Решение по дело №1071/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230101071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1003

30.09.2019 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на тринадесети юни 2019г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 1071 по описа за 2019 година.

 

В исковата си молба В.Г.Р. *** твърди, че  на 24.06.2014г. на автомагистрала „Тракия“ на км. 330+500, при управление на лекия си автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ………., Ш. Х. нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на брат му М. В. Д.. Твърди също, че това му причинило неописуеми мъки и страдания от загубата на толкова близък човек. Излага, че привързаността им датира още от детството, тъй като Мариян като по-голям брат на практика го отгледал, замествайки грижите на родителите им, които ходели на работа през това време. Близостта им продължила и в следващите години и като вече големи хора двамата си споделяли и радост, и тъга, а ищеца продължавал да чувства силната подкрепа на брат си. От всичко това обаче той бил лишен със смъртта на последния и въпреки, че съзнава, че претърпените от него-Р., болки и страдания са неоценими в пари, счита че все пак би следвало да получи обезщетение за неимуществени вреди. Същите описва и като силен емоционален стрес, който не бил отшумял и към момента на депозиране на исковата молба. В нея сочи и че след въпросното ПТП било образувано досъдебно производство, но то в последствие било прекратено, поради смъртта на извършителя Ш. Х..

При това положение Р. насочва претенцията си срещу търговското дружество, в което към онзи момент е била застрахована гражданската отговорност на последния като водач на МПС, за вече цитирания лек автомобил „Ауди“ и иска ЗАД“Армеец“ да бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от 24.06.2014г. Претендира и сторените от него в делото разноски.

В исковата си молба Р. споменава и обстоятелството, че за неимуществени вреди, настъпили в резултат на описания по-горе инцидент, съд -Сливенски окръжен, вече е присъдил, с влязло в сила решение, обезщетение- на майка му Д. В. Р..

 

В своевременно депозирания писмен отговор ответника навежда няколко възражения против иска. На първо място, с общото изявление, че се оспорват всички твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП и изключителната вина на застрахования водач за настъпването му. По-конкретно се оспорва съществуването на близка родствена връзка на ищеца с починалия му брат, като се твърди, че първия от тях е живеел в чужбина, в собствено семейство и по тези причини двамата не са били в близки отношения. Поради това пък според застрахователя, В.Р. не е сред лицата, въобще легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, като в тази връзка се позовава на съдебна практика- две постановления на Пленума на Върховния съд, както и на тълкувателно решение на ВКС.

Ответникът счита също, че в исковата молба са посочени необосновано тежки болки и страдания на ищеца, които не кореспондират с ангажираните доказателства, а и с нормалната житейска логика. 

Навежда се и възражение за принос на пострадалия- брата на ищеца, за настъпването на вредоносния резултат.

Застрахователното дружество счита и че не е дало повод за образуване на настоящото дело, тъй като преди него не му е била дадена възможност да  определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.496 от Кодекса за застраховането.  

Ответникът претендира разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

 

В съдебно заседание иска се поддържа, както се поддържат и възраженията против него.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело досъдебно производство №339/ 2014г. по описа на РУП Карнобат, а също и от гр.д.№ 28/2015г. по описа на СлОС, се установява, че при управление на собствения си лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ………. на 24.06.2014г. по автомагистрала „Тракия“, Ш. Х. нарушил правилата за движение по пътищата и на км. 330+500 предизвикал ПТП, като по непредпазливост причинил смъртта на три лица: на самия себе си, на З. М. А. от с.П., община Д. и на М. В. Д. от с.Ч., обл. С. и средна телесна повреда на още едно лице, с което е осъществил състави на престъпления по Наказателния кодекс.

От удостоверението изх.№ 9400-20229/06.10.2014г. на община Сливен се установява, че Мариян Данев и В.Г.Р. са братя.

С решение без №, от 25.11.2015г. по гр.д.№ 28/2015г. СлОС е осъдил ЗАД“Армеец“ да заплати на майка им Д. В. Р. сумата 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в следствие причинената смърт на сина й М.. Видно от мотивите към решениет, за да достигне до този резултат съдията-докладчик е приел, че „Въз основа на установеното нарушение по чл.58 т.3 от ЗдвП от водача на л.а. „Ауди 80“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, представляващо причина, която е в пряка връзка с възникналото от ПТП, в което е загинал сина на ищцата- М.Данев, както и че от страна на последния е налице противоправно поведение в изключително ниска степен, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, ответното дружество дължи репарация..., намалено с не повече от 10% с оглед нарушението на пострадалия М.Д. по чл.101 ал.1 от ЗДвП“. 

 

Събрани бяха гласни доказателствени средства. От сведенията, получени при разпита на свидетелите И. И. И. и М. И. Р. съда приема, че ищеца и брат му М. са имали добри, а дори и близки отношения- главно защото първия от тях е ходел, заедно със свидетелите, всяка година на море при втория, който е живеел в П.. Също, че В.Р. е работел в чужбина-Германия, като се е завръщал 2-3 пъти годишно и окончателно- след смъртта на брат му Мариян. Показанията налагат и констатацията, че нея ищеца е преживял тежко; затворил се в себе си и не е искал да излиза навън с приятели, така, както е правил преди това.

Тези показания съда кредитира- защото не се опровергават от останалия събран доказателствен материал, а и тъй като не се установи да са дадени от лица, заинтересовани от изхода на делото.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни в резултат на смъртта на брат му - преживени стрес, мъка и страдания по загубения родственик. В случая ищеца е предпочел да насочи претенцията си направо към търговско дружество- застраховател.

С оглед решение без №, от 25.11.2015г. по гр.д.№ 28/2015г. СлОС, безпротиворечиво, със сила на присъдено нещо, е установено, че смъртта е причинена при ПТП, настъпило в резултат на поведението на трето за делото лице-  Шабан Хасан, който при управлението на лек автомобил по автомагистрала „Тракия“ е нарушил правилата за движение по пътищата- конкретна правна норма,           цитирана в съдебния акт.Той е задължителен за настоящия съдебен състав на осн.чл.297 от ГПК. Т.е., установени са деянието /на Шабан Хасан/, неговата противоправност и последиците -смъртта на брата на ищеца, т.е. налице е причинно -следствена връзка между деянието и вредоносния резултат. По никакъв начин не е опровергана и законовата презумпция на чл.45 ал.2 от Закона за задълженията и договорите, за вината на водача на лекия автомобил.

Установи се също – от гласните доказателствени средства, че в резултат на смъртта на М. Д., брат му В.Р. е претърпял вреди- неимуществени- това са споменатите по-горе стрес, мъка и страдания по загубения родственик.

Изложеното до тук означава, че за уважаване на ищцовата претенция остава единствено да се отговори на въпроса попада ли ищеца в кръга на лицата, имащи право на подобен вид обезщетение, за отговора на който от решаващо значение са наличието на близост и степента й, между двамата братя. Според съда, първото от тези обстоятелства се установи- отново чрез свидетелите- те бяха единодушни за това, а показанията им не бяха опровергани от останалия събран доказателствен материал.

В законодателството ни липсва уредба на въпроса кой/кои от родствениците имат право на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на смъртта на едно лице от деликт. Разрешението е дадено- поетапно, от съдебната практика– Върховния съд- постановления на Пленума, а по-късно- и Върховния касационен съд- тълкувателни решения. Съгласно същите безприкословно право на обезщетение имат низходящите, но само деца; възходящите, но само родителите; преживелия съпруг; лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане; отглежданото, но неосиновено дете. С новата практика- на ВКС, кръга е разширен и за братята и сестрите /а също и бабите и дядовците/, но само в случаи, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите на съответната родствена връзка. В случая такава изключителна близост и привързаност според съда не се установи. Дори и да е вярно казаното от свидетеля Р. /казано само от него- т.е. доказателството е изолирано, поради което съда не го кредитира /, че като деца Мариян е отглеждал В., защото родителите им са били на работа, както и че всяко лято втория от тях е ходел на море при първия, където той е живеел, то се установи, че в последните години преди смъртта на М. Д. В.Р. е живеел и работел в чужбина- Германия, където е сменил няколко професии, като в България се е завръщал 2 до 3-пъти в годината. Според съда, това е индиция, че двамата братя не са поддържали чак толкова силна връзка и отношения- поради естеството на голямото разстояние помежду им и редките им срещи /впрочем, с отговорите на въпросите на проц.представител на ответника свидетеля сам опроверга казаното от него при отговорите на въпросите на пълномощника на ищеца, че дамата братя се търсели с повод и без повод и всеки когато намерел време, се виждал с другия/. Т.е., отношенията между двамата са били добри, съществувала е силна, но не и изключителна връзка, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите на съответната родствена връзка отношения.

При това положение иска се явява неоснователен- защото ищеца не е сред лицата- близки родственици на починалия в следствие на деликт, имащи право да получат обезщетение за претърпените в резултат на това от тях вреди.

Изходът на делото предопределя и становището на съда по  въпроса за разноските- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК на ищеца не се следват такива, а на ответника се полагат в пълен размер- ал.3 на чл.78, като му се дължи и юрисконсултско възнаграждение- чл.78 ал.38 от ГПК. Впрочем, ответника не направи разноски, но пък бе представляван от юрисконсулт. С оглед цената на иска, му се следва възнаграждение в размер на 200лв., определено при спазване на текстовете на чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за прилагането му.

Водим  от изложеното, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на В.Г.Р. с ЕГН: ********** и съдебен адресат:адв.Д. *** с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ да бъде осъдено ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“№2 да му заплати обезщетение в размер на 5 000лв., за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М. В. Д. на 24.06.2014г., настъпила при ПТП, причинено от противоправните действия на лицето Ш. Е. Х. с ЕГН: ********** при управлението на тази дата на собствения му лек автомобил „Ауди 80“ с ДК№ …… по автомагистрала „Тракия“ на км. 330+500, гражданската му отговорност като автомобилист за който е била застрахована при ЗАД“Армеец“.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователно искането на  В.Г.Р. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователно искането на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* да му бъдат присъдени разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Г.Р. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.8 от ГПК на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение, дължимо за представляването на последното в настоящото дело от юрисконсулт, в размер на 200лв./двеста лева/.

Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ за всяка от страните от момента, в който й бъде връчено.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: