Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 491
15.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 5 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Н.С.К. ***, чрез адв. В.Л., с
посочен съдебен адрес: ***, против Решение № 1012-26-495-1/01.12.2021г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
К. против Разпореждане №261-00-2251-3/20.10.2021г. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението, с което било
потвърдено разпореждането, било неправилно и в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи се, че от 25.11.2014г. до 31.07.2021г. Н.С.К. работил
в Г. – общо 7 години. На 01.08.2021г. се прибрал в Р. България, в гр. Х.. На
02.08.2021г. започнал работа в „Аления АФ“ ЕООД Х. като „технически сътрудник“,
като трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.4
от КТ, считано от 02.09.2021г. Твърди се, че административният орган при
изчисляването на дневното му парично обезщетение за безработица се съобразил
само с периода, който работил в „Аления АФ“ ЕООД Х., без да включи и годините,
през които полагал труд в Г., съгласно правилото на чл.54б от КСО. Сочи се, че
в случая Н.С.К. имал право на парично обезщетение за безработица по чл.54а ал.1
от КСО при зачетен осигурителен стаж както по законодателството на Република
България, така и по законодателството на друга държава (Г.), на основание на
международен договор, по който Република България е страна. Доколкото
последният бил български гражданин и като такъв лицето бил гражданин на
държава-членка на ЕС, спрямо което намирал приложение Регламент (ЕО)
№883/2004г. (чл.2 от Регламента). Като източник на вторичното право на ЕС
регламентът се прилагал пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като
нормативни разпоредби с обща правна сила, били пряко приложими във всички
държави-членки (чл.288 от ДФЕС) и били задължителни за спазване от националните
органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и
имали приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства. Цитира се разпоредбата на чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004 и
се сочи, че българското законодателство, като законодателство, прилагано от
компетентната институция, с разпоредбата на чл.54б ал.1 от КСО, въвело изискуем
осигурителен период – последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване
на осигуряването, от който период се съобразявало среднодневното възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично
обезщетение за безработица. В случая, както се посочило, този осигурителен
период включвал и период на осигурена заетост, през който спрямо него се
прилагало законодателството на друга държава-членка (Г.). Следователно
изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпускало, не
било извършено при прилагане на нормата по чл.62 §1 във връзка с §2 от
Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004г. за координация на системите за социална сигурност. При изчисляване
размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани
схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за
социална сигурност, органите на НОИ следвало да съобразят нормата на чл.62 §1 от регламента. Навеждат
се доводи, че разпореждането било издадено без да бъдат изяснени фактите и
обстоятелствата, имащи отношение по издаването му, издадено било без да са
налице материалноправните и процесуалноправните основания за издаването му от
Ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Хасково. Определеното
обезщетение в размер от 19.57 лева дневно било силно занижено, определено било
неправилно и не ставало ясно нито от обжалваното решение, нито и от
потвърденото с него разпореждане как достигнал административният орган до този
резултат. Навеждат се доводи, че дневното парично обезщетение на К. следвало да
бъде определено за процесния период по чл.54б ал.1 от КСО, след съобразяване на
придобития осигурителен доход в Република България и този в Г., като се вземат и
предвид правила №1, №12 и №14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) №883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на
системите за социална сигурност. Следователно изчисляването на паричното
обезщетение за безработица, което се отпускало на лицето, следвало да бъде
извършено при прилагането на нормата по чл.62 §1 във връзка с §2 от Регламент
(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за
координация на системите за социална сигурност. Навеждат се доводи, че
административният орган допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.35 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на
решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане
и да се върне преписката на ръководител на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – Хасково за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител, като се претендира присъждане на разноски. При евентуално отхвърляне
на жалбата се прави възражение за юрисконсултското възнаграждение, като се моли
последното да се присъди в размер до 100 лева.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.09.2021г. е подадено чрез Директора на Дирекция
„Бюро по труда“ гр. Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх. №6048/07.09.2021г.
(л.64-65) от жалбоподателя Н.С.К., с което същият е заявил желанието си да му
бъде отпуснато/изплатено парично обезщетение за безработица на основание КСО. Декларирал,
че правоотношението му с „Аления АФ“ ЕООД е прекратено, считано от
02.09.2021г., на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ. На 15.09.2021г., в подадено
чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Хасково до Директора на ТП на
НОИ – Хасково второ Заявление вх.№6127/15.09.2021г. (л.61-62), е декларирал, че
упражнявал трудова дейност в друга държава – Г., за периода от м.11.2014г. до
31.07.2021г. при работодател/и Г., в периода от 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването.
С Разпореждане №261-00-2251-1 от 20.09.2021г. (л.40),
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл.54г ал.4 от КСО, във връзка с чл.54 ал.1 т.5 от АПК,
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по заявление №261-00-2251/07.09.2021г., подадено от Н.С.К., е спряно предвид образувано
производство по удостоверяване на осигурителни периоди от осигурена заетост по
законодателството на Г..
С Разпореждане №261-00-2251-2 от 20.10.2021г. (л.24),
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково,
на основание чл.55 от АПК, производството
по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх.№261-00-2251/07.09.2021г.,
подадено от Н.С.К., е възобновено, с
мотиви: удостоверени осигурителни периоди от Г..
С
Разпореждане №261-00-2251-3 от 20.10.2021г.
(л.23), издадено от Ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, предвид заявление вх. №261-00-2251/07.09.2021г.
на Н.С.К., с последно прекратяване на осигуряването от 02.09.2021г., прекратено
осигуряване за безработица на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ, с регистрация в
АЗ на 07.09.2021г., осигурителен стаж след 31.12.2001г. – 17 г. и 9 м. и осигурителен доход за периода от 02.08.2021г.
до 01.09.2021г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за
безработица – 750.00 лв.,среднодневен осигурителен доход – 32.61 лв., дневно
парично обезщетение за безработица (60 % от 32.61 лв.) – 19.57 лв., минимален
дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2021г. – 12.00 лв., максимален дневен
размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2021г. – 74.29 лв., на основание чл.54ж ал.1 и
във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент
(ЕО) №883/2004, е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 02.09.2021г. до 01.09.2022г. в размер на 19.57 лв. дневно.
Разпореждането е изпратено на адреса на оспорващия и е получено на 01.11.2021г.
лично от лицето, видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 018CVR X (л.23 – гръб).
Разпореждане №261-00-2251-3 от 20.10.2021г. е обжалвано от Н.С.К. с жалба вх. № 1012-26-495/10.11.2021г.
в ТП на НОИ – Хасково (л. 20).
С Решение №1012-26-495-1 от 01.12.2021г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково, се отхвърля жалбата на К. против Разпореждане
№261-00-2251-3 от 20.10.2021г. на Ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Хасково. За да постанови оспорения акт, по- горестоящият
административен орган е коментирал разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕО) №
883/2004г. и е приел, че при прилагане на Раздел III от Глава
четвърта от Кодекса за социално осигуряване, в случаите, когато за преценка на
правото (отпускане, възстановяване или възобновяване), изчисляване на размера и
определяне периода на изплащане на парично обезщетение за безработица е
необходимо наличието на определен осигурителен стаж: периодите, потвърдени от
съответната институция на държавата – членка като периоди на осигурена заетост,
задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако
заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време
са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ или това време се зачита
като осигурителен стаж по българско законодателство. Посочено е също, че
съгласно разпоредбата на чл.62 параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004г.,
компетентната институция на държавата членка (в случая НОИ), чието
законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на
размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита
изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно
заето лице съгласно посоченото законодателство. Прието е, че това означава, че
компетентната институция, чието законодателство обвързва изчисляването на
получаваното обезщетение за безработица с размера на заплатите (осигурителния
доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице
заплата за последната му заетост на нейна територия. Посочено е, че в
конкретния казус за К. са представени документи, че последната му заетост е
била при осигурителя „Аления АФ“ ЕООД, поради това се взема осигурителният му
доход за периода от 02.08.2021г. до 01.09.2021г., от който е определен размера
на паричното обезщетение за безработица – 750,00 лв. Посочено е също, че съобразявайки
разпоредбата на чл.54б ал.1 от КСО, административният орган е изчислил дневния
размер на паричното обезщетение за безработица, както следва: осигурителен
доход за периода от 02.08.2021г. до 01.09.2021г., от който е определен размера
на паричното обезщетение за безработица – 750,00 лв.; среднодневен осигурителен
доход – 32,61; дневно парично обезщетение за безработица (60% от 32,61) – 19,57
лв. С оглед изложеното, не следвало да бъде уважена подадената от Н.К. жалба
против Разпореждане №261-00-2251-3/20.10.2021г. на Ръководител на осигуряването
за безработица.
Решение №1012-26-495-1 от 01.12.2021г. е получено от К.
на 23.12.2021г., видно от представеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 0182LT F (л.76).
Жалбата срещу решението е подадена на 04.01.2022г.
директно пред Административен съд Хасково, като е заведена с вх. №7/04.01.2022г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол, предвид което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица са издадени от компетентни
съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ и чл.54ж ал.1 от КСО органи, в предписаната от закона форма и
съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК е спазено.
Не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила.
В конкретния случай липсва спор по фактите – че са налице всички
изискуеми предпоставки по КСО за отпускане на парично обезщетение за
безработица на оспорващия, както и относно периода, за който същото се отпуска.
В тази връзка правилно е приложена правната норма на чл.61 от Регламент (ЕО)
№883/2004г., която е относима именно към преценката дали лицето е придобило
право на обезщетение за безработица, а не към определяне на неговия размер.
На практика, единственият спорен между страните въпрос се свежда до това,
правилно ли е определен размерът на отпуснатото парично обезщетение за
безработица и съответно коя е приложимата нормативна регламентация за
определяне на среднодневния осигурителен доход (възнаграждение) за изчисляване
на дневния размер на полагащото се обезщетение за безработица, като
жалбоподателят претендира, че определеното обезщетение в размер от 19.57 лева
дневно е силно занижено, определено е неправилно и не става ясно нито от
обжалваното решение, нито и от потвърденото с него разпореждане как е достигнал
административният орган до този резултат. В тази връзка посочва, че административният
орган при изчисляването на дневното парично обезщетение за безработица се
съобразил само с периода, в който оспорващият работил в „Аления АФ“ ЕООД – Х.,
без да включи и годините, през които полагал труд в Г., съгласно чл.54б ал.1 от КСО. В тази връзка се претендира, че дневното парично обезщетение на К. е
следвало да бъде определено за процесния период по чл.54б ал.1 от КСО, след
съобразяване на придобития осигурителен доход в Република България и този в Г.,
като се изтъква наличие на допуснато от органа нарушение на разпоредбата на чл.
35 от АПК, предвид несъобразяването му при оспореното произнасяне. Решаващият
орган на свой ред е мотивирал в оспорения акт прякото приложение на
разпоредбата на чл. 62, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., според която е приел
относимост на дохода при последния работодател, като е посочил, че в конкретния
казус за К. са представени документи, че последната му заетост е била при
осигурителя „Аления АФ“ ЕООД, поради това се взема осигурителният му доход за
периода от 02.08.2021г. до 01.09.2021г., от който е определен размера на
паричното обезщетение за безработица – 750,00 лв.
В разпоредбата на чл.54а ал.1 от КСО е предвидено, че
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на
посочените в т.1-3 условия.
Видно от чл.61 §1
от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 година за координация на системите за социална сигурност, компетентната
институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването,
запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в
зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя
правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на
друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди
биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в
съответствие с приложимото законодателство.
На следващо място, в чл.62 §1 от Регламент (ЕО)
№883/2004 е посочено, че компетентната институция на държава-членка, чието
законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на
размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита
изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като
самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл.62 §2 от Регламент
(ЕО) №883/2004 е предвидено, че параграф 1 се прилага също когато
законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този
период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга
държава-членка.
Настоящата инстанция намира, че административният
орган правилно е определил размера на полагащото се на К. парично обезщетение
за безработица при прякото приложение на разпоредбата на чл.62 §1 във връзка с
§2 от Регламент (ЕО) №883/2004г. въз основа на трудовото му възнаграждение,
получавано при последната му месторабота в България, т.е. по трудовото му
правоотношение с „Аления АФ“ ЕООД.
В цитираните разпоредби на Регламент (ЕО) №883/2004,
които имат примат пред националното законодателство, се отчита трудовото
възнаграждение или професионален доход само при последния работодател, който в
случая е в България, без оглед на продължителността на периода, както е
направено в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. По
отношение на жалбоподателя, който, като български гражданин, е гражданин на
държава-членка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) №883/2004г., намира пряко
приложение. Правилно административният орган е зачел принципа на примата на
правото на Европейския съюз, както и принципа на прякото прилагане на регламентите
и на задължителния им характер, съгласно чл.288 от Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС). Фактите по настоящия спор, съобразени с персоналния и
материалния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004г., предполагат непосредствена
приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на
Европейския съюз цитираният регламент се прилага пряко, т.е. съдържащите се в
него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими
във всички държави-членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на
националните законодателства.
В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд по подобни казуси, изразена в Решение №2363 от 19.02.2019г.
на ВАС по адм. д. №846/2018г., VI о., Решение №17332 от 17.12.2019г. на ВАС по
адм. д. №4476/2019г., VI о., Решение №8501 от 25.06.2018г. на ВАС по адм. д.
№3363/2018г., VI о.,и др.
Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143 ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи присъждане на направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно и чл.143, ал.3 от АПК,
Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.С.К. ***, против Решение №1012-26-495-1
от 01.12.2021г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №261-00-2251-3/20.10.2021г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Н.С.К. ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ - Хасково сумата 100.00
(сто) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.119 от КСО.
СЪДИЯ: