РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л ДВ
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110217671 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на Б. Л. С. против заповед № 228зз-1327/16.11.2023 г., съставена
от полицейски служител при 04 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения
за процесуално нарушение (твърде лаконично описание на фактическите основания за задържане)
и за несъразмерност на мярката. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за необоснованост и
несъставомерност
Административният орган, редовно уведомен, се явява. Оспорва жалбата. Намира същата
за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с № 228зз-
1327/16.11.2023 г., съставена от полицейски служител при 04 РУ-СДВР, с правно основание чл. 72,
ал. 1, т. 7 ЗМВР. Жалбоподателят бил запознат с правата си, видно от приложената заповед, по чл.
63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 ЗМВР, като горното се установява и от приложено и прието заверено
копие на декларация, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-
78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
1
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване. Разгледана по същество, тя е и основателна, поради следното.
На първо място, издаващият орган няма материална компетентност за издаване на същата.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗООРПСМ (към която в атакуваната заповед би следвало да има
препращане, с оглед бланкетния характер на чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР, но такова липсва)
правомощия по налагане на ПАМ – задържане до 24 часа има само Началникът на районното
управление, без законодателят да е предвидил възможност за делегиране. В този смисъл и
атакуваният административен акт страда от изначален, неотстраним процесуален порок.
Отново в този ред на мисли, жалбоподателят коректно цитира широката гама на
предвидени в ЗООРПСМ противообществени прояви, като липсата на словесно или дори поне
цифрово описание основателно поставя въпроса за законосъобразността на задържането (липсват
данни и изготвената на същия ден докладна записка да му е била предявявана, в контекста на ТР
16/1975 на ОСГК на ВКС, което евентуално да санира коментирания пропуск).
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015
г.). Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които
да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено с целта на закона.
Тук, именно, се налага и поредното уточнение. Специфичната цел на задържането по чл.
30, ал. 2 ЗООРПСМ предвижда две групи кумулативни предпоставки: първата – да се попречи на
нарушителя да се укрие (носенето на черна маска с прорези за очите позволява да бъде направено
обосновано предположение за желание за анонимност) или да затрудни правораздаването (двете
предпоставки, предвидени, в условията на алтернативност „… или …“) и втората – да се осигури
явяването на нарушителя пред съд. Последната, именно, не е изпълнена, с оглед пристъпването
към издаване на приложеното по преписката НП № VI-02/16.11.2023 г. (б.а. датата на самото
задържане), издадено от началник на сектор при 04 РУ-СДВР, т. е. явяване пред съд не е било
предвидено. В този смисъл и възражението за липса на валидно законово основание, в контекста
на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС, се явява основателно.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед е издадена от материално некомпетентен
орган, извън кръга на службата му и е несъобразена с целите, предвидени в специалния закон, а
именно - ЗООРПСМ, същата се явява незаконосъобразна, респективно - жалбата се явява
основателна.
С оглед изхода на производството и наличието на изрична претенция за присъждане, но и
предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото (отмяната е изцяло на база –
нарушение на процесуалния закон), размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде по-
нисък от претендирания, без съдът да е обвързан с предвидените в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (виж Решение СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, по
преюдициално запитване, във връзка с приложението на чл. 101, §1 ДФЕС вр. чл. 4, §3 ДЕС ), поради
2
липса на легиимна цел, в контекста на отсъствие на фактическа и правна
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 228зз-1327/16.11.2023 г., съставена от полицейски служител при 04
РУ-СДВР, с която на Б. Л. С. била наложена принудителна административна мярка – „задържане
за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Б. Л. С. сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3