Р Е Ш Е Н И Е
№ 964
Гр. П., 27.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03596/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
А.М.Е. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 500 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 20.01.2017 г. и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в
съда на заявлението – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума по ч. гр. дело № 08934/2017 г. по описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав е издадена Заповед № 7275 от 29.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК /след частично прекратяване на производството
по делото и частично обезсилване на Заповедта за изпълнение с влязло в сила
определение от 12.09.2018 г. относно разликата над тази сума до първоначално
предявения размер от 1 205,09 лв., представляваща възнаградителна лихва и
стойност на закупен пакет от допълнителни
услуги/.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че
между него, в качеството му на заемодател и ответницата А.Е., в качеството
ѝ на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
********** от 20.01.2017 г., по силата на който на заемателя била предоставена
сумата от 500 лв. срещу задължението да върне същата заедно с договорна лихва в
размер от 241,84 лв. на 24 месечни вноски, всяка в размер от по 51,74 лв. с
падеж на първата вноска на 10.03.2017 г. и падеж на последната – на 10.02.2019
г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Посочва, че заемната сума била преведена на Е. на 20.01.2017 г. на посочената
от нея банкова сметка. ***ловия, с чието съдържание ответницата е била
запозната при сключването му. Посочва се, че уговореният годишен процент на
разходите възлизал на
49,89 %, а годишният лихвен процент на 41,17 % или 0,11 % на ден. Твърди
се, че между страните било сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, изразяващи се в разглеждане на искането за кредит в
най-кратки срокове, възможност за отлагане плащането на вноските, промяна на
падежа, намаляване на техния размер, за което Е. дължала възнаграждение в общ
размер от 479,09 лв., чието плащане било разсрочено на 24 вноски, включени като
размер в тези по договора за кредит. Ищцовото дружество твърди, че ответницата
не е заплатила нито една вноска по кредита. Поради допусната забава в
заплащането с повече от 30 календарни дни и на основание клаузата на чл. 12,3
от процесните Общи условия, договорът за кредит бил прекратен автоматично от
ищеца, за което Е. била уведомена писмено на 13.06.2017 г. С тези съображения
се отправя искане за уважаване на исковата претенция. Счита за дължима и
претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А.М.Е.
не е подала писмен отговор на исковата молба. В производството по ч. гр. дело №
08934/2017 г. по описа на съда същата не е депозирала писмено възражение, като
препис от заповедта ѝ е бил връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответницата А.м.Е., в качеството ѝ на
заемател, бил сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
********** от 20.01.2017 г. за предоставяне в паричен заем на сумата от 500 лв.
срещу задължението на ответницата да я върне, заедно с договорна лихва в размер
от 241,84 лв., чрез 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по
30,91 лв. с падеж на първата на 10.03.2017 г. и падеж на последната на 10.02.2019
г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Изяснява се, че
съгласно клаузата на т. 3.4. от приложимите Общи условия на ищцовото дружество
към договор за потребителски кредит /приети в заверен препис по делото/
договорът влиза в сила след подписването му от страните и на датата, посочена в
него. Въз основа
на така подписания договор кредиторът се задължава да предостави на клиента
/заемателя/ договорените парични средства по сметката, посочена от последния в
самия договор – арг. т. 3.5 от ОУ. Съгласно клаузата на т. 8 от последните
основно задължение на заемателя е да върне предоставената в заем сума заедно с
договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер и в срокове
съгласно посоченото в договора и според погасителния план, представляващ
неразделна част от същия. В клаузата на т. 12.3 от Общите условия е предвидено,
че при забава от страна на заемателя в плащането на една месечна вноска по договора с повече от 30 календарни дни
настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на
предсрочната му изискуемост – без да е необходимо заемодателят да му изпраща
уведомление. При прекратяване на договора на това основание клиентът дължи
връщане на останалите непогасени вноски, включително възнаграждение при закупен
пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Между
страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства следва,
че заемната сума от 500 лв. е била наредена от ищцовото дружество по сметката
на ответницата А.Е., посочена в раздел III от
договора за потребителски кредит, на 20.01.2017 г. – в деня на подписването му.
Данните
по делото сочат, че от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД е изготвено
уведомително писмо от 13.06.2017 г., адресирано до ответната страна А.Е., с
което същата се уведомява, че поради неизпълнение на задълженията ѝ по
договора за потребителски кредит № ********** същият е едностранно прекратен на
основание приложимите Общи условия. По делото не се установява това писмо да е
било получено от ответницата преди връчването му като приложение към исковата
молба в хода на настоящото производство.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парично вземане на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 08934/2017
г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителният
иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след дадени от съда указания по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
исканото установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответницата, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и настъпването на
изискуемостта на вземането.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответницата
А.Е., в качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор потребителски кредит № ********** от 20.01.2017 г., както и,
че ищецът е изпълнил основното си задължение и е предал на ответницата заемната
сума в размер от 500 лв. Тези факти не са оспорени от ответната страна, а и
следват от приетите писмени доказателства.
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Съгласно последната при забава от страна на
заемателя в плащането на една месечна вноска по договора с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на предсрочната му изискуемост без да е необходимо заемодателят да
изпраща уведомление на заемятеля.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
било надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото
дружество се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да
се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде
установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е
достигнало и получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по
т. д. № 584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответницата А.Е. е била надлежно
уведомена за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от
страна на кредитора. Няма такъв характер изпращането на приложеното по делото
уведомително писмо от 13.06.2017 г., с оглед липсата на доказателства за
редовно проведена процедура по връчването му на адресата.
Липсата на
изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на изявлението
за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано именно на
упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока, неизискуемо
към датата на подаване на заявлението.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички погасителни вноски по процесния
договор е настъпила на 10.02.2019 г. – датата на последната двадесет и четвърта
месечна вноска, поради което и към момента на приключване на устните състезания
в настоящия процес крайният срок за връщане на процесната главница е настъпил.
Този факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците
на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение, за тази част от дълга,
по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните – в случая за
цялото вземане, тъй като дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на това вземане
по отношение на вече падежираните вноски – в този смисъл са и задължителните за
съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
с настъпване на изискуемостта и на последната погасителна вноска с падеж на 10.02.2019
г. за ответницата се е породило задължението да върне на заемодателя сумата от 500 лв., представляваща
отпусната, но непогасена главница по договора за кредит. Ответницата не твърди
и не ангажира доказателства за частично или пълно погасяване чрез плащане на
задължението, поради което предявеният иск с правно основание 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.
9 ЗПК, се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Върху
главницата се дължи и законна лихва, но считано не от датата на подаване на
заявлението – 28.12.2017 г., а от 11.02.2019 г. /датата, следваща падежа на
последната погасителна вноска по договора за кредит, откогато ответницата е в
забава на цялата сума от 500 лв./ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за
тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 08934/2017 г. по
описа на Районен съд – П., в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 31,12 лв. – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 08934/2017 г. /при
съобразяване с размера на предявените суми, уважената претенция и вземанията,
предмет на прекратителното определение/ и сумата от 125 лв. – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът
определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, изразяваща се в подаване на искова и
писмени молби, без процесуално представителство в съдебно заседание, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В срещу А.М.Е., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., кв. ***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че А.М.Е. дължи на
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 20.01.2017 г. и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч. гр. дело № 08934/2017 г. по описа на Районен съд
– П., ГО, IX-ти състав е издадена Заповед № 7275 от 29.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху
главницата за периода от датата на постъпване в съда на заявлението –
28.12.2017 г. до 10.02.2019 г.
ОСЪЖДА А.М.Е., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 31,12 лв., представляваща сторени разноски
по ч. гр. дело № 08934/2017 г. по описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав и
сумата от 125 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 08934/2017
г. по описа на съда с приложени към същото заверени преписи от решението и от
определението от 12.09.2018 г., да се изпратят на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: