Р Е Ш
Е Н И Е
№ 68
16.03.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора
Валентина Радева-Ранчева
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1198 по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Директор на Дирекция "Обслужване" в
Териториална Дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Пловдив, чрез
юрисконсулт Вангел Рангелов, против Решение № 236 от 15.10.2020 г. на Районен
съд - Хасково, постановено по АНД № 869 по описа за 2020 г.
Касационният
жалбоподател сочи, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. За да отмени
наказателното постановление, районният съд приел, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
но приел, че са допуснати нарушения, съществено засягащи правата на
жалбоподателя. Според съдебния състав било накърнено правото на защита на дружеството,
което било основание за отмяна на наказателното постановление. Друг аргумент на
съда, посочен в мотивите на решението, била и липсата на надлежно определяне на
размера на дължимия данък.
Така
изложените мотиви за отмяна на НП касационният жалбоподател счита за неправилни
и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства безспорно се установявало
извършеното административно нарушение от обективна страна. В хода на
административнонаказателното производство не били допуснати процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Посочени били изчерпателно
обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като
изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа
обстановка намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление.
Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да
разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава.
Съдебният
състав счел, че поради липса на образувано ревизионно производство по реда на
ДОПК, съответно издаден Ревизионен акт, с който да бъде определен размерът на
дължимия данък добавена стойност, било накърнено правото на защита на
дружеството. Този аргумент в настоящия случай бил неоснователен, защото на
жалбоподателя бил издаден Ревизионен акт № Р-16002620001786-091-001/08.09.2020 г.,
макар и същият да не бил влязъл в сила. С него бил установен размер на
задълженията, съвпадащ с този, посочен в Протокол за извършена проверка №
16002620012369-073-001/16.03.2020 г. отново на същото дружество, приложен в
административнонаказателната преписка по делото.
Действително
разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС предвиждала тези задължения да се
определят с ревизионен акт, но нямало изискване същият да е влязъл в сила. В
случая ревизионното производство не било приключило поради обжалването му, но
административнонаказателното производство било самостоятелно производство,
което се регулирало от специалните правила в ЗАНН и субсидиарно се прилагали
разпоредбите на НПК. Поставянето на двете производства в някаква зависимост
означавало административнонаказващият орган да не може да осъществява
правомощието си да налага административни наказания при констатиране на
административни нарушения, тъй като приключването на ревизионното производство
изисквало по-дълъг период от време, особено ако се обжалвало, през който щели
да изтекат сроковете за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, съответно за издаване на наказателно постановление. Ако се обвържело
налагането на санкция по ЗАНН с окончателното влизане в сила на РА, това щяло
да означава да се извърши едно скрито амнистиране на този вид нарушения -
неначислено ДДС поради закъсняла регистрация. Не на последно място следвало да
се отбележи, че ЗАНН не предвиждал възможност за спиране на АНП поради наличие
на други спорове, именно защото те, според законодателя, не се явявали
преюдициални за това производство.
В случая
съдебният състав не разгледал в пълнота фактическата обстановка по спорното
нарушение. Налице била възможност да бъдат събрани и други доказателствени
материали, въз основа на които да бъде разкрита обективната истина, а именно ревизионен
акт. В изпълнение на задължението си да събере всички необходими доказателства,
за да разкрие обективната истина, тъй като тя би му позволила да отсъди между
страните справедливо и в съответствие със закона, въззивният съд следвало да
укаже, че за него е от значение наличието на РА, но такива указания не били
давани.
Районен съд -
Хасково изложил и мотив, че административнонаказващият орган определил сам
размера на данъчното задължение по формула на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, вместо
да изпълни процедура по чл. 102, ал. 5 от ЗДДС (издаване на ревизионен акт за
начисляване на дължими суми). Гореизложеното не се подкрепяло от наличната
практика по този състав на нарушение. В Районен съд - Хасково било образувано
административно-наказателно дело № 290 от 2019 г. по жалба от дружество „Интер
Булинвест“ ЕООД срещу Наказателно постановление, издадено от същия
административнонаказващ орган за същото по вид административно нарушение, а
именно по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. С Решение № 154/03.05.2019 г. съдебният
състав потвърдил наличието на извършено нарушение. При последвалото разглеждане
на правния спор на касационна инстанция пред Административен съд - Хасково,
същият с Решение № 769/04.11.2019 г. потвърдил изцяло обжалваното наказателно
постановление. В двете горецитирани решения съдебните състави в мотивите си не
счели за относимо към предмета на съдебния спор да се изследва въпросът за
наличието на ревизионен акт или неговото влизане в сила.
Предвид
изложеното, се счита, че наказателното постановление е законосъобразно,
издадено от компетентен орган, при спазване на формата и реда при издаването му
и същото съдържало необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Моли се за
постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 236/15.10.2020 г.
на РС - Хасково, постановено по АНД № 869/2020 г. по описа на същия съд, като бъде
постановено друго решение, с което да бъде да потвърдено изцяло Наказателно
постановление № 5З26ЗЗ-F5441З4 от 19.08.2020 г. на Директор Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Моли за
присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение за осъществената
процесуална защита пред двете съдебни инстанции.
В случай, че
жалбата не бъде уважена и при претендиране от ответната страна на разноски и
по-конкретно адвокатско възнаграждение, се счита, че като се вземе предвид
ниската фактическата и правна сложност на делото, следва такова да бъде
присъдено в минимален размер.
Ответникът –
„АСТА 103“ ЕООД гр.Х., в депозиран по делото чрез процесуален представител
писмен отговор на касационната жалба, сочи, че същата е неоснователна. Заявява,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено и касационният жалбоподател да бъде осъден да заплати на дружеството
направените в производството разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за основателна, а решението на
Районен съд – Хасково за неправилно.
Административен
съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211,
ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №
532633-F544134/19.08.2020 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС на „Аста
103“ ЕООД гр.Х.на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 8 149.29 лв.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че „Аста 103“ ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС през 2019 г. и е имало
оборот под прага от 50 000 лв. На 30.12.2019 г. дружеството продало недвижим
имот, с която сделка надхвърлило прага от 50 000 лв. за задължителна
регистрация по ЗДДС. На 06.01.2020 г. срокът за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС изтекъл, като към този момент „Аста 103“ ЕООД гр.Х. не било
подало заявление за регистрация. Това било сторено на 13.01.2020 г., като на
16.01.2020 г. бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 260422000112502/16.01.2020
г. и лицето било регистрирано по ДДС, считано от 24.01.2020 г. В тази връзка била извършена проверка дали има неначислен и дължим ДДС за
периода от датата на надхвърляне на прага от 50 000 лв. до датата на акта за
регистрация по ЗДДС, при което се стигнало до извод за дължим и неначислен ДДС
за периода от 30.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 8 149.29 лв.
От правна
страна съдът е приел, че не е изпълнена предвидената в ЗДДС процедура по чл. 102,
ал. 5 от ЗДДС за установяване на размера на данъчното задължение, като е посочил,
че определянето на размера на ДДС е следвало да стане в ревизионно производство,
осъществено по реда на ДОПК, и с ревизионен акт. Доколкото в конкретния случай
данъчното задължение не било определено по надлежния ред, съдът не можел да
прецени и дали административното наказание е правилно определено като размер. Тези
обстоятелства също така накърнявали правото на защита на санкционираното
дружество и в тази връзка съдът е преценил, че е налице основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Решаващият
състав на касационната инстанция намира проверяваното решение за неправилно.
Видно от
изложеното в Протокол № ПО-16002620012369-073-001/16.03.2020 г., е била
извършена проверка на „Аста 103“ ЕООД гр.Х., относно установяване на неначислен
ДДС за облагаем оборот във връзка с издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 260422000220183/24.01.2020
г. Установено е, че дружеството е реализирало облагаем оборот за период от 01.11.2019
г. до 31.12.2019 г. в размер на 68 454.05 лева от продажбата на недвижим
имот. При тази проверка са били установени съставомерните обстоятелства по
въведеното по делото административно нарушение. Със съставянето на
горепосочения протокол по чл. 110 от ДОПК, е била налице пълна яснота относно
всички фактически признаци на нарушението, включително размера на дължимия и
неначислен ДДС. Независимо от текста на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, юрисдикционните
органи не могат да откажат прилагането на разпоредбите на ЗАНН, включително на
чл. 34 от ЗАНН, тъй като е явно, че нарушителят е бил открит с Протокола от 16.03.2020
г., от когато е започнал да тече релевираният срок, въпреки спецификата на
състава на процесното административно нарушение, свързана с установяване на
размера на дължимия и неначислен ДДС. Нещо повече, разпоредбата на чл. 193, ал.
1 от ЗДДС регламентира установяването на нарушенията на този закон и на
нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението
на наказателните постановления да се извършват по реда на ЗАНН, като не са
отделени нарушенията, за които санкцията е обвързана с установяване на ДДС.
Недопустимо
е да се смесват правната същност и последиците на ревизионното производство по
ДОПК, завършващо с акта по чл. 119 от ДОПК, който е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от една страна, и
административнонаказателното производство по ЗАНН, завършващо с властнически
акт, който поражда наказателноправни последици и е правен резултат от
санкционираща административна дейност, от друга. В този смисъл издаването на
ревизионен акт, респективно влизането му в сила, не е необходима предпоставка
за определяне размера на административното наказание. Необосновано съдът е
приел, че установяването, както на нормирания оборот по чл. 96 от ЗДДС, така и на
размера на неначисления ДДС по чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 1, във
връзка с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, следва да стане само с ревизионен акт на
органа по приходите. Административнонаказателното производство е със
самостоятелно правно битие и не е поставено в зависимост от ревизионното такова
по ДОПК.
За целите на
настоящото произнасяне, относно взаимната обвързаност и отношение на
административни и административнонаказателни правни институти и норми, се
налага открояването на данъчното правоотношение като вид административно
правоотношение, което възниква и се развива между държавата (в лицето на компетентния публичен орган по приходите) и физическите или юридическите лица. Данъчнозадължени
лица са тези, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и
подадат данъчни декларации с вярно съдържание. Характерно за данъчното
правоотношение е и това, че прилагането на съответната норма се осъществява в
повечето случаи именно от данъчнозадължените лица, например, чрез подаване на
данъчни декларации, справки-декларации по ЗДДС, заявление за регистрация и
други. Следователно данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с
настъпването на определения в ЗДДС падеж, а ревизионният акт е резултат от
извършена ревизия (чл. 112 и сл. от ДОПК), като една от формите за
осъществяване на данъчноосигурителния контрол от органите по приходите.
Публичните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните
специални закони, тоест те винаги са определяеми (ликвидни) и с
настъпването на датата на падежа им, стават и изискуеми. А когато едно ликвидно
и изискуемо публично задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде
събрано по принудителен ред. Следователно основната функция на ревизионния акт,
като правен инструмент, е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не
би могъл да се третира и като юридически факт по отношение на данъчното
задължение. С РА само се констатира вече възникналото по силата на закона
задължение, поради което и не може да има значението, което му е придал съдът.
От изложеното следва извод за автономност и независимост на административното
производство по ДОПК и административнонаказателното по ЗАНН. Ето защо,
неправилен е изводът на районния съд, че в случая АНО не е изпълнил
предвидената в ЗДДС процедура по чл. 102, ал. 5 за установяване на размера на
данъчното задължение, а го е определил сам, като го е изчислил по формулата на
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, съответно, че определянето на размера на ДДС следвало
да стане в ревизионно производство, осъществено по реда на ДОПК и с Ревизионен
акт. Размерът на неначисления, но дължим ДДС, е бил определен с Протокол № ПО-16002620012369-073-001/16.03.2020г.,
който размер съответства изцяло и на този установен в последствие с издадения
Ревизионен акт № Р-16002620001786-091-001/08.09.2020г.
След
направения разграничителен анализ, настоящият състав на съда намира, че в
случая безспорно от доказателствата по делото е установено, че „Аста 103“ ЕООД
гр.Х.като данъчно задължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 8 149.29
лева по облагаеми доставки на обща стойност 48 895.75 лева, извършени за
данъчен период 30.12.2019 г. - 31.12.2019 г. В случая облагаемият оборот от
дружеството е реализиран за период не по-дълъг от два последователни месеца и
същото е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
най-късно до 06.01.2020 г., докато то е сторило това едва на 13.01.2020г. и е било
регистрирано на 24.01.2020 г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 260422000220183/24.01.2020
г. За съставомерността на деянието по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е от значение
лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок.
По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 30.12.2019
г. до 31.12.2019 г. и то не е изпълнило
това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление
за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от достигането на оборот от 50 000 лв.,
като с това свое бездействие то е осъществило от обективна страна състава на
нарушението по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
В случая
законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в
зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от
задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1
от ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като
настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление
за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 102,
ал. 4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.
96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с
които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Действително в наказателното постановление не е посочено точно как е определен
размерът на неначисления данък, а и от там следващата се имуществена санкция,
но приложимият в случая метод е този, посочен в разпоредбата на чл. 67, ал. 2
от ЗДДС, който е съответен на посочения в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС размерът на данъка се определя,
като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. А ал. 2 сочи, че когато
при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. При това положение
правилно от административнонаказващия орган е определен размерът на санкцията,
който в случая е 8 149.29 лева, съответен и като размер по формулата,
посочена в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
С оглед
гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че решението на районния съд
е постановено при неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде
отменено.
Доколкото
районният съд е събрал всички относими по делото доказателства от значение за
решаване на същото по същество и при наличието на доказателства за извършеното
административно нарушение, след отмяна на атакуваното решение делото следва да
се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление.
При този
изход на делото основателно и своевременно се явява искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни инстанции във вид на
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 80.00 лева за
всяка от инстанциите или в общ размер на 160 лева, като същите следва се
възложат в тежест на касационния ответник.
С оглед
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 236
от 15.10.2020 г., постановено по АНД № 869 по описа на Районен съд – Хасково за
2020 г., вместо което:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 532633-F544134 от 19.08.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение на чл. 180, ал.
2 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 180, ал.
1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС,
на „АСТА 103“ ЕООД, ЕИК : …., гр.Х. ул.“С. П.“ № ., вх. . ет. ., ап. ..,
представлявано от Даниел Антонов Христов, е наложена имуществена санкция в
размер на 8 149.29 лева.
ОСЪЖДА „АСТА 103“
ЕООД, ЕИК : *********, гр.Хасково ул.“Стара Планина“ № 38, вх. А, ет. 5, ап.
71, представлявано от Даниел Антонов Христов, да заплати на ТД на НАП – Пловдив
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева за въззивната и касационна инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.