№ 160
гр. Бургас , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500833 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.17 от ЗЗДН, вр.чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх.№ 261641/07.08.2021г. на РС-Царево от КР. Г. П. с
ЕГН-********** от гр.Бургас, заявена чрез адв.М. Матеева от БАК с посочен съдебен
адрес – гр.Бургас, ул.Александровска № 147, вх.В, ет.3, ап.8 против решение №
260027/19.04.2021г. по гр.д.№ 390/2020г. по описа на ЦРС, с което е уважена молбата
на въззиваемите Г. К. П. с ЕГН-********** и К. АТ. П. с ЕГН-********** срещу
въззивника за защита по ЗЗДН.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материално-правните разпоредби, липса на съвкупна
преценка на доказателствения материал в цялост, липсва на надлежна мотивна част и
аргументация досежно релевантни за спора и приети по делото доказателства,
игнориране и неправилно интерпретиране на доказателства; включително е неправилен
анализ на събраните по делото доказателства, както и липсата на цялостен анализ на
събраните доказателства в тяхната съвкупност. Счита се, че по този начин
първостепенният съд е постановил неправилно решение, като за постановения резултат
е от значение за въззивника и че съдията докладчик е следвало да се отведе, тъй като е
разглеждал и друго дело между същите страни.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова
по същество, с което да бъде оставена без уважение молбата на въззиваемите като
неоснователна. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от страна на въззиваемите Г. К. П. и К. АТ. П.,
редовно уведомени за постъпилата въззивна жалба, чрез пълномощника им адв.М.
Николова от БАК не е постъпил писмен отговор.
1
Въззивника и неговия процесуален представител не се явяват в с.з., като са
депозирали молба делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Депозирано е и искане
за отвод на настоящия въззивен съдебен състав, поради произнасяне по друго дело по
ЗЗДН.
В с.з. се явява адв. Николова, която моли въззивната жалба да бъде оставане
без уважение като неоснователна.
Искането за отвод на въззивния съдебен състав е оставено без уважение като
неоснователно с протоколно определение в с.з. от 15.06.2021г..
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство
по силата на препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а
съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото. Не се установява основателност на основанията
наведени от въззивника за отвод на съдебния състав нито на първа, нито на въззивна
инстанция, както е посочено в протоколното определение по настоящото дело, тъй
като се касае до разглеждането на други съдебни производства с различен предмет и
страни, по- точно, касаещи друг спор между въззивника и трети за настоящото
производство лица, като не са налични обективни данни за наличие на други
обстоятелства навеждащи основателни съмнения за безпристрастност на
първостепенния съдебен състав.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба от въззиваемите,
които по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН са декларирали, че спрямо тях на 18.10.2020г. по обед
в домът им в гр. Ц., на ул.С. № *, техния син КР. Г. П. е упражнил спрямо тях
домашно насилие, определено като психическо, изразяващо се в отправени заплахи
към молителя Г.П., както следва: „Марш от тука, изчезвай, защото ще те убия!“, „По
най-бързия начин ми освободете стаята в мазето, за да си направя парно, иначе ще те
убия!“. В декларацията по чл.9 ЗЗДН представена от молителката К.П. е посочено, че
на същите дата и място спрямо нея синът й е упражнил психическо насилие като е
2
отправял следните заплахи: „Чуваш ли какво ти казвам, освободете ми мазето, защото
ще ви убия!“. В декларациите на двамата молители е посочено, че същия ден
ответникът е изхвърлял и вещи от дома им.
Уточнено е в обстоятелствената част и по същество, че молителите притежават в
режим на СИО триетажна жилищна сграда на горния адрес, като обитават втори
жилищен етаж. По тяхно устно съгласие/не са налице данни за писмено такова/,
тяхната д. и нейното семейство обитава първи жилищен етаж, а ответника и техен син
обитавал първоначално две стаи на техния втори жилищен етаж и ползва и държи
заключен без тяхно съгласие третия тавански етаж от къщата с цел туризъм и за
посрещане на гости. Партерния етаж се състоял от два гаража и две стаи, като всеки от
гаражите се ползвал съответно от синът и д. им, а двете стаи се ползвали от
молителите, където последните се преместили да живеят, за да освободят на сина си
изцяло втория жилищен етаж. Мазата на къщата се ползвала съвместно от всички.
Твърди се от молителите, че въпреки направените от тях отстъпки са обект на
постоянен тормоз от страна на сина си и че живеят в постоянни конфликти.
Посочено е също така, че двамата молители се страхуват за живота и здравето
си, тъй като са подавали предходна молба по ЗЗДН срещу сина си за друг инцидент. В
хода на предходното производство решили да оттеглят молбата си, като считали, че
синът им си е взел поука, но към днешна дата отчитат тогавашното си решение за
грешка, тъй като след това синът им е станал още по-агресивен и е започнал да се
държи още по-зле с тях. От стреса и напрежението молителят Г.П. влязъл в болница и
лежал 10дни в кадриохирургия в гр.Пловдив, като бил изписан на 09.10.2020г..
Двамата молители твърдят, че сега още повече се страхуват за живота си и считат, че
синът и действително може да ги убие.
С молбата е отправено искане на ответника да бъде забранено да се приближава
до молителите, до жилището, в което живеят, да бъде отстранен от жилището на
родителите си, да му бъде забранено да доближава местата им за социални контакти, да
бъде задължен да посещава специализирани програми, при условия и за срок,
определен от съда.
Ответникът от своя страна е оспорил изцяло така подадената срещу него молба.
Оспорват се като неверни твърденията на молителите. Счита, че описаните факти не
навеждат на извършен от него акт на домашно насилие съобразно дефиницията на чл.2
ЗЗДН. Счита, че молбата е подадена от молителите с единствената цел ответника да
бъде наказан. Моли се молбата за защита да бъде отхвърлена.
По делото са представени от всеки от молителите декларации по чл.9 от ЗЗДН
относно твърдения акт на домашно насилие. Събрани са писмени доказателства, че за
семейните конфликти са били сезирани органите на МВР и Прокуратурата в гр.Царево,
били са образувани и други съдебни производства от и срещу членове на семейството.
Събрани са и гласни доказателства, като видно от показанията на разпитаните трима
полицейски служители в РУ на МВР-Царево – свидетелите Н.Ш., Н.П. и Н.Г. се
установява, че в семейството има конфликти и адреса е посещаван от полицейски
служители във връзка с ескалация на семейните отношения. По делото е разпитана и
св.М.К.-д. на молителите и с. на ответника, която твърди, че брат й от около година не
живее в Царево, а идва само през уикендите; родителите й поради много изострените
отношения със сина си и постоянни заплахи и обиди били принудени от брат й да му
освободят изцяло втория жилищен етаж и да се преместят на партерния, но
първоначално нямали средства да си обособят кухня там. От показанията на св.М.К. се
установява, че на 18.10.2020г. е била у дома, на терасата, където е поливала цветята, а
3
родителите им са били на двора, когато пред къщата е паркирал ответника.
Свидетелката твърди, че малко след това чула брат й да заплашва баща й с думите: “
Чу ли какво ти казах, махай се от тук, защото ще те убия“. От разпита на св.Я.Г. –
приятелка на ответника се установява, че последния според нея има проблеми със
семейството си, но тя никога не е виждала той да обижда членове на семейството си
или да ги удря, включително и на 18.10.2020г., когато е била с него. Твърди, че
родителите на ответника не я приемат и се държат грубо и с нея и с ответника. Св.Г.
посочва, че знае, че ответника има проблеми и със с. си, но не е ставала свидетел на
конфликт между тях. Изслушани са двамата молители, от изявленията на които
емоционално и подробно се потвърждава съдържанието на декларациите им по чл.9 от
ЗЗДН, за отправени заплахи към тях от ответника, посочени по-горе.
Районният съд уважил молбата на въззивнаемите за закрила от домашно
насилие, като е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, изложените в
молбата твърдения са доказани, а доказателствената сила на представените декларации
по чл.9 ЗЗДН не е оборена. С обжалваното решение на въззивника са наложени
следните мерки – задължение да се въздържа от действия, представляващи домашно
насилие спрямо въззиваемите, въззивника е отстранен от съвместно обитаваното с
въззиваемите жилище в гр. Ц., ул.С. № * за срок от 12 месеца, на въззивника е
забранено да приближава въззиваемите, жилището в което живеят, местата им за отдих
на по-малко от 50метра за срок от 12 месеца, като съдът е задължил въззивника да
посещава специализирани програми за въздържане от домашно насилие за срок от 6
месеца.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Според легалното определение
на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Възражението, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като по
делото липсват писмени доказателства установяващи, че молителите и ответникът са в
родствени връзки, а от там и че молбата може да се основава на ЗЗДН е неоснователно.
Доколкото въззивната инстанция следи за правилното приложение на императивна
правна норма, от разпоредената служебна справка е видно, че страните по делото, че
попадат в кръга от лицата по чл.3, т.5 ЗЗДН, тъй като са молителите са родители на
въззивника-ответник, съгласно служебно изготвена справка в НБД “Население“/л.37 по
в.г.д.№ 833/21г. на БОС/.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Останалите доводи във въззивната жалба не касаят случилото се между
страните на релевантната дата, а предходни такива, по които по подадени от двете
страни /една срещу друга/ жалби са били сезирани органите на МВР, Прокуратура или
са били образувани други съдебни производства по ЗЗДН, поради което и нямат
4
правно отношение към законосъобразността на решението в обжалваната му част.
Влошените отношения между родителите в качеството им на молители и синът им,
който е в качеството на ответник по това производство и образуваните производства
не са предмет на обсъждане в настоящото производство, извън твърденията за
домашно насилие на конкретната дата. Те могат да обосноват само констатация за
актуалната семейна атмосфера, в която членовете на семейството не са обединени, а
напротив.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на ЦРС, като намира,
че обективираното от ответника поведение на 18.10.2020г. в дома на родителите му и
спрямо тях е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания
за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер
следва да се решават чрез диалог и противопоставяне на аргументи, а не чрез
агресивно и цинично поведение имащо за резултат психическо и емоционално насилие.
При положение, че страните не се разбират и не могат да преодолеят съществуващите
помежду им противоречия, същите не би следвало да се опитват да налагат позициите
си чрез непристойни изрази към възрастен родител:“Марш от тука, изчезвай, защото
ще те убия!“, “По най-бързия начин ми освободете стаята в мазето, за да си направя
парно, иначе ще те убия!“, „Чуваш ли какво ти казвам, освободете ми мазето, защото
ще ви убия!“ заплашителни изрази касаещи принудително отнемане на живота на
адресата, принуда- чрез изхвърляне на вещи на родителите от къщата на двора,
независимо от нейното естество. Още повече, че къщата на молителите е тяхна
собственост в режим на СИО и няма данни по делото, собствеността върху етажи или
части от нея да са прехвърляни на някое от двете им пълнолетни деца и родителите
поради създалите се отношения очевидно не желаят да бъдат посещавани от техния син
и ответник. Тези съображения правилно са в основата на взетата спрямо ответника
мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, а именно – изпращането му да посещава
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие, като е взето
предвид и обстоятелството, че за молителите не са настъпили значителни вредни
последици за живота и здравето им.
Несъстоятелни са доводите на въззивната страна, касаещи едностранчивост на
съдебния акт, основан единствено на представените от въззиваемата страна
доказателства и възприемане на нейните твърдения. Напротив извършен е
последователен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като
видно от съдебния протокол не е вярно твърдението, че на ответника не е дадена
възможност да задава въпроси на молителката при изслушването й. Докато ответника е
задавал въпроси, а молителката е отговаряла, последната се е разстроила, видно от
отбелязванията в съдебния протокол, до степен, че съдебният състав е бил принуден да
прекрати изслушването. Според настоящият съдебен състав страните могат да бъдат
изслушани за изявление или да дадат обяснения, но по реда на чл.176 ГПК при
предварително уточнени въпроси, но не и да бъдат разпитвани като свидетели, ето
защо съдът приема, че в случая е сторено изслушване на страните. Представените по
делото от молителите декларации по чл.9 ЗЗДН, чиято доказателствена сила не е
оборена и установяват приетите в обжалвания съдебен акт за доказани факти и изводи
за осъществен акт на домашно насилие, описан по-горе.
Не се установи в производството пред ЦРС да е допуснато превратно
възприемане на фактическата обстановка, което да е довело до погрешно формирани
правни изводи от негова страна. Изложеното обосновава като единствено възможен
извода, че въззиваемата страна е доказала твърдения акт на домашно насилие
осъществен спрямо нея от въззиваемия.
5
Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в
доказателствена тежест на молителите, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установят
твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото се
обосновава извод, че на сочената дата въззивника е осъществил акт на домашно
насилие спрямо всеки от въззиваемите.
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания
спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, решението в обжалваната част, следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото и отправено искане, въззиваемите имат право на
разноски, но искане в тази насока не е отправено, не са представени и доказателства за
действително извършени разноски, поради което не следва и произнасяне.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260027/19.04.2021г., постановено по
гр.д.№ 390/2020г. по описа на РС-Царево.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6