РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Двадесет и Трети Ноември през Две
хиляди и Двадесета година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд.
Заседатели :
при секретаря Нели Георгиева и в присъствието на прокурор
………… като разгледа докладваното от
председателя Чиликов А.Н.Д. 2899 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление № 349 а- 1468 от 05.10.2020 година на Директора на
ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли
съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството,че не е извършил административно
нарушение и с допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. , но в писмено
становище поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по делото.
От
събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –
писмени, показанията на свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност
и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е
подадена в срок и от лице имащо право на
жалба,не съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното
наказание, поради което и на основание
чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 27.04.2020 г. около
14,10 часа жалбоподателят Д.Н. на открито обществено място – град Стара Загора
бул. „ Ц.С. Велики“ до № 107 пред Общинска администрация – е без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо устата и носа,
с което не е изпълнил т. 9 от Заповед № Рд – 01-124/13.03.2020 г. допълнена със
Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. , изменена със Заповед № РД – 01-236
/24.04.20 г. на МЗ противоепидимична мярка по чл. 63 ЗЗ.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св. С.Д. /
актосъставител/.
Въз
основа на посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е
приел, че е нарушен чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ / и на основание същата разпоредба е
наложил административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на
наказателното постановление не съответства на посочената норма като правна
квалификация на деянието.Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните
норми, които са нарушени от жалбоподателя административно-наказващият орган е
посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ- с което на практика не е посочил нарушените
законови разпоредби с извършеното деяние.
Съставът на
чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно препращания
към различни норми – чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63 А, ал. 1 или 2 от ЗЗ.
Следователно съставът на чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ няма самостоятелно
приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените норми, което
задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация
на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното
нарушение.Това не е сторено.
Подобни критики се отнасят и за
посочената за нарушена противоепидемична мярка по чл. 63 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 63 ЗЗ има 11 алинеи и множество хипотези, които не
са конкретизирани.
С тези
пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН
за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.Посоченият порок
следва да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение
опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо
правото на защита , което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По същество посоченото като нарушено правило за поведение не се съдържа
в на министъра на здравеопазването, а в Заповед № РД – 01 –
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, където единствено е
посочено, че всички лица, които се намират в открити или закрити обществени
места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата.
Същата заповед е обжалвана, като е образувано адм. дело № 3626/2020г. по
описа на Върховния административен съд - VI отделение. В хода на горното
производство по обжалване, министъра на здравеопазването е
издал Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г., с която е отменил
Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г..
С Определение № 8868 от 06.07.2020г. Върховният административен съд е
прекратил производството по м. дело № 3626/2020г. по описа на същия, като е
приел, че “Отмяната на акта от административния орган, който го е
издал, в хода на съдебното производство по неговото оспорване, по същество е
идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 АПК”.
Липсва всякакво основание горното становище на ВАС да не бъде споделено,
доколкото не съществува законово изискване административния орган, в акта си по
чл.156 от АПК, да манифестира изрична воля, че оттегля оспорения акт и др.
подобни. Достатъчно е единствено оспорения акт да бъде отменен от органа с друг
негов акт в хода на едно производство по обжалване на първия, което в случая е
налице.
Ето защо се налага извода, че нарушеното от жалбоподателя правило за
поведение е разписано в един общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, а именно - Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, който е оттеглен от органа, който го е издал. В този смисъл
съдът приема, че оттеглянето на акта е волеизявление на издателя на същия,
което е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и
задължения.
Макар и безспорно в хипотезата на оттегляне на административния акт по реда
на чл.156 от АПК да не се стига до изрично произнасяне на съда, с което актът
се обявява за незаконосъобразен, то до такова произнасяне не се стига именно
заради това, защото самият административен орган преоценява своя акт,
практически не поддържайки същия в процеса на неговото обжалване, което, в
светлината на административнопроцесуалната икономия е и смисъла на института на
чл.156 от АПК.
Именно горната преоценка от страна на самия административен орган при
оттегляне на Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването налага заключение, че включително към момента на проверката - 27.04.2020г. липсва правило за
поведение, което жалбоподалят да е нарушил виновно. Последното мотивира отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна, а наказателното постановление подлежи
на отмяна поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Водим от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 349 а- 1468 от 05.10.2020 година на Директора
на ОДМВР град Стара Загора с което е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 / ТРИСТА / лева на Д.Б.Н. ***, ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: