Р
Е Ш Е Н И Е
№
..........
гр.Плевен,
28,07,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА
НАЙДЕНОВА гр.д.№7189 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от П.С.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв.Ч.Д. от ПАК, против «***, със седалище и адрес на управление *** ***.
В молбата се твърди, че срещу ищеца са образувани две изп.дела по описа на ***–
изп.д.№59/2009 г. и изп.д.№150/2011 г., въз основа на изп.листи, издадени по ч.гр.д.№1173/2007
г. и по ч.гр.д.№6029/2010 г., двете на ПлРС, със заявител ***. Твърди се, че в
следствие цедиране на вземането от страна на първоначалния кредитор, ответното
дружество се е конституирало по негова изрична молба като взискател по двете
изп.дела. Сочи се, че след конституирането на отв.дружество като взискател,
същото е поискало предприемането на изп.действия – с молба от 16,07,2014 г. по
двете изп.дела. Твърди се, че с оглед молбата е наложен запор върху ТВ на
ищеца, изпълняван за периода от 03,09,2014 г. до м.април 2019 г. Сочи се, че
след подадени молби от ищеца по изп.дела от 23,05,2019 г., ЧСИ е прекратил
изп.дела, като е декларирал настъпила по тях перемпция. Въпреки, че в
постановленията не е посочена датата на настъпване на перемпцията, ищецът сочи,
че това е 12,01,2013 г. за изп.д.№59/2009 г. и 25,03,2013 г. за изп.д.№150/2011
г. Сочи се, че общата сума на удръжките по наложените запори е в размер на
10 212,00 лева. Твърди се, че поисканите от ответника изпълнителни
действия по двете изп.дела са незаконосъобразни, доколкотко към момента на
извършването им изпълнителните производства са прекратени по силата на закона,
като получените от ответника парични суми от удръжките са получени на отпаднало
основание. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответонто дружество
да заплати на ищеца сумата от 7040,00 лева, представляваща получени на
отпаднало основание, от наложен запор на ТВ, суми за периода април 2016 г. –
април 2019 г. Претендират се разноски. Прилагат се писмени доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който признава
иска до размера от 5539,50 лева, като се твърди, че това са реално получените
от взискателя суми, а за разликата до 7040,00 лева счита иска за неоснователен,
тъй като сумата не е постъпила по сметка на ответника. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
От приложеното в цялост в заверено копие изп.д.№59/2009
г. на ***се установява, че същото е образувано по подадена от „*** молба, с
приложен изпълнителен лист от 11,05,2007 г., издаден по ч.гр.д.№1173/2007 г. на
ПлРС. Присъдените с изпълнителния лист суми са в размер на 4644,72 лева просрочена
главница, 110,85 лева лихва за забава, 20,76 лева санкционираща лихва, законна
лихва от 06,04,2007 г., 98,53 лева деловодни разноски за ДТ и 168,00 лева
разноски за юрк.възнаграждение. От копието на изп.д. се установява, че на
17,02,2009 г. е наложен запор на ТВ на длъжника Д., но няма данни по наложения
запор да са постъпвали суми. На 11,01,2011 г. е наложен отново запор на ТВ на
длъжника Д., но няма данни по наложения запор да са постъпвали суми. С молба от 16,07,2014 г. ответникът в
настоящото производство е поискал конституирането си като взискател, както и
налагане на запор върху ТВ на длъжника Д., което получава в „Рубин инвест“. С
молба от 23,05,2019 г. длъжникът по изп.д. Д. е поискал издаването на
постановление, което да констатира прекратяването на изп.дело и такова е
издадено на 31,05,2019 г.
От приложеното в цялост в заверено копие
изп.д.№150/2011 г. на ***се установява, че същото е образувано по подадена от ***
молба, с приложен изпълнителен лист от 23,09,2010 г., издаден по ч.гр.д.№6029/2010
г. на ПлРС. Присъдените с изпълнителния лист суми са в размер на 3201,16 лева
просрочена главница, 350,01 лева лихва за забава, 158,73 лева санкционираща
лихва, законна лихва от 14,09,2010 г., 74,20 лева деловодни разноски. От
копието на изп.д. се установява, че на 24,03,2011 г. е наложен запор на ТВ на
длъжника Д., но няма данни по наложения запор да са постъпвали суми, а на
21,06,2011 г. наложеният запор е
вдигнат. С молба от 10,07,2014 г.
ответникът в настоящото производство е поискал конституирането си като
взискател, както и налагане на запор върху ТВ на длъжника Д., което получава в ***
С молба от 23,05,2019 г. длъжникът по изп.д. Д. е поискал издаването на
постановление, което да констатира прекратяването на изп.дело и такова е
издадено на 31,05,2019 г.
От приетото по делото заключение на ВЛ, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, се
установява, че за периода април 2016 г. – април 2019 г. платени от ищеца по
двете изп.дела, чрез направени удръжки от ТВ, са 7040,00 лева, като преведени
на ответното дружество за посочения период са 5819,40 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца за възстановяване на сумата
от 7040,00 лева намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. Основните предпоставки на института на неоснователното
обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за
това получаване. «Получаването» предпоставя «даване» и е фактическо действие,
което подлежи на доказване от ищеца. В случая ищцовата страна е провела пълно и
пряко доказване на твърденията си /чрез изготвената СИЕ и приложения препис от 2
бр.изп.дела/, че за процесния период са му удържани от запор и постъпили по
сметка на ЧСИ суми в размер на 7040,00 лева.
От обсъденото по-горе изп.дело
№59/2009 г. на ЧСИ ***се установява, че след налагане на запора на ТВ на
11,01,2011 г., други действия по изпълнението в рамките на двугодишен срок не
са извършвани. Следователно, по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство е било прекратено ex lege след 11,01,2013 г., тъй като взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
От обсъденото по-горе изп.дело
№150/2011 г. на ЧСИ ***се установява, че след налагане на запора на ТВ на 24,03,2011
г., други действия по изпълнението в рамките на двугодишен срок не са
извършвани. Следователно, по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство е било прекратено ex lege след 24,03,2013 г., тъй като взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Извършените впоследствие действия
по изпълнението по двете изп.дела са били незаконосъобразни, тъй като не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство, и същите не могат
да породят правни последици. В тази връзка, при наличие на доказани по
размер и получени от ответника суми за погасяването на
вземания по тези две дела, същите подлежат на връщане,
тъй като плащането е извършено на отпаднало основание – по
прекратено изп.дело.
Ответникът е признал иска до размера от 5539,50 лева. С оглед заключението на ВЛ обаче, което сочи, че за процесния
период април 2016 г. – април 2019 г. на взискателя по делото /в случая
ответник/ са преведени от ЧСИ 5819,40
лева, то съдът счита, че именно до този размер следва да бъде уважена исковата
претенция. За разликата до претендираните 7040,00 лева искът следва да се отхвърли
по следните съображения – от заключението на ВЛ се установява, че
горницата над 5819,40 лева до 7040,00 лева не
е получена от
ответника, а е разпределена най-вероятно за дължими
разноски на ЧСИ /в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №602 от 13,10,2010 г. на
ВКС по гр.д.№1539/2009 г., III г. о., се приема, че по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на връщане подлежи именно преведената на взискателя сума/. Следва да се
има предвид, че предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД,
според който полученото на отпаднало основание, подлежи на връщане. По
делото не се установява ответникът да е получил суми в претендирания размер
от 7040,00 лева за удовлетворяване на вземанията си по изпълнителните
листи, поради
което и за горницата над 5819,40 лева искът следва да бъде отхвърлен. Вярно е, че
патримониумът на ищеца е бил ощетен поради събиране и на тази
разлика,
но същата не може да бъде присъдена на база
заявеното в исковата молба основание. Установява
се, че разликата е получена от трето лице, различно от
взискателя – ответник, за погасяване на несъществуващ дълг. От това за длъжника
са настъпили вредни последици. Сумите са събрани вследствие на запор на ТВ и то
след като вече както изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона и продължаването на изпълнителните действия е било
незаконосъобразно. Именно в този смисъл обаче, съдът приема, че в резултат на действия по принудително
изпълнение на длъжника са причинени имуществени
вреди, които биха могли да бъдат обезщетени, но при заявяване на съответна
претенция при такива фактически твърдения и съответен петитум. Тоест тези суми
– събрани, но разпределени като
разноски за ЧСИ, биха могли да бъдат претендирани за плащане, но на различно от
заявеното в настоящото производство основание, тъй като същите представляват
имуществени вреди, възлизащи в размер на събраните по изпълнителните
дела такси.
Не може да се приеме, че ответникът дължи връщането им, поради получаване на
отпаднало основание, тъй като де факто тези суми не са получени от него, а от трето лице. В тази връзка следва да се
има предвид и, че обективните и субективни предели на правния спор, в рамките
на който съдът дължи произнасяне, съгласно чл.2 от ГПК, се очертават
от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска,
се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В
настоящия случай изрично се сочи, че сумите са събрани, респективно
платени
в хода на изпълнтелните дела, като се претендира връщането им, поради
получаване на отпаднало правно основание. Изложеното определя вида и правната
квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с
решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Произнасянето по различно
от заявеното основание, би довело до недопустимост на съдебния акт по
съществото на спора. Доколкото е несъмнено, че предявеният иск е за плащане на
посочените суми, като получени от ответника на отпаднало основание, а се
доказа, че не пълните претендирани размери действително са получени от него, то
същият не дължи връщането им в цялост.
По отношение на разноските – ищецът е направил разноски в общ размер на 1009,60
лева, от които, с оглед изхода на спора, ответникът му дължи разноски в размер
на 837,97 лева. Тук следва да се отбележи, че възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
уговореното и заплатено такова в размер на 680,00 лева е към минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред. към ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г./. Ответникът претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева /от които съдът счита,
че има право на 100,00 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./ и 150,00 лева разноски за ВЛ,
или общо разноски в размер на 250,00 лева, от които, с оглед отхвърлената част от иска,
ищеца му дължи 42,50 лева. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 795,47 лева – деловодни разноски по компенсация.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.55,
ал.1, т.3 от ГПК «***, със седалище и адрес на управление *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 5819,40 лева, представляваща
получена на отпаднало основание сума за периода април 2016 г. – април 2019 г. /в
резултат на удръжки от трудово възнаграждение след наложен запор по
изп.д.№59/2009 г. и изп.д.№150/2011 г., двете по описа на ***/, ведно със
законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7040,00
ева отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.ал.3 от ГПК ««***, със седалище и адрес на управление *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Д., ЕГН **********,***, деловодни разноски по компенсация в размер на 795,47 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: