Решение по дело №3422/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20197050703422
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

        

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Станева

ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Данаилова 

                                                                          Мария Даскалова

 

при секретаря  Е. Воденичарова и с участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №3422/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба от „Явор Златни пясъци“ ЕАД срещу Решение №1919/28.10.2019 г. постановено по НАХД №3704/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-010305/03.10.2018 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Явор Златни пясъци“ ЕАД на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за административно нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, като е  намалено в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С жалбата се сочи, че решението на Районен съд - Варна е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуални правила – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се че Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не е бил съставен и връчен в присъствието на представител на дружеството – нарушител, както и че АУАН не е бил съставен в присъствието на двама свидетели, според ЗАНН. Посочва се, че в обжалваното решение не са изложени мотиви относно твърдението, че приложима е разпоредбата на чл.153, ал.3 от КТ - при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, а не ал.2 - при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Твърди се че нарушението е установено въз основа на таблици за отчитането явяването и неявяването на работа, в които таблици се вписват само броя отработени часове за съответния ден, но не и на какви смени е работил служителя, поради което не може да бъде направена реална преценка каква е продължителността на почивката между смените на съответния служител. Отправено е  искане за отмяна на оспореното решение и НП.

Ответник – Дирекция  „Инспекция по труда“ Варна, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба.  Отговорността на дружеството е за нарушение на императивни норми на КТ, уреждащи правото на почивка и възстановяване на работника и служителя, поради което счита, че оспореното решение е законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в  сила оспореното решение.

         След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е приел за установено следното:

Служители на „Инспекция на труда“ Варна извършили проверка на графици за работа и присъствени/отчетни форми за явяване на работно място в „Апартхотел Голдън Лайн“, стопанисван от „Явор Златни пясъци“ ЕАД. Установено било, че лицето Диана Маринова Димова на длъжност „сервитьор“ е полагала труд от 26.06.2018 г. до 02.07.2018 г. – седем последователни дни включително. В дружеството било въведено сумарно изчисляване на работното време. За това, че на седмия ден не била осигурена почивка не по-малка от 36 часа, срещу дружеството бил съставен АУАН, а въз основа на него и наказателно постановление.

Районният съд е направил следните изводи: АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни органи. Приел е, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа страна. Анализирал е показанията на разпитаните свидетели, като не е кредитирал показанията на Антоанета Баева, тъй като не е била заявила нередности при съставянето и връчването на АУАН, както и такива по реда на чл.44 от ЗАНН. Посочил е, че Баева е заинтересовано по делото лице, поради това, че е юрисконсулт в „Явор Златни пясъци“ ЕАД. Направил е извод, че е ангажирана отговорността на юридическо лице, което не може да формира воля, поради което съдът не следва да се произнася за формите на вина за извършеното административно нарушение. Изложил е доводи, че не са били налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.415в от КТ, защото поради спецификата на извършеното административно нарушение, с извършването му настъпва неблагоприятното въздействие върху лицето, което не е ползвало седмична почивка. Посочено е, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед целите на административните наказания предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и предвид факта, че няма данни за друго извършено административно нарушение от дружеството, съдът е приел, че следва да бъде намален размерът на наложеното наказание от 2000 лв. на 1500 лв.

Оспореното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Въззивният съд не е изложил мотиви по наведените в жалбата срещу наказателното постановление твърдения. Приел е единствено, че при провеждане на административнокнаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, като не е анализирал доводите в жалбата, съобразно събраните доказателства, едва след което да достигне до извода, налице ли е или не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд е изложил, че не кредитира показанията на св. Бева, тъй като същата не е заявила за нередности при съставянето и връчването на процесния АУАН, както и такива по реда на чл.44 от ЗАНН, посочил е, че тя е заинтересувано от изхода на делото лице, поради факта, че е ю.к. в „Явор Златни пясъци“ ЕАД. Съдът не е изложил мотиви относно доводът на жалбоподателя, че е налице нарушение по чл. 40 ал.1 от ЗАНН.

         Районният съд не е посочил, какво е установил относно твърдението на жалбоподателя, че свидетелят посочен в АУАН не е присъствал при съставянето на АУАН. Следвало е съдът да изложи, какво е неговото установяване относно твърдението на жалбоподателя. Съответно, ако приеме за установено, че е вярно твърдението на жалбоподателя да направи правни изводи, чрез излагане на мотиви, налице ли е съществено процесуално нарушение, в тази насока.

         Жалбоподателят е навел довод, за нарушение на материалния закон при издаване на НП, тъй като счита, че е приложим на базата на установените факти чл. 153, ал.3 от КТ, а не както АНО е приложил чл. 153, ал.2 от КТ. Районният съд по този довод не е изложил мотиви.

         Отделно от това не е ясно въз основа на какви факти съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ /непредоставяне на почивка в размер на 36 часа в рамките на седем дни/. Следвало е съдът да посочи какво и въз основа на какви факти приема за установено относно: лицето Диана Маринова Димова, с какво работно време е, кога и с каква продължителност е полагала труд, кога е следвало да й се предостави непрекъсната седмична почивка в размер на 36 часа.  На базата на какви доказателства е установил, че на 02.07.2018 г. е извършено нарушението. От съществено значение е било да се установи часовете, в които Димова е полагала труд от 26.06. – 02.07.2018 г., за да се прецени и на коя дата е извършено нарушението.

         Оспореното решение не е мотивирано. Допуснато е нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК, субсидиарно приложима на основание чл.84 от ЗАНН, която задължава съда при постановяване на решението да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните. Това лишава касационната инстанция от възможност да проконтролира правилността на съдебния акт. Допуснатото процесуално нарушение е съществено по арг. на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК.

Това обуславя необходимостта от отмяна на постановеното решение на Районен съд Варна, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се изложат подробни мотиви по всяко едно възражение по жалбата срещу наказателното постановление и въз основа на какви факти съдът приема, че е налице вмененото нарушение на 02.07.2019 г.  

 Налице е основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение на Районен съд Варна.

От процесуален представител на ДИТ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. На основание чл.226, ал.3 от АПК, РС – Варна следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Адм. съд – Варна.

 Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във вр. с чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1919/28.10.2019 г. по НАХД №3704/2019 г. на Районен съд - Варна. 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

                      

ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

 

                      

                2.