№ 667
гр. Плевен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201853 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на П. Г. И., с ЕГН: ********** от ***
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4248899, с което на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложил на П. Г. И.
– глоба в размер на 1200 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш, като се сочи
че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, като се
излагат доводи в тази насока.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание
представител и не се представлява.
Административно наказващият орган ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна,
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си
гарантира правото да оспори административното обвинение и
съотевтната адмнинистративно наказателна санкция.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство не са допуснати нарушения.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че
МПС се е движило със скорост от 91 км/ч при разрешена скорост за този
участък от пътя от 50 км/ч, с превишение от 41 км/ч. Посочено е мястото на
извършване на нарушението, посоката на движение на моторното превозно
средство.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков
материал, като същите са годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства,
установяващи различни от посочените факти.
Описаната в процесния електронен фиш скорост е била констатирана с
мобилна радарна система за контрол на скоростния режим – ATCC СПУКС
ARH CAM S1, т.е. годна мобилна радарна система преминала
успешно последваща проверка, с отчетен толеранс.
По делото е приложен снимков материал, приет като доказателство, от
който се установява, че процесният автомобил се е движил с превишена
скорост в място, където е важало ограничение от 50 км.ч.
При използваната в случая мобилна радарна система е и приспадат 3
км.ч. толеранс, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С
оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 91 км.ч., за която именно
2
е санкционирането /при измерена скорост 94 км.ч./.
Автомобилът е бил засечен с автоматизирано техническо средство
- мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, със срок на валидност по време на процесното
нарушение. Фиксирана е скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др.
В тази връзка по делото са приети като доказателства - удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протоколи за проверки на
радарното средство, протокол за мястото за контрол за процесния пътен
участък, от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство и ограничението от 50 км.ч. за
процесния участък от пътя – както и мястото за контрол на скорост
на автопатрул на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Плевен с технически
средства .
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.”.
Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният
фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.”.
В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил
нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни
правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена
3
декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
В случая, видно от събраните по делото доказателства
жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал
декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало
процесното МПС на процесната дата.
В разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е установена и оборимата
презумпция, че при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител.
Тежестта за доказването на друг нарушител се носи именно от
законния представител на юридическото лице собственик на МПС-то, в едно
производство по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В този смисъл, несъбирането на данни кой е управлявал автомобила не
представлява нарушение на процесуалните правила и не влече
незаконосъобразност на издадения фиш.
В настоящия случай Електронния фиш е получен от П. Г. И. – законен
представител на фирма ***.
Към материалите по делото липсват каквито и да е доказателства, че в
срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, П. Г. И. е представил писмена декларация с
данни за лицето, което е управлявало процесния автомобил.
От справката за регистрация на МПС е видно, че собственик на
процесния автомобил е дружеството ***, представлявано от П. Г. И. и ***.
Жалбоподателят П. Г. И. е един от законните представители на
посоченото дружество.
Доколкото субект на нарушение като процесното може да бъде само
физическо лице, правилно наказващия орган е ангажирал отговорността на П.
Г. И., именно като физическото лице, в качеството му на законен
представител на юридическото лице, чиято собственост е автомобилът, след
като същият не е посочил друго физическо лице, което да е управлявало
автомобила в този момент.
В хода на административно - наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включая сочените
4
в жалбата.
В ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.
При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални
нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени. Снимковият материал е достатъчно ясен и
четлив.
Правната квалификация по чл.21 ал.1 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение.
По отношение на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя
при условията на повторност, съдът намира следното:
При извършена справка от контролните органи се е установило, че срещу
жалбоподателя е имало издаден електронен фиш №3878555 за извършено
нарушение на дата 15.08.2020 от ОД на МВР – Плевен отново за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Установило се, че електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя и е
влязъл в сила. Видно от справка за нарушител на водача.
Процесното нарушение е било извършено от жалбоподателя на дата
18.08.2020 г.
В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач.
С Електронен фиш серия К № 3878555, издаден от ОД на МВР –
Плевен , жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е
превишил разрешената скорост за движение.
В едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №
5
4248899, а именно на дата 07.12.2020 г. отново било установено от
контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена
скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП
разрешена скорост за управление на МПС.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че определената санкция на
жалбоподателя с така издадения електронен фиш е правилно определен.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4248899, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е
наложил на П. Г. И., с ЕГН: ********** от *** – глоба в размер на 1200 лв. за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален
административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6