№ 309
гр. П., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
224/02.03.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220101614, Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на Н. Д. И., ЕГН **********
от П., ул. „А.С.“ № 106. ет. 4. ап. 14, В. Г. Ф., ЕГН ********** от П., ул.
„К.Ч." № 46 и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул. „Г.П." № 26. ет. 9. ап. 32, че И. Е.
Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „О.С.”
№ 32, са собственици на 23 кв. м., които са оцветени в жълто на Приложение
1 от съдебно-техническата експертиза, което е неразделна част от настоящото
решение, находящо се на лист 64 от делото, представляващи част от поземлен
имот с идентификатор 55155.501.1486 по кадастралната карта на гр. П., с
административен адрес: ул. “Г.Б.” № 41 А, с площ 352 кв. м., незастроен,
трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно
ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с идентификатори
1
55155.501.1437, 55155.501.233, 55155.501.235 и 55155.501.9544 и е осъдил Н.
Д. И., ЕГН ********** от П., ул. „А.С.“ № 106. ет. 4. ап. 14, В. Г. Ф., ЕГН
********** от П., ул. „К.Ч." № 46 и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул. „Г.П." № 26,
ет. 9. ап. 32, на основание чл.108 ЗС, да предадат владението върху
горепосочените 23 кв.м., оцветени в жълто на Приложение 1 от съдебно-
техническата експертиза, което е неразделна част от настоящото решение,
находящо се на лист 64 от делото, представляващи част от поземлен имот с
идентификатор 55155.501.1486 по кадастралната карта на гр. П., с
административен адрес: ул. “Г.Б.” № 41 А.
Отхвърлил е предявения от И. Е. Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН
********** и двамата от гр. П., ул. „О.С.” № 32 срещу Н. Д. И., ЕГН
********** от П., ул. „А.С.“ № 106. ет. 4. ап. 14, иск с правно основание
чл.109 ЗС, с който се иска ответницата да бъде осъдена да преустанови
действията, с който пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото
си на собственост върху собствения им поземлен имот с идентификатор
55155.501.1486 по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: ул.
“Г.Б.” № 41 А, с площ 352 кв. м., незастроен, трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“,
при съседи имоти с идентификатори 55155.501.1437, 55155.501.233,
55155.501.235 и 55155.501.9544, като премахне навес, построен на границата
между имоти с идентификатори 55155.501.1437 и 55155.501.1486 по
кадастралната карта на гр. П., попадащ частично в имот с идентификатор
55155.501.1437 и частично в имот с идентификатор 55155.501.1486, като
неоснователен.
Осъдил е Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ул. „А.С.“ № 106. ет. 4. ап. 14,
2
В. Г. Ф., ЕГН ********** от П., ул. „К.Ч." № 46 и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул.
„Г.П." № 26. ет. 9. ап. 32, да заплатят, на основание чл.78, ал.1 ГПК на И. Е.
Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „О.С.”
№ 32, сумата в размер на 400 лева, представляващи сторените в
производството разноски.
Осъдил е И. Е. Б., ЕГН ********** и С. Й. Б., ЕГН ********** и
двамата от гр. П., ул. „О.С.” № 32, да заплатят, на основание чл.78, ал.З ГПК
на Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ул. „А.С.“ № 106. ет. 4. ап. 14, сумата в
размер на 500 лева, представляващи сторените в производството разноски.
Против така постановеното решение само в частта, касаеща иска с
правно основание чл.108 от ЗС, е постъпила въззивна жалба от Н. Д. И. чрез
нейния процесуален пълномощник адв.Ч. с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил
разтълкувал договорката в раздел ІІ на н.а. № 132, т.І, рег.№ 1468, н.д. №
116/22.05.2017 г. на нотариус Ю.В. за доброволна делба на недвижим имот,
като неправилно бил приел, че се касае за извънсъдебна спогодба между
трети лица, която няма обвързваща сила по отношение на страните в
настоящия процес. Според жалбоподателката тази договорка представлявала
договор за учредяване на право на ползване, с който праводателят на ищеца е
учредил в полза на ответниците вещно право на ползване върху спорната част
от имота на ищеца. Договорът бил сключен в нотариална форма съгласно
изискването на закона. Позовава се на чл.55 и чл.56 от ЗС, регламентиращи
ограниченото право на ползване и възможността то да се придобива по
различни придобивни способи, вкл. и чрез правна сделка. Подчертава, че то
може да се придобива отделно от правото на собственост и може да бъде
запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-
3
собственик, а собственикът на имота бил длъжен да осигури достъп до имота
на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване. Искането е
решението да бъде отменено в тази своя част, вместо което искът с правно
основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от В. Г. Ф. и Т. Ф. чрез техния
процесуален пълномощник адв.Х., в която се твърди, че в доклада по делото
или в хода на съдебното производство районният съд не бил констатирал
неяснота на уговорката в раздел ІІ на н.а. № 132, т.І, рег.№ 1468, н.д. №
116/22.05.2017 г. на нотариус Ю.В., а това бил направил едва с акта по
съществото на спора. Жалбоподателите считат, че съдът не е можел сам да
тълкува волята на страните, изразена в спорната уговорка, а е бил длъжен да
отмени определението за даване ход на делото по същество и да даде
указания на страните да установят истинската обща воля, в резултат на което
бил допуснал съществено процесуално нарушение, опорочаващо обжалваното
решение. От събраните по делото доказателства се налагал безспорния извод,
че ответниците владеят процесната част на правно основание, което било
пречка за уважаване на ревандикационния иск. Искането е решението да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът с правно
основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане
на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищците И.
и С. Б.и чрез техния процесуален пълномощник адв.Ц. с искане решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират разноски за тази инстанция.
4
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във
въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Н. Д. И., В. Г. Ф. и Т. Ф., ищците Б.и са
твърдели, че са закупили по време на брака си поземлен имот с
идентификатор 55155.501.1486 по кадастралната карта на гр. П., с
административен адрес: ул. „Г.Б.” № 41 А, с площ 352 кв. м., незастроен.
ПридобИ.ето било станало с нот. акт № 143, т. I дело № 126/2017 г. на
нотариус Ю.В..
Твърдели са, че ответниците са съсобственици на съседния имот с
идентификатор 55155.501.1437, като В. Ф. бил придобил възмездно права в
този имот по време на брака си с Т. Ф..
Ищците депозирали в Община П. инвестиционни проекти за строеж на
жилищна сграда в имота, като проектите били съобразени с кадастралната
карта. При извършеното геодезическо замерване било установено, че
ответниците владеят част от поземления имот на ищците, която
представлявала ивица по цялата имотна граница между двата имота, като
навлизането било с 0.80 м. в южната част на границата и 1.50 м. в северната
част. По този начин ответниците владеели около 25 кв. м. от имота на
ищците. Тази част била при съседи: от изток - югоизток имот 55155.501.1437.
от запад-северозапад имот от север имот 55155.501.233 и от юг - улица „Г.Б.“,
заснета като имот 55155.501.9544. Данъчната оценка на 25 кв. м. от имота
била 572,50 лева.
5
В североизточната част на границата ответницата Н. Д. И. държала една
незаконна постройка, представляваща навес, като част от този навес навлизал
в имота на ищците. Същият бил едноскатен, с наклон към имота на ищците,
като над навеса минавала водосточна тръба от жилищната сграда, която
отвеждала дъждовните води в имота на ищците. По този начин навесът
създавал пречки на ищците да ползват изцяло и необезпокоявано имота си. С
писмо изх. № 44-Д-240/29.05.2018 г. на Кмета на Община П. бил даден 14-
дневен срок на Н. И. да премахне навеса, но до този момент това не било
изпълнено.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 25 кв.
м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 55155.501.1486
по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: ул. “Г.Б.” № 41 А,
с площ 352 кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи
имоти с идентификатори 55155.501.1437, 55155.501.233, 55155.501.235 и
55155.501.9544 и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на
ищците върху тази част от поземлен имот с идентификатор 55155.501.1486.
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС се иска от съда да
осъди ответницата Н. Д. И. да премахне навес, построен на границата между
имоти 55155.501.1437 и 55155.501.1486 по кадастралната карта на П.,
попадащ частично в имот 55155.501.1437 и частично в имот 55155.501.1486.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Ф. и Т. Ф., чрез пълномощника
си адвокат Ц. И. Х. от АК П., са депозирали отговор, в който изразяват
6
становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Оспорват изцяло исковете и молят да бъдат отхвърли като неоснователни.
Твърдели са, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164,
т. VIII, рег. № 11452, н. д. № 1411/2008 г. /25.11.2008 г./ по описа на Нотариус
А.И. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 2, т. IX, per. № 11655, н. д. № 1445/2008 г. /03.12.2008 г./
по описа на Нотариус А.И., ответниците били придобили право на
собственост върху 157/694,58 ид.ч. от УПИ XI-234 в кв. 157 по плана на гр.
П., на улица „Ц.С.“ № 23, целия с площ от 694.58 кв.м., ведно с построената в
имота масивна едноетажна сграда /търговски обект/, със застроена площ от
157 кв.м., находяща се в югозападната част на имота и ведно с припадащото
се право на строеж. Твърдели са, че са придобили и правото на собственост
върху масивна едноетажна сграда /търговски обект/ със застроена площ от
157 кв.м., ведно със застроената под сградата площ от 157 кв.м., като
търговският обект е владян от момента на придобИ.ето му до настоящия
момент.
За гореописания УПИ XI-234 през месец март 2009 г. била изработена
геодезична снимка от лицензирана геодезическа фирма „ОГИВА“ ЕООД гр.
П., в която била отразена ситуацията на съществуващите в имота сгради и
огради и от която било видно местоположението на съществуващата вътре в
имота ограда, описана като „съществуваща и материализирана на място
граница“ в раздел II на нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот
№ 132.
От УПИ XI-234 били обособени два нови поземлени имота - ПИ с
идентификатор 55155.501.1486, с площ 352 кв.м. и с адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“ №
7
41 А и ПИ с идентификатор 55155.501.1437 с площ 342 кв.м. и с адрес: гр. П.,
ул. „Ц.С.“ № 23.
С нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот, вписан в АВ с
вх. рег. № 4589, дв. вх. рег. № 4586/22.05.2017 г., акт № 136, том 2, нот. дело
№ 2141/2017 г., представляващ нотариален акт № 132, т. I, рег. № 1468, н. д.
№ 116/2017 г. /22.05.2017 г./ по описа на Нотариус Ю.В., била извършена
делба на посочените по-горе 2 бр. ПИ, като: ПИ с идентификатор
55155.501.1486 бил получен в дял от Д.В.-Ф., а ПИ с идентификатор
55155.501.1437 бил получен в дял от В. Г. Ф. и Н. Д. И., при права 157/342
ид.ч. за Ф. и 185/342 ид.ч. за И., като ответниците владеели придобитите от
тях 157 кв.м. застроена площ под масивна едноетажна сграда /търговски
обект/, а останалата част от ПИ в размер на 185 кв.м. се владеела от
ответницата И..
Твърдели са, че в раздел II на горецитирания нотариален акт за
доброволна делба съделителите изрично се били споразумели и били заявили,
„че те, респективно техните универсални и/или частни правоприемници, ще
осъществяват правата си по сега съществуващата и материализирана на място
граница между имотите, както и че няма да си дължат суми за уравняване на
дяловете с оглед на други техни облигационни и имуществени отношения и
са заявили, че с настоящата спогодба уреждат напълно и окончателно
всичките си имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече
претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за делба.“.
Заявили са, че съгласно цитираното изрично споразумение,
съделителите, респективно техните универсални и/или частни
правоприемници, ще осъществяват правата си по съществуващата към
8
момента на споразумението /22.05.2017 г./ и материализирана на място
граница между имотите, независимо, че тази материализирана и
съществуваща на място граница между имотите не съвпада с имотната
граница между тях по КККР на гр. П. и че същата била поставена навътре в
ПИ с идентификатор 55155.501.1486, като по този начин на практика се
намалявала неговата площ, а се увеличава площта на ПИ с идентификатор
55155.501.1437, като за тази промяна в площта на имотите, съделителите
изрично се били споразумели, че те и техните правоприемници няма да си
дължат суми за уравняване на дяловете и нямат и няма да имат повече
претенции един към друг относно имотите.
Не са оспорили, че тази промяна в площта на имотите е процесната
площ от около 25 кв.м.
Твърдели са, че при покупката на процесния имот от ищците,
продавачката Дора Филипова се легитимирала пред тях именно с
горепосочения нотариален акт за доброволна делба и същите били запознати
с неговото съдържание, както били запознати и с факта, че купуват имота при
условието, договорено в раздел II на съшия.
Заявили са, че съществуващата към момента на споразумението от
22.05.2017 г. и материализирана на място граница между имотите е същата
ограда, която е отразена в изработената през месец март 2009 г. геодезическа
снимка и която съществувала и към настоящия момент, и ищците следвало да
осъществяват правата си по нея, съгласно условието, договорено в раздел II
на нотариалния акт за доброволна делба на недвижим имот № 135, при което
условие са закупили имота и не следвало да имат каквито и да било
претенции.Претендирали са разноски.
9
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Д. И., чрез пълномощника си
адвокат Ч. Ч. от АК П., е депозирала писмен отговор, в който е изразила
становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Оспорила е обстоятелството, че е навлязла в имота на ищците и
фактически ползва процесната част без правно основание. Твърдяла е, че
между процесиите имоти имало материализирана имотна граница, която
реално е съществувала към момента на обособяване на двата имота,
съответно с идентификатори: 55155.501.1486, собственост на праводателя на
ищците и 55155.501.1437, собственост на ответниците. Твърдяла е, че
оградата е съществувала и е съобразена от ответниците и праводателите на
ищците при извършването на доброволна делба между тях, като било
постигнато изрично съгласие в пункт II от нотариален акт за доброволна
делба на недвижим имот с № 132, том I, нот. дело № 116/2017 г., че
съделителите, респективно техните универсални или частни правоприемници,
ще осъществяват правата си по сега съществуващата и материализирана на
място граница между имотите, което обстоятелство е съобразено с грешката
открита в изработения ПУП и за двата имота. С това обстоятелство ищците
изрично били запознати и се били съгласили при закупуването на процесния
имот.
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС ответницата е
посочила, че към момента на подаване на настоящата искова молба в нейния
имот не съществувал описаният в исковата молба навес, тъй като той бил
премахнат още през 2018 г. по препоръка на служителите на общ. П..
Предмет на разглеждане пред въззивния съд е само искът с прано
основание чл.108 от ЗС, поради което съдът ще разгледа и обсъди само
10
относимите към този иск доказателства. По отношение на иска с правно
основание чл.109 от ЗС въззивни жалби не са постъпили, поради което
решението на районния съд в тази част е влязло в сила.
Установява се от доказателствата по делото, че с нотариален акт за
доброволна делба на недвижим имот от 22.05.2017 г. с № 132, т. I, рег. №
1468, н.д. 116/2017 г. по описа на Нотариус Ю.В. с район на действие PC П., е
извършена доброволна делба между Д.В.-Ф., В. Г. Ф. и Н. Д. И., като ПИ с
идентификатор 55155.501.1486 е получен в дял от Д.В.-Ф., а ПИ с
идентификатор 55155.501.1437 е получен в дял от В. Г. Ф. и Н. Д. И., при
права 157/342 ид.ч. за Ф. и 185/342 ид.ч. за И.. Посочено е, че имотите
предмет на делбата, са обособени от поземлен имот с идентификатор №
55155.501.234. В раздел II на нотариалния акт е уговорено следното:
„Съделителите се споразумяват и заявяват, че те, респективно техните
универсални и/или частни правоприемници, ще осъществяват правата си по
сега съществуващата и материализирана на място граница между
имотите, както и че няма да си дължат суми за уравняване на дяловете с
оглед на други техни облигационни и имуществени отношения и са заявили,
че с настоящата спогодба уреждат напълно и окончателно всичките си
имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече
претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за
делба.“.
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 31.05.2017 г. с рег. № 143, т. I, per. № 1549, дело № 126/2017 г. по
описа на Нотариус Ю.В. с район на действие PC П., че ищецът И. Е. Б. е
закупил ПИ с идентификатор 55155.501.1486 от Д.В.-Ф.. В нотариалния акт е
посочено, че при съставянето на акта са представени документи,
11
установяващи правото на собственост, между които и нотариален акт за
доброволна делба, вписан в АВ с вх.рег.№ 4589, дв. вх. рег.№ 4586/22.05.2017
г., акт № 136, том 2, н.д. № 2141/2017 г.
От удостоверение за сключен граждански брак от 07.10.2006 г. се
установява, че ищците са сключили граждански брак с акт за граждански
брак № Ц-861 на общ. Пловдив, поради което се явяват и съсобственици на
горепосочения ПИ с идентификатор 55155.501.1486.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.11.2008 г.,
т.VIII, дело № 1411/2008 г. по описа на Нотариус А.И. с район на действие PC
П. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 2, т. IX, per. № 11655, н. д. № 1445/2008 г. /03.12.2008 г./ по описа на
Нотариус А.И., се установява, че ответникът Ф. е придобил право на
собственост върху 157/694,58 ид.ч. от УПИ XI-234 в кв. 157 по плана на гр.
П., /ПИ 55155.501.234/ на улица „Ц.С.“ № 23, целия с площ от 694.58 кв.м.,
ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда /търговски обект/,
със застроена площ от 157 кв.м., находяща се в югозападната част на имота и
ведно с припадащото се право на строеж. Не се оспорва от ответниците Ф.и,
че по време на изповядване на сделката В. Ф. е бил в брак с Т. Ф., поради
което и двамата се явяват съсобственици.
Установява се от писмо с изх. № 44Д-240/29.05.2018 г. на общ. П., че по
повод жалба от ищеца И. Б., е извършена проверка на 22.05.2018 г. на място
от служители на общ. П., при която било установено, че в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.1437 има изградена двуетажна жилищна сграда -
собственост на Н. И.. Между жилищната сграда и съществуващата ограда бил
изграден навес с дълбочина 10,20 м., чиято широчина в предната част е 2,60
12
м., а в дъното е 2,80 м.. Навесът бил едноскатен с наклон към съседния имот,
от дървена конструкция, покрита с талашитени плоскости и битумни
керемиди. Оградата била изградена от тухлена зидария с дебелина 0,12 м. и
височина 1,85 м, като над нея била поставена дървена рамка с прозорци с
височина 0,75 м., върху която лягал навесът. Поставен бил и улук без
водосточна тръба като в същото време водосточната тръба от жилищната
сграда минавал над навеса и дъждовната вода се изливала в чуждия имот /на
ищците/. За изградения навес не били представени строителни книжа и
документи. Установява се също, че ответницата И. оспорвала имотната
граница. Били дадени предписания в срок от 14 дни от получаване на
настоящето писмо ответницата И. да премахне доброволно изпълнения навес.
Представени са геодезическа снимка и обяснителна записка касаещи
горепосочения имот.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и
изслушана техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
част от имота на ищците е ограден с междусъседска ограда и е присъединена
към имота на ответниците, като тази част е с площ около 23 кв.м. Към
експертизата е приложена скица /приложение № 1/, в която границата между
процесните имоти е означена с червена линия, а съществуващата на място
междусъседска ограда е означена със зелена линия - А-Б-В. Вещото лице е
оцветило в жълто процесната част и е отбелязало, че на място тя се ползва от
ответниците.
По искане на ответниците са допуснати до разпит в качеството на
свидетели лицата А.А. И.ов и Ц. С. Р..
От показанията на свидетеля А. И.ов се установява, че е запознат с
13
процесиите имоти, тъй като там била бащината му къща. Изяснява, че
първоначално имотът бил един, но баща им го разделил на два по-малки и ги
дал на него и брат му. Сочи, че в имота на ищците била останала бащината им
къща, като след смъртта на родителите му бил този имот бил продаден на
Д.В.. Споделя, че в имота имало вътрешна ограда, с цел да бъде разделен на
две части /тази на свидетеля и на брат му/. Изяснява, че оградата е била
изградена от единична тухла, зидана на около 2 м. височина, като половината
била стената от бащината му къща, която Д.В. била бутнала, а след това била
поставена в тази част телена мрежа. Сочи, че оградата съществува и към
настоящия момент. Споделя, че продал своята част от имота на ответницата
И. преди 10 г. Изяснява местоположението на канализацията в имота на И.,
като посочва, че тя минавала точно по оградата и излизала на улицата.
Твърди, че делили бащиният имот с Д.В., като имали уговорка
съществуващата ограда да си остане така, както е.
Показанията на свидетеля Ц. Р. касаят навеса, предмет на иска по чл.109
от ЗС, поради което съдът не ги обсъжда.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Основният аргумент, изложен във въззивната жалба на Н. И. е, че
уговорката в раздел ІІ на нотариален акт за доброволна делба на недвижим
имот от 22.05.2017 г. с № 132, т. I, рег. № 1468, н.д. 116/2017 г. по описа на
Нотариус Ю.В., представлява учредено в полза на В. Г. Ф. и Н. Д. И. от
14
праводателката на ищците Д.В. ограничено право на ползване върху онази
част от нейния имот с площ около 23 кв.м., която остава зад съществуващата
на място ограда и която част ще се ползва безвъзмездно от В. Г. Ф. и Н. Д. И.
и/или техните правоприемници.
Такова тълкуване на спорната уговорка е несъстоятелно на първо място
заради това, че в нотариалния акт липсва изрично изявление от Д.В., че
учредява в полза на другите съделители безвъзмездно право на ползване
върху част от поставения в неин дял имот, а от друга страна липсва
индивидуализация на хипотетично учреденото право на ползване върху чужд
имот.
Анализът на записаното в раздел ІІ на нотариалния акт сочи, че то няма
характер и на договор за спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД, тъй като
по дефиниция този договор е възмезден и при него отстъпките на едната
страна като частичен отказ от права се компенсират с насрещни отстъпки
чрез отказ от права от останалите страни, а в конкретния случай отстъпвайки
свое право на ползване върху част от собствения си имот, Д.В. не получава
никакви отстъпки от страна на останалите съделители, нито пък получава
насрещна парична престация. Дори обаче да се приеме, че е налице договор
за спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД и Н. И. и В. Ф. са се отказали от
други свои хипотетично съществуващи права (които не са изрично посочени
в нотариалния акт) в полза на Д.В., този договор не може да разпростре
действието си спрямо трети лица, били те и бъдещи правоприемници на
първоначалните страни по договора за спогодба, тъй като съгласно чл.21, ал.1
от ЗЗД договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица -
само в предвидените в закона случаи, а договорът за спогодба не е измежду
изключенията по закон. В цитираното по-горе споразумение в раздел ІІ от
15
нотариалния акт от 2017 г. съделителите са се отказали от свои настоящи и
бъдещи претенции за уравняване на дяловете с оглед на други техни
облигационни и имуществени отношения и са заявили, че с настоящата
спогодба уреждат напълно и окончателно всичките си имуществени и
сметни отношения и нямат и няма да имат повече претенции един към друг,
относно имотите, предмет на договора за делба. Касае се за отказ от
съществуващи и бъдещи права, който е направен с цел избягване на един
висящ или бъдещ спор между същите страни. Такъв отказ от бъдещи права
обаче не може да бъде направен от страните по договор за спогодба от името
и за сметка на трети лица – техни бъдещи правоприемници, защото от една
страна към момента на подписване на договора за спогодба тези трети лица
не получават права и не поемат задължения, произтичащи от договора за
спогодба, а от друга страна отказ от бъдещи права е нищожен.
Несъстоятелни са и доводите относно правата на съда при тълкуване на
договорни клаузи, изложени във въззивната жалба на В. Г. Ф. и Т. Ф.. Следва
да се подчертае, че съдът не просто има право да изследва действителната
воля на страните по един договор, но е и длъжен да го направи. Съдебната
практика еднозначно приема, че разпоредбата на чл. 20 ЗЗД е обща и се
отнася за всички видове договори, независимо от формата на сключването им.
Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и
с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при
сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на
договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от
самия текст не може да се открие точната воля. Тълкуването на договорите е
мисловна дейност, насочена към установяване на точния смисъл на отделните
16
уговорки във връзка с целения краен резултат. /Решение № 1 от 24.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 777/2010 г., I г. о./
На тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежи само неясната договорна
клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази
своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с
предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание
/Решение № 81 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о./.
Следва да се припомни на процесуалния пълномощник на
жалбоподателите Ф.и, че в ГПК не съществува задължение за съда да отменя
свое определение за даване ход на устните състезания дори и да е пропуснал
да даде указание на страните за извършване на определени действия или
относно упражняването на правото им на защита. Отмяната на такова
определение става единствено и само по преценка на съда, а не е въведено
като задължение с императивна правна норма в ГПК.
Тъй като по делото е безспорно установено, че около 23 кв.м. от имота
на ищците се владеят от ответниците без правно основание, искът по чл.108
от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По въпросите, по
които въззивният съд не е взел отношение в настоящото решение, препраща
към мотивите на първоинстанционното решение и се присъединява към тях
на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 800 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/02.03.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220101614 по описа на Пазарджишкия районен съд в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН ********** от П., ул. „А.С.“ № 106, ет. 4, ап.
14, В. Г. Ф., ЕГН ********** от П., ул. „К.Ч." № 46 и Т. Ф., ЛНЧ **********,
ул. „Г.П." № 26, ет. 9, ап. 32, да заплатят на И. Е. Б., ЕГН ********** и С. Й.
Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „О.С.” № 32, деловодни разноски
за въззивна инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18