Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 211
гр.Севлиево 08.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на двадесет и девети юли
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 210 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 23/19 г.
по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 5 от 11.01.2019 г. по
чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да му заплати посочените суми. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът /ответникът/ е подал възражение. В законния
месечен срок на уведомлението ищецът предявява установителен иск за
съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните последици.
Твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество като потребител на
ел.енергия. За посочения период той не е изплатил задълженията си за доставена
и консумирана ел.енергия в размер на 279,74 лв. Претендира и мораторната лихва в
размер на 9,66 лв., както и разноските по делото.
Ответникът Е.К.Х., действащ като поставен под пълно запрещение чрез неговия
настойник Н.Ц.Д., е представил писмен отговор в законния месечен срок от
уведомлението. В него излага съображения, че от 2013 г. Е.Х. е настанен в
Център *, Севлиевска община, не се е връщал в апартамента и никой не живее там.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 23/19 г. по описа на РС Севлиево е издадена
заповед за изпълнение № 5 от 11.01.2019 г. по чл.410 ГПК, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът /ответникът/ е подал възражение, за което ищецът е бил уведомен. В
законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява иск за съществуване на
вземането си с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Този иск е от категорията на установителните и чрез него ищецът трябва да
докаже съществуването на вземането си.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество като потребител
на ел.енергия. В това си качество той има задължение да заплаща стойността на
доставената и използвана от него ел.енергия за обект в гр.Габрово * с клиентски
номер * и абонатен номер *. Към исковата молба ищецът е представил 6
бр.фактури, издадени през периода 19.04.2018 г. – 20.08.2018 г. , с които е
отчетена консумирана ел.енергия за обекта за периода от 08.03. – 07.08.2018
г. Една от фактурите от 10.07.2018 г. в
размер на 19 лв. е за възстановяване на захранването. Ответникът не оспорва, че
е клиент на ответното дружество и че е живял в апартамента /обект на
потреблението/ до настаняването му в Център *, Севл.община през 2013 г. Това е
видно и от приложеното Заявление от 19.12.2013 г. – л. 71 и 72, което е
подадено от името на ответника чрез тогавашния му настойник.
С оглед възраженията на настойника на ответника, че след настаняването му в
Центъра болният човек никога не е живял в бащиния си апартамент и обективно е в
невъзможност да живее сам, съдът допусна свидетели и съдебно-икономическа
експертиза.
Свидетелските показания разкриха една изключително тежка семейна драма,
както и фактът, че след смъртта на бащата на ответника и настаняването на
съпругата и сина в *, никой не е живял в процесния апартамент.
Видно от приложеното Решение № 327 от 23.12.2016 г. по гр.д.№ 1547/15 г. по
описа на РС – Габрово – л. 112 – 115, потвърдено с приложеното Решение
№ 97 от 28.04.2017 г. по в.гр.д.№ 85/17 г. по описа на ГОС, ответникът е
бил осъден за дължими суми към ищеца и за предишен период от време – 12.10.2012
г. – 12.06.2013 г. Всъщност за почти целия този период ответникът не е живял в апартамента, тъй като след
смъртта на бащата на * г., ответникът и майка му са били изведени от жилището и
настанени в * поради *. Дължимите суми за предишния период са били изплатени от
настойника на ответника, вкл. и сумата от 19 лв. за възстановяване на
захранването, поради което ищецът е възстановил ел.захранването.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като пълно и мотивирано, се установява, че след
13.06.2013 г. /до когато е имало показания за консумирана ел.енергия, предмет
на делото пред ГРС/ до 18.10.2016 г. няма отчетена консумирана ел.енергия за
процесния обект. На 18.10.2016 г. електромерът е сменен и до 07.03.2018 г.
новото СТИ не е отчело консумирана ел.енергия. Такава обаче започва да се
отчита след 08.03.2018 г. до 07.08.2018 г., като общия размер на задължението
за този период е 260,74 лв., което не е
заплатено. Експертът е извършил оглед и на процесния електромер и е
констатирал, че след 08.08.2018 г. до датата на проверката 10.06.2019 г. няма
отчетена консумирана ел.енергия. Всъщност това е така и защото ел.захранването
е прекъснато, поради неплащане на дължимите суми. От заключението може да се
направи извод, че отчетената ел.енергия е преминала през електромера.
Обстоятелството, че ответникът не е живял в обекта за процесния период и по
свидетелски показания друг не го е ползвал, не освобождава абоната от заплащане
на сумите, отразяващи консумацията. Безспорен факт е, че именно ответникът е
битов клиент, т.е. купувач на ел.енергия и не е изпълнил основното си
задължение по договора между страните – да заплаща ежемесечно консумираната в
обекта ел.енергия. Пак той е длъжен да следи за проблеми в СТИ и да уведоми
ищеца, за да се установи от какво произхожда консумацията.
Мотивиран от горното съдът приема, че ищецът установи релевантното
обстоятелство – какво е действителното потребление на ел.енергия за срока,
посочен във фактурите, отразяващи консумацията на ел.енергия за конкретния
обект, чийто собственик е ответникът.
Въз основа това съдът счита, че ищецът установи вземането си по издадената
заповед за изпълнение до размер на 260,74 лв. – главница за незаплатена
ел.енергия.
Съдът обаче счита, че недължима от ответника е сумата от 19 лв. по фактура
от 10.07.2018 г. – л.10, за която се оказа, че не е за консумирана ел.енергия, а за такса
възстановяване на ел.снабдяването, каквато предварително се претендира от
ответника. Няма спор, че
електрозахранването все още не е възстановено и ако такава сума се
дължи, тя трябва да се изплати към момента на искането за възстановяване /ако
такова бъде направено/, а не предварително. Затова искът в тази част ще бъде
отхвърлен.
Ищецът претендира и лихва за забава
в размер на 9,66 лв. Експертът е изчислил размера на лихвата за забава /без
включване на фактурата за 19 лв./ на 11.,19 лв. Ищецът обаче не е поискал
увеличаване цената на този иск, поради което съдът ще присъди лихва в размер на
9,66 лв. Съдът счита, че се касае за лихва по чл. 86 ЗЗД, дължима при забава на
парично задължение.
След влизане в сила на решението и на осн.чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение влиза в сила и следва да се издаде изпълнителен лист, съобразно
решението.
На осн.чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. на ВКС съдът
следва да се произнесе по разноските от заповедното и исково производство, с
оглед изхода на спора. Разноските се дължат съразмерно с уважената част, поради
което по заповедното производство ответникът ще дължи разноски в размер на 70
лв.
В приложения на л.117 списък на разноските по чл. 80 ГПК по исковото
производство се претендират следните суми: юрисконсулско възнаграждение 100
лв., д.т. 75 лв. и за в.л.150 лв. Разноските са документирани и извършени и с
оглед уважената част на иска се дължат в размер на 303 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.К.Х. *** **********, действащ като
поставен под пълно запрещение чрез настойника
си Н.Ц.Д. *** **********, че „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със
седалище гр.Варна и адрес на управление бул.Владислав Варненчик № 258 Варна
Тауърс Г, е установило вземането си по заповед за изпълнение № 5 от 11.01.2019
г. по ч.гр.д.№ 23/19 г. по описа на РС Севлиево до размер на 260,74 лв. /двеста
и шестдесет лв. 74 ст./ главница, изцяло за мораторна лихва 9,66 лв. /девет лв.
66 ст./ и разноски до размер на 70 лв.
/седемдесет/, на осн.чл. 422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 ГПК до
размер на 279,74 лв. главница, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
След влизане в сила на решението да
се издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 5 от 11.01.2019 г.
по ч.гр.д.№ 23/19 г. на РС – Свелиево,
съобразно решението, на осн.чл. 416 ГПК.
ОСЪЖДА Е.К.Х. *** **********, действащ като
поставен под пълно запрещение чрез настойника
си Н.Ц.Д. *** ********** да заплати
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище гр.Варна и адрес
на управление бул.Владислав Варненчик № 258 Варна Тауърс Г, направените по
делото разноски в размер на 303 лв. /триста
и три/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
23/19 г. на РС Севлиево.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: