Решение по дело №200/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят М. Т. П. от град Велико Търново е обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0356-000010 от 14.02.2024 година на началника на Началника на РУ –Тетевен при ОДМВР - Ловеч, с която му е наложена принудителната мярка по чл.171, т.1, буква „б“, от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“

Оплакванията са, че заповедта е формално незаконосъобразна, като неотговаряща на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Поддържа се и материално-правната незаконосъобразност на заповедта, както и наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването и. Поддържа тези оплаквания и в пледоарията по същество на процесуалния си представител адв.П. от ВТАК. Претендира сторените разноски.

 

Ответникът, Началникът на Районно управление –Тетевен при ОДМВР –Ловеч, не е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на22.02.2024 година, като от разписката на пощенския оператор, чрез когото е подадена до съда се установява, че това е станало на 29.02.2024 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок по чл.149 от АПК. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта, тъй като е адресат на неблагоприятните и правни последици.

 

По същество жалбата е неоснователна.

 

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

 

На 14.02.2024 година, в 21, 25 часа,в град Тетевен, на улица „Бели ВИт“ до №77 сс посока на движение към Гложене, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с №[рег. номер], собственост на дружеството „НЮВЕРС“ ЕООД, като е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване и осем броя стикери за сигурност, като по делото не се и твърди да е направен опит за извършване на процедура по даване на кръв за изследване.

 

От приложената докладна записка е видно, че младши инспектор при РУ – Тетевен е докладвал на ответника, че за времето от 20,30 часа на 14.02 до 8,30 часа на следващият ден е бил на работа по график, около 20,40 по сигнал на група „ОП“ на улица „Бели Вит“ е спрял за проверка заедно с колегата си въпросният товарен автомобил, като след беседа с него същият е заявил, че е дошъл в град Тетевен да кара с приятеля си кросов мотор в местността „Свидола“. По-късно водачът е поканен да отиде в РУ за да му се направи проверка за алкохол и наркотични вещества, като патрула се е свързал с приятеля му. ОТ последният е снето сведение по случая. Извършена е проба на водача, която е била отрицателна, но поради отказа му да се направи проба за наркотици, такава не е направена. Съответно съставен е АУАН. Към докладната е приложено сведението, в което се съдържат обясненията на И. И., както и сведението, в което се съдържат обясненията на самия жалбоподател, както и протокол за проверка на лични вещи на жалбоподателя. По преписката е приложен и талон за изследване №142851, според който лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, като е посочено, че избира да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, като е следвало да се яви до 45 минути в МБАЛ гр.Тетевен, считано от 21,40 часа.

 

Няма данни жалбоподателят да се е явил в МБАЛ – Тетевен за вземане на кръвна проба.

 

За твърдяното нарушение е издаден АУАН №1138606 от 14.02.2024 година, в който е отбелязано липсата на възражение от страна на жалбоподателя.

 

На същата дата е издадена и процесната пред настоящият съд заповед за прилагане на ПАМ, обстоятелствената част на която възпроизвеждза обстоятелствената част на посоченият по-горе АУАН.

 

По делото е разпитан като свидетел И. Н. И., показанията на който са вписани в приобщеното по преписката сведение, по-горе коментирано. Според свидетеля, той се е срещнал с жалбоподателя по обяд, след което са се подготвили да карат мотоциклет, бусът, с който е дошъл е оставен на главния път, а те са отишли в съответната местност. Карали са няколко часа с почивки, закъснели и замръкнали. Казали си по няколко приказки и той си тръгнал с личния си автомобил, минутка след жалбоподателя. Тъкмо се прибрал и получил обаждане от жалбоподателя, че е задържан от полицията, като са попитали последния с кого е бил. Съответно свидетелят е пристигнал на мястото, където полицаите са спрели жалбоподателя. Полицаите са поискали от жалбоподателя да отвори буса и са помолили двамата да карат след тях до РУ Тетевен. След пристигането си, те писали обяснения за това какво са правили и къде са били, на М. е направена проба за алкохол, която е била отрицателна. Върнали личните документи на свидетеля и го освободили, като не му направили проверка за алкохол, защото го познавали.

 

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

 

Разпоредбата на чл.172 от ЗДвП предвижда следното: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.

Според т.1,5 от представената заповед № 295з - 805 от 25.04.2017 година на директора на ОДМВР – Ловеч, оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“ и т.6 и т.7 от ЗДвП е началникът на РУ при ОДМВР за нарушенията по ЗДвП, които са извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Ловеч.

При това е налице функционална, а и териториална компетентност на издателя на заповедта с оглед на отразеното място на извършване на нарушението, констатирано при проверката.

Обратно на твърденията на жалбоподателя съдът намира, че процесната пред него заповед е формално незаконосъобразна, като извън това е издадена и в противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесният случай заповедта отговаря на посоченото императивно изискване.

В обстоятелствената му част са посочени релевантните обстоятелства, проявата на които обуславя приложението на правната норма, съдържаща във фактическия си състав такива обстоятелства.

Разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, предложение последно от закона, на която се е позовал ответника по делото, предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, една от които е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Съществените обстоятелства, които обуславят разпореденото със заповедта в конкретният случай са отказът на жалбоподателят в качеството му на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за наличието на наркотични вещества в кръвта. Дали този отказ е извършен на мястото на проверката или непосредствено след това в сградата на съответното РУ е без значение за фактическият състав на нормата, проявата на който води до разпореждането за прилагане на ПАМ, като оплакването в този смисъл е ирелевантно.

Неоснователно се претендира и, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.2, ал.1 от тази наредба „При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.“, като от друга страна алинея 2 предвижда следното: „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.“ В процесният случай е налице именно отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества в кръвта посредством съответното техническо средство. Според чл.3а, ал.1 от тази наредба „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;“. Именно така е процедирано в случая, като в случая не е съставен протокол по чл.5, ал.2 от наредбата досежно резултата от проверката за наличие на наркотични вещества в кръвта на водача, тъй като последният е отказал извършването и. Въпреки, че в този случай талон за изследване не е било необходимо да се попълва /аргумент от чл.3, ал.2 във връзка с чл.5, ал.2 от наредбата/, такъв е издаден, като въпреки възможността да бъде дадена кръв за изследване, жалбоподателят не е изпълнил предписаното в талона досежно явяването за вземане на кръв за лабораторно изследване с оглед достоверност на показанията за наличие на наркотични вещества в кръвта.

Заповедта е съответна и на материалния закон, доколкото приложената от ответника законова хипотеза на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП изисква единствено отказът на съответният водач да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор, като в случая посоченият отказ е установен несъмнено, като следва да се констатира, че жалбоподателят е проверен за наличие на алкохол в качеството си на водач, като в това му качество е следвало да се провери и досежно наличие на наркотични вещества в кръвта.

Неотносимо към прилагането на последиците на ЗППАМ е наличието или не на вината на водача по повод твърдението за осъществяването или неосъществяването на административно-наказателния състав по чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП, в какъвто смисъл са релевирани част от оплакванията на жалбоподателя в жалбата, а и в представената писмена защита.

Обратно на твърдението в жалбата, посоченият в разпоредбата 18 месечен срок не се определя от органа, приложил ПАМ като размер при условията на оперативна самостоятелност, а представлява абсолютна предпоставка за прекратяване на действието на мярката, въпреки липсата на решаване на въпроса за отговорността на водача към момента на изтичането на 18 месечния срок. Всъщност разпоредбата предвижда винаги по-благоприятен за водача срок – или към момента на решаване на въпроса за отговорността му, ако в този случай не са изтекли въпросните 18 месеца, или изтичането на този абсолютен срок за продължителност на мярката, ако до тогава въпросът за отговорността му не е решен окончателно.

 

Следва жалбата да се отхвърли.

 

Разноски за ответника не се присъждат, доколкото такива не са претендирани, а и не са сторени.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. П. от град Велико Търново, [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0356-000010 от 14.02.2024 година на началника на Началника на РУ –Тетевен при ОДМВР – Ловеч.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.