към присъда № 260014/
23.11.2020г. по НОХД № 833
по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият П.Й.Я. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 09.05.2019г.
в град Монтана причинил на майка си В. И. П. от гр.Монтана средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лява раменна става, причинило и трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /от 3
до 4 месеца/, като деянието е извършено при условията на домашно насилие –
престъпление по чл.131 ал.1 т.3 и т.5а във връзка с чл.129 ал.2 във връзка с
ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимият
П.Й.Я. не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение в хода на съдебното производство. Служебният му защитник моли съда
моли съда да му бъде наложено наказание в предвидения от закона минимален
размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изслушано е заключение по назначената комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза изпълнена от вещи лица Л.П.С. и И.В.П.. На основание
чл.282 ал.3 от НПК е приобщена и назначената на досъдебното производство
съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Ф.Й.Т..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено
следното:
Подсъдимият П.Й.Я. е роден на xxxгxxx,
неженен и безработен. Има наложено
административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено на 12.10.2012г.
престъпление по чл.354в, ал.5, във връзка с ал.1 от НК.
Свидетелката
В. И. П. е бивш жител xxx. До 27.05.2019г. живеела в град Монтана, ж.к.”Младост”
бл.6, вх.Г, ап.4 заедно със съпруга си – свидетеля Й.Я.С. и сина си – подсъдимия
П.Й.Я..
Свидетелите П. и Ставрев имали още две деца - Р. П. А. и А. П. А.. Лицето Р. А.
от много години живее в Италия и нямал желание да се връща в страната. А. П. А.
е бивш жител на гр.Варна, където починал на 10.01.2020г. без да остави
наследници.
Подсъдимият П. xxx, където според баща му започнал да употребява наркотици,
което променило отношението му към тях. Незавършил образование, не си намерил
работа и се върнал в град Монтана при родителите си. Заживял отново при тях,
като не работил и им искал пари за кафе и цигари, като при отказ на родителите да
му дадат, им нанасял побои с юмруци и ритници.
Свидетелката П. страдала от онкологично заболяване, но
това не спирало подсъдимия да я бие за пари.
На 09.05.2019г. около обяд подсъдимият Я. се прибрал в жилището на родителите
си и влязъл в кухнята. Започнал да разхвърля вещи, което привлякло вниманието
на баща му. Свидетелят С. му направил забележка. Подсъдимият Я. го хванал за
дрехата и го съборил на плочките в кухнята, след което му нанесъл множество
удари с крак в горната половина на тялото. След това го завлякъл в спалнята,
където продължил да му нанесъл още удари. В това време свидетелката П. се
намирала в хола, където чула случилото се, но не посмяла да се намеси. Подсъдимият
Я. напуснал жилището и се върнал около 17.00-17.30 часа. Заварил свидетелят С.
в кухнята и му нанесъл още удари, след което потърсил и намерил майка си в
хола, където тя лежала поради заболяването си. Той я задърпал силно за лявата
ръка докато я свалил на пода. Свидетелката П. усетила силна болка в лявото рамо
и му казала, че я боли. Подсъдимият Я. се засмял и й нанесъл множество удари с
юмруци по тялото, включително и в областта на лявата гърда, която била
хирургически отстранена поради онкологичното заболяване.
Свидетелят
С. чул случилото се със съпругата му и влязъл в хола. Дал на подсъдимия Я. 50 стотинки,
за да си купи кафе и той напуснал жилището. Едва тогава свидетеля С. и П. се
обадили по телефона, за да поискат изпращането на автомобил на Спешна
медицинска помощ. Двамата посетили Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”
АД гр.Монтана, където прекарали нощта.
В лечебното заведение бил извършен преглед само на свидетелката П., тъй като С.
не дал информация за нанесения му побой.
На досъдебното производство е назначена съдебно - медицинска експертиза,
изпълнена от вещо лице Ф.Т., съдебен лекар и приобщено по реда на чл.282 ал.3
от НПК в хода на съдебното следствие, от заключението на което се установи, че
пострадалата П. има телесно нараняване - изкълчване на лява раменна става,
което нараняване причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник за период от 3-4 месеца.
Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а
още повече и не оспорено от страните по делото.
Предвид процесуалното поведение на подсъдимия Я. в хода на съдебното
производство е назначена съдебно психиатрична и психологична експертиза,
изпълнена от вещи лица Л.П.С., психиатър и И.В.П., психиатър. От заключението
на вещите лица се установява по несъмнен начин, че подсъдимият П.Я. спрада от
диссоциално личностново разстройство без психотична декомпенсация. Същият е
вменяем и не е лишен от възможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица приемат, че писват данни
по смисъла на чл.33 ал.1 от НК подсъдимия да се е намирал в състояние на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което да не е
могъл да разбира извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът
изцяло възприема експертното заключение на вещите лица, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства, а именно: свидетелските
показания, както и заключенията на вещите лица изпълнили двете експертизи, както
и писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При тази система от преки
доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана
по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият П.Я. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен
и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен
и подреден.
От обективна страна според становището на съда, действията на
подсъдимият са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на
престъплението по чл.131 ал.1 т.3 и т.5а във връзка с чл.129 ал.2 във връзка с
ал.1 от НК, за това, че на 09.05.2019г. в град Монтана причинил на майка си В. И.
П. от гр.Монтана средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лява
раменна става, причинило и трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни /от 3 до 4 месеца/, като деянието е
извършено при условията на домашно насилие.
Разпоредбата на чл.93 т.31 от НК дава легално обяснение за понятието кога престъплението
е извършено „в условията на домашно насилие”, а именно „...ако е
предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо
насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се
намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което
живеят или е живяло в едно домакинство...”.
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е син
на пострадалата В. П., като настоящето извършено от подсъдимия деяние е
предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо
нея, непрекъснато искайки пари за лични цели и при отказ да му бъдат
предоставени такива е последвал побой, физическо насилие върху майката.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от
установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е
търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъщественото от него деяние от субективна страна.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано
съпоставяйки признанията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите и писмените доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият П.Й.Я.
е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Причина за извършване на престъплението е ниска правна
култура и незачитане на телесната неприкосновеност.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид, че за това престъпление по чл.131 ал.1 т.3 и
5а във връзка с чл.129 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
две до десет години.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало
на подсъдимия. Отегчаващо вината обстоятелство - няма. Не признанието на вината
не може и не следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като
това е процесуално право на подсъдимия. При така изложените обстоятелства съдът
му определи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на този подсъдим не са налице законни
пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с отрицателна съдимост,
определеното наказание лишаване от свобода е под три години, а съдът намира, че
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е наложително ефективното им
изтърпяване. Предвид на това съдът на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
законна сила на присъдата.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на
останалите граждани.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимият П.Й.Я.
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка ОД на МВР-Монтана сумата
от 151.00 лева, а по сметка на РС-Монтана сумата 556.00 лева за изпълнена
експертиза, както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: