Мотиви по НОХД № 2215 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2010 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия К.Д.К. и същият е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. „А” от НК, за това, че
на 09.03.2010 г. в гр. Пловдив е
отнел чужди движими вещи: дамско портмоне тип несесер от плат на стойност 2
лева; сумата от 45 лева; карта за градски транспорт за 2010 г. на стойност 90
лева; златно синджирче на стойност 106,02 лева; висулка кръстче с изображение
на „Разпятие” на стойност 45,24 лева; висулка с буквата „К” на стойност 45,24
лева; висулка плочка с лика на „Богородица с младенеца” на стойност 45,24 лева;
сребърен пръстен руски на стойност 12 лева – или всичко на обща стойност 390,74
лева, от владението на Н. А. К. с ЕГН ********** ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, деянието е
извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на извършеното. По отношение ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия, с оглед провеждането на съдебното
производство по диференцираната процедура на Глава ХХVІІ- ма от НПК, при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК, пледира да му бъде наложено наказание ,
определено по реда на действащата разпоредба на чл.58а от НК, в размер на 8
години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3-та,т.е. с 2 години и
осем месеца. Наказанието от пет години и четири месеца според държавното
обвинение следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като от
изтърпяването се приспадне времето, през което подсъдимият К. е бил задържан.
Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото
разноски.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се признава за виновен по възведеното обвинение. По отношение размера на
наказанието, защитата пледира същото да бъде определено при условията на чл. 58а
от НК / изм./, в редакцията към момента на извършване на престъплението. Излага
становище, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 2 ал. 2
от НК, тъй като към инкриминирания по делото момент, при разглеждане на делото
при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, съдът е бил императивно задължен да
прилага нормата на чл. 58а от НК , предвиждаща определяне на наказанието по
реда на чл. 55 от НК.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
изразеното от страните, намира, че:
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка :
Подсъдимия
К.Д.К. е роден на *** ***, живущ ***, , българин е, български гражданин,
с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
С определение № 126/17.07.2007 год. на Районен съд гр. Пловдив- 14- ти н.с. е одобрено споразумение за решаване на
НОХД № 1037/07 г.. На подсъдимия К. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1,
т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на девет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
С определение от 08.08.2007г., постановено по ЧНД №
581/2007г. по описа на Пловдивския районен съд, I н.с, на основание чл. 25 ал.1,
вр. чл. 23 ал.1 от НК са били групирани наказанията на подсъдимия К.К.,
наложени му с присъда по НОХД № 1015/05г. и НОХД № 715/05г. на ПРС, и е било определено
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване. Със същото определение на основание
чл.23, ал.2 от НК е присъединено наказанието "Обществено порицание".
С определение от 13.09.2007г., влязло в сила на
01.10.2007г., постановено по НОХД № 1037/07г. по описа на ПРС, XIV н.с., на
основание чл. 69, ал.2 от НК съдът е
постановил подсъдимия К.К. да изтърпи отчасти и отделно наказанието , наложено
му по НОХД № 715/05г. по описа на
Районен съд Пловдив, 14 н.с. в размер на три месеца лишаване от свобода, при
условията на чл. 46, б."Б" от ЗИН.
С присъда № 199/12.11.2007г., влязла в сила на
28.11.2007г., постановена по НОХД № 1142/2007г. по описа на ПРС подсъдимия К. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и е осъден
на единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На
основание чл.68 ал.1 от НК е определено да изтърпи отделно и изцяло и
наказанието по НОХД № 715/2005 г. на ПРС в размер на шест месеца лишаване от
свобода.
С определение от 18.02.2008 год., влязло в сила на
05.03.2008год., Районен съд гр. Пловдив - VII н.с. по ЧНД № 68/2008 г. е
определил на основание чл.25, вр. с чл.23 от НК най-тежко измежду наказанията,
наложени с определение № 126/17.07.07г. по НОХД № 1037/07г. по описа на ПРС XIV
н.с. и с присъда № 199/12.11.2007г. по НОХД № 1142/07г. по описа на ПРС VII н.с.-
лишаване от свобода в размер на
единадесет месеца. На основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко
наказание е било увеличено с един месец лишаване от свобода или общо ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да изтърпи при първоначален
„Общ" режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната
част от наказанията по НОХД №1037/07г. по описа на ПРС XIV н.с. и по НОХД №
1142/07г. по описа на ПРС VII н.с.
Това наказание е изтърпяно изцяло и на 13.05.2009 г.
подсъдимият е бил освободен от Затвора- София по изтърпяване.
На 09.03.2010 г. по обед пострадалата свидетелка Н.К.
отишла на Централни гробища гр. Пловдив. На входа на гробището откъм бул."***"
стоял подсъдимият К.Д.К.. Той й поискал пари. Свидетелката казала, че няма. Около
10-15 минути след като пострадалата К. отишла до гроба на съпруга си и
започнала да го почиства, забелязала, че подсъдимият К. я наблюдава. Извикала
го при нея и му дала парче пита и две сухи пасти. Подсъдимият й казал, че се
казва К. и живее с дядо си на улицата, тъй като нямали пари да си плащат наема.
Като приключила заниманията си, свидетелката К. тръгнала да излиза от гробищния
парк. Подсъдимият К. тръгнал с нея. Тъй като К. изпитвала страх да не я нападне,
го помолила да върви пред нея. По алеите имало сняг. На едно място подсъдимият
й помогнал да премине през натрупан сняг, като я хванал за лявата ръка, след
което с двете си ръце започнал да й дърпа дамската чанта. Свидетелката я
държала в дясната си ръка, но със силно издърпване, подсъдимият успял да вземе
чантата, като скъсал дръжките й и побягнал. Пострадалата К. паднала на земята.
Подсъдимият бягал в посока към река Марица. Пострадалата видяла как същият взел
нещо от чантата й, след което я захвърлил. След това пострадалата намерила
хвърлената от подсъдимия чанта и констатирала, че от същата липсват дамско
портмоне със сума от 45 лв. в него, пенсионерска карта за безплатно пътуване по
градския транспорт през 2010 г., 1 бр. златно синджирче - 14 карата с тегло
3,42 гр., 1 брой висулка представляваща кръстче с "Разпятие" от злато
- 14 карата и тегло 1,56 гр., 1 бр. висулка под формата на буква "К"
от злато - 14 карата и тегло 1,56 гр., 1 бр. висулка представляваща плочка с
изобразени върху нея „Богородица с Младенеца" от злато - 14 карата и тегло
1,56 гр. и 1бр. сребърен пръстен от Русия с изобразени върху него с черен цвят
два кръга преплетени с тегло 4 гр. При проведени оперативно-издирвателни
мероприятия бил задържан подсъдимият К.. С протокол за доброволно
предаване предал в VI РУ - МВР Пловдив
част от отнетите от него вещи.
При направеното разпознаване, подсъдимият бил посочен
от свидетелката К. като извършител на престъплението /л.28 дознанието/.
От представеното съдебно-медицинско удостоверение №
355/2010г. е видно, че на пострадалата Н.К. е било причинено разстройство на
здравето, временно и не опасно за живота /извън случаите на чл. чл. 128 и 129
от НК/.
Посочената фактическа
установеност на деянието се установява по несъмнен и категоричен начин от: направените по реда на чл. 371 т. 2 от НПК
самопризнания от подсъдимия на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели- Н.К., К.А., които
съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и взаимно допълващи се.
Протоколите за разпитите им в досъдебното производство бяха прочетени и приети
по делото по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло и приложените по
делото писмени доказателства- протокол за разпознаване / л. 28 от дозн./ и
фотоалбум към него / л.31-32 дос. произв./, протокол за доброволно предаване,
разписка, СМУ № 355/2010 г. на името на Н.К., характеристична справка, справки
съдимост с приложени бюлетини за миналите осъждания, справка изх. № 13890
/16.07.2010 г. на ГД „ Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието.Посочените писмени доказателства съдът кредитира изцяло.
От извършената стоково-оценъчна експертиза се
установява, че стойността на отнетите вещи е следната: дамско портмоне тип
несесер от плат на стойност 2 лв.; карта за градски транспорт за 2010 г. на
стойност 90 лв.; златно синджирче, 14 карата, 3,42 гр. на стойност 106,02 лв.;
висулка кръстче с изображение на „Разпятие", 14 карата, 1,56 гр. на
стойност 45,24 лв.; висулка с буквичка "К" - 14 карата, 1,56гр. на
стойност 45,24 лв.; висулка плочка с лика на „Богородица с Младенеца" - 14
карата, 1,56 гр. на стойност 45,24 лв., сребърен пръстен руски, 4 гр. на
стойност 12 лв, всички вещи на обща стойност 390,74 лв. Заключението на
експертизата също следва да бъде възприето, като добросъвестно изготвено от
лице с необходимите специални знания и опит.
При посочената фактическа установеност на деянието,
съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К.К.
и осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението,
визирано в чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 198 ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1 б.„а” от НК, като на 09.03.2010 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи: дамско портмоне тип несесер от плат на стойност 2 лева; сумата от 45
лева; карта за градски транспорт за 2010 г. на стойност 90 лева; златно
синджирче на стойност 106,02 лева; висулка кръстче с изображение на „Разпятие”
на стойност 45,24 лева; висулка с буквата „К” на стойност 45,24 лева; висулка
плочка с лика на „Богородица с младенеца” на стойност 45,24 лева; сребърен
пръстен руски на стойност 12 лева – или всичко на обща стойност 390,74 лева, от
владението на Н. А. К. с ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, деянието е извършено от подсъдимия при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено
по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
По делото е безспорно установено, че движимите
вещи, отнети от подсъдимия К., са били собственост на свидетелката К., в нейно
непосредствено владение. За отнемането им подсъдимият е упражнил физическа сила
- дърпане на чантата, в която те са се намирали. Силата е била употребена,
именно с цел да се прекъсне фактическата власт на собственика и подсъдимият да
упражни своя фактическа власт върху отнетото. Целта е била постигната.
Престъплението е довършено. Същото е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал,
както че отнема чужди му вещи от собственика им, така и че упражнява принуда -
физическо насилие, насочено към прекъсване
владението на свид. К. за установяване на свое владение.
Деятелността
на подсъдимия следва да бъде квалифицирана по по-тежко наказуемия състав на чл.
199, ал.1, т.4 от НК, с оглед особеностите на извършителя на престъплението -
съдебното минало на подсъдимия.
Осъждането,
обуславящо тази правна квалификация, е
наложеното му на основание чл.25, вр. с чл.23 от НК с Определение от 18.02.2008 год., влязло в сила на 05.03.2008 год.
на Районен съд гр. Пловдив - VII н.с. по
ЧНД №68/2008 г. наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА - най-тежко измежду
наказанията, наложени по НОХД № 1037/07г. по описа на ПРС, XIV н.с. и по НОХД №
1142/07г. по описа на ПРС, VII н.с.-
лишаване от свобода в размер на единадесет месеца и на основание чл. 24
от НК, увеличено с един месец лишаване от свобода. Осъждането е за деяния,
извършени от подсъдимия като пълнолетен.Това наказание е изтърпяно изцяло до
13.05.2009г., когато подсъдимият е бил освободен от Затвора-София по
изтърпяване. Към инкриминираната по делото дата не са били изтекли сроковете по
чл. 30 от НК. Престъплението се явява извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.„а” от НК. Предходните му три осъждания нямат отношение към правната
квалификация на деянието - подсъдимият е бил непълнолетен при извършване на
престъпленията.
По вида и размера на наказанието:
С оглед провеждането на съдебното
следствие по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е задължен императивно от нормата на чл. 373 ал.2 от НПК да
определи наказанието при условията на
чл. 58а от НК. В производството се
очерта правен спор относно приложимата разпоредба на този текст. Към момента на
извършване на престъплението в редакцията си до изм. с ДВ бр. 26/2010 г. , нормата
е предвиждала императивно задължение при
разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ-ма, при хипотезата на чл. 372
ал.4 от НПК, съдът да определи наказанието по реда на чл. 55 от НК. След
изменението, в настоящата си редакция, чл.58а от НК урежда определянето на
наказанието съобразно общите разпоредби на НК, след което императивното
задължение се състои в намаляване на така определеното наказание с 1/3-та.
Прокурорът застъпва становище, че приложима е сегашната разпоредба на чл. 58а
от НК. Защитата изразява становище, че съобразно чл.2, ал.2 от НК, следва да се
приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията, действаща към момента на
извършване на престъплението, която се явява по- благоприятна за дееца.
Съдът счита, че нормата на чл.58а
от НК, в редакцията й до изм. с ДВ бр.26/2010 г. урежда по по- благоприятен за подсъдимия
начин определянето на наказанието. Тя съдържа забрана за налагане на най-лекото
наказание и определяне му под минимума. Сегашната разпоредба на същия текст
указва съдът да определи наказанието съобразно общите правила и едва тогава да
го намали с 1/3. В настоящия казус, при отменената норма, съдът е бил длъжен да
определи наказанието под предвидения минимум и при липсата на предпоставките на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Наличието и на такива предпоставки би дало
възможност на съда да определи наказанието в по- малък от максимално
предвидения размер. Действащата
разпоредба на чл. 58а от НК задължава съдът да определи наказанието съобразно
разпоредбите на Общата част- т.е. от пет
до петнадесет години лишаване от свобода и да намали така определеното
наказание с 1/3. При наличието на предпоставките на чл. 55, ал. 1 от НК, съобр.
чл. 58а, ал. 4 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за
дееца. С оглед изложеното, настоящият съд счита, че нормата, съдържаща
императивната разпоредба за налагане на наказание под предвидения за
престъплението минимум е по-благоприятна.
Конкретните индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства във
всички случаи се обхващат от съда при
преценката относно индивидуализацията на наказанието и в двете редакции
на посочения текст. Така че нормата, съдържаща привилегията деецът да бъде наказан с наказание,
определено под най-ниския размер за престъплението, е по- благоприятна.
Спорът е дали нормата на чл. 58а
от НК е материално правна, в който случай би следвало приложение на чл.
2, ал. 2 от НК, ако са налице основанията за това, или процесуално правна, в
който случай няма обратно действие и следва да се прилага редакцията й към
момента на постановяване на съдебния акт.
Следва да се направи
извод, че нормата на чл. 58а от НК е материалноправна. В този смисъл е и
задължителното за съда тълкуване на ВКС, дадено с Тълкувателно решение № 1/2010
г. Макар същото да касае чл. 59 от НК,
то съдържа указания, относно определянето принадлежността на дадена правна
норма като материалноправна или като процесуалноправна. С него ВКС дава тълкуване че „Предметът на правните норми определя принадлежността им към съответен
клон на правото. Процесуалноправни са нормите, които определят реда, начина,
средствата, предпоставките, условията и пр., за установяване на предмета на
наказателното право. Когато нормите уреждат въпроси, свързани с наказателната
отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им,
а именно: режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, тип на
затворническото общежитие и др., принадлежността им е материалноправна”.
Нормата на чл. 58аот НК е материалноправна, не само
защото нейното място е в Общата част на НК, но и защото тя урежда именно
въпроси, свързани с наказанието - начина на определянето му. Ето защо,
наказанието на подсъдимия К. следва да бъде определено по реда на отменената
редакция на чл. 58а от НК, на осн. чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като се явява по-
благоприятен за него закон. Наказанието лишаване от свобода следва да бъде
определено под предвидения за това престъпление
специален минимум от пет години лишаване от свобода.
Индивидуализиращиге отговорността на дееца обстоятелства,
които съдът взе предвид при определяне на наказанието са: смекчаващи- младежка
възраст, тежко семейно и имотно състояние, направените самопризнания още в хода
на досъдебното производство, връщането на част от отнетите вещи с протокол за
доброволно предаване. Отегчаващи- наличните три предходни осъждания за умишлени
престъпления от общ характер, които са извън обуславящите правната квалификация
на извършеното по настоящето дело.
Съдът, като отчете индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства намира, че съответно на деянието, дееца и целите, визирани
в чл. 36 от НК се явява наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. За постигане целите на
наказанието не следва да се налага кумулативно
предвиденото наказание конфискация. Съдът намира, че следва да се приложи и чл.
55, ал. 3 от НК.
От служебно изисканата и приета по надлежния процесуален
ред справка за съдимост на подсъдимия, се установява, че същият след извършване
на инкриминираното по делото деяние е осъждан както следва:
С
присъда № 140/18.03.2010 г. по НОХД 1083/ 2010 г. по описа на ПРС, ІХ
н.с., в сила от 03.04.2010 г., за извършено на 20.11.2009 г. престъпление по
чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК му е било наложено
наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
С определение № 534/27.05.2010 г. по НОХД 2502/2010 г. по описа на ПРС, ІІ н.с., в сила от 27.05.2010 г., е било одобрено
постигнато между страните по делото споразумение и за извършено през периода
23.07.2009г.- 10.11.2009 г. престъпление по чл.329, ал. 2 от НК му е било наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок
от ЕДНА ГОДИНА, включваща в съвкупност
пробационните мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Деянията и по двете посочени дела и деянието, предмет на разследване по
настоящето дело са били извършени преди деецът да е бил осъждан, за което и да
е от тях. На лице са предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК за налагане на най-тежкото от наказанията- наказанието от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с настоящата присъда.
Съдът, като взе предвид , че
подсъдимият е осъждан за умишлени престъпления от общ характер още като
непълнолетен, но е продължил да извършва наказателно противоправни деяния,
намира, че специалната цел на наказанието не е била постигната. Групираните три
наказания също са за умишлени престъпления от общ характер. За постигане целите
на наказанието- както генералната, така и специалната, следва да намери
приложение чл. 24 от НК. Общото
наказание, наложено на подсъдимия К., следва да бъде увеличено със ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 59,
ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне от изтърпяването на
наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият е
бил задържан по настоящото дело и времето, през което подсъдимият е изтърпявал
наказание „Лишаване от свобода” по
НОХД № 1083/2010 г. по описа на ПРС.
На основание чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, наказанието от
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде изтърпяно от подсъдимия К.Д.К. в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип при първоначален СТРОГ режим.
С оглед постановената осъдителна
присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва направените по делото
разноски да се възложат в тежест на подсъдимия. Подсъдимият К.Д.К. следва да
заплати по сметката на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в
размер на 25 лева.
Причини за извършване на
престъплението - незачитане неприкосновеността на личността и на собствеността,
стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден от горното, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: