РЕШЕНИЕ
№ 142
02.06.2020г. гр. Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд
наказателен състав на двадесет и
седми май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с. М.Б.АНД
№ 1793 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„В.Ш.Г.” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П.Ш., против Наказателно
постановление № 457997-F499978/19.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр.
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите,
на основание чл.185, ал.2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500
лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото
постановление като постановено в противоречие с материалния закон. При
условията на евентуалност се моли да се измени наложеното наказание като се
намали до предвидения минимален размер. Нве се ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП на 09.07.2019 г., в търговски обект- магазин за вино, находящ се в гр. Н.,
ул. „Х.К.”, № *, стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало
монтиран, въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещ ЕКАФП,
който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Разчетената касова наличност на фискалното устройство била в размер на 137,70
лв., а фактическа наличност- 317,10 лв. Установена била положителна разлика в
размер на 179,40 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която
не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № F499978/15.07.2019 г., въз основа на който
е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
От страна на жалбоподателят не се оспорват
констатациите, залегнали в наказателното постановление, досежно размера на
констатираната разлика, като се твърди, че същата не съставлява касова
наличност, а представлявала оборота от предходния ден, който служителката в
обекта неправилно била изброила и прибавила към фактическата наличност. На
първо място доказателства в тази насока не бяха ангажирани от страна на
жалбоподателя, чиято беше тежестта да докаже твърденията си. На следващо място
дори и да се приеме, че се касае за оборотни пари, останали от предходния ден,
същите е следвало да бъдат въведени във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени”. Към момента на отчитане на служителя, тази сума следва да
се изведе чрез операцията „служебно изведени” и предаде на съответното лице,
което отчита оборота на обекта. Именно по този начин и посредством тази
операция, която намиращото се обекта фискално устройство е притежавало, може да
се оправдае фактическото наличие на суми в обекта, включително и такива,
съставляващи оборота от предходния ден. В този смисъл правилно и тази сума е
била включена в изброените средства, тъй като фактическата наличност в обекта
съставляват всички суми, намиращи се в обекта, свързани с дейността му. Без
значение е в случая и факта дали тази разлика, съставляваща според
жалбоподателя оборот от предходния ден, е била отразена в касовата книга
/доказателства, за което също не бяха ангажирани/. Това е така, освен по
посочените по- горе съображения, но и предвид факта, че към датата на проверката
нормата на чл.33, ал.2 от нарушената наредба, даваща правото да се отразява
промяната в наличността в касовата книга, е била отменена с ДВ № *6/2019 в сила
от 29.03.2019 г. Следва да се отбележи обаче, че дори и да не беше отменена
визираната разпоредба, то същата е давало правото на отразяване в касовата
книга само ако наличното в обекта фискално устройство не е притежавало
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, каквито
регистрираното устройство е имало. Ето защо всяка налична сума в обекта следва
да бъде отразена в устройството.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено.
Отговорността
на жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2,
изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция
в размер от 500 лева до 2000 лева за едноличен търговец или юридическо
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или
на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП
притежават операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради
което въведените парични суми е следвало да бъдат отразени. В описателната част
на обжалваното наказателно постановление и в акта за установяване на
административното нарушение липсват констатации, че установената разлика е от
неотчетени продажби, от което може да се направи единствено извод, че
неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не
е довело до неотразяване на приходи. Предвид на това правилно имуществената
санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение
второ. В случая на жалбоподателят е наложено наказание в размер на 1500 лв., като
настоящата инстанция счита за справедлива санкция в размер на минимално
предвидения, а именно 500 лв. До този извод съдът стигна като взе предвид
размера на установената разлика, както и липсата на данни за допуснати други
нарушения, поради което санкция в минималния размер е достатъчна за да изпълни
превантивната си функция.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на
наказващият орган за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в полза на наказващият орган следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването
страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и
намаляването на наложената санкция от 1500 на 500 лв., съдът достигна до извод,
че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 27 лв. (арг. от чл. 63, ал.
3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от
претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната
практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали
претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). Посочената сума
следва да се присъди в полза на Централно управление на НАП, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ТД в
Бургас.
Искане за присъждане на разноски
от страна на жалбоподателя не бе направено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ „Наказателно постановление № 457997-F499978/19.08.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2,
изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, на В.Ш.Г.” ЕООД, ЕИК *****, представлявано
от П.Ш., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същата от 1500 лева
на 500 лв.
ОСЪЖДА В.Ш.Г.”
ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П.Ш., да заплати на ЦУ на НАП- София сумата
от 27 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: