ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1287
гр. Благоевград, 15.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501213 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от От „Кирил
Стойчев-97“ ЕООД, с ЕИК - *********, представляван от управителя Р. Д. С.,
със седалище и адрес на управление: град Б., улица „***“, №*, етаж *, an. *
чрез пълномощника адв.М. А. А., със съдебен адрес за призоваване и
получаване на книжа: гр. Б., ул. „***, №*, етаж *, офис №* чрез адвокат М. А.
А., против Решение №549 от 03.08.2023 г„ постановено по гражданско дело
№20221210102815 по описа на БлРС.
С въззивната жалба се иска да се прогласи нищожно Решение №906971 от
06.12.2022 г„ постановено по гражданско дело №20191210102641 по описа на
БлРС, тъй като волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната
й неразбираемост и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Доводите за това намира в мотивите на съдебното
решение, където съдът едновременно сочи, че ответникът оспорва (стр.2 от
мотивите) и че не оспорва (стр.2 от мотивите) предявеният иск за сумата от 8
801 лева без ДДС. Изявлението на ответника в първото с.з. от 24.03.2023 г., че
не оспорва, че дължи размера на дължимото договорено възнаграждение е
направено след като е заявил, че поддържа отговора на исковата молба по
съображенията, изложени в него. В т.3.3 от отговора на исковата молба
ответникът изрично е възразил, че „Издаването на фактура с №42 от
1
09.08.2022 г., в която е включена и друга услуга, която ищецът твърди, че е
изпълнил, без да е постигнато предварително писмено съгласие относно вида
и размера на разходите по стойност и вид, не кореспондира на постигнатото
между страните съгласие в договора. За да настъпи падежа на задължението
на ответника за плащане на навлото, следва ищецът да издаде фактура, с
която да фактурира само и единствено превозното възнаграждение в
договорения между страните размер“.В този отговор ответникът изрично е
посочил, че не е платил дължимото превозно възнаграждение в размер на 8
801 лева без ДДС, тъй като не е настъпил падежа за плащане - ищецът не е
издал фактура, която да отразява вярното стойностно изражение на
договореното превозно възнаграждение и верният размер на допълнителните
разноски за превоза, за плащането на които ответникът се е съгласил. Видно
от стр.З от протокола е, че ответникът подробно е обяснил защо до момента
не е превел превозното възнаграждение. На стр.4 от протокола е
обективирано изявление на пълномощника на ответника, че: „Доверителят ми
не е платил навлото, тъй както ищецът е съставил една фактура, както за
навлото, така и за претендираните такси и разноски, които твърди, че е
направил за международния превоз“.
Счита, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт както и противоречие между диспозитива
на решението, с който съдът е уважил иска за сумата от 11 115 лева и частта
от мотивите, в която приема, че ответникът не е изпаднал в забава, поради
което не дължи мораторна лихва за забава. От една страна, съдът е приел, че
ответникът дължи сумата от 11 115.14 лева, а от друга, че не дължи
мораторна лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 30.09.2022 г., върху
сумата от 11 178 лева, за която е съставена процесната фактура №42, тъй като
не е издал фактура с вярното стойностно изражение за сума като сбор на
размера на дължимото превозно възнаграждение в размер на 8 801 лева без
ДДС и сумата от 461 лева без ДДС допълнителни разноски, за плащането на
които е дал съгласие. От факта, че съдът приема, че ответникът не е изпаднал
в забава, тъй като ищецът не е изпълнил задължението по чл.9 от сключения
договор за превоз да издаде фактура за стойността на превоза и за
допълнителните разходи за плащането, на които е изразил съгласие, следва
извод, че не е настъпил падежа за плащане съгласно сключения договор за
превоз. До момента ищецът не е издал фактура, която да отразява вярното
2
стойностно изражение на стопанската операция, въпреки че ответникът
многократно го е поканил да стори това.
Изразява становище, че решението на съда е нищожно, тъй като волята на
съда не може да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост - когато
съдържането на решението противоречи на българския правов ред или когато
делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна
(Решение №668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1790/2009 г., 1 г.о., ГК,
постановено в производство по реда на чл.290 от ГПК).
Намира постановеното от първоинстанционния съд Решение №549 от
03.08.2023 г., постановено по гражданско дело №20221210102815 по описа на
БлРС, за нищожно, тъй като волята на съда е напълно неразбираема. Тя не
може да бъде изведена, тъй като е налице вътрешно противоречие в мотивите
на решението и между част от диспозитива и част от мотивите по
съществения за спора въпрос: настъпил ли е или не падежът на задължението
на ответника да заплати превозното възнаграждение и допълнителните
разноски за плащането на които е изразил съгласие на основание сключения
договор за превоз. След като съдът на стр.4 от мотивите е приел, че ищецът
не е изпълнил задължението да издаде фактура на основание чл.9 от договора,
то е следвало да отхвърли предявения иск като преждевременно предявен.
Издаването на фактура за транспорта съгласно чл.9 от заявката-договор за
превоз е предпоставка/условие за плащане.
Твърди, че атакуваното решение е необосновано, тъй като изводът на съда, че
плащането на навлото е дължимо, без да е издадена от ищеца фактура, която
да съдържа вярната стойност на стопанската операция не почива на
възприетата от него за установена фактическа обстановка, че фактура №42 от
09.08.2022 г. е издадена и за допълнителни разноски за плащането на които
ответникът не е изразявал съгласие. Този извод не следва и от постигнатото
съгласие в член 9 от приетата заявка-договор между страните, че навлото е
дължимо в 15 дневен срок, считано от издаване на фактура за превоза.
Претендира разноски.
В срока по чл.261 ГПК от „АЛЕС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в в гр. Велико Търново, ул. „Охрид“ № 4, ет.
4, ап. 14, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
А. Ж. П. е депозиран, чрез адв. В. Д. Д. вписан в Адвокатска колегия - Велико
3
Търново с личен № **********, адрес на упражняване на дейността в гр.
Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38, вх. Г, ет. 2, кантора 3Б, тел.:
***, е депозиран отговор по въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че твърденията за неразбираемост на съдебното
решение са голословни и неправилно аргументирани. Счита, че в процесното
съдебно решение Районен съд - Благоевград е анализирал всички
доказателства по делото и въз основа на посоченото е постановил един
правилен и валиден акт. За да достигне до посочените изводи, съдът е отчел
всички факти по делото, включително и направеното признание на иска до
размера на дължимото навло. Както правилно съдът е констатирал, ответника
не оспорва, че дължи на ищеца сумата от 4 500.00 евро /без ДДС/ или 5
400.00 евро с ДДС /10 561.20 лева/ за договореното превозно възнаграждение.
От друга страна, видно от кореспонденцията по Вайбър между служители на
страните /на л. 62 от делото/, както и видно от посоченото в частната жалба
срещу определението на Районен съд - Велико Търново, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, ответникът не оспорва дължимостта на сумата от
11 115.14 лева, представляваща дължимото превозно възнаграждение и
допълнителните разноски, които се е съгласил да заплати - в размер на 235.90
евро /кореспонденция на л. 59 - л. 60 от делото/. Посоченото обстоятелство е
заявено от ответника по първоинстанционното производство както пред
Районен съд - Благоевград, така и пред Окръжен съд - Велико Търново във
връзка с обжавабне на Определение № 1427/7.09.2022г. постановено по ЧГД
№ 2269/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново. Т.е., „КИРИЛ
СТОЙЧЕВ-97“ ЕООД признава обстоятелството, че дължи сума близка до
претендираната в исковата претенция, което правилно.
Изразява становище, че наведените твърдения от процесуалния
предствител на „КИРИЛ СТОЙЧЕВ-97“ ЕООД, че Районен съд - Благоевград
неправилно заключавал, че плащането на навлото е дължимо без издадена
фактура е абсолютно необосновано. Компетентния съд правилно е приел като
безспорно обстоятелство, че такава фактура е издадена и изпратрена по
куриер до ответника в първоинстанционния процес. Обратното твърдение не
кореспондира с фактологията по делото и е вид необоснована защитна теза.
Районен съд - Благоевград е обосновал решението си с правилни зключения,
включително и факта за дължимостта на допълнителните разноски. Както бе
4
споменато и по-горе, водената вайбър кореспонденция приложена по делото е
в подкрепа на сочените твърдения. Голословните твърдения стъпвайки на
заявка-договор не следва да се приемат, най-малкото защото страните са
постигнали съгласие за дължимост на допълнителните разноски, които са
свързани с надлежното осъществяване на превоза и пристигането на стоката
до крайната дестинация в срок и без забележки.
В отговора адв. Д. е направил искане на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от
ГПК, за отвод на окръжните съдии от Окръжен съд - Благоевград, а делото
бъде изпратено за разглеждане на друг съд от същия ранг. Искането е
мотивирано с това, че адв. М. А. е съпруга на съдия в Окръжен съд -
Благоевград с дългогодишен стаж, включително и като председател на
посочения съд, считам, че се пораждат основателни съмнения относно
безпристрастността при воденето на процеса пред всеки един от настоящите
съдии в Окръжен съд – Благоевград.
Претендира разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл.
262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата
отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи
произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния закон и с
оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към
жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 372, вр.
чл.367 ТЗ, вр . чл.86 ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е приел
същия за разглеждане, след като е счел, че предявения иск е допустим, а
исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания
досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и
неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по същество,
поради което не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите,
визирани в чл.312 ГПК.
Съдът дава възможност на въззивника в съдебно заседание да изрази
становище по особеното искане в отговора на въззивната жалба.
По искането за отвод, съдът ще се произнесе след като изслуша становището
на ответната страна в открито съдебно заседание.
5
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата
да се призоват редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.02.24г. от 09.00 часа,
за която дата да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6