О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. Бургас, 26.04.2022
г.
Бургаският административен съд, XXIV-ти състав, на двадесет и
шести април две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 567 по описа за 2022г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 АПК вр.чл.217 ал.2 вр. ал.1 т.11 ЗУТ.
Образувано е по жалба с инкорпорирано в нея искане
на „РВК 1“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Красно село“, ж.к.“Борово“, ул.“Ястребец“ № 25, магазин 6,
представлявано от В. В. П.с посочен съдебен адрес за призоваване: гр. Несебър,
ул.“Струма“ № 16 за спиране изпълнението на Заповед №
ДК-02-Б от 01.04.2022г. на Началник РДНСК-Бургас, с която на осн. чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ вр. с
чл. 13, ал.3 вр. с ал.6 от ЗУЧК във връзка с чл.56 ал.2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат
установения: „Преместваем обект за бързо обслужване с приблизителна площ 450
кв.м.“, находящ се в ПИ с идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр.Несебър - Морски
плаж „Слънчев бряг-централен“, Община Несебър. Като
адресат на заповедта е посочен „РВК 1“ ЕООД - собственик на обекта, в
качеството си на концесионер на плаж „Слънчев бряг-централен“, Община
Несебър, съгласно договор от 06.02.2019г.
При проверката
по реда на чл. 158, ал.1 от АПК, съдът констатира, че жалбата е редовна и че
отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК.
Видно
от известие за доставяне на пощенски оператор /л.17/, жалбоподателят „РВК 1“
ЕООД представлявано от В. В. П.е получил оспорената заповед на 14.02.2022г. Видно
от пощенското клеймо, жалбата срещу заповедта е изпратена на 28.02.2022г.
/л.11/.
По
делото е представена пълната административната преписка с вх.№ 3334 от 07.04.2022г.
С
настоящият съдебен акт, съдът следва да се произнесе само по направеното
ОСОБЕНО ИСКАНЕ, а именно за спиране изпълнението на оспорената заповед, с
правно основание чл.217, ал.2, вр. с ал.1, т.11 от ЗУТ и чл.166, ал.4, вр. с
ал.2 от АПК.
Видно
от указаното в процесната заповед № ДК-02-Б от 01.04.2022г. на Началник
РДНСК-Бургас е разпоредено премахването на „Преместваем
обект за бързо обслужване с приблизителна площ 450 кв.м.“, находящ се в ПИ с
идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр.Несебър - Морски плаж „Слънчев
бряг-централен“, Община Несебър. Обектът е разположен
в най северната част на имота, непосредствено до неговата граница. Представлява
двуетажна постройка, като на второ ниво са обособени места за посетители и е изграден
бар с кръгла форма и е с приблизителни размери - 15,00/30,00 м и височина 6,00
м.
Жалбоподателя
обосновава искането си за спиране на изпълнението, с искане за
допускане на съдебно техническа експертиза, която се явявала най важното
доказателствено средство в организиране на защитата на жалбоподателя. Навежда
доводи, че ако заповедта за премахване била изпълнена, дружеството не би имало
обективна възможност да докаже твърденията си за незаконосъобразност на
заповедта за премахване.
Съгласно чл. 217, ал. 1 т.11 от ЗУТ
обжалването на заповеди по чл. 57а, ал. 3 не спира изпълнението им. По силата
на цитираната разпоредба оспорената заповед подлежи на предварително
изпълнение, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието
на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 АПК, тъй като същите са презюмирани от закона. Съгласно
разпоредбата на чл.217, ал.2 от ЗУТ съдът може да постанови спиране изпълнението
на тази категория заповеди, като в тежест на жалбоподателя е да докаже
наличието на предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК. Той следва да докаже достатъчно вероятно
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното
изпълнение на заповедта. Настъпването на вредата следва да е достатъчно
вероятно и тя следва да е определена по вид и размер.
В искането
за спиране на предварителното изпълнение от страна на жалбоподателя, обаче не са
релевирани твърдения за възможността от нанасянето на значителни и
труднопоправими вреди, както и не са посочени никакви обстоятелства и не са представени
никакви писмени доказателства, които да установят наличието такива вреди.
Ето защо, искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта следва да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.166, ал.3 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „РВК 1“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Красно село“, ж.к.“Борово“, ул.“Ястребец“ № 25, магазин 6,
представлявано от В. В. П.с посочен съдебен адрес за призоваване: гр. Несебър,
ул.“Струма“ № 16 за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение
на Заповед № Заповед № ДК-02-Б от 01.04.2022г. на
Началник РДНС-Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от съдебния акт да се изпрати на дружеството
жалбоподател, на посочения съдебен адрес за връчване.
СЪДИЯ: