 15 лв.), вследствие от попадане на собствения му
автомобил в дупка в гр. София, ж.к. ***“; /4/ пряка и непосредствена причинна връзка
между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; /5/ изплащане от
застрахователя – ищец в полза на застрахованото лице „СМДЛ Дентал Диагностикс“
ООД на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 171.93 лв.; /6/
противоправно и виновно бездействие от страна на служители на ответника да
изпълнят нормативно вменени им задължения; /7/ пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното и виновно бездействие и настъпилото застрахователно
събитие.
Съдът е разпределил в тежест на ответника да докаже плащане на претендираната
сума, да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, да
установи, че е обезопасил и обозначил процесната пътна неравност, както и да докаже
наличието на други обстоятелства, изключващи отговорността му, вкл. да докаже
въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване -
че причина за процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Суифт“, рег. № СВ9519КР, който не е съобразил движението си с
пътната обстановка.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към процесното ПТП ищецът е бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Суифт“, рег. № СВ9519КР, обективирана в застрахователна полица
3
№ 440220229000852 от 22.07.2020г., със срок на валидност от 09.08.2020 г. до
08.08.2021г., сключена със „СМДЛ Дентал Диагностикс“ ООД, така и в срока на
покритие при ищеца била образувана щета № 440220229000852, по която било
определено обезщетение в размер на 156.93 лв., което е прихванато от застрахователя с
дължимите от застрахования „СМДЛ Дентал Диагностикс“ ООД застрахователни
вноски, както и били извършени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв.
Същото се доказва и от приетите по делото писмени доказателства - автомобилна
застраховка „Каско+“ по комбинирана застрахователна полица № 440220229000852 с
период на валидност от 09.08.2020г. до 08.08.2021г., уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 06.01.2021г., опис заключение на щета №
44012132100390/06.01.2021г., калкулация по претенция, фактура и фискален бон от
21.01.2021г. и ликвидационен акт по щета № 20701393898 по преписка №
44012132100390.
От приетата по делото регресна покана по щета № 44012132100390 (л.31),
получена при ответника на 15.06.2021г., се установява, че ищецът е поканил ответника
да заплати сумата от 171.93лв., представляваща 156.93лв. изплатено от застрахователя
обезщетение с включени 15лв. ликвидационни разноски.
По отношение на спорния по делото механизъм на ПТП, съдът приема, че ищецът
е доказал настъпване по описания в исковата молба начин на ПТП, съвкупно от
събраните по делото доказателства, а именно:
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел
в режим на призоваване – св. А., от показанията на който се потвърждава, че е участвал
и в инцидент, при който при управление със съобразена на пътната обстановка скорост
на служебен автомобил „Сузуки Суифт“ в кв. Сухата река по ул. Константин Фотинов
попаднал в дупка, за която нямало означения, усетил удар, след което били
констатирани вреди по автомобила- пропукване на кората на автомобила.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че описаният механизъм на
ПТП (на 04.01.2021г. около 15:40ч. л.а. Сузуки Суифт рег.№ СВ 9519 КР, при
движение в кв. Сухата река по ул. Константин Фотинов, преминава през дупка на
пътното платно пълна с вода) и уврежданията на л.а. отразени в описа на
застрахователя, са в пряко причинно-следствена връзка, а стойността, необходима за
възстановяване на л.а., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била
в размер на 188.32лв., а обичайните разноски били в размер на 15лв. (под
претендирания размер).
Съвкупно от цитираните доказателства се установява механизма на настъпване на
вредите, неизправността на пътната настилка, така и характерът и размерът на
повредите на МПС.
4
Въпросният пътен участник е собственост на С.О съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл..167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Поради което, наличието на дупка /неравност/ на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на
които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради
което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на общински път, от което ПТП са настъпили
процесните вреди, които са били обезщетение от застрахователя- ищец, то на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата застрахования срещу
С.О за вредата до размера на претендираното обезщетение и обичайните разноски - в
настоящия случай сумата от 171.93 лв.
По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани със скоростта или на други правила, установени в нормативен акт,
доколкото липсата на спомени на свидетеля водач не следва да се тълкува в обратен
смисъл, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат. Неоснователно е и оспорването, че в
конкретния случай дупката на пътя е "предвидимо препятствие", което да породи
задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, защото на свой ред ответникът е следвало да
изпълни задължението си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да сигнализира посочените
препятствия по пътя. Не се установява и „дупката“, като част от пътната настилка
(посочена в удостоверителната част на протокола за ПТП с местоположение на
пътното платно), да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, т.е. ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение,
вследствие на което е и настъпила вреда.
От приетите по делото общи условия се установява, че застрахователят осигурява
покритие за рискове ПТП, т.е. по аргумент на противното, процесните вреди
представляват събитие по покрит риск.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан.
По разноските:
5
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 50лв. за д.т. и 250лв. депозит за
вещо лице, 30лв. депозит за свидетел, претендирал е и адвокатско възнаграждение в
размер на 168лв., поради което ответникът следва да бъде осъден за сторените
разноски в общ размер на 498лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД С.О, гр.София, ул.
Московска № 33, представлявана от кмета Й.ка Асенова Фандъкова, да заплати на
„ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК: ****, гр.София, ***, сумата от 171.93лв., представляваща
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по имуществена застраховка „Каско+“ с
полица № 440220229000852 по ликвидационна преписка № 44012132100390,
образувана по ПТП, реализирано на 04.01.2021г. в гр. София, ж.к. ***“ (в участъка
между ул. Витиня и ул. Стефан Богориди), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.08.2022г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О, гр.София, ул. Московска № 33,
представлявана от кмета Й.ка Асенова Фандъкова, да заплати на „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК:
****, гр.София, ***, разноски по делото в размер на 498лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6