Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 60 17.05.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 48 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/
Образувано е по
жалба на И. М. Х. от с. Я. Г., област Р.,
срещу Заповед № РД—14-242 от 19.01.2021 год., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с която му е наложена
принудителна административна мярка „Временно отнемане да удостоверение на водач
на лек таксиметров автомобил” за срок от една година на основание чл. 106а, ал.
1, т. 7, б. „а” от ЗАП. Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като в конкретния случай не е извършвал
таксиметров превоз. Автомобилът е бил
изведен от експлоатация като таксиметров автомобил. Горната табела такси
на покрива на автомобила е била свалена, предните индикаторни светлини загасени
и имало поставена табела „не работи”. Превозвал е своя братовчедка с внучката ѝ и нейна позната до болница в гр. Дулово. Иска
съдът да отмени оспорената заповед.
Ответната по
жалбата страна - Директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе в съпроводителното писмо, с която преписката е изпратена
до съда, предлага оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Прави възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото надвишава
предвидения минимум.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2021 год. служители на РД „Автомобилна
администрация” – Русе съставили срещу оспорващия И. М. Х. акт за установяване
на административно нарушение сер. А-2020
бл. № 285562. В акта е посочено, че на
същата дата около 09 05 часа в с. Окорш,
община Дулово на изхода за гр. Дулово, управлява лек автомобил „Шевролет Авео”
с рег. № ********, категория М1, негова собственост. Автомобилът е
оборудван и обозначен като таксиметров автомобил, съгласно Наредба № 34 на МТ.
Оборудван е с електронен таксиметров апарат с фискална памет модел „ЕЛИТАКСТА
100/F, с фискална памет № 46090848, превозващ три лица от
женски пол от с. Яким Груево до гр. Дулово. При проверката било констатирано,
че оспорващият Х. след наемане от
пътничките не е включил електронния таксиметров апарат с фискална памет. Така
описаното деяние квалифицирали като нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба №
34/1999 год. на МТ. При предявяване на АУАН оспорващият е вписал възражение, че тъй като не взема
пари, за това не е включил апарата и е поставил табела „не работи”.
На 19.01.2021 год. въз основа на съставения АУАН
Директорът на РД „Автомобилна администрация „ Русе е издал оспорената
заповед № РД—14-242, с която на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП наложил на оспорващия
принудителна административна мярка временно отнемане на Удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил” серия ВТ, № 048915 издадено от Регионално звено на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Разград на 23.05.2018 год. на името на оспорващия.
Като фактическо основание за издаване на заповедта
административният орган е посочил, че въз основа на АУАН серия А-2020, № 285562 от 19.01.2021
год., приема за установено, че оспорващият Х. на 19.01.2021 год. извършва таксиметров превоз на пътници с лек
автомобил „Шевролет Авео” от категория
М1, с рег. ******** негова собственост, по маршрут от с. Яким Груево до
гр. Дулово, като не е включил в режим на регистриране на превоза монтирания в
таксиметровия автомобил електронния
таксиметров апарат с фискална памет № ЕС007101 с фискална памет 46090848.
Заповедта е връчена на оспорващия на 20.01.2021 г.
год., а жалбата срещу нея е подадена
чрез лицензиран пощенски оператор „ЕКОНТ” ООД
на 03.02.2021 год., съгласно товарителница на л. 21.
Пред съда
ответникът представя заверено копие от заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с
която упълномощава директорите на регионалните дирекции „Автомобилна
администрация” да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.
В хода на съдебното производство се приети като
доказателства писмо изх. № К-875/1 от 24.02.2021 год. /л. 29/, Справка от
регистър на ИА „АА / л. 30/, Епикриза
ИЗ: № 3105/1340 от 19.11.2020
год. на МБАЛ – Исперих” ЕООД гр. Исперих,
Разрешение за извършване на таксиметров превоз № 21 от 10.03.2020 год.,
валидно до 31.12.2020 год., Заявление вх. № ТЗ-32 от 15.03.2021 год. за
издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници и холограмен стикер.
Допълнение № 4 от 27.02.2020 год. на списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № 8262 от 31.03.2006 г. /л.58/. От същите се
установява, че процесният автомобил е
собственост на оспорващия. Същият е включен в списъка към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 8262 от 31.03.2006 г. /л.58/.
Оспорващият притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил сер ВТ № 048915, издадено на 23.05.2018 год.
и валидно до 23.05.2023 год. /л.11/. За
2020 год. оспорващият е притежавал Разрешение за таксиметров превоз на пътници
за процесния автомобил, издадено от Община Исперих, но към датата на проверката и издаване на
оспорената заповед не е притежавал такова.
В хода на съдебното производство като свидетели бяха
разпитани С. М. – една от пътничките в
процесния автомобил, както и И. С. и И. Д. – служители на РД „АА” – Русе,
констатирали нарушението. Св. М. обяснява, че в началото на годината нейна роднина по сватовство е следвало да
бъде оперирана в гр. Дулово. Свидетелката уговорила операцията, тъй като нямало кой друг да се
грижи за роднината ѝ. След
уточняване на деня за приемане в болницата тя се обадила по телефона на
оспорващия Х., който е съпруг на нейна
втора братовчедка и го попитала дали може да ги откара до гр. Дулово. Той и
отговорил, че скоро е излязъл от болницата и не работи. В разговора не е
ставало дума за пари. На следващия ден свидетелката отишла да купи хляб в магазина, който е собственост на
оспорващия. Чула, че оспорващият говори
със съпругата си, че ще ходи в гр. Дулово за стока. Свидетелката го помолила,
че така и така ще ходи в гр. Дулово да я откара заедно с внучката и сватята ѝ до града. Той се съгласил,
тъй като без това отивал в гр. Дулово. Свидетелката посочва, че въобще не е
ставало дума за заплащане, че оспорващият знаел тежкото ѝ финансово положение, а и
са роднини. Качили се в колата, отишли до домът ѝ да вземат внучката и
роднината ѝ. Те се качили и потеглили.
Свидетелката сочи, че автомобилът е бил без табела „TAXI” и
имал поставена табела „Не работи”.
Свидетелите С. и Д. сочат, че на посочената в
заповедта дата, във връзка с постъпила в дирекцията жалба от превозвач за
извършвани нерегламентирани превози на пътници към гр. Дулово, извършили
проверка на оспорващия. Същият
управлявал л.а. „Шевролет Авео”, маркиран като таксиметров автомобил, но
без табела „ТАХI” и без светещи зелени или червени индикатори на
стъклото. Установили, че в автомобила се превозват трима пътници, а касовият апарат не е включен. Автомобилът бил със стикер, издаден
от Община Исперих, но за 2020 год. Оспорващият не е представил валидно
удостоверение за 2021 год., издадено от община Исперих. Една от пътничките
обяснила, че отива в болницата в гр. Дулово.
Свидетелката М., която написала обяснение им казала, че тя е наела оспорващия,
но не са уговаряли заплащане. Евентуално щели да платят след завършване на
превоза.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок
и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП., е процесуално допустима.
Съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП Принудителните административни мерки по чл.
106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В случая административният орган, издал оспорената
заповед, удостоверява компетентността си като е представил по делото Заповед №
РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация”. С нея директорите на
регионалните дирекции „Автомобилна администрация” са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.
Към датата на издаване на тази заповед обаче - 23.01.2020 год., в разпоредбата на чл. 106а
от ЗАвтП не е съществувала т. 7. Към този момент в чл. 106 и чл. 106а от
ЗАвтП изобщо не е била
регламентирана по вид и основание ПАМ,
като процесната. Наложената с оспорената заповед ПАМ е била регламентирана по
вид и основание за налагане с § 55 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози / ДВ бр.
60/2020 год. в сила от 07.07.2020 год./, с който е изменен чл. 106а от
ЗАвтП и е създадена нова т. 7, т.е. тази мярка е законово регламентирана след
издаване на заповедта за оправомощаване.
След като със ЗИД на ЗАвтП/ ДВ бр. 60/2020 год. в сила от 07.07.2020 год./ е
регламентиран нов вид ПАМ, оправомощеният да я прилага от закона орган е
следвало да прецени дали ще делегира
новите си правомощия на други длъжностни лица и да издаде съответната заповед.
По делото няма данни това да е сторено.
След като към датата на издаване на заповед № РД-01-43/23.01.2020
Изпълнителният директор
на ИА „Автомобилна администрация”
не е имал правомощия да налага ПАМ от
вида на процесната,тъй като такава не е била предвидена в закона, то няма как
със същата заповед да е делегирал
правомощие на директорите на РД
да налагат този вид ПАМ, поради което съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от некомпетентен орган.
Независимо от този извод с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът следва да извърши проверка за
наличието на всички основания по чл. 146 от АПК.
При издаването и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а и оспорващият не твърди такива.
Същата е в
писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
Съдът намира, че оспорената заповед противоречи на
материалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 7 ,б. „а” от ЗАвтП
на водач на лек таксиметров автомобил,
който извършва таксиметров превоз на
пътници без включен таксиметров апарат в
режим на регистриране на превоза, се отнема временно за срок една година
удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил.
Според разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999
год. за таксиметров превоз на пътници след наемане на автомобила водачът
задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия
маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
Легално определение на понятието таксиметров превоз е
дадено с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, съгласно който "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани
от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
От анализа на тези норми следва, че процесната ПАМ се
налага при наличието на две кумулативни предпоставки: извършване на таксиметров
превоз на пътници от водача и невключен таксиметров
апарат в режим на регистриране на превоза.
В настоящият случай съдът намира, че не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, че оспорващият Х. е извършвал таксиметров превоз по
смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП.
От доказателствата по делото не се установява по
несъмнен начин, че оспорващият е извършвал превоза срещу заплащане. Съдът
кредитира показанията на св. М., които са последователни, съответстват на
житейската логика и не противоречат на събраните по делото доказателства в т.ч.
и на показанията на св. С. и Д. Самият
св. Д. сочи, че св. М. му обяснила, че не е уговаряла заплащане на превоза.
Приложеното към административната преписка обяснение, дадено от св. С. М. няма
сила пред съда с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, тъй
като не е събрано редовно. При снемане н
обяснението не е спазен разпоредбата на чл. 44, ал. ал. 4 от АПК, съгласно
която административният орган разяснява да даващите сведението лица, че при
оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като
свидетели. Съдът счита, че не е спазена и разпоредбата на чл. 44, ал.2 от АПК,
тъй като писмените обяснения не са
приподписани от длъжностните лица, пред
които са дадени непосредствено след текста и подписа на лицето, а на гърба
на листа, на който са снети обясненията.
Наред с това съдът намира за безспорно
установено, че оспорващият е
свалил от покрива на автомобила
табелата с надпис „TAXI” и сложил на автомобила табела „не работи”. По този начин, той е изпълнил задължението си
по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 год. за таксиметров превоз на пътници
в редакцията към 19.01.2021 год. Още при предявяване на АУАН оспорващият е обяснил,
че извършва превоза без заплащане и затова не е включил таксиметровия
апарат и е сложил табела „не работя”.
Горните обстоятелства опровергават приетото от
административния орган, че в настоящия случай оспорващият е извършвал
таксиметров превоз на пътници. След като превозът не е таксиметров, то за
оспорващия не е било налице задължение да включи таксиметровия апарат в режим
на регистриране на превоза.
Ето защо съдът счита, че административният орган не
доказа по несъмнен и безспорен начин наличието на фактическите предпоставки по
чл. 106а, ал. 1, т. 7 ,б. „а” от ЗАвтП
за издаване на оспорената заповед, поради която същата не съответства на
материалния закон. По тази причина тя
се явява и постановена в противоречие с целта на закона, тъй като налагането на
ПАМ има за цел да преустанови административните нарушения, съгласно чл. 106а,
ал. 1 от ЗАвтП, а в случая не е доказано, че описаното в нея нарушение е
извършено.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде обявена за нищожна.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-242 от
19.01.2021 год., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
– Русе.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд Разград в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/