Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 124                                        14.12.2018 г.                                               град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На деветнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                          ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА  

Секретар   ВАНЯ Д.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията Н. ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1483  по описа за 2018 година

 

Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение №1473/06.07.18г., постановено по гр.д.№9637/17г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

Въззивникът – ответник М.Б. Чепанова – Г.,***, чрез процесуален представител адв. С. обжалва решението в частта, с което е осъдена да заплати на ищцата С.Д.Я., сумата 2200 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапване на куче на 30.06.2017г., представляващи болки, страдания и притеснения, ведно със законната лихва, считано от 30.06.17г., до окончателното й изплащане; сума, в размер на 66.73 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – платени медикаменти за лечение от ухапването от куче и снабдяване с медицинско удостоверение, ведно със законната лихва, считано от 30.06.17г., до окончателното й изплащане, както и 672.61 лева – съдебно – деловодни разноски. Въззивницата претендира отмяна на първоинстанционното решение, респ. – намаляване размера на присъденото обезщетение.

На първо място са изложени съображения за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Подробно са обсъдени и е направен подробен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели: тези на св.Станчева въззивникът намира за лъжливи и заинтересовани – свидетелката се е намирала на разстояние от инцидента, от което не е видяла ухапването. На същото разстояние се е намирал и св.Иванов – пряк очевидец, намирал се на еднакво с разстоянието с това на св.Станчева, чиито показания според въззивника следва да се кредитират безрезервно. Според въззивника свидетелските показания на майката и на другите свидетели сочат на съпричиняване от страна на ищцата на получените увреждания, предвид това, че се е опитала да разтърве кучетата с крак. Показанията на майката, макар и професионални, сочат на заинтересованост на същата – издаденият на ищцата медицински документ е от лекар, работещ в същото медицинско заведение като майката. Последното е оспорено от ответника. Показанията на другия свидетел, посочен от ищцата се оспорват, предвид свидетелстването за факти, които ищцата не твърди; свидетелката не е очевидец и не е била разпитвана от полицейските органи; същата е и заинтересувана като приятелка на ищцата.

На второ място, при подробно обсъждане на съдебно – медицинските експертизи  и представените писмени доказателства, въззивникът намира, че не е доказано ухапване от куче на крака на ищцата, предвид колегиалните отношения между майката на ищцата и лекаря, обработил раната. Изложени са съображения за достоверност на експертизата на д-р Янчев, извършена след оглед, направен в присъствие на адвокатите, в частта, според която белезите на ищцата не са от ухапване от куче. Оспорва се заключението, че белезите са от одраскване, с аргументи за начина, по който е извършен огледа и поведението на вещото лице, което въззивникът намира за неприемливо. Изложени са подробни аргументи за оспорване на заключението за извършено одраскване.

Но трето място, като евентуални, съображения са изложени по отношение размера на обезщетението; според въззивника е налице съпричиняване, което следва да бъде отчетено.

Претендират се разноски. Претендира се извършване на съдебно прихващане на съдебно – деловодните разноски.

 

Въззивникът – ищец С.Д.Я. ***, чрез процесуален представител адв.К., обжалва решението в частта, с което над сумата от 2200 лева, до претендирания размер от 3000 лева е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапване на куче на 30.06.2017г., представляващи болки, страдания и притеснения, ведно със законната лихва, считано от 30.06.17г., до окончателното й изплащане; както и в частта, с което на ищцата са възложени съдебно – деловодни разноски, направени от ответницата.

Оспорва се извода на съда, че в следствие ухапването и антибиотичното лечение, въззивницата не е могла да кърми детето си две седмици – според въззивницата доказателствата сочат, че кърменето е било преустановено – изложени са съображение за последиците от това, както и ползите и необходимостта от кърмене за детето и за майката. Болките и страданията са свързани с невъзможността майката да се грижи за новороденото си бебе в периода на лечение.

 

Препис от въззивната жалба на ищеца Я. е връчен на ответника Г., чрез адв.С. на 04.09.18г. В срока по чл.263 ГПК – на 18.09.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението в обжалваната от Я. част, които в съкратен вариант възпроизвеждат аргументите, изложени във въззивната жалба на ответницата.

 

Препис от въззивната жалба на ответника Г. е връчен на ищеца Я., чрез адв.К. на 09.08.18г. В срока по чл.263 ГПК – на 22.08.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението в уважителната част.

По наведените в жалбата оплаквания, въззиваемата подробно излага своите съображения: на първо място, относно достоверността на показанията на св.Станчева, която е очевидец на последиците от ухапването. Доколкото по образуваната полицейска преписка не е разпитана и пострадалата,  липсата на разпит на св.Станчева сочи на непълнота и едностранчивост на разследването, а не че свидетелката не е очевидец. Свидетелката не е заинтересувана, защото видно от показанията й познава ищцата само визуално. Показанията й са обсъдени в контекста на обсъждането им в жалбата на ответника.

На следващо място подробно е аргументирана тезата на ищцата за липса на съпричиняване на претърпените вреди.

Подробни съображения са изложени досежно твърденията за професионалната квалификация на св.Я. – майка на ищцата и липсата на колегиална връзка с лекаря, оказал медицинска помощ на ищцата, както и относно издаденото съдебно – медицинско удостоверение. Обсъдени са показанията на св.Я., установяващи периода, в който ищцата е имала възможност да се движи и да излиза навън.

На последно място, при обсъждане на писмените доказателства и извършените експертизи, подробни аргументи са изложени по възражението в жалбата за недоказаност на извършено ухапване от куче; в тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд, че независимо дали раната е от ухапване или одраскване, тя е причинена от куче и е довела до болки и страдания.

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, жалбоподателите са лица с правен интерес да обжалват първоинстанционното решение. Поради това жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно осъществен на 30.06.17г. деликт – извършено нараняване на лява подбедрица на ищцата, от куче, порода лабрадор, собственост на ответницата, от което ищцата претърпяла болки и страдания и извършила разходи за лечение, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК не установи основания за нищожност или недопустимост, поради което намира че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част следва да бъдат споделени от въззивната инстанция на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:

Предявената претенция има своето основание в нормата на чл.50, изр.2 ЗЗД - претендират се обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от животно. При обсъждане твърденията на страните и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира, че са налице всички предпоставки за реализиране имуществената отговорност на ответницата. Въззивната инстанция не споделя съображенията й, изложени във въззивната жалба досежно заинтересованост на показанията на св.Станчева, нито за заинтересованост на лекаря, извършил лечението на ищцата.

На първо място, свидетелката Станчева е лице, което също е собственик на куче и обичайно го разхожда в градинката, където разхождат своите кучета ищцата и ответницата. Поради това тя има трайни наблюдения относно поведението както на животните, така и на техните собственици и установява, че кучето на ответницата е проявявало агресия спрямо нейното куче. Тази свидетелка не е в близки отношения с ищцата, както твърди въззивницата, само проявява загриженост и внимание към нея след инцидента. На второ място, свидетелката е пряк очевидец на инцидента – същата е видяла втурването на лабрадора към джак ръсела и последвалия опит на ищцата да предпази своето куче, вземайки го на ръце, както и опита на лабрадора да се докопа до джак ръсела. В края на тази суматоха, ищцата се е оказала с кървяща рана на крака, което е наложило да й бъде оказана медицинска помощ.

Съдът кредитира и показанията на св.Иванов, но неговите непосредствени наблюдения са от по-късен момент – след възникване на ситуацията, след атаката на лабрадора, когато двете кучета вече са се сдавили, което е станало след ухапването, когато ищцата е пуснала своето куче на земята. Свидетелят е оказал помощ в разтърваването им, предвид обстоятелството, че „госпожите бяха много стресирани“. Свидетелят е бил единственият, реагирал хладнокръвно и адекватно в случая, но както вече стана дума, се е намесил след възникване на конфликта. В известен смисъл неговият разказ продължава хронологически разказа на св.Станчева.  

Досежно писмените доказателства: обстоятелството, че ищцата е била лекувана от д-р Печас не се тълкува от въззивната инстанция по начина, по който предлага въззивницата. На първо място, предполагаемите колегиални отношения нямат отношение към доказателствената стойност на медицинската документация, изготвена в процеса на лечението, още повече че не се установява те да са повод за невярно документиране. На второ място, такива колегиални отношения биха имали отражение спрямо процеса на лечение на ухапването – напр. на ищцата да се обърне по-голямо внимание, да се положат по – интензивни грижи. Но това не променя обстоятелството, че увреждането, което й е било причинено се е нуждаело от лечение и наблюдение.

Досежно вида на увреждането: Гласните доказателствени средства и писмените доказателства сочат, че ищцата е била ухапана от кучето на ответницата. Доколкото съдебно – ветеринарната експертиза дава основания за разколебаване на горната фактология, въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че за възникване на основание за обезвреда, не е от съществено значение дали увреждането е настъпило от ухапване или от одраскване. Тук вещото лице е категорично, че е налице одраскване от ноктите на лабрадора, поради което дори да се приемат твърденията на въззивницата, че това е причината за увреждането, тя също ангажира отговорността й като собственик.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по ччл.50, изр.2 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД, а именно: причинени неимуществени вреди (болки, страдания, неудобство) от нараняванията; вредите са произтекли от животно, собствено на ответницата; бездействие от нейна страна, изразяващо се в оставане без надзор на кучето и по този начин осигуряване на възможност същото да нападне друго животно или човек; причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите - ако кучето не е било без надзор, то не би могло да ухапе ищцата, т.е. да причини вредите, обезщетяването на които се претендира в настоящото производство.

Досежно размера на обезщетението: съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Като справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът намира размера от 2200.00 лева, вземайки предвид вида, продължителността и интензивността на проявление на негативните усещания у нея. Макар при инцидента да е причинено разстройство на здравето, неопасно за живота, ищцата е била в тревожно състояние; лечението е довело до преустановяване процеса на кърмене, което е съставлявало допълнителен стрес. Въззивната инстанция намира, че всички негативни последици са били взети предвид от първоинстанционния съд, при определяне размера на обезщетението, поради което решението следва да бъде потвърдено и в тази част.

Предвид неуважаване и на двете жалби, разноските, направени от страните във въззивното производство следва да бъдат понесени от всяка от тях така, както са направени.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1473/06.07.18г., постановено по гр.д.№9637/17г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                       2.