Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66
гр. Сливен, 07. 04. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесет и първи март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 6 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Рейсинг Груп 2011” ООД, подадена против Решение от 19.11.2020
г., постановено по АНД № 914 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е изменено Наказателно постановление /НП/ №
504646-F531335 от 08.06.2020
г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на „Рейсинг Груп
2011” ООД, за нарушение на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева, като е намален размерът на санкцията на 500 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди и излага
съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното
решение. Счита, че: наказващият орган не е посочил в какво точно и конкретно се
изразява допуснатото нарушение; наказващият орган не е посочил налице ли са
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН; дружеството има сключен сервизен
договор, валиден до 28.12.2019 г., поради което при законодателно въведена
необходимост от промяна на фискалното устройство, такива действия е следвало да
бъдат извършени от сервизната фирма; налице са основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по
същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да измени обжалваното НП, първоинстанционният съд,
след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за
установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, описано в
акта за установяване на административно нарушение и в НП; изложил е обосновани
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил
е извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН; счел е, че
наложената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 1000 лева е
несправедлива, не съответства на обществената опасност на извършеното деяние и
с нея не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция,
поради което е изменил НП, като е намалил имуществената санкция до предвидения
в разпоредбата минимален размер от 500 лева; присъдил е разноски в полза на
двете страни в процеса, съразмерно на потвърдената и изменената част от НП.
Решението на Районния съд е
валидно, допустимо и правилно. Установените от
Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства.
Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с
приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и
обосновано е изменил обжалваното НП. Възраженията на касационния жалбоподател
са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
при извършена на 07.12.2019 г. в 23:09 часа от служители на НАП проверка на търговски
обект– бар клуб „М.”, находящ се в гр. Сливен, стопанисван от жалбоподателя,
отразена в Протокол за извършена проверка от същата дата, е констатирано, че:
при контролна покупка от органите по приходите на такса вход на стойност 28
лева, заплатена в брой, е бил издаден фискален касов бон от фискално устройство
модел DAISI
eXPERT 01-КL, № DY278973, регистрирано в НАП на 27.12.2018
г.; от фискалния бон и изведения дневен отчет било установено, че фискалното
устройство не отговаря на функционалните и технически изисквания, съгласно
Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като на касовата бележка е липсвал реквизит-
двумерен баркод (QR
код). За констатираното е съставен АУАН на 16.12.2019 г., в който
актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, тъй като не е изпълнил задължението си да смени или
модифицира касовия апарат, който да отговаря на функционалните и технически
изисквания, съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, в законоустановения срок до 30.06.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, на 08.06.2020 г. е
издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти, включително и от
гласните доказателства в първоинстанционното производство, изводът на Районния
съд, че по делото е установено, че търговското дружество е извършило процесното
административно нарушение, е правилен. По делото са събрани доказателства, че
дружеството не е изпълнило в установения от закона срок задължението си да
приведе фискалното устройство в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, поради което и законосъобразно е ангажирана
имуществената му отговорност за нарушение на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС.
Противно на твърденията на жалбоподателя, в АУАН и НП
нарушението е описано в достатъчна степен, като са посочени и обстоятелствата,
при които е извършено. Обстоятелството, че наказващият
орган не е направил писмено обсъждане относно приложение на чл. 28 от ЗАНН, не означава, че преди да се произнесе по
преписката, не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да извърши
преценка на основанията за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В разпоредбите на
ЗАНН не се съдържа изискване тази преценка да бъде осъществена в писмена фирма.
Не се споделя и възражението на
жалбоподателя, свързано с наличието на сключен сервизен договор. Отговорността на сервизното дружество по
договора за абонаментно сервизно обслужване не освобождава жалбоподателя от задължението
да спазва нормативните изисквания при упражняване на търговската си дейност.
Правилни са и изводите на Районния съд, че процесното
административно нарушение не носи белезите на маловажен случай. От събраните по
делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на закона. Касационният
жалбоподател е търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на
търговската си дейност да полага квалифицираната грижа на добър търговец. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и
липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид, Районният съд обосновано е приел, че не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е правилно и в частта за
разноските, които са съобразени с изхода на спора и са съразмерни на
потвърдената и изменената част от НП.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е изменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 19.11.2020 г., постановено по
АНД № 914/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: