Решение по дело №3669/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................………/04.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретар Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3669 по описа на ВРС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от И.П.Н. срещу А.Б.Р. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 8444/09.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16929/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 41 с-в, за сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 06.02.2016 г. в гр. *, с падеж на плащане 31.12.2016 г., с издател А.Б.Р. в полза на И.П.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника с падеж на определен ден – 31.12.2016 г., с който издателят му се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя сумата от 10 000 лв. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А.Б.Р., с който се оспорва предявеният иск. Релевирано е възражение за нищожност на менителничния ефект, поради противоречие с императивната норма на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въведено е и общо възражение на ответника за безпаричност на ценната книга.

В открито съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № */09.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16929/2018 г. по описа на Районен съд – *, 41 с-в, е осъдил А.Б.Р. да заплати на И.П.Н. сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 06.02.2016 г. в гр. *, с падеж на плащане 31.12.2016 г., с издател А.Б.Р. в полза на И.П.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Видно от представеното по делото на ч.гр.д. № 16929/2018 год. ответникът е възразил, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.   

Приобщена към доказателствения материал на делото е и запис на заповед, издадена на  06.02.2016 г. в гр. *, с издател А.Б.Р., с която същият се е задължил безусловно и неотменимо, без протест да изплати на И.П.Н. сумата от 10000лв. с падеж на плащане 31.12.2016 г.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 16929/2018 г. по описа на ВРС.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.10 ГПК документ - запис на заповед от 06.02.2016 год., издадена от ответника, за сумата от 10000 лева.

Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити. В текста на документа представен по настоящото дело, е означено, че се касае за запис на заповед, и издателят е поел безусловно задължение да заплати сочената в ценната книга сума. Ценната книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника.

Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 т.4 ТЗ падеж – на определен ден – 31.12.2016 год., с настъпването на който вземането е станало изискуемо и за осъществяване на принудителното му изпълнение не е необходимо предявяването му на длъжника.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В тази връзка, видно от данните по делото, в случая ищецът твърди, че има вземане, произтичащо от запис на заповед , като липсват каквито и да е твърдения в исковата молба този запис на заповед да е издаден във връзка с договорни отношения между страните по делото, за да обезпечи действието на сключен между тях договор. Предмет на предявения иск е дължимостта на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. Когато то е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание, и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение, послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан със защитната процесуална позиция на ответника, който безспорно за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск може да направи освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния документ, така и/или лични такива, произтичащи от отношенията  с кредитора по ефекта. Този тип възражения са защитно средство срещу твърдяната материална незаконосъобразност на изпълнителното основание, но тяхното естество определя и разпределението на доказателствената тежест по иска, предявен след оспорване на издадената заповед за изпълнение (така ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Изрично в този смисъл е и решение № 143/01.02.2013 год. по т.д. № 870/2011 год., съобразно което кредиторът следва да доказва възникване и съществуването на такова задължение само при въведени конкретни възражения от длъжника.

В конкретния случай, ответникът – издател на ценната книга не е релевирал конкретни твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, поради което и такова в настоящото производство такова не подлежи на изследване.

Отделно от това, твърдението на ответника – издател на ценната книга е за липса на получавани суми по записа на заповед и липсата на взаимоотношения с кредитора по ценната книга, в която хипотеза съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя не подлежи на изследване. Касае се за общо възражение за безпаричност на записа на заповед, което релевиралата го страна следва да конкретизира чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга /в този смъсъл Решение № 73/01.02.2013 г. по т. д. 870/11 г. на ВКС, I т. о., Решение № 38 от 4.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1165/2011 г., I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Последните подлежат на доказване именно от издателя, каквото доказване не е проведено в настоящото производство.

Релевираното от ответника възражение за нищожност на ценната книга, поради противоречие със закона  на основание чл. 26 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно. Обстоятелството, че е уговорено заплащане в брой на паричната престация равняваща се на 10000лв. не опорочава менителничния ефект. Нарушението на законовата разпоредба може да повлече единствено ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой, но не и да обоснове недействителност на постигнатото между страните съглашение. Подобно нарушение не е въведено от законодателя като основание за нищожност на сделката, поради което и не може да се приеме за такова и в настоящия случай.

С оглед изложеното и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на поетото със записа на заповед задължение, съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане за присъждане на разноските по делото, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 1000лв., съставляващи платена държавна такса от 200 лв. и адвокатско възнаграждение от 800 лв., доказателства, за които са представени (л. 21).

                                              

                                                                       Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът А.Б.Р., ЕГН:**********, ДЪЛЖИ на И.П.Н., ЕГН:**********, сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 06.02.2016 год. в гр.Добрич, с падеж на плащане 31.12.2016г. с издател А.Б.Р., ЕГН:**********, в полза на И.П.Н., ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 8444/09.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16929/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 41 с-в, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.