РЕШЕНИЕ
№ 22095
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110165761 по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД от *** – гр. *** с ЕИК ***, чрез адв. Б. В., срещу *** с ЕИК ***, иск за установяване
дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 43492/2023г.
на СРС, 70 състав. Конкретно те са : 7 408,94 лева, представляваща главница за неизпълнено
задължение по 3 бр. фактури, издадени във връзка с договор от *** за осъществяване на
физическа охрана на обекти и допълнително споразумение /анекс/, неразделна част от него,
с номера на фактурите, както следва: ***, сумата 2 402,52 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 31.07.2020г. до 30.07.2023г. Претендира законната лихва върху главницата
считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че с ответното дружество имали валиден Договор от *** за осъществяване
на физическа охрана на обекти, като отделно те са както следва: 1) по фактура *** за сумата
2053,44 лева, дължима за охрана на обект *** за м. март 2020г., 2) по фактура *** за сумата
3096,72 лева за охрана на обект *** за м. март 2020г., и 3) по фактура *** за сумата 2258,78
лева за охрана ан обект *** за м. юли 2020г.
Ответната страна, представлявана от управителя Л. Г., чрез адв. Б. В.а, който оспорва иска
като навежда конкретни аргументи, че не дължи сумата: нямало подписани анекси и
оформени приемо-предавателни протоколи. Фактурите не са осчетоводени и не са получени
надлежно от представител на дружеството. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
И двете страни правят възражения за прекомерност за адвокатското възнаграждение,
1
заплатено на всеки от тях.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното. Видно от
приложения Договор от ***. между ищеца като изпълнител и ответника като възложител
същите са се съгласили изпълнителят срещу възнаграждение да осъществява физическа
охрана на обекти на възложителя срещу възнаграждение. В т. 1.1. на посочения договор е
записано, че всеки обект ще бъде подробно описан в допълнително споразумение (анекс),
неразделна част от този договор. Договорът е сключен за срок от една година, с възможност
ако нито една от страните не отправи писмено предизвестие 5 дни преди изтичане на срока,
договорът да се счита за продължен за още една година.
Приложен е един Анекс от ***, с който е считано от 01.07.2020г. месечното
възнаграждение става 5,06 на час. Заплащането му ще се извършва до 10/десето/ число на
месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, като плащането е по банков
път по сметка на изпълнителя, посочена в основния договор.
Видно от находящите се на л. 5 – 8 от делото три броя преписи на горе-цитираните
фактури същите са съставени на посочените основания, имат подпис за „съставил“ на Е. Д.
В. и печат на ищцовото дружество. В полето за получател няма положен подпис.
Ищецът прилага и електронни съобщения с подател Д. Д€ и получател *** от
датите на съставяне на фактурите с разпечатано приложението – таблици с човеко-часове за
даден обект, като има посочено име за възложителя – приел Л. С., а в графа „за изпълнителя
– предал“ няма отбелязване – л. 36 – 37, л. 41 - 42, л. 44 – тук на таблицата в графата „за
възложителя – приел“ има отбелязване „К. С..
Представят се и писма от ищеца до *** за уведомления по чл. 52, ал. 5 от Закона за
частната охранителна дейност със заявление, че *** е приело да осъществява физическата
охрана на обект База – *** на *** ЕООД съгласно Договор от ***. – л. 38.
Прилага се Протокол за приемане на обект *** между двете дружества за
организиране охраната на обект База – ***, на основание Договор *** – л. 29 от делото.
Изготвената и приета по делото ССЕ дава заключение, че процесните фактури не
са отразени по никакъв начин в счетоводството на ответното дружество, нито в Дневниците
– продажби по ДДС при НАП. Посочен е и размерът на мораторната лихва по периода,
зададен в исковата молба. Съдът кредитира заключението като компетентно и
безпристрастно.
По дадените свидетелски показания съдът приема следното. И двамата свидетели,
водени от ищеца са свързани с това дружество.
Първият – Д. Д€ е *** на *** – Е. В.. Същият работи в дружеството по трудов договор и се
занимава с ***. Спомня си, че за всеки обект се изготвял Приемо-предавателен протокол за
2
извършените часове охрана, въз основа на който се съставяла електронна фактура и един път
месечно за дадения обект се изпращала на ответното дружество. Уговорено било
документите да се изпращат на К. П. или Р. С. като служители на ответника. Знае, че Р. е
била *** за обекта на *** в ***, и тя приемала фактури по указание на господин Г. –
управителя на ответника.
Вторият – И. Р. пък е работил при ищеца на длъжност *** . Стриктно следял
положените часове, изготвял се график. Всеки месец се изготвяли тези протоколи, въз
основа на които съставяли фактури и същите се изпращали на ***. Оставял протоколите за
човекочасовете в офис на ответника, там ги приемали служителки на последния, като
следващия месец ги връщали подписани. Помни, че една от тях била П. Пращали фактурите
по електронен път, но по настояване на самия свидетел като *** ги изпращали и на хартиен
носител.
Останалите събрани по делото доказателства не сочат на релевантни за предмета
на делото факти и не се дължи детайлното им обсъждане.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни. Съгласно сключения между страните
договор, който играе ролята на рамков договор – за общ срок и възнаграждение, кактои
други общи въпроси - за осъществяване на физическата охрана за всеки отделен обект
следва да се сключи Анекс към основния договор. Подобни документи не бяха представени
за нито един от обектите, за осъществена охрана на които са съставяни процесните фактури.
Това означава, че не се е сбъднало облигционното условие да има валидно правоотношение –
няма анекс. Няма откъде да се изведе, че ответникът дължи пари за охрана точно на
посочените обекти за конкретния месец. Единствено представеният Приемо-предавателен
протокол е за период извън процесния – ***, от който не може да се изведе, че ще действа и
за м. март 2020г., за който се твърди, че не е платено. Самите фактури реално не са приети от
ответника. Не са и осчетоводени. Не се доказва посочените от свидетелите служителки
наистина ли са имали задължение да приемат фактури. Неизяснен е притежателят на
посочения електронен адрес, на който се сочи да са изпращани фактурите. Той не съвпада с
официално посочения на ответното дружество. Освен това ищецът не доказа, че той е
начислил и извършил счетоводен запис в своето счетоводство за задълженията, които
твърди да има негов съдоговорящ партньор. За такива вземания си има отделна счетоводна
номенклатура и ако *** реално счита тези суми за дължими, ще ги заведе по съответната
сметка.
Не се доказва облигационно правоотношение за конкретните задължения, поради
което исковете подлежат на отхвърляне – не се установява дължимост.
Горният извод не означава изобщо, че ищецът не е осъществявал физическа
охрана, но заплащането на същата по посочения договор е недължимо. Може да има друго,
3
общо правно основание за дължимост, но с оглед предмета на делото и въведеното правно
основание, се налага извод за неоснователност.
По доказаната недължимост на главното вземане, се налага извод и за
недължимост на претендираната мораторна лихва, чийто размер иначе математически е
доказан.
Изобщо според настоящия състав, с оглед данните по делото за продължаващи
повече от година търговски отношения между дружествата, и с голяма степен на вероятност,
осъществени надлежно други редовни ангажименти за физическа охрана, процесните три
месеца непривично се слагат извън посочения период. Нито една от страните не счете за
необходимо да изложи пълните обстоятелства по случилото се между тях – кои са тези
служителки, какво е извлечението им от банковите сметки, има ли други валидни плащания
между тях, имат ли отношения и сега, защо са били прекратени ако нямат и т.н., което е
пореден пример за случай, в който е поднесена на съда част от истината с претенции за
установяване на цялата истина, което неминуемо не последва поради изначално оскъдните
факти и доказателства, представени от самите страни.
По разноските
При изхода на делото на ответника се следват разноски. Претендира се адвокатско
възнаграждение е 1200 лева. Ищецът прави възражение за прекомерност. Изследвайки
същото, съдът отчитайки обстоятелствата по: правна и фактическа сложност на делото, брой
проведени заседания, цена на иска и не на последно място – размерът на страната, възразила
за прекомерност /който е 1250,00 лева/, счита възражението за неоснователно. Същото ще
бъде присъдено в цялост.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, ул. ***, срещу *** с ЕИК
***, със седалище: гр. ***, искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите 2053,44 лева по фактура ***, 3096,72 лева по фактура *** и 2258,78
лева по фактура *** ведно със законната лихва считано от 02.08.2023г. до окончателното й
изплащане, както и по чл. 422 ГПК вр. с чл. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в размер на 2402,52
лева за периода 31.07.2020г. – 30.07.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 43492/2023г. на СРС, 70 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с
ЕИК *** сумата 1200,00 /хиляда и двеста/ лева разноски.
4
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5