№ 16770
гр. София, 14.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110130058 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Е. З. срещу С. В. И..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че в периода 16.02.2021 г. - 08.03.2023 г. е сключил с ответника 18 бр. договори
за заем както следва:
1. договор за паричен заем от 16.2.2021 г. за сумата от 400 лв.;
2. договор за паричен заем от 2.3.2021 г. за сумата от 1500 лв.;
3. договор за паричен заем от 9.6.2021 г. за сумата от 100лв;
4. договор за паричен заем от 9.7.2021 г. за сумата от 1081лв;
5. договор за паричен заем от 22.12.2021 г. за сумата от 9200 лв.;
6. договор за паричен заем от 25.1.2022 г. за сумата от 200 лв.;
7. договор за паричен заем от 10.3.2022 г. за сумата от 4102 лв.;
8. договор за паричен заем от 17.3.2022 г. за сумата от 1100 лв.;
9. договор за паричен заем от 20.4.2022 г. за сумата от 1000 лв.;
10. договор за паричен заем от 2.6.2022 г. за сумата от 2400 лв.;
11. договор за паричен заем от 6.7.2022 г. за сумата от 1500 лв.;
12. договор за паричен заем от 2.9.2022 г. за сумата от 3000 лв.;
13. договор за паричен заем от 21.10.2022 г. за сумата от 2000 лв.;
14. договор за паричен заем от 3.11.2022 г. за сумата от 3000 лв.;
15. договор за паричен заем от 3.12.2022 г. за сумата от 3000 лв.;
16. договор за паричен заем от 3.2.2023 г. за сумата от 3000 лв.;
17. договор за паричен заем от 1.3.2023 г. за сумата от 3000 лв. и
1
18. договор за паричен заем от 8.3.2023 г. за сумата от 3000 лв., с
уговорката сумите да бъдат върнати „при поискване“.
Ищецът твърди, че поканил ответника да му върне сумите с нотариална
покана, връчена на 11.5.2023 г., което свое задължение последният не е
изпълнил. При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което да
осъди ответника да му заплати сумите по процесните договори за заем, ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
между страните не са сключвани договори за заем. Сочи като основание за
получаване на сумите трудов договор сключен между него и *** с ЕИК ***.
Твърди, че в периода м.3.2020г.-м.5.2022г. бил в неплатен отпуск, но
работодателят му възлагал работа, за която получавал исковите суми, като
било уговорено, че те няма да му бъдат плащани от дружеството, а от лична
банкова сметка на ищеца – фактически съжител на управителя на дружеството
З. К. С.. В периода м.6.2022г.-м.3.2023г. ответникът работел на 4-часов
работен ден, за което получавал възнаграждение по същия начин. При тези
твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите както следва: по
договор за паричен заем от 16.2.2021 г. за сумата от 400 лв.; по договор за
паричен заем от 2.3.2021 г. за сумата от 1500 лв.; по договор за паричен заем
от 9.6.2021 г. за сумата от 100лв; по договор за паричен заем от 9.7.2021 г. за
сумата от 1081лв; по договор за паричен заем от 22.12.2021 г. за сумата от
9200 лв.; по договор за паричен заем от 25.1.2022 г. за сумата от 200 лв.; по
договор за паричен заем от 10.3.2022 г. за сумата от 4102 лв.; по договор за
паричен заем от 17.3.2022 г. за сумата от 1100 лв.; по договор за паричен заем
от 20.4.2022 г. за сумата от 1000 лв.; по договор за паричен заем от 2.6.2022 г.
за сумата от 2400 лв.; по договор за паричен заем от 6.7.2022 г. за сумата от
1500 лв.; по договор за паричен заем от 2.9.2022 г. за сумата от 3000 лв.; по
договор за паричен заем от 21.10.2022 г. за сумата от 2000 лв.; по договор за
паричен заем от 3.11.2022 г. за сумата от 3000 лв.; по договор за паричен заем
от 3.12.2022 г. за сумата от 3000 лв.; по договор за паричен заем от 3.2.2023 г.
за сумата от 3000 лв.; по договор за паричен заем от 1.3.2023 г. за сумата от
3000 лв. и по договор за паричен заем от 8.3.2023 г. за сумата от 3000 лв.,
всички сключени между страните по делото – ищецът К. Е. З., в качеството му
на заемодател и С. В. И. – в качеството му на заемател.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване
сключването на договора за заем (в това число и предаване на заемните суми)
и неговото съдържание, както и настъпилата изискуемост на задължението за
връщане на сумата, предмет на договорите. При доказване на посочените
факти, ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си за
връщане на заемната сума.
2
Ответникът следва да докаже въведеното в процеса възражение за
получаване на сумите във връзка с изпълнение на трудовите му функции в
качеството му на служител на *** – трето неучастващо по делото лице.
Не е спорно между страните, а и от представените към исковата молба 18
бр. платежни нареждания се установява предаване на процесните суми, на
съответните дати, посочени от ищеца като дати на сключване на твърдяните
договори за заем. Видно от съдържанието на банковите документи, като
основание за преводите е посочено единствено „захранване“ и „захранване на
сметка“, т.е. липсва посочена кауза за извършване на банковите преводи. По
делото не са представени писмени договори за заем, каквото изискване за
форма за действителност или доказване, законът не поставя. Договорът за заем
по дефиниция е реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден в
зависимост от обстоятелството дали е уговорена възнаградителна лихва, и
комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума - в същата валута и размер. Като реален договор, заемът за
потребление, се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума. Както се посочи, в тежест на ищеца, който се позовава на сключен
договор за заем и основава претенциите си на този договор, е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна.
За доказване на твърденията си, ищецът е ангажирал по делото гласни
доказателства, посредством разпит на свидетелите Г. *** – служител на *** –
трето неучастващо по делото лице и З. К. С. – едноличен собственик на
капитала и управител на посоченото дружество (вж. справка ТР л. 36) и лице с
което ищецът се намира във фактическо съжителство. Свидетелят *** сочи
единствено, че знаел, че ответникът имал финансови затруднения, поради
което предполага, че е възможно да е „прибегнал и да е питал К., тъй като са
работели заедно“. Показанията на св. С., които съдът цени при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед близката връзка с ищеца и нейната заинтересованост от
изхода на делото, установяват, че ответникът е бил служител в ***, но не и
сключване на процесните договори за заем. Св. С. сочи, че знае, че ищецът е
давал парични суми в заем на ответника, но не и конкретно колко и кога, тъй
като той само е споменавал, а тя не го е разпитвала по тези въпроси. Счита, че
заемните суми са предавани в брой, като тя не е сигурна да са превеждани
суми по банков път от личната банкова сметка на К. Е. З.. От показанията на
разпитаните свидетели не се установява по делото, соченото от ищеца
основание –предаване (по банков път) на процесните суми на основание
сключени на 18 бр. договори за заем. Съдът не кредитира показанията на св.
С., в частта в която сочи, че през времето през което ответникът е ползвал
неплатен отпуск (сочи от 2020 до средата на 2022 г.), същият не е изпълнявал
служебни задължения, а посещавал офиса на дружеството единствено за да
пуши наргиле. Това твърдение се опровергава от събраните по делото
писмени, гласни и експертни доказателства. Именно въз основа на
събрания доказателствен материал, в неговата съвкупност, съдът намира, че
ответникът установи по делото при условията на насрещно доказване,
3
въведеното от него възражение за основанието за получаване на процесните
суми.
Видно от представеното по делото копие на трудово досие и справките за
осигурителен доход, предоставени от ответника, за периода 05.02.2019 г. –
13.03.2023 г., същият се е намирал в трудово правоотношение с третото
неучастващо по делото лице - ***, с управител и едноличен собственик на
капитала – св. З. К. С.. За периода 01.03.2020 г. – 31.05.2022 г. ответникът е
ползвал неплатен отпуск за всички работни дни за съответния месец, а за
следващите месеци, с допълнително споразумение от 31.05.2022 г., до
прекратяването му на 13.03.2023 г., работното време на ответника е изменено
от 8 часа на 4 часов работен ден, при брутно трудово възнаграждение в размер
на 361,39 лв. за 2022 г. и съответно 397,03 лв. – за 2023 г.
По делото е прието без възражения от страните заключение на СТЕ, което
съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено и отговарящо в пълнота
на поставената задача. Видно от същото, експертът се е запознал с
представените по делото доказателства и е посетил офисът на ***, където е
получил достъп до пощенска кутия с адрес *****@*******.**, от която е
извадил необходимите му имейл съобщения. Изрично посочените (в молба на
ответника от 28.01.2025 г.) 80 бр. имейл съобщения са прегледани, като
вещото лице е открило 53 от тях и е представил, заедно с тяхното съдържание
в обстоятелствената част на експертизата. Относно неоткритите имейл
съобщения, експертът сочи, че същите или са били изтрити или никога не са
съществували, като следва да се има предвид, че пощенска кутия с адрес
*************@*******.** е била изтрита и към момента на изготвяне на
заключението не съществува, а хостинг компанията, осигуряваща имейл
услугата на всички адреси @bespoke.bg, не съхранява архивно копие на
същата. Видно от откритите/запазени електронни писма, комуникацията която
е провеждана с активното участие на ответника е изцяло служебна и в
изпълнение на възложени задачи за изпълнение, в качеството му на account
manager при ***. От същите се установява, че в периода за който се сочи, че
ответникът е ползвал неплатен отпуск, в действителност последният е
участвал при изпълнение на проекти възложени от клиенти на дружеството –
***, *** ***, *** и др. и е имал водеща роля в реализирането на рекламни
кампании, за изработване на рекламни зони в търговски обекти (***, ***, ***
и др.), стикери, билборди и пр. Същевременно за извършената от него работа
не е получавал трудово възнаграждение (така справки НАП), тъй като е
„ползвал“ неплатен отпуск, но по банков път е получавал процесните суми с
посочено в документите основание – „захранване“, преведени от ищеца –
служител и лидерска фигура в екипа на *** (вж. имейл на л. 621-гръб), който
се намира във фактическо съжителство със собственика на дружеството
работодател на ответника. При така установените факти, съдът достигна до
несъмнен извод, че процесните суми, представляват възнаграждение за
извършената от него работа в *** – заплатени при заобикаляне и в
нарушение на трудовото законодателство, за което следва да бъдат
сезирани компетентните органи. В този смисъл са и показанията на св. ***
(без дела и родство със страните) – бивш служител на същото дружество,
който заяви пред съда, че неформалният им работодател всъщност е ищеца –
К. З., който е давал всички преки нареждания на служителите на дружеството,
4
осигурявал е клиенти и ги е разпределял между тях. Св. *** сочи, че е
получавал възнаграждение по същия начин, както и ответника – от личната
банкова сметка на ищеца с основание „захранване на сметка“. Свидетелят
сочи още, че отв. С. В. И. е бил негов пряк ръководител при изпълнение на
служебните му задължения и в този период не е прекъсвал работа и не е
излизал в продължителен отпуск.
При така установените факти, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав достигна до несъмнен
извод, че процесните суми са предоставени на ответника на различно от
соченото в исковата молба основание – 18 бр. договори за заем, а именно –
възнаграждение за положен труд при трето неучастващо по делото
юридическо лице. Възникване на сочените заемни правоотношения не се
установява, като съобразно разпределената на страните доказателствена
тежест, предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено за ответника. Такива се претендират, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 7520 лв., от която
7200 лв. – адв. хонорар, договорен и заплатен изцяло по банков път (ДПЗС от
10.08.2023 г., фактура и платежно нареждане) – без възражение за
прекомерност (изрично проц.представител в о.с.з.), 20 лв. – депозит за
призоваване на свидетел и сумата от 300 лв. – депозит за СТЕ. Разноските са
реално извършени и съобразно изхода на делото, следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца, както и сумата от 586,87 лв. – възнаграждение за вещо лице,
изплатена от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Е. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу С. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумите както следва: по договор за паричен заем от 16.2.2021 г.
за сумата от 400 лв.; по договор за паричен заем от 2.3.2021 г. за сумата от
1500 лв.; по договор за паричен заем от 9.6.2021 г. за сумата от 100лв; по
договор за паричен заем от 9.7.2021 г. за сумата от 1081лв; по договор за
паричен заем от 22.12.2021 г. за сумата от 9200 лв.; по договор за паричен заем
от 25.1.2022 г. за сумата от 200 лв.; по договор за паричен заем от 10.3.2022 г.
за сумата от 4102 лв.; по договор за паричен заем от 17.3.2022 г. за сумата от
1100 лв.; по договор за паричен заем от 20.4.2022 г. за сумата от 1000 лв.; по
договор за паричен заем от 2.6.2022 г. за сумата от 2400 лв.; по договор за
паричен заем от 6.7.2022 г. за сумата от 1500 лв.; по договор за паричен заем
от 2.9.2022 г. за сумата от 3000 лв.; по договор за паричен заем от 21.10.2022 г.
за сумата от 2000 лв.; по договор за паричен заем от 3.11.2022 г. за сумата от
3000 лв.; по договор за паричен заем от 3.12.2022 г. за сумата от 3000 лв.; по
договор за паричен заем от 3.2.2023 г. за сумата от 3000 лв.; по договор за
паричен заем от 1.3.2023 г. за сумата от 3000 лв. и по договор за паричен заем
5
от 8.3.2023 г. за сумата от 3000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , К. Е. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** да заплати на С. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата
от 7520 лева (седем хиляди петстотин и двадесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Е. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
586,87 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и 87 стотинки) – възнаграждение
за вещо лице изплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6