РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Русе, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20234520200357 по описа за 2023 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Г. Н. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 22-
1085- 004107 от 06.02.2023 г. на Началник група в ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция
Русе, с което за административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, и по чл.5 ал.І т.1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.І т.5 пр.1,2 от
ЗДвП- глоба в размер на 150 лв., на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20
лв.Жалбоподателят чрез пълномощника си моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно и необосновано, издадено при процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 22.11.2022 г., около 16.30 часа, на път Втори клас № 21 Русе- Силистра, в района на
бензиностанция „Картел“, възникнало транспортно произшествие, при което товарен
самосвал с рег. № ****** се отклонил от пътната си лента, преобърнал се на платното за
движение, разпилявайки насипен товар /16 тона пясък/. На мястото на инцидента бил
изпратен патрул на Сектор ПП, в чиито състав бил св.М.И.. АУАН бил съставен по снети
1
обяснения от водача на товарния автомобил и на върналата се на мястото на
произшествието св.Р. С.. Изводите на актосъставителя били формирани и след преглед на
запис от камера, поставена за охрана на бензиностанция „Картел“, намираща се в близост до
пътя и включваща в обхвата си част от пътния участък, на който е станало произшествието,
след изхода на обекта. Независимо, че жалбоподателят като водач на МПС не бил участник
в конкретното ПТП и от кадрите на видеозаписа не може да се установи къде се е намирал
той с автомобила си по време на възникване на произшествието, актосъставителят приел, че
жалб. Н. не спрял на знак Б2 „СТОП“, принудил св.С. да навлезе в насрещната лента и тя
от, своя страна е принудила водача на товарния автомобил да напусне лентата си на
движение и да самокатастрофира.Тези изводи св.И. направил независимо от
обстоятелството, че от записа на бензиностанция „Картел“ не може категорично да се
установи поведението на нито един от тримата водачи- дали Н. е спрял пред пътен знак
„Б2“, дали С. е навлязла в насрещна пътна лента /което тя отрича на съдебното следствие/ и
в следствие на какво водача на товарния автомобил, натоварен с пясък е напуснал платното
за движение.
При тези обстоятелства спрямо жалб.Н. бил съставен АУАН № 836085 от 04.12.2022 г.,
сочещ нарушения по чл.5 ал.І т.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП.Актът бил предявен, лично
връчен, а в срока на закона- възразен с подробни възражения.Жалбоподателят твърдял, че е
необходимо изследването на спорни обстоятелства, като например скоростта на движение
на автомобила на св.С. и на катастрофиралия товарен автомобил, както и да се установи,
имат ли вина за възникналото произшествие тези двама водачи.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН от 04.12.2022 г., писмени обяснения, справка, възражения
срещу акта, АУАН № 836080, съставен на лицето И.Г.- водач на товарния автомобил, за
нарушение по чл.20 ал.І от ЗДвП, констативен протокол за ПТП с пострадали, протокол за
доброволно предаване, показанията на свидетелите М. И., Р. С., Д. Ф., заключения на
техническа експертиза, диск със запис от охранителни камери.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо
процесуална легитимация.Разгледана по същество, е основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които
опорочават издадените актове.
Актът за нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.Същото изискване е налице в закона и по отношение на
наказателното постановление, като тук е изискуемо посочване и на потвърждаващите
доказателства. Във връзка с обосноваността на акта и постановлението, законът е възложил
на наказващия орган като първа инстанция по същество разследване на спорните
обстоятелства. Конкретно, по направените възражения, такова разследване не е извършено,
2
като в изготвена справка от инспектор М.Д. /неясно в какво качество/ не се обсъждат
исканията за събиране на доказателства пред първата инстанция. Следва да се посочи, че
задължението за разследване на спорни обстоятелства е възложено на наказващия орган
съгласно чл.52 ал.ІV от ЗАНН, какъвто конкретно се явява началник група в ОДМВР Сектор
Пътна полиция С. Й..Това задължение не може да бъде делегирано по начина, по който е
сторено в настоящото производство, очевидно- устно.
По същество, извършването на нарушенията не е правилно установено и не е
доказано.
Разпоредбата на чл.5 ал.І т.1 от ЗДвП задължава всеки участник в движението с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Извод за извършване на
такова нарушение следва да бъде направен, когато се установи пряка причинно- следствена
връзка между поведението на даден водач и констатирания неправомерен резултат.Според
цитираната норма, възможно е настъпването на множество неблагоприятни хипотези-
опасност за движението, пречка за движението, поставен в опасност живот, поставено в
опасност здраве за друг участник, причиняване на имуществени вреди.Очевидно както
актосъставителят, така и наказващ орган са приели създаване на пречки за движението,
имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.
Този извод не се подкрепя от събраните доказателства, доколкото за да се приеме
извършено от жалбоподателя нарушение в тази хипотеза трябва да е доказана на първо
място пряка причинно- следствена връзка между неговото поведение като водач и
настъпилото произшествие с товарния камион с пясък, като следва безспорно да е установен
и посочен и противоправният резултат- какви са имуществените вреди, каква опасност за
живота и здравето е възникнала конкретно като резултат, по отношение на кого.
Наказващият орган е следвало да посочи и какви са конкретно създадените пречки за
движението.Понастоящем наказващият орган приема, че нарушението по чл.5 ал.І т.1 от
ЗДвП е осъществено от жалбоподателя, който с поведението си косвено е причинил
неблагоприятните последици. В същото време, при така възприетата фактическа
обстановка, наказващият орган не е взел отношение, извършено ли е нарушение по чл.20
ал.І от ЗДвП от страна на водача на самокатастрофиралия товарен автомобил, според който
текст, водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, като няма данни за това- наказано ли е лицето И. Г., спрямо
когото също има съставен акт за нарушение по ЗДвП. При същата възприета от наказващ
орган фактическа обстановка, не е обсъден въпроса, има ли нарушение и от страна на св.С.
по чл.5 ал.ІІ т.4 от ЗДвП- след като се приема внезапното преминаване в съседна лента.
Опосредственото прехвърляне на отговорността върху трети участник в
движението- жалб.Н., изцяло прекъсва изискуемата от закона пряка причинно- следствена
връзка между извършено нарушение и настъпилия противоправен резултат.
Разпоредбата, по която е наказан жалб.Н.- чл.179 ал.І т.5, предвижда санкция за
водач, който създаде предпоставка за ПТП.Тази разпоредба може да се приложи при
3
създадена опасност, но не и при възникнало ПТП. Отговорност за възникнало ПТП се
предвижда по чл.179 ал.ІІ от ЗДвП, но субекти на тази отговорност са само участниците в
ПТП, какъвто жалбоподателят не се явява.
Механичното смесване на двете хипотези в обстоятелствената част на НП не дава
възможност на нарушителя да разбере в извършването точно на какво действие или
бездействие е обвинен и наказан- причиняване на произшествие или създаване на опасност/
пречка за движението.
Обжалваното НП се явява необосновано и на друго основание и в частта на
вмененото нарушение по 6 т.1 от ЗДвП.Наказващият орган приема, че жалб. не е съобразил
поведението си с пътен знак Б2 и според св.И.- актосъставител, този извод е направен след
преглед на видеозапис от охранителните камери на бензиностанция „Картел“
гр.Мартен.Това твърдение изцяло се опровергава от събраните в хода на съдебното
производство доказателства и по- точно от приетото и неоспорено заключение на
назначенатата техническа експертиза за възпроизвеждане на кадри, от която се установява,
че на записа липсва информация, свързана с местоположението на жалбоподателя и
неговото поведение като водач на МПС. От тези кадри не се възприема и изхода на
упоменатата бензиностанция, още по- малко- действията на жалб. Н. при включването му в
пътя като участник в движението- водач на съответното превозно средство.Противоречието
с това обективно доказателствено средство прави изводите на наказващия орган относно Д.
и виновно поведение изцяло необосновани.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно, издадено при процесуални нарушения, неправилно приложение на
закона, и подлежи на отмяна изцяло.
В производството от страна на жалбоподателя са претендирани разноски.Същите са
дължими, предвид нормата на чл.63 д ал.І от ЗАНН и конкретно следва да бъдат присъдени,
възлизащи на 300 лева- адвокатски хонорар съобразно договор за правна помощ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 1085- 004107 от 06.02.2023 г. на
Началник група в ОДМВР Русе, С- р Пътна полиция Русе, с което на Н. Г. Н. с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.5 ал.І т.1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.І т.5 пр.1,2 от
ЗДвП- глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на Н. Г. Н. с ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.“****, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
4
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5