№ 375
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201688 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Веси 72“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 564796-F588865 от 10.03.2021 г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което на въззивното дружество е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 8, ал.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (наричана в изложението Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г.) вр. ал. 1, т. 1 вр. 118, ал. 4 ЗДДС.
Във въззивната жалба въззивното дружество навежда оплаквания
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
1
на въззивното дружество адвокат ЮЛ. Д. излага допълнителни съображения
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на
НАП – Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П.Н.
изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и моли за неговото потвърждаване, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 01.02.2021 г. служители на НАП, измежду които и св. Пл. Б. К.
(старши инспектор по приходите в НАП), извършили проверка за спазване на
данъчното законодателство в заведение за бърза закуска с площ около 30 кв.
м., находящо се в гр. Варна, ул. Перла, ЗПЗ – до ЕЛПРОМ, стопанисвано от
„Веси 75“ ЕООД.
Преди да се легитимират проверяващите служители извършили
контролна покупка, за която бил издаден фискален касов бон № 228153 от
01.02.2021 г., която не съдържала като реквизит двумерен баркод (QR код).
След това контролните органи пристъпили към същинска проверка, като
изброили касовата наличност и проверили документите, свързани с касовия
апарат, при което не констатирали нарушение.
Служителите на НАП установили, че ЕКАФП модел Deisy Micro C-01
KL с рег. № 3736777 от 02.07.2016 г. в НАП с ИН на ФУ DY273209 и ИН на
ФП 36499741 не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г., поради което на 08.02.2021 г. св. К. издал срещу
въззивното дружество АУАН за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. вр. ал. 1, т. 1 вр. 118, ал. 4 ЗДДС. АУАН бил връчен на
упълномощено лице, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу издадения АУАН.
2
На 10.03.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Централно управление на Национална агенция по приходите, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Пл. Б. К. и
Ц.С.А., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено
свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. В ал. 1
на посочената разпоредба е посочено, че фискалните устройства трябва да
отговарят на: функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и
техническите изисквания съгласно приложение № 2. В раздел III, т. 4 от
Приложение № 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано, че
фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа
реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а съгласно
3
чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална
касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС,
без да се издава хартиен документ.
Посочената наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и в
тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.
118 от ЗДДС.
Въззивното дружество е следвало да приведе дейността си в
съответствие с пар. 71, ал. 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по
силата на закон. В ал. 2 е посочено, че след изтичане на този срок или при
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ
устройствата от съответния тип не са от одобрен тип.
В настоящия случай използваното от въззивното дружество фискално
устройство не е било от одобрен тип, тъй като не е притежавало функции да
издава фискални бонове, които да съдържат QR код, поради което правилно е
ангажирана отговорността му чрез налагане на имуществена санкция за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. ал. 1, т. 1 вр.
118, ал. 4 ЗДДС.
В случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите
лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
4
Въззивното дружество прави възражение, че нарушението не е довело
до вреди за държавния бюджет, което обаче се явява ирелевантно и не следва
да бъде обсъждано от съда, доколкото нарушението е формално и не
предвижда настъпването на съставомерни вреди.
Неотносимо се явява и възражението, че въззивното дружество е
разполагало с фискално устройство, което е отговаряло на законовите
изисквания, доколкото всички използвани в дейността на дружеството
фискални устройства трябва да отговарят на законовите изисквания.
Относно имуществената санкция:
За гарантиране изпълнението на задължението в чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. вр. ал. 1, т. 1 вр. 118, ал. 4 ЗДДС, законодателят е
предвидил санкционни последици в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2
ЗДДС.
Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от
100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните
търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1
ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените
доставки/продажби в търговски обект).
Втората алинея на горната административнонаказателна норма се
прилага, когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото
прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и
привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по – ниските по
размер санкции - по ал. 1.
В конкретния случай наказващият орган законосъобразно е приел, че
неизпълнението на задължението в чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. вр. ал. 1, т. 1 вр. 118, ал. 4 ЗДДС не е довело до неотразяване на
5
приходи, в каквато посока са доказателствата по делото, и поради това е
приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е определил и
наложил имуществената санкция в размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При определяне на размера на имуществената санкция следва да се
отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства извършването на
нарушението за първи път.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства
определената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 500 лв.
се явява напълно способстваща за изпълнение на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Доколкото ТД на НАП – Варна е териториална дирекция на Национална
агенция по приходите, а не самостоятелно юридическо лице – по арг. от чл. 6,
ал. 1 Закон за Националната агенция по приходите и предвид разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от същия закон, съгласно която НАП е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София, съдът намира, че разноските следва
да бъдат присъдени в полза на Национална агенция за приходите.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ и предвид участието на юрисконсулта в
две съдебни заседания по делото, съдът приема, че дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по
100,00 лв.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 564796-F588865 от
10.03.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна
в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на
„Веси 72“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вр. ал. 1, т. 1 вр. 118, ал.
4 ЗДДС;
ОСЪЖДА „ВЕСИ 72“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 100,00 лв.
(сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7