Р Е Ш Е Н И Е
№
24.07.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №685 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №18-0938-006530/10.12.2018 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на И.Й.И. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3
от Кодекса за застраховането.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа
обстановка като изтъква, че за посочените в НП пътни превозни средства, които
са собственост на трето лице, е налице сключен и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На тази основа, моли
за отмяна на Наказателното постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 104745/30.11.2018г. от
страна на Н.З.И. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на
свидетеля Д.А.Х. и нарушителя И.Й.И.. Съставен е за това, че на 30.11.2018 г. около
15:35 часа в ОБЩИНА ПЛЕВЕН, на път ПЪРВИ КЛАС №3 (БЯЛА - БОТЕВГРАД), при
километър 97+988 с посока на движение град СОФИЯ, управлява състав от ППС – ***,
собственост на ***и прикачено към него полуремарке ***с регистрационен ***, собственост
на ***, като за същото полуремарке няма валиден действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към датата
и часа на проверката – нарушение по чл.638 ал.3 КЗ; отбелязано е, че водачът
пътува сам. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е
представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на И.Й.И. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3
от Кодекса за застраховането.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни
лица /л.25 от делото/.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н.З.И. и Д.А.Х.,
както и писмени доказателства /л.5 – 6, л.12 – 17, л.21 – 24, л.36 – 37, л.49 –
51 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията
на свидетелите И. и Х.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават,
от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа
обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било
съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена
тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на
свидетелите И. и Х., както и от справката за собственост и регистрация на
процесното МПС, справка от *** и препис от застрахователна полица *** се
установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП
фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. Възражението
на жалбоподателя, че към 30.11.2018г. за гореспоменатото полуремарке е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, няма как да бъде възприето, тъй като от
споменатите писмени доказателства е видно, че такъв договор е бил сключен на
30.11.2018г. в 17:16 часа, т.е. към 30.11.2018г., около 15:35 часа /дата и час
на полицейската проверка/, за същото полуремарке не е имало застрахователно
покритие.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.481 ал.1 КЗ, „За целите на задължителното застраховане по
тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по
суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и
самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни
средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по
пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.“. От друга страна, съобразно
чл.638 ал.3 КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв.“. Видно е, че за постигане на целите на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
Законодателят не само е приравнил на моторни превозни средства полуремаркетата
и ремаркетата, но е предвидил и административнонаказателна отговорност за всяко
трето лице-несобственик, което управлява МПС без съответна застраховка от този
вид. Следователно, ирелевантно е, че жалбоподателят не е бил собственик на
никое от превозните средства, включени в състава, управляван на 30.11.2018г.,
тъй като Законодателят имплицитно е въвел задължение за всеки водач, преди
привеждане в движение на подлежащо на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите - да се увери, че договор за такава застраховка
е сключен и действащ, респективно – в случаите, в които това не е така, да се
въздържа от управление на подобно МПС. От установената по-горе фактическа
обстановка е видно, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с тези
изисквания на Закона и следователно – налице са основанията да понесе
административнонаказателна отговорност по чл.638 ал.3 КЗ.
Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно
са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият
орган е наложил съответно наказание на основание чл.638
ал.3 т.2 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането. Този размер не
следва да бъде обсъждан, тъй като административнонаказателната разпоредба
предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена от страна
на административнонаказващия орган. Нарушението не представлява „маловажен
случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на
чл.638 ал.3 КЗ; отделно от това, от справката за нарушител, представена по
делото е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за различни
нарушения по ЗДвП, т.е. такива, свързани с управление на МПС, което разкрива
определена тенденция в неговото поведение в очертаната насока, умерена степен
на лична обществена опасност и следователно – дори от тази гледна точка,
случаят не би могъл да бъде преценен като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както
законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-0938-006530/10.12.2018 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, на И.Й.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание
- глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от
Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: