Р Е
Ш Е Н
И Е № 260009
гр.Сливен, 29.06.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при
секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 2091 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е предявен негаторен иск с
правно основание чл.109 ЗС.
Ищците
твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 67338.416.320 по КККР на гр.Сливен. Сочат се, че имота бил
придобит, чрез покупко-продажба по време
на брака им и в режим на СИО. Сочат, че в южната част на имота им и в част от
съседния имот ПИ с идентификатор № 67338.416.431, собственост на
ответниците, разположен на южната имотна граница между двата имота по КККР на
гр.Сливен, имало извършено застрояване:
от запад на изток от границата с ПИ с идентификатор № 67338.416.322 започвала монолитна
ограда, изпълнена с основи от бетон и надземна част с бетон, зидария от тухлени
блокове, завършваща с бетонов пояс - неизмазана. Оградата била с дължина 7.55
м. и височина 2.40 м. и служила като
оградна стена на съборената стопанска постройка. Следвал незавършен строеж на сграда
от допълващо застрояване, със застроена площ 12 кв.м., представляваща санитарен
възел, долепена до западната фасада на сградата на основното застрояване,
като конструкцията била масивна,
монолитна, с ивични основи от бетон и стомано бетонови колони в ъглите,
външните оградни и вътрешни преградни стени били изпълнени от бетон, зидария от
тухлени блокове, завършващи със стомано бетонови пояси (греди). Сградата била
без изпълнени таванска и/или покривна конструкция и без довършителни
работи, а архитектурното разпределение
се състояло от коридор, баня и тоалетна с вход от южната част. Източно от
незавършения строеж била ситуирана постройка, представляваща облечен с тухли
фургон - основно застрояване на един етаж, със застроена площ 41 кв.м.,
конструкцията била смесена: масивна, монолитна с ивични основи и стени до ниво
цокъл, със средна височина 0.80 м. от изток на запад и юг, от бетон, външни
оградни и вътрешни преградни стени изпълнени от бетон и зидария от тухлени
зидове и дървени носещи колони за дървената четирискатна покривна конструкция,
с покривно покритие - керемиди, тип „марсилски".
Твърдят, че
достъпа до сградата се осъществявал, чрез външни стъпала на източната фасада,
от прилежащия терен, до открита на изток и юг веранда. Архитектурното
разпределение се състояло от веранда, трапезария, кухня - бокс и спалня.
Сградата била напълно завършена и се ползвала по предназначение от ответниците.
Фасадите били изпълнени от гладка вароциментова мазилка, обшивка от иглолистни
обработени дъски, парапет на верандата и стълбищното рамо от стоманени профили,
дървена стреха, челна дъска, покривно водоотвеждане - олуци и водосточни тръби от
поцинкована ламарина.
Твърдят, че
от североизточния ъгъл на вилната сграда до източната имотна граница, следвала
ограда, изпълнена стъпаловидно от четири секции, с технически показатели:
дължина 9.8 м. и средна височина от страна на ПИ с идентификатор № 67338.416.320 - 1.35 м. и от страна
на ПИ с идентификатор № 67338.416.431
- 2.3 м., оградата била масивна, монолитна, изпълнена от основи от бетон и
надземна част от бетон, зидария от тухлени блокове, завършваща с бетонова
шапка, покрита с керемиди. Оградата била измазана с гладка вароциментова
мазилка.Твърди се, че оградата, в западната част на имотната граница между
двата имота съвпадала с имотната граница. Сочи се, че незавършеният строеж - санитарен възел със застроена площ 12
кв.м. бил ситуиран с площ от 11 кв.м. в имота на ищците без правно основание,
вилната сграда, със застроена площ 41 кв.м. била ситуирана с площ 38 кв.м. в
имота на ищците без правно основание, оградата в източната част, след вилната
сграда, била изградена изцяло в имота на ищците без правно основание.
Процесните сгради били построени и се ползвали от ответниците, като по начина
им на ситуиране, построяване и архитектурно разпределение обслужвали
функционално имота на ответниците с идентификатор № 67338.416.431. За строежите не били
издавани строителни книжа и документи от Община Сливен. Сочат, че през лятото
на 2009г. ответникът влизал в парцела им и измазвал постройката от северната
страна в тяхно присъствие.
Твърди се,
че ответниците извършили трасиране, означаване и координиране на ПИ с
идентификатор № 67338.416.321, чрез лицензиран геодезист. На изготвената скица
били нанесени съществуващите процесии постройки, към него момент - 05.12.2017г.
Твърди се, че на 22.06.2018г., ответниците продали ПИ с идентификатор № 67338.416.321 на сина си С. И.С..
Сочи се, че ответниците
поискали изменение на КККР на гр.Сливен,
за което била издадена Скица-проект №15-172254/21.03.2018 г., за поземлени
имоти с идентификатор № 67338.416.321 и
№ 67338. 416.318. Изменението се
състояло в заличаването на поземлени имоти с идентификатор 67338.416.321 и № 67338.416.318 и създаването на нов
обект: ПИ с проектен идентификатор поземлени имоти с идентификатор №
67338.416.321 и № 67338.416.432 с площ 865 кв.м. и поземлени имоти с
идентификатор № 67338.416.321 и № 67338.416.431 с площ 1575 кв.м. Твърди се, че
съгласно Скица № 15-461772/06 07 2018 г. издадена от СГКК Сливен,
представляваща извадка от кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със
заповед №РД 18-31/19.04.2006 г. на ИД на Агенцията по кадастъра за недвижим
имот, индивидуализиращ се като: Поземлен имот с идентификатор №6 7338.416.431,
с площ от 1575 кв.м., с административен адрес: гр. Сливен, м. „Дюлева
река", трайно предназначение -урбанизирана територия, начин на трайно
ползване - ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: № 67338.416.321 и №
67338.416.318; номер по предходен план 318, 321, кв.236, парцел X. Сочи се, че
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том III, рег.№
4816, дело №377/2019 г., издаден от нотариус Димчо Ненов, с рег.№092 в НК,
Поземлен имот с идентификатор № 67338.416.431, с площ от 1575 кв.м., с
административен адрес: гр.Сливен, м. „Дюлева река", трайно предназначение
- урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10
м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в него бил прехвърлен отново
на първият ответник по настоящото производство от нейният син.
Твърди се, че ответниците отказвали да
премахнат незаконното строителство и така препятствали ищците да упражняват
пълноправно своето право на собственост върху собственият им ПИ с идентификатор
№ 67338.416.320.
Ищците сочат
още, че предявили иск по чл.109 ЗС срещу
сина на ответниците, който в определен период от време бил и собственик на ПИ с
идентификатор № 67338.416.321, заличен впоследствие и образуван ПИ с идентификатор № 67338.416.431.
По този иск било образувано гр.дело № 2516/2019г. на СлРС. В това производство
настоящите ответниците били конституирани като трети лица помагачи. Искът бил
отхвърлен, защото от свидетелските показания се установило, че постройките се
ползвали и били построени в имота на ищците от третите лица помагачи -
родителите на ответника Стоимен С..
Иска се
осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, с които
пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху собственият си
ПИ с идентификатор №67338.416.320 по КККР на гр.Сливен, одобрена със заповед
№РД18-31/19.04.2006 г. на ИД на Агенцията по кадастъра, с административен
адрес: гр. Сливен, м. „Дюлева река", целият с площ от 1 583 кв.м., с
трайно предназначение - урбанизирана територия и с начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м.), ведно с построените в имота: Сграда с
идентификатор № 67338.416.320.1 - вилна сграда на един етаж, със застроена площ
от 55 кв.м. и Сграда с идентификатор № 67338.416.320.2 - селскостопанска сграда
на един етаж, със застроена площ от 20 кв.м., както и да премахнат санитарен възел със застроена
площ 12 кв.м., ситуиран с площ 11 кв.м изграденото
от тях незаконно строителство в този имот, а именно: незавършен строеж -. в
имота на ищците; вилна сграда, със застроена площ 41 кв.м., ситуирана с площ 38 кв.м. в имота
на ищците; ограда в източната част, след вилната сграда, изградена изцяло в
имота на ищците. Претендират деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответната страна депозирала отговор, с която оспорва иска.
Сочи, че
ответниците били собственици на имот № 67338.416.431 с площ 1 675 кв.м. и
имот № 67338.416.432 с площ 865 кв.м. по
КК на гр.Сливен. В северозападната страна на
имот № 67338.416.431 ответниците построили вилна сграда и санитарен възел в
периода 2002-2004г. През 2002г. бил изграден фундамент и върху него бил
монтиран фургон и през 2004г. било извършено друго строителство-построяване на вилната
сграда в обема на която бил вграден фургона, както и санитарния възел и
оградата.
Сочи се, че от този момент до 2019г., ответниците ползвали горепосочените
вила и санитарен възел, необезпокоявани от никого с претенции за право на
собственост. Твърди се, че сградите по смисъла на ЗУТ представлявали търпим
строеж. Сочи се, че ответниците, от както
изградили постройките ги ползвали
и владяли необезпокоявани.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на
деловодни разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страните и след
преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а
и се установява, че ищците са съпрузи и собственици на ПИ с идентификатор №
67338.416.320, с площ 1583 кв.м., а ответниците също съпрузи са собственици на
съседния имот с идентификатор № 67338.416.431 с площ 1575 кв.м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК.
На 17.05.2019г. ищците са предявили
негаторен иск срещу Стоимен И.С., който е син на настоящите ответници със
същото искане да бъдат премахнати постройки, построени от настоящите ответници
в южната част на имота им. Било образувано на същата дата гр.д. № 2516 от 2019г.
на СлРС. В хода на това производство с Определение № 3427/08.10.2019г. била
конституирана като ответница Й. Й. – С. – съпруга на ответника С. С.. Същата е
депозирала писмен отговор на исковата молба и е представила нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 52, том 3, рег.№ 4816, дело № 377 от
30.10.2019 г. на нотариус с рег. № 092 НК и район на действие СлРС. От този
нотариален акт е видно, че в хода на
процеса по гр.д. № 2516/2019 г. на СлРС, ответниците С. С. /син на настоящите
ответници/ и съпругата му Й. Й. – С. продали ПИ с идентификатор № 67338.416.431
на настоящата ответница Д.Й.И., като не се спори, че в него момент тя е била в
брак с настоящия ответник И.С.И.. С Протоколно определение от 15.01.2020г. по гр.д.
№ 2516/2019г. на СлРС, настоящите ответници И.С.И. и Д. И.Й. били конституирани
като трети лица–помагачи на страната на ответниците – сина им С. И.С. и снаха
им Й. Й.-С.
С решение № 617/02.07.2020 г. по гр.д. №
2516/2019 г. на СлРС искът с правно основание чл.109 ЗС бил отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Отбелязано е в това решение, че е постановено при
участието на трети лица помагачи на страната на ответниците, а именно
настоящите ответници по гр.д. № 2091/2020 г. на СлРС И.С.И. и Д.Й.И..
По делото се установява от
съдебно-техническа експертиза, че на южната граница на имота на ищците с
идентификатор № 67338.416.320, която граничи с имота на ответниците с
идентификатор № 67338.416.431, съществува следното застрояване: от запад на
изток , от границата с ПИ с идентификатор № 67338.416.322 започва масивна монолитна
ограда изпълнена с основи от бетон и надземна част от бетон, зидария от тухлени
блокове, завършваща с бетонов пояс – неизмазана. Следва незавършен строеж на
сграда от допълващо застрояване със застроена площ от 12 кв.м. представляваща
санитарен възел , долепена до западната фасада на сградата на основното
застрояване. Източно от описания незавършен строеж е ситуирана „вилна сграда“ –
основно застрояване на един етажа с площ 41 кв.м. От североизточния ъгъл на
вилната сграда до източната имотна граница следва ограда масивна монолитна
изпълнена от основи от бетон и надземна част от бетон, зидария от тухлени
блокове завършваща с бетонова шахта покрита с керемиди-измазана. Процесните
сгради – незавършения строеж на санитарен възел и вилната сграда били с лице на
юг и главни фасади и входове за достъп към имота на ответниците. Северните им
фасади, които са към имота на ищците били без отвори /тип калканни/. От имота
на ищците нямало достъп до тези сгради. Те обслужвали функционално имота на
ответниците.Завзетата площ, която не можела да бъде използвана от ищците от
построяването на тези постройки в имота им била в размер на 49 кв.м.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещо лице-геодезист се установява, че ищците са лишени от възможност да
ползват имота си в обем 82 кв.м., каквато площ заемат изградените от
ответниците в имота им санитарен възел, вилна сграда и масивна ограда. С изградената
ограда се преграждал достъпа до ищците в тения имот.
В хода на процеса са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. Показанията на свидетелите Ц.
и А. установяват, че ответниците са поставили около 2002г. в мястото на ищците
фургон, който по-късно покрили с тухли.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на представените по делото писмени доказателства,
писмени и гласни доказателствени
средства.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като
пълни и ясни и изготвени от компетентни в своята област експерти. Съдът
кредитира изцяло и показанията на разпитаните свидетели, като вътрешно
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с писмените доказателства и
доказателствени средства по делото.
Установеното от фактическа страна обуславя следните
правни изводи:
Педявеният негаторен иск се явява
процесуално недопустим.
В конкретния правен казус прехвърлянето
на спорното право се изтъква от ищците в исковата им молба в настоящото
производство, както и още по време на разглеждане на гр.д. № 2516/2019г. на
СлРС. Съобразно чл.226 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице.
Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя. В случая е налице влязло в сила съдебно решение, което
разпростира своята сила /сила на пресъдено нещо/ и спрямо приобретателя –
настоящите ответници съпрузи, на които е прехвърлено спорното право в хода на
висящ процес, този по гр.д. № 2516/2019г. на СлРС. В това производство
настоящите ответници са участвали в качеството им на трети лица помагачи,
привлечени от ищците и съобразно чл.223 ГПК постановеното решение има
установително действие в отношенията им.
Разпоредбата на чл.299 ГПК повелява, че
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато закон разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда.
В случая, макар и настоящият съдебен
състав да не споделя правният извод, формиран в постановеното Решение №
617/02.07.2020г. по гр.д. № 2516/2019г., ищците не са обжалвали това решение и
то е влязло в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо и спрямо
приобретателите на спорното право и ответници по настоящия иск по изложените
по-горе съображения.
Ето защо, негаторният иск, предмет на
настоящо разглеждане е недопустим и производството бива прекратено. По тази
причина съдът не дължи и произнасяне по възражението на ответната страна за
придобиване по давност на реална част от недвижим имот.
Извън посоченото по-горе и само за пълнота на изложението, съдът
следва да отбележи, че по делото са налице данни за влязла в сила
административна заповед за събаряне на постройките, изградени в имота на
ищците, което обезсмисля водене на исков съдебен процес.
По правилата на процеса при прекратяване
на делото, ищците дължат разноски на ответниците в размер на 1900 лв., от които
1800 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. възнаграждение за вещо лице,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 2091 по описа на СлРС за 2020г., като недопустимо.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.4 ГПК Е.Г.Ж., ЕГН: ********** и Ж.П.Ж., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Й.И., ЕГН: **********
и И.С.И., ЕГН: **********,***, сума в
размер на 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, деловодни разноски.
Решението /имащо характер на
определение/ може да бъде обжалвано пред СлОС в едноседмичен срок от връчването
му.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: