Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.02.2017 г. гр. Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав,
в открито заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Терзиева
при секретаря С.К., като разгледа
докладваното от съдия Мария Терзиева гр.д.
N 540 по описа за 2016 г. и за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.127
вр.чл.143, вр.чл.51 ал.4 и чл.59 ал.9 от СК.
Производството е образувано по молба на Н.К.Н., чрез адв. К.-Б., срещу Р.С.Б.,
с предявени обективно съединени искове за лишаване на ответника от родителски
права, евентуално за промяна на постановените мерки за упражняване на
родителските права над детето Х. Н.К., като бъде предоставено упражняването на
родителските права на ищеца, както и местоживеене на детето при него в гр.
Виена, Австрия, да бъде определен режим на лични отношения с ответника: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 8 часа в събота до 16
часа в неделя, както и по един месец през лятото, по време на платения годишен
отпуск, което време на съвпада с този на бащата. Ангажира писмени и гласни
доказателства, не претендира за разноски.
Постъпил е отговор от ответника, чрез пълномощник адв. И., в срока по
чл. 131 ал.1 от ГПК, с който счита иска допустим, но неоснователен, поради което
моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски. Ангажира
писмени и гласни доказателства.
В последно съдебно заседание ищецът е оттеглил предявения иск за
лишаване от родителски права, поради което в тази част производството е прекратено
– влязло в сила.
В същото заседание от пълномощника на ищеца е
представена нотариално заверена декларация от ответницата Р.С.Б., с която
същата е декларирала, че е съгласна родителските права в/у малолетния Х. Н.К.
да се предоставят на бащата Н.К.Н., че тя желае детето да се отглежда от бащата
Н.Н. във Виена - Австрия, както че е съгласна детето Х. Н. К. да пътува извън
границите на Република България, придружаван само от бащата Н.К.Н., за
неопределен брой пътувания – за неопределен период от време.
След преценка поотделно и в съвкупност на
събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните,
Асеновградски районен съд намира за
установено следното:
Не е спорно, че страните по делото са родители на малолетния Х. Н.К. –
роден на *** г., а и това се установява от представеното и прието по делото в
заверен препис удостоверение за раждане,
издадено въз основа АР № № 0482/29.11.2011 г. на Община Асеновград.
От решение № 245/07.05.2015 г., постановено по гр.дело № 340/2015 г. по
описа на РС Хасково е видно, че
гражданския брак м/у Р.С.Н. и Н.К.Н. е бил прекратен. Със същото решение е било
утвърдено постигнато между страните споразумение, като местоживеенето на детето
Х. Н.К. е било определено на адреса на майката Р.Н. ***; родителските права по
отношение на детето Х. Н.К. са били
предоставени на майката Р.Н., на бащата и детето е бил определен режим на лични
отношения, а бащата Н.К.Н. се е задължил
да заплаща издръжка на детето по 100 лв. месечно, считано от влизане на
решението в сила.
По делото са изискани социални доклади за
установяване на условията за живот при всеки един от родителите, както и
отношението на детето към тях.
От приетия по делото социален доклад от АСП
ДСП Хасково се установява, че основен обгрижващ родител на детето в последната
година е бащата. Същият е предоставил добри условия за живот на детето,
подпомага се от близките си при отглеждане на детето, декларира добри доходи.
Детето е изградило емоционална връзка и с партньора на бащата – С., на която
бащата може да разчита в ежедневните грижи. Твърди се, че детето е
по-привързано към баща си и роднините по бащина линия, като не желае да се
върне при майка си, тъй като иска да живее във Виена при баща си. С детето е
работил и психолог, във връзка с образуваното производство за осъществяване на
режим на лични отношения с майката, за което са представени по делото
доказателства.
ДСП Асеновград, в приетите доклади, също
изразява становище, че майката е осигурила добри условия за отглеждане на
детето и няма рискови фактори в семейната среда, има подкрепата на близките си,
на които може да разчита за отглеждане на детето.
От постъпилото становище на Семейна и младежка
служба, Социална работа със семейства, гр. Виена се установява, че условията за
отглеждане на детето в дома на бащата са добри, подпомага се финансово от
родителите си, а бащата работи в притежаваните от семейството два фризьорски
салона. Заявяват, че не са известни на институцията за детска и младежка помощ
случаи на домашно насилие, респективно известия относно заплаха за доброто на
детето.
Съдът
обсъди събраните свидетелски показания на свидетелите на ищеца, като отчете близките
им родствени връзки и възможната им заинтересованост им от изхода на делото. От
така събраните гласни доказателства съдът установи, че във Виена детето има
осигурени добри условия за живот, за него се полагат грижи както от бащата,
така и от неговите родители. Не прие за установено наличието на насилие от
страна на майката, както и това, че тя доброволно се е отказала от детето, като
е заявила, че го оставя на бащата, тъй като в тази си част свидетелските
показания на двете групи свидетели са противоречиви, противоречат и на
представените по делото писмени доказателства за жалбите на ответника към
международни институции, с чието съдействие детето е върнато в страната. За да
приеме за установени тези обстоятелства, страната, която ги твърди, следва да
ги докаже безпротиворечиво и категорично, каквото доказване не бе проведено по
делото.
От разпитаните свидетели на ответната страна,
чиито показания съдът също обсъди с оглед заинтересоваността на част от тях, се
устави, че ответницата никога не е желаела да се отказва от детето си, има
възможността и желанието да се грижи за него, има осигурени условия за
отглеждането му, както и може да разчита на помощта на близките си при
отглеждане на детето. Не се установиха твърденията на ответника, че ищецът
взема наркотици и поведението му е опасно за детето. Показанията на разпитаните
в тази връзка свидетели бяха в противоречие със свидетелските показания на
ищеца и събраните данни от социалния доклад от Австрия, поради което страната
не проведе непротиворечиво и категорично доказване на тези си твърдения, което
е в нейна доказателствена тежест, поради което и съдът не ги прие осъществени.
Приета е СПЕ на вещото лице Д., която съдът
прие изцяло като компетентно изготвена, подробна и мотивирана, отговаряща
категорично на поставените по делото въпроси. От същата е видно, че детето е
привързано и обича и двамата си родители. Не изпитва страхове от нито един от
тях и ситуациите, свързани с когото и да било от родителите. Детето е
привързано и към членовете на разширените семейства и на двамата родители. Пред
вещото лице детето е изразило желание да живее в А., в гр. В., където приема за
свой дом.
В съдебно заседание от 04.01.2017 г. е прието
нотариално заверено копие на декларация, която е подписала ответника, с която
предоставя упражняването на родителските права над детето Х. Н.К. на бащата Н.К.Н.
и заявява, че желае детето да се отглежда от баща му във В., А., на адрес Ул.
„Ф.“ 24/6.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът има доход около 1500 евро на месец.
От представения трудов договор на ответника е
видно, че същата работи като „работник поддръжка“ в община Асеновград, получава
трудово възнаграждение в размер на 420 лева месечно.
Останалите събрани по делото доказателства
съдът не обсъжда, поради неотносимостта им, с оглед представената декларация и
прекратяване на производството по отношение на иска за лишаване на ответника от
родителски права над детето Халим.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Съобразно наведените твърдения и формулирания петитум, следва
да се направи извод, че са предявени искове
по реда на чл.127 вр.чл.143, вр.чл.51 ал.4 и чл.59 ал.9
от СК – за изменение на предоставени родителски права по
отношение на детето Халим, определяне на местоживеенето на детето при бащата в
Р. А, гр. В., както и определяне на режим на лични отношения на майката с детето.
Представената декларация от ответника следва
да се приеме като извънсъдебно признание на иска, с оглед липсата на
необходимото съдържание на същото и становище на страните за преминаване към
производство по одобряване на споразумение на страните във връзка с
упражняването на родителските права над детето. Именно представената декларация
се явява основание за постановяване на изменение на определения първоначално с
бракоразводното решение режим на упражняване на родителските права, въпреки, че
безспорни други доказателства в тази насока не се събраха.
Безспорно е по делото, че
страните – родителите на Х. са разделени, както и че ищцата живее в А., а ответникът
живее и работи в А. – град В., което обуславя
интереса от предявяване на исковете.
Разгледани по същество. Установява се по делото, че Х. е роден от
съвместното съжителство на ищеца и ответницата, първоначално родителските права
в/у Х. са били предоставени на майката, но от м.май 2015 г. /след развода/ Х. се
е установила да живее с баща си във В. – А. /за което майката е дала изрично
съгласие/. В дома на ищеца за Х. се полагат грижи от бащата и неговите
родители, той живее в отделна стая – осигурено и е всичко необходимо, с оглед
възрастта му. Х.м е записан и редовно посещава детска градина, бащата работи,
посреща всичките нужди на детето.
Съгласно чл.51 ал.4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска
при изменение на обстоятелствата, като Съдът може да измени постановените
по-рано мерки и да определи нови.
На
лице е изменение на обстоятелствата, както и извънсъдебно признание на иска от страна
на ответника по отношение на: упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето. Съдът следва да се произнесе задължително при
промяната на родителските права и по отношение на режима на лични отношения и
изплащане на издръжка за детето.
Ето защо, като взе предвид фактическото състояние, а именно: че Х. е на е
на 5 години и 4 месеца, живее при баща си, съгласно дадено съгласие на майката
за упражняване на родителските права, намира че следва да се предостави
упражняването на родителските права върху Х. на неговия баща, като бъде
опредено местоживеенето на детето на адреса на бащата в А..
Съдът счита, че няма пречка да бъде определен
режимът на лични отношения, посочен в исковата молба с майката, тъй като не е
предложен по-подходящ и съобразен с възможностите на страните. Съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на майката
с детето е да има право да вижда и се среща с детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето от 8 часа в събота до 16 часа в неделя, както и
по един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск, което време на
съвпада с този на бащата. Като последица от предоставянето на родителските
права на бащата, майката следва да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка на детето. Съдът, при определяне размера на
издръжката взе предвид възрастта на Х. – 5 г. и 4 м., както и събраните
доказателства относно възможността на майката да заплаща издръжка, с оглед
липсата на имущество и получаваното от нея трудово възнаграждение в размер на
420 лв. месечно, както и възможностите на бащата, който признава получаване на
доход около 1500 евро месечно. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 1
от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я
дължи, съдът намира че следва да бъде
присъдена издръжка за Х. в размер от 120 лв.. Ответникът е в работоспособна
възраст, трудово зает, няма данни да има задължения за издръжка към други лица,
поради което съдът намира, че е в състояние да заплаща определената месечна
издръжка на детето Халим. Издръжката следва да се присъди от датата на влизане
в сила на съдебното решение за промяна на упражняване на родителските права над
детето. Останалата част от дължимата за детето издръжка, за размера на който не
се събраха убедителни доказателства, следва да поеме бащата, който към
настоящият момент полага непосредствените грижи за детето, но и получава
значително по-високи доходи.
Страните не претендират разноски в производството.
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
Изменя на осн.чл.51 ал.4 и чл.59
ал.9 от СК утвърденото по гр.дело № 340/2015 г., на РС Хасково споразумение, в
частта относно: предоставяне на родителските права по отношение на детето Халим
Н.К., определяне местоживеенето на същото, определяне режим на лични отношения
между него и бащата и определяне размер на издръжката, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху детето: Х. Н.К., ЕГН ********** на неговия баща Н.К.Н., ЕГН **********, с
адрес ***/6, като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Халим в дома на бащата, на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето: Х. Н.К., ЕГН ********** с неговата майка: Р.С.Б., ЕГН **********
с адрес *** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08,00 ч. в съботния
ден до 16,00 ч. на неделния ден, както и по един месец през лятото, който не
съвпада с отпуска на бащата.
ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН **********
с адрес ***, да заплаща на Х. Н.К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес град В.на, Р. А., ул.
„Фридмангасе“ 24/6, месечна издръжка в размер на 120 лева (сто и двадесет), считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: