Р Е Ш Е Н И Е № 1003
30.09.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на тринадесети юни 2019г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 1071 по описа за 2019 година.
В исковата си молба В.Г.Р. *** твърди, че на 24.06.2014г. на автомагистрала „Тракия“ на
км. 330+500, при управление на лекия си автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ………., Ш. Х.
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на брат му М. В. Д.. Твърди също, че това му
причинило неописуеми мъки и страдания от загубата на толкова близък човек.
Излага, че привързаността им датира още от детството, тъй като Мариян като
по-голям брат на практика го отгледал, замествайки грижите на родителите им,
които ходели на работа през това време. Близостта им продължила и в следващите
години и като вече големи хора двамата си споделяли и радост, и тъга, а ищеца
продължавал да чувства силната подкрепа на брат си. От всичко това обаче той бил
лишен със смъртта на последния и въпреки, че съзнава, че претърпените от него-Р.,
болки и страдания са неоценими в пари, счита че все пак би следвало да получи
обезщетение за неимуществени вреди. Същите описва и като силен емоционален
стрес, който не бил отшумял и към момента на депозиране на исковата молба. В
нея сочи и че след въпросното ПТП било образувано досъдебно производство, но то
в последствие било прекратено, поради смъртта на извършителя Ш. Х..
При това положение Р. насочва претенцията си
срещу търговското дружество, в което към онзи момент е била застрахована гражданската
отговорност на последния като водач на МПС, за вече цитирания лек автомобил
„Ауди“ и иска ЗАД“Армеец“ да бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на
5 000лв., ведно със законната лихва от 24.06.2014г. Претендира и сторените от
него в делото разноски.
В исковата си молба Р. споменава и
обстоятелството, че за неимуществени вреди, настъпили в резултат на описания
по-горе инцидент, съд -Сливенски окръжен, вече е присъдил, с влязло в сила
решение, обезщетение- на майка му Д. В. Р..
В своевременно депозирания писмен отговор
ответника навежда няколко възражения против иска. На първо място, с общото
изявление, че се оспорват всички твърдения в исковата молба относно механизма
на ПТП и изключителната вина на застрахования водач за настъпването му.
По-конкретно се оспорва съществуването на близка родствена връзка на ищеца с
починалия му брат, като се твърди, че първия от тях е живеел в чужбина, в
собствено семейство и по тези причини двамата не са били в близки отношения.
Поради това пък според застрахователя, В.Р. не е сред лицата, въобще
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, като в тази връзка
се позовава на съдебна практика- две постановления на Пленума на Върховния съд,
както и на тълкувателно решение на ВКС.
Ответникът счита също, че в исковата молба са
посочени необосновано тежки болки и страдания на ищеца, които не кореспондират
с ангажираните доказателства, а и с нормалната житейска логика.
Навежда се и възражение за принос на
пострадалия- брата на ищеца, за настъпването на вредоносния резултат.
Застрахователното дружество счита и че не е дало
повод за образуване на настоящото дело, тъй като преди него не му е била дадена
възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение по реда на чл.496 от Кодекса за
застраховането.
Ответникът претендира разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание иска се поддържа, както се
поддържат и възраженията против него.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело досъдебно производство
№339/ 2014г. по описа на РУП Карнобат, а също и от гр.д.№ 28/2015г. по описа на
СлОС, се установява, че при управление на собствения си лек автомобил „Ауди 80“
с рег.№ ………. на
24.06.2014г. по автомагистрала „Тракия“, Ш. Х. нарушил правилата за движение по
пътищата и на км. 330+500 предизвикал ПТП, като по непредпазливост причинил
смъртта на три лица: на самия себе си, на З. М. А. от с.П., община Д. и на М. В.
Д. от с.Ч., обл. С. и средна телесна повреда на още едно лице, с което е
осъществил състави на престъпления по Наказателния кодекс.
От удостоверението изх.№ 9400-20229/06.10.2014г.
на община Сливен се установява, че Мариян Данев и В.Г.Р. са братя.
С решение без №, от 25.11.2015г. по гр.д.№ 28/2015г. СлОС е
осъдил ЗАД“Армеец“ да заплати на майка им Д. В. Р.
сумата 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, в следствие причинената смърт на сина й М.. Видно от мотивите към
решениет, за да достигне до този резултат съдията-докладчик е приел, че „Въз
основа на установеното нарушение по чл.58 т.3 от ЗдвП от водача на л.а. „Ауди
80“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество,
представляващо причина, която е в пряка връзка с възникналото от ПТП, в което е
загинал сина на ищцата- М.Данев, както и че от страна на последния е налице
противоправно поведение в изключително ниска степен, с което да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, ответното дружество дължи репарация...,
намалено с не повече от 10% с оглед нарушението на пострадалия М.Д. по чл.101
ал.1 от ЗДвП“.
Събрани бяха гласни доказателствени средства. От сведенията,
получени при разпита на свидетелите И. И. И. и М. И. Р. съда приема, че ищеца и
брат му М. са имали добри, а дори и близки отношения- главно защото първия от
тях е ходел, заедно със свидетелите, всяка година на море при втория, който е
живеел в П.. Също, че В.Р. е работел в чужбина-Германия, като се е завръщал 2-3
пъти годишно и окончателно- след смъртта на брат му Мариян. Показанията налагат
и констатацията, че нея ищеца е преживял тежко; затворил се в себе си и не е
искал да излиза навън с приятели, така, както е правил преди това.
Тези показания съда кредитира- защото не се опровергават от
останалия събран доказателствен материал, а и тъй като не се установи да са
дадени от лица, заинтересовани от изхода на делото.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
претърпяни в резултат на смъртта на брат му - преживени стрес, мъка и страдания
по загубения родственик. В случая ищеца е предпочел да насочи претенцията си
направо към търговско дружество- застраховател.
С оглед решение без №, от 25.11.2015г. по гр.д.№ 28/2015г.
СлОС, безпротиворечиво, със сила на присъдено нещо, е установено, че смъртта е
причинена при ПТП, настъпило в резултат на поведението на трето за делото лице-
Шабан Хасан,
който при управлението на лек автомобил по автомагистрала „Тракия“ е нарушил
правилата за движение по пътищата- конкретна правна норма, цитирана в съдебния акт.Той е
задължителен за настоящия съдебен състав на осн.чл.297 от ГПК. Т.е., установени
са деянието /на Шабан Хасан/, неговата противоправност и последиците -смъртта
на брата на ищеца, т.е. налице е причинно -следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат. По никакъв начин не е опровергана и законовата презумпция
на чл.45 ал.2 от Закона за задълженията и договорите, за вината на водача на
лекия автомобил.
Установи се също – от гласните доказателствени средства, че
в резултат на смъртта на М. Д., брат му В.Р. е претърпял вреди- неимуществени-
това са споменатите по-горе стрес, мъка и страдания по загубения родственик.
Изложеното до тук означава, че за уважаване на ищцовата
претенция остава единствено да се отговори на въпроса попада ли ищеца в кръга
на лицата, имащи право на подобен вид обезщетение, за отговора на който от
решаващо значение са наличието на близост и степента й, между двамата братя.
Според съда, първото от тези обстоятелства се установи- отново чрез свидетелите-
те бяха единодушни за това, а показанията им не бяха опровергани от останалия
събран доказателствен материал.
В законодателството ни липсва уредба на въпроса кой/кои от
родствениците имат право на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на
смъртта на едно лице от деликт. Разрешението е дадено- поетапно, от съдебната практика–
Върховния съд- постановления на Пленума, а по-късно- и Върховния касационен
съд- тълкувателни решения. Съгласно същите безприкословно право на обезщетение
имат низходящите, но само деца; възходящите, но само родителите; преживелия
съпруг; лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане; отглежданото, но неосиновено дете. С новата практика- на
ВКС, кръга е разширен и за братята и сестрите /а също и бабите и дядовците/, но
само в случаи, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите на
съответната родствена връзка. В случая такава изключителна близост и
привързаност според съда не се установи. Дори и да е вярно казаното от свидетеля
Р. /казано само от него- т.е. доказателството е изолирано, поради което съда не
го кредитира /, че като деца Мариян е отглеждал В., защото родителите им са
били на работа, както и че всяко лято втория от тях е ходел на море при първия,
където той е живеел, то се установи, че в последните години преди смъртта на М.
Д. В.Р. е живеел и работел в чужбина- Германия, където е сменил няколко
професии, като в България се е завръщал 2 до 3-пъти в годината. Според съда,
това е индиция, че двамата братя не са поддържали чак толкова силна връзка и
отношения- поради естеството на голямото разстояние помежду им и редките им
срещи /впрочем, с отговорите на въпросите на проц.представител на ответника
свидетеля сам опроверга казаното от него при отговорите на въпросите на
пълномощника на ищеца, че дамата братя се търсели с повод и без повод и всеки
когато намерел време, се виждал с другия/. Т.е., отношенията между двамата са
били добри, съществувала е силна, но не
и изключителна връзка, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално
присъщите на съответната родствена връзка отношения.
При това положение иска се явява неоснователен- защото ищеца
не е сред лицата- близки родственици на починалия в следствие на деликт, имащи
право да получат обезщетение за претърпените в резултат на това от тях вреди.
Изходът на делото предопределя и становището на съда по въпроса за разноските- по аргумент за
противното от ал.1 на чл.78 от ГПК на ищеца не се следват такива, а на
ответника се полагат в пълен размер- ал.3 на чл.78, като му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение- чл.78 ал.38 от ГПК. Впрочем, ответника не
направи разноски, но пък бе представляван от юрисконсулт. С оглед цената на
иска, му се следва възнаграждение в размер на 200лв., определено при спазване
на текстовете на чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за прилагането му.
Водим от изложеното,
Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска на В.Г.Р. с ЕГН: ********** и съдебен адресат:адв.Д. *** с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ да бъде осъдено ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК *********;
със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- р-н Средец,
ул.“Стефан Караджа“№2 да му заплати обезщетение в размер на 5 000лв., за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М. В. Д.
на 24.06.2014г., настъпила при ПТП, причинено от противоправните действия на
лицето Ш. Е. Х. с ЕГН: ********** при управлението на тази дата на собствения
му лек автомобил „Ауди 80“ с ДК№ …… по автомагистрала „Тракия“ на км. 330+500,
гражданската му отговорност като автомобилист за който е била застрахована при
ЗАД“Армеец“.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на В.Г.Р. с ЕГН: **********
да му бъдат присъдени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* да му бъдат присъдени
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Г.Р. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78
ал.8 от ГПК на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение,
дължимо за представляването на последното в настоящото дело от юрисконсулт, в
размер на 200лв./двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по
следния начин- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ за всяка от страните от
момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: