Р Е Ш Е
Н И Е
гр.К.,
29.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 29.08.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 169 по описа за 2018 година на
Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са за
установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Гражданско
дело № 169/2018 по описа на РС-К. е
образувано по предявен иск от „Е.с.о.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***в чрез упълномощения си представител юрисконсулт С.С€ срещу „В.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от В.З.А. с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 и ал. 4 с цена на иска
- 611,76 лева главница и 38,52 лева - лихви.
Ищецът
сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-К. за вземания към ответника в
размер на 611,76 лева - главница и 38,52
лева – лихва. Било образуван ч.гр.д. № ****/2017
г. и била издадена заповед за изпълнение № ****/25.10.2017 г., по силата на
която ответникът бил осъден да заплати горепосочените суми, както и разноските
по заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът
сочи, че „Е.с.о." ЕАД (ЕСО ЕАД) било енергийно предприятие по смисъла на
§1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ),
което осъществявало дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на
лицензия № ********** г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка
с чл. 51, ал. 1, и чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, от КЕВР. Ответникът бил
собственик на електрическа централа, която произвеждала електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници (слънце или вятър). Дружеството било
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.Ю." ЕАД (ЕР ЮГ).
Съгласно чл. 39, ал. 4, т. 1 от ЗЕ за него нямало изискване за издаване на
лицензия за производство на електрическа енергия.
Сочи,
че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, на
регулиране от КЕВР подлежала цената за достъп до електропреносната мрежа.
Ползвател на мрежата било физическо или юридическо лице - ползвател на
електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа
енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано
от такава мрежа. Ползватели на мрежата били както потребителите, така и
производителите на електрическа енергия, с оглед на което последните също
дължали цена за достъп до мрежата.
Сочи,
че по силата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
производителите, какъвто бил „В."
ЕООД, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащали на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
Сочи,
че съгласно решение № Ц -19 от 30.06.2016 г. КЕВР утвърдило, считано от
01.07.2016 г. на ЕСО ЕАД цена за достъп до електропреносната мрежа, която се
дължала от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна
енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за
цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./МВтч.,
без ДДС. Производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия,
присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащали ежемесечно цената по
т. V.3 на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждали
цената на ЕСО ЕАД, за което последното не дължало плащане.
Твърди,
че цената за достъп до електропреносната мрежа се дължала на ЕСО ЕАД от всички
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, присъединени
към електроразпределителните мрежи (вкл. и към ЕР ЮГ)» като от своя страна ЕР
ЮГ ги превеждало на ЕСО ЕАД.
В
изпълнение на решение № Ц - 19 от 30.06.2016 г., ЕР Юг ЕАД изпращало ежемесечно
на ЕСО ЕАД справки за цялото произведено количество електрическа енергия от
производители от ВЕИ - слънце и вятър, присъединени към собствената му
разпределителна мрежа. За количествата, посочени от електроразпределителното
дружество в тези справки, ЕСО ЕАД издавало фактури с посочена в тях стойност за
предоставената услуга - достъп за съответния месец, получена като произведение
от посоченото от ЕР ЮГ количество електрическа енергия, произведена от ВЕИ
производители, присъединени към разпределителната мрежа, и утвърдената със
съответното решение на КЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа.
Сочи,
че по искане на ЕСО ЕАД, ЕР ЮГ представило справки на ВЕИ производителите,
присъединени към неговата електроразпределителната мрежа, които не били
заплатили дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа. От тях било
видно, че ответникът, като производител на електрическа енергия от ВЕИ, присъединен
към разпределителната мрежа на ЕР ЮГ, не бил изпълнил задължението си за
плащане на определените с решенията на КЕВР цена за достъп върху количеството
произведена електрическа енергия за периода от м. август 2016 г. до м. юни 2017
г. Върху всяка една от главниците, посочени в справката на разпределителното
дружество, ответникът дължал съгласно чл. 86 от ЗЗД на „Е.с.о." ЕАД и
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както следва:Фактура
№ **********/31.8.2016 –15,39 лева; сума на лихва– 1,72 лева; Фактура № **********.2016 - 72.66
лева, сума на лихва–7,54 лева;Фактура № *********02016 - 51.30 лева, сума на
лихва–4,89 лева;Фактура № *********.2016 – 39.47 лева, сума на лихва-3,43лева;Фактура
**********.2016 - 40.80 лева, сума на лихва 3,17 лева; Фактура № *************2017-
31.01 лева, сума на лихва 2,15 лева; Фактура № ************.2017-55,22 лева, сума
на лихва- 3,40 лева; Фактура № **********2017-66.72 лева, сума на лихва-3.58
лева;Фактура № ***********2017-83.63 лева, сума на лихва-3,72 лева;Фактура № *********2017-75.95
лева, сума на лихва – 2,75 лева; Фактура **********.2017-79,61 лева, сума на
лихва - 2.17 лева.
Моли
съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено в отношенията между „Е.с.о." ЕАД и „В."
ЕООД, че „В." ЕООД дължи на „Е.с.о." ЕАД, следните суми: 611,76 лв.
(шестстотин и единадесет лв. и 76 ст.)- представляваща неплатена главница за
цена за достъп до електропреносната мрежа за периода от м. август 2016 г. до м.
юни 2017 г.;38,52 лв. (тридесет и осем лева и 52 ст.) - представляваща лихва за
периода 16.09.2016 г. до 23.10.2017 г.;законна лихва върху главницата от 611,76
лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 24.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Алтернативно
моли съда да осъди „В.“ ЕООД да заплати
на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
611,76 лв. (шестстотин и единадесет лв. и 76 ст.)- представляваща
неплатена главница за цена за достъп до електропреносната мрежа за периода от
м. август 2016 г. до м. юни 2017 г.;38,52 лв. (тридесет и осем лева и 52 ст.) -
представляваща лихва за периода 16.09.2016 г. до 23.10.2017 г.;законна лихва
върху главницата от 611,76 лева, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли
съда да бъдат присъдени съдебните разноски в ч.гр.д. ****/2017 г. по описана
РС-К., както и тези в настоящото производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
На
същия са редовно връчени преписи от
исковата молба и приложенията към нея на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното
заседание чрез процесуалния си представител взема становище, като претендира за
постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В открито съдебно заседание съдът е счел ответника
Сдружение „В.“ ЕООД *** за редовно призован на основание разпоредбата на чл.
50, ал. 2 от ГПК.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
Съдът
констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2
от ГПК, същият не е подал в срок отговор на исковата молба, не е заявил
становище по определението на съда от 20.08.2018 г., не се е явил и не е
изпратил представител на проведеното на 29.08.2018 г. първо съдебно заседание
по делото, за което е бил редовно призован по смисъла на ГПК, като не е
направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от определението
на съда от 20.08.2018 г., на ответника изрично са указани последиците от
неподаване в срок на писмен отговор и от неявяване в съдебно заседание, без да
е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът счита също, че
предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея и приети
по делото доказателства, неоспорени от ответника, предявените искове се явяват
вероятно основателни.
С оглед на изложеното и
при съобразяване на това, че ищецът е направил изрично искане за постановяване
на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови
предпоставки за това.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по
т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2017 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 425,00 лв., от които 125,00 лева държавна
такса и 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.З.А., че дължи на „Е.с.о.“
ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.В.Й.
чрез упълномощения си представител юрисконсулт С.С€ по Заповед за
изпълнение № ****/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № ****/2017 г. по описа на РС-К.
следните суми: 611,76 лева /шестстотин и единадесет лева и седемдесет
и шест стотинки/ - главница; 38,52
лева /тридесет и осем лева и
петдесет и две стотинки/ – законна лихва за периода от месец август, 2016
г. до месец юни, 2017 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.З.А., да заплати на „Е.с.о.“
ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.В.Й.
чрез упълномощения си представител
юрисконсулт С.С€ по Заповед за изпълнение № ****/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № ****/2017 г.
по описа на РС-К. сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева и нула стотинки/ разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.З.А., да заплати на „Е.с.о.“
ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** представлявано от И.В.Й.
чрез упълномощения си представител
юрисконсулт С.С€ по Заповед за изпълнение № ****/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № ****/2017 г.
по описа на РС-К. направените съдебни и
деловодни разноски в размер на 425,00
лева /четиристотин двадесет и пет лева и кула стотинки/ разноски по
настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2017 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ