О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 01.07.2024 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пенка Братанова
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 220
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе
взе предвид:
Производството по делото е образувано по
подадена въззивна жалба от И.С.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.Р. ЕГН **********, с
адрес: ***, насочена срещу решение № 432/04.06.2018 г., постановено от Районен
съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 567 / 2008 г.
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт КнРС е изнесъл на публична продан
поземлен имот № 037067, с площ от 3, 500 дка, находящ
се в м. „****”, землището на с. Богослов, Община Кюстендил при граници: имот №
015036 - пасище, имот № 015037 - младежки лагер, имот № 015056 - пасище с
храсти и имот № 000049 - второкласен път, допуснат до делба по силата на влязло
в законна сила решение, постановено в първата фаза на производството /с Решение
№ 71/03.02.2012 г., съдът е оставил без уважение предявения иск за делба, като
това решение е отменено с Решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по по в. гр.д. № 450/ 2012 г. и до делба е допуснат процесният имот, а въззивният
съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване с Определение № 146/04.04.2014 г., постановено от състав на ВКС по гр.д. №7587 от
описа на съда за 2013 г, и е влязъл в законна сила на 04.04.2014
г./
Определил е стойността на изнесения на
публична продан имот на 10 430 лева..
Постановил е получената при публичната
продан сума да се разпредели между съделителите,
както следва: 4/864 ид. ч. за С. Д.Б., 4/864 ид. ч. за Д.С.Б., 4/864 ид. ч. за
Л.С.Б. - тримата конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия
в хода на производството по делото С.Д.Б.; 12/864 ид.
ч. за Д.Б.Р., 12/864 ид.ч. за Б.А.Р., 18/864 за М.С.Г.,
18/864 за Т.С.С. – Х.; 72/864 ид.
ч. за Г.Й.Ф., 36/864 ид. ч. за В.А.Й., 36/864 ид. ч. за И.С.Й., 54/864 ид.ч. за
Л.А.С., 18/864 ид. ч. за А.Г.М.; 18/864 ид. ч. за К.А.Ч., К.К.Ч. и М.К.Ч.,
конституирани на основание чл.227 ГПК, на мястото на починалата в хода на
производството по делото Л. Г.Ч.; 18/864 ид. ч. за З.Б.Д.,
54/864 ид. ч. за П.Н.Б., 54/864 ид.
ч. за К.В.Б., 54/864 ид. ч. за М.А.М.-Е. и Ц.А.М.,
конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на
производството по делото И.А.С., 18/864 ид. ч. за Р.М.Г.,
А.П.П. и Т.П.П.
конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на
производството по делото П.Т.П.; 18/864 ид. ч. за Т.П.П. и; 18/864 ид. ч. за А.П.П.; 54/864 ид. ч. за И.В.К.,
54/864 ид. ч. за Е.В.К., 36/864 ид.
ч. за Ж. Б.В., 12/864 ид. ч. за Т.С.Р., 12/864 ид. ч. за П.Т.Р., 12/864 ид. ч.
за Б.Т.Р., 18/864 ид. ч. за С.Й.С., Д.С.Й. и О.С.Й.,
конституирани на основание чл.227 ГПК, на мястото на починалия в хода на
производството по делото Й.П.С., 18/864 ид. ч. за М.П.Б.,
108/864 ид. ч. за В.П.В..
Присъдил е и сторените в производството
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от Л.А.С., чрез назначения особен представител адв. Л.С., като се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че същата се основава на факти и
обстоятелства по въпроси, които са решени с влязло в сила решение от 30.04.2013
г. по в.гр. д. № 450:2012 г. по описа на КнОС, с
което е приключила първата фаза на делото за делба и чрез което има сила на пресъдено нещо по отношение на имота, който се дели, съделите и техните квоти. С отговора не се сочат доказателства
и не се правят доказателствени искания.
С
определение на съда от 20.05.2019 г. по реда на чл. 267 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в о.
с. з., след преценка допустимостта на въззивната
жалба и е обявен проект за доклад на въззивната инстанция, като е следвало препис от него да се
връчи на страните.
В хода на делото ответникът И.В.К. е починал и на основание
чл. 227 от ГПК е конституиран правоприемника му И.В.К..
По отношение на въззиваемия
И.В.К. връчване на призовка и препис от определение е осъществено по реда на
чл. 47 от ГПК. Видно от отбелязването в приложеното по делото уведомление,
същото е поставено на 28.08.2023 г. В законоустановения
двуседмичен срок, изтекъл на 11.09.2023 г. лицето не се е явило, за да получи
книжата, изпратени до него.
С определение от открито заседание
проведено на 03.10.2023 г. съдът е преценил необходимостта от назначаване на
особен представител на въззиваемия И.В.К. на разноски
на въззивниците съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.
6 от ГПК и по реда на начина указан в тази разпоредба е определил
възнаграждение за особения представител в размер на 600 лева, като е указал на въззивниците И.С.Й., В.А.Й. и Б.А.Р. в десетдневен срок от получаване на
съобщенията да внесат общо сумата от 600 лева по сметка на КнОС, като разноски, с които ще бъде заплатено адвокатско
възнаграждение на особения представител и са указани и последиците от
неизпълнение на дадените указания в срок
- връщане на въззивната жалба като нередовна и прекратяване на
производството по делото.
Съдът е вменил задължението за
поемане на разноските за назначаване на особен представител на въззивниците, тъй като именно по тяхна инициатива, чрез
подаване на въззивна жалба е инициирано
и е висящо въззивно производство.
На
въззивниците
И.С.Й. и В.А.Й. на 11.12.2023 г.,
а на Б.А.Р. на 02.01.2024 г. са връчени
надлежно съобщения, в които са вписани и дадените указания. В указания
десетдневен срок, за първите двама въззивницие, изтекъл на 21.12.2023 г. , а за въззивника Б.А.Р., изтекъл на 12.01.2024 г. сумата от 600 лева не е внесена.
Назначаването на особен представител
е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето
на разноските за особения представител е условие то да бъде извършено.
Следователно изпълнението на това задължение от въззивниците
в случая, е предпоставка за развитието на процеса. Размерът на възнаграждението
за особения представител е обусловен от вида процесуална дейност, която ще
извърши, и се определя от съда в съответствие с указаното в чл. 36, ал. 1
и ал. 2 от Закона за
адвокатурата, препращаща към Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Когато не
бъдат изпълнени указанията на съда за внасяне на разноски на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС. По същите съображения невнасянето на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на въззивна и
касационна жалба. В тези случаи, какъвто е и настоящият, внасянето на
възнаграждението за особен представител е обуславящо развитието на процеса
и
обратно, невнасянето го препятства.
Предвид изложеното подадената въззивна жалба следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено, тъй като е налице нередовност, която препятства разглеждане на делото във въззивното производство.
Воден от горното, КнОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА въззивна
жалба вх. № 19336/07.08.2018 г. подадена
от И.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, В.А.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** и Б.А.Р. ЕГН **********, с адрес: *** и ПРЕКРАТЯВА производството по
в. гр. д. № 220/2019 г. на КнОС.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: