№ 3409
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110132227 по описа за 2021 година
Ищецът „Д.О.З.“ АД е предявил срещу ответника З. „О.З.” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 4616,59 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 08.06.2021г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 05.02.2020г. ПТП между селата ГО.. и Г. е
изплатил сумата от 4616,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение и-
ликвидационни разноски, за щетите по лек автомобил марка „МАРКА”, с НОМЕР,
застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца, със застрахователна полица № 44....,
валидна към момента на застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка
„Р.М.”, РЕГ.№., но З.ължението към ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна
покана до ответника. Заявява, че е платена част от дължимата сума в размер на 3398,41 лв.,
но е останала незаплатена такава в размер на претенцията по настоящото дело. Ищецът
твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в
правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в
исковата молба размер.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З. „О.З.” АД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по размер. Твърди, че от страна на ищеца е
1
заплатено необоснован висок размер обезщетение, като твърди, че заплатената от него сума
е достатъчна да покрие претърпените вреди.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си З.ължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и 4 от
ГПК са обявени следните обстоятелства: На 05.02.2020 г. е настъпило ПТП ПТП между
селата ГО.. и Г. с участието на „МАРКА”, с НОМЕР и автомобил лек автомобил „Р.М.”,
РЕГ. № .; За автомобила лек автомобил „МАРКА”, с НОМЕР към датата на ПТП е
съществувала валидна имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца; За автомобила
„Р.М.”, РЕГ. № .към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника; Във връзка с образуваната преписка по
щета за „МАРКА”, с НОМЕР ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер
от 8015 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от 8000 лв. и 15 лв.-
ликвидационни разноски; По процесната регресна претенция на ищеца към ответника
ответникът е изплатена сумата от 3398,41.
Спорен между страните е размерът на претендираните вреди за които е възникнало
регресното вземане.
По делото е прието заключение по допусната САТЕ, която посочва че към датата на
настъпване на процесното ПТП – 05.02.2020г. изчислен по цени на официален сервиз и с
търговска отстъпка за новите части, размерът на щетите нанесени на процесния автомобил
възлиза на 9679,78лв., а с включени ликвидационни разноски -9694,78лв. Размерът на
щетите изчислен по средни пазарни цени, с оригинални части и включена търговска
отстъпка, към датата на настъпване на ПТП е 8234,59лв. Размерът на щетите при влагане на
нови части от алтернативен доставчик, а за които няма предлагане нови оригинални части с
включена търговска отстъпка и при средни пазарни цени на труда възлиза на 6218,84лв.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, II ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
В случая не се твърди, че автомобилът е отремонтиран в официален сервиз на марката, а в
доверен такъв, като съдът приема, че размерът на вредите следва да се определи по вариант
две от експертизата, като това е действителната стойност на претърпените вреди – сумата от
8219,59лв., а с включени ликвидационни разходи -8234,59лв Необходимо е да се изясни, че
съдът е приел стойността по средни пазарни цени, като съображенията за това са, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи т.е възстановяването на
имуществото с алтернативни части не следва да се приема за адекватно възстановяване.
Съдът като взе предвид обявеното за безспорно извършено плащане на сумата от 3398,41лв.,
намира претенцията за заплащане на сумата от 4616,59лв. за основателна в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца разноски за производството в пълен размер, възлизащи както следва: 184,66 лв. –
държавна такса, 200лв. депозит САТЕ и 663,79 лв. – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
претендираното такова е близко до минималния предвиден в Наредба №1/2004г. размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА З. „О.З.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС да
заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК... със седалище и адрес на управление гр. София, АДРЕС на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 4616,59 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" за вреди лек „МАРКА”, с НОМЕР, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 05.02.2020 г. на път 81 между селата ГО.. и Г., заедно със законната лихва от
08.06.2021 г. до погасяване на З.ължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
1048,45лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4