Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 148
Гр.Пловдив,21.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№53 по описа за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260123 от 11.11.2020 г.,постановено по
т.д.№835/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVII-ти състав,е осъден
ответника „С.М.“ООД-гр.П. с ЕИК ... да заплита на ищеца „К.“ЕООД-гр.П. с ЕИК ...
сумата от 26 491,36 лв.,представляваща стойността на неизплатени СМР,извършени
на обект „Пристройка и преустройство на офисна сграда на „С.“ЕООД,с.Р.,община М.,П.област“,на
основание договор от 01.07.2015 г.,сключен между „С.М.“ООД ЕИК ... като главен
изпълнител на обекта и „К.“ЕООД ЕИК ... като подизпълнител,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба-25.10.2018 г.
до окончателното изплащане и ведно с направени по делото разноски в размер на
3576,15 лв.,като за разликата до пълния предявен размер от 27 918,36 лв. искът
е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано както от ответника,така и от ищеца
в първоинстанционното производство в различни негови части.
Дружеството-ответник „С.М.“ООД-гр.П. с ЕИК ... обжалва
решението в осъдителната му част,считайки че в тази част то е неправилно по
съображения,развити в подадената от него въззивна жалба.Поддържа доводи,че
решението е постановено в нарушение на закона и на клаузите на договора относно
определяне стойността на възложените СМР,договорените документи,въз основа на
които се приета работата и нейното плащане,което според жалбоподателя прави
решението неправилно.Излага в жалбата си и доводи за нарушение от съда на
чл.266 от ЗЗД,както и за неправилна интерпретация и прилагане в конкретния
казус на разпоредбата на чл.293 от ТЗ.Развива и съображения,че е неправилна
интерпретацията на съда относно договорената гаранционна клауза.Поддържа и
доводи,че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила,като в тази насока подробни аргументи развива в т.2-ра от въззивната
жалба,а в т.3-та от същата излага аргументи и за необоснованост на решението.И
въз основа на поддържаните във въззивната жалба съображения,жалбоподателят „С.М.“ООД-гр.П.
моли да бъде отменено обжалваното решение на ОС-Пловдив в осъдителната му част
и да се постанови ново решение,с което да бъде отхвърлен иска със следващите се
законови последици и присъждане на разноски.
От насрещната страна „К.“ЕООД с ЕИК ... /ищец в
първоинстанционното производство/ е подаден отговор на въззивната жалба на „С.м.“ООД,в
който е изложено становище за неоснователност на същата жалба и за правилността
на първоинстанционното решение в така обжалваната му осъдителна част.Подробни
доводи са развити в същия отговор и е поискано жалбата да се остави без
уважение,а първоинстанционното решение да се потвърди в атакуваната му от „С.М.“ООД
част.
От своя страна „К.“ЕООД с ЕИК ... обжалва решение №260123
от 11.11.2020 г.,постановено по т.д.№835/2018 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,XVII-ти състав,в частта,с която предявеният от дружеството иск е
отхвърлен за разликата над 26 491,36 лв. до пълния предявен размер от 27 918,36
лв.Счита,че в тази част решението е неправилно,постановено в противоречие на
установените по делото факти и при неправилно приложение на материалния
закон.Поддържа довода за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния
съд,че липсата на своевременно уведомяване на изпълнителя за по-късно
установени недостатъци по извършените СМР,не влече неблагоприятни последици за
възложителя и не го лишава от правата по чл.265,ал.1 от ЗЗД.Според
жалбоподателя „К.“ЕООД в случая е приложима разпоредбата на чл.264,ал.3 от ЗЗД,излагайки аргументи в тази насока в жалбата си.Същият намира още,че дори и
да не се приеме,че в случая се прилага чл.264,ал.3 от ЗЗД,то решението в
атакуваната му част страна от други пороци.Счита за неустановено по делото,че „С.м.“ООД
е извършило разходи за отстраняване на недостатъци по извършените СМР на
стойност 1427 лв.,за която сума искът е отхвърлен,както и че изобщо тези
разходи са били необходими.Въз основа на поддържаните в жалбата си
аргументи,жалбоподателят „К.“ЕООД моли първоинстанционното решение да се отмени
в отхвърлителната му част,като вместо това бъде осъден ответника „С.м.“ООД да
му заплати и сумата от 1427 лв.,представляваща част от стойността на
незаплатени СМР на основание договора от 01.07.2015 г.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата на исковата молба-25.10.2018 г. до
окончателното изплащане,както и съобразно с това да бъде присъден на „К.“ЕООД
пълния размер на сторените пред Окръжен съд-Пловдив разноски,както и разноските
пред настоящата инстанция.
От „С.М.“ООД-гр.П. е подаден отговор на изходящата от „К.“ЕООД
въззивна жалба.Взето е становище в този отговор,че решението в обжалваната от
насрещната страна част е правилно,а самата жалба е неоснователна.Конкретни
доводи за това са изложени в отговора и въз основа на тях е поискано да се
отхвърли като неоснователна въззивната жалба против отхвърлителната част на
първоинстанционното решение,ведно със следващите се законови последици и
присъждане на разноски.
Не са представени от страните писмени доказателства и не
са заявени от тях доказателствени искания в настоящото въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с
акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а
също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са
подадени от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение
/в съответно обжалваната от всеки жалбоподател част/ и при подаването им е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбите подлежат на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо във всяка от
обжалваните му части и по-специално-че с решението съдът се е произнесъл именно
по исковете-първоначални и насрещни,с които е сезиран по конкретното
първоинстанционно дело,а самите тези
искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в процесните въззивни жалби,както и събраните по делото доказателства,
Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№835/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVII-ти състав дружеството „К.“ЕООД с ЕИК ...
е предявило срещу „С.М.“ООД с ЕИК ... обективно съединени искове с правна
квалификация по чл.266 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 27 918,36
лв.,представляваща стойността на неизплатени СМР,извършени на обект „Пристройка
и преустройство на офисна сграда на „С.“ЕООД,с.Р.,община М.,П.област“,на
основание договор от 01.07.2015 г.,сключен между „С.М.“ООД ЕИК ... като главен
изпълнител на обекта и „К.“ЕООД ЕИК ... като подизпълнител,за които СМР са
съставени протокол за извършени към 13.10.2015 г. подлежащи на заплащане СМР на
обща стойност 19 138,61 лв. с ДДС и протокол за извършени към 18.12.2015 г. и
подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 132 783,94 лв. с ДДС,за която
неплатена сума е издадена фактура №... от ... г.,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Основните твърдения на ищеца по
повод на предявените искове са следните:
Твърди се за сключен между ищеца
като подизпълнител и ответника като главен изпълнител договор от 01.07.2015 г.
за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Пристройка и
преустройство на офисна сграда на „С.“ЕООД,с.Р., община М.,П.област“,които са
описани в исковата молба.Твърди се,че за всички възложени от ответника и
извършени от ищеца СМР във връзка с посочения обект са съставени общо три
протокола,както следва:протокол за извършени към 07.08.2015 г. и подлежащи на
заплащане СМР на стойност 22 985 96
лв. с ДДС;протокол за извършени към 13.10.2015 г. и подлежащи на заплащане СМР
на стойност 19 138,61 лв. с ДДС и протокол за извършени към 18.12.2015 г. и
подлежащи на заплащане СМР на стойност 132 783,94 лв. с ДДС.Сумата по първия
протокол била изцяло платена от ответника,а по останалите два протокола
/протокол 2 и протокол 3/ ответникът извършил частични плащания,описани в
исковата молба,но след тези плащания останала неплатена сумата от 23 265,30 лв.
без ДДС или 27 918,36 лв. с ДДС,за която била издадена от ищеца фактура №... от
... г. и последната била изпратена до ответника в оригинал незабавно,а в копие
била приложена към нарочно съставена покана за плащане.Същата покана била
връчена на дружеството-ответник на адреса му на управление чрез куриер и на
датата 23.07.2018 г.,но с писмо изх.№39 от 19.07.2018 г. ответникът върнал на
ищеца оригинала на фактурата с аргумент,че не е подписан протокол /акт/ образец
19 за извършените СМР.Ищецът сочи в исковата молба,че е вярно
обстоятелството,че нито един от трите протокола,описани по-горе,не е бил
подписан от ответното дружество,но същото въпреки това извършило пълно плащане
по първия протокол и частични плащания по другите два протокола,покриващи
значителна част от стойността на извършените съгласно тези протоколи СМР.Ищецът
счита,че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19
и задължението за плащане на приети СМР,поради характера на тези протоколи като
количествено-стойностни актове за извършени СМР,а не приемателни актове.Като
падеж на задължението за заплащане по фактура №... от ... г. ищецът посочва
датата 06.08.2018 г.,която според твърденията му е определена по реда на
чл.303а,ал.3 от ТЗ,а именно-с изтичане на 14-дневен срок,считано от датата
23.07.2018 г.,на която е връчена на „С.м.“ООД покана за плащането по същата
фактура.Поддържа и твърдението,че ответникът му дължи и законната лихва върху
дължимата по фактурата главница от 27 918,36 лв. с ДДС,считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът „С.м.“ООД е оспорил
изцяло исковите претенции по съображения,изложени в подадения от него отговор
на исковата молба.В тази връзка поддържа твърдението,че неразделна част от
сключения на 01.07.2015 г. договор за извършване на СМР е и подписаната
впоследствие от страните спецификация-приложение №1,в която изрично се
съдържало писменото съгласие на страните за конкретно договорената обща
стойност на възложените СМР и съответните единични цени,образуващи така
договорената обща стойност на договора.Твърди,че съгласно клаузата на т.IV.1 от процесния договор,вкл. неговата
неразделна част-спецификация-приложение №1,стойността му без ДДС е в размер на
130 570,17 лв. или обща договорена стойност на СМР е 156 684,20 лв. с ДДС.А с
оглед съдържанието на клаузата на т.I.3 от договора,твърди,че не е налице допълнително
писмено споразумение,по силата на което ответникът да се е задължил да заплати
стойност,различна от посочената по-горе,независимо дали има възложени и
изпълнени допълнителни СМР.В тази връзка поддържа,че твърдения от ищеца размер
на общото вземане по описаните в ИМ три протокола,възлизащ на сумата от 174
908,51 лв. с ДДС,превишава със сумата от 18 224,31 лв. договорената стойност
съгласно сключения между страните договор и че поради изложената причина същото
превишение не е дължимо.Наред с това заявява,че след отчитане на сочените от
ищеца плащания по протоколите в общ размер на 146 990,17 лв. с ДДС и при
положение,че възложените СМР са били изпълнени точно съобразно с всички клаузи
на договора,то остатъкът,който се дължи на ищеца от ответника е в размер на
9694,03 лв. с ДДС /предвид общата договорена стойност на СМР от 156 684,20 лв.
с ДДС/.Но и този остатък,според ответника,не следва да бъде плащан на ищеца
предвид уговорените в договора гаранционни клаузи,по силата на които ищецът се
е съгласил да бъде задържана гаранционна сума в размер на 10 % от стойността на
договора за качествено и в срок изпълнение и предвид това,че ответникът се
ползвал от правото си да задължи част от гаранционната сума до неразплатения
остатък от 9 694,03 лв.Като причини за това сочи поведението на ищеца през
строителния процес,изразяващо се в неосигуряването на достатъчно хора за
изпълнение на процесните СМР,както и пълно неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му по т.IV.3.1.
от договора за прилагане към актовете обр.19 на подробно описаните в тази точка
документи,служещи като гаранция за точното и качествено изпълнение на
възложените СМР.И най-накрая като причина за задържане на гаранционната сума до
горния размер,ответникът сочи наличието на некачествено изпълнение на
възложените работи,за което той бил уведомен от представители на възложителя и
за което бил съставен протокол от 09.03.2017 г.,както и протокол за
отстраняване на недостатъци от 27.04.2017 г.Твърди,че за тези нередности ищецът
не е бил открит,за да бъде уведомен,поради което отстраняването е било
извършено за сметка на ответника чрез възлагане на работата на друга фирма-“ХМ-СЛ“ЕООД-гр.П.
и заплатената стойност за отстраняване на некачествената работа в процесния
обект е на обща стойност от 427 лв. въз основа на фактури №40/31.03.2017 г. и
№48/28.04.2017 г.По тези причини поддържа,че задържаната гаранционна сума не
следва да се връща или с тази стойност следва да бъде намалено
възнаграждението,или със същата да се извърши прихващане до размера на
по-малката стойност,в случай че иска се приеме въобще за основателен.Ответникът
в отговора на ИМ е оспорил като неистински по чл.193 от ГПК и трите протокола
обр.19 относно автентичността на положените върху тях подписи за
„изпълнител“,заявявайки че тези подписи не са на лицето,посочено като
представител,който е подписал така оспорените протоколи-Д. К.-М.
В допълнителната ИМ ищецът е
заявил,че са изцяло неверни посочените в отговора обстоятелства,че страните са
договорили заплащане само на СМР,посочени в представена към договора като
„Приложение 1“ количествено-стойностна сметка.Оспорил е истинността на същата
сметка,твърдейки че тя не е подписана от К. Г.-управителя на „К.“ЕООД.Оспорил е
и твърдението на ответника,че не следва да се заплаща сумата от 18 224,31 лв. с
ДДС поради това,че СМР за същата сума не са били възложени.Излага в
допълнителната си искова молба твърдения,че за всяка възложена работа са
изготвени допълнителни писмени оферти,които са били коментирани,коригирани и в
крайна сметка потвърдени като приети от представител на „С.м.“ООД.Въз основа на
изложени в т.III.2
от допълнителната ИМ обстоятелства и съображения е оспорил твърдението на
ответника,че последният правомерно е задържал като „гаранция“ по договора част
от дължимото по договора възнаграждение в размер на 9694,03 лв.Изложил е и
контрааргументи срещу твърдението на ответника,че ищецът не е изпълнил
задължението си по т.IV.3.1.
от договора да представи посочените в тази точка документи.В точка III.4 от допълнителната ИМ ищецът е оспорил
и твърденията на ответника за наличие на проявили е дефекти на възложени по
договора и изпълнени СМР.
В отговора на допълнителната ИМ
ответникът е изложил контрааргументи на доводите,съдържащи се в същата молба.
В мотивите на обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните сключването на
процесния писмен договор от 01.07.2015 г. за извършване на СМР,в който е
посочено,че конкретните елементи на поръчката са подробно описани като
характеристики в спецификация-приложение №1 към договора.Приел е за недоказано
заявеното от ищеца оспорване автентичността на приложението,позовавайки се на
заключението на изготвената по делото съдебно-графологична експертиза,съгласно
което подписите върху приложението от името на ищцовото дружество са положени
от неговия управител К. Г.От друга страна,първоинстанционният съд е приел за
доказано,че на ищеца не са били възложени само отразените в
спецификацията-приложение №1 строително-монтажни работи,а че от представената
електронна кореспонденция между страните,показанията на разпитаната по делото
свидетелка М. и представените оферти е станало видно,че уточняването на
конкретните видове СМР за изпълнение,както и техните цени,е продължило в много
по-дълъг период от време,на практика до самия край на извършване на СМР.В
крайна сметка,първоинстанционният съд е приел,че за всички изпълнени от ищеца
СМР е било постигнато предварително съгласие между страните по делото и така
постигнатите договорености не са нищожни,макар за тях да няма подписано едно
или повече допълнителни споразумения в писмен вид във формата на анекс към
договора или приложение.В тази връзка съдът е приел,че в случая не е налице
хипотезата на чл.293,ал.1 от ТЗ,съгласно която за действителността на търговска
сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите определени със
закон,както и че установеният по делото начин на договаряне и уточняване на
възложените за изпълнение СМР е бил приет и приложен и от двете страни,поради
което ответното дружество няма основание да се позовава на приложение №1 към
договора като единствен начин на определяне на възложените и подлежащи на
заплащане СМР.
По отношение на трите представени с
исковата молба протоколи обр.19,по два от които ищецът претендира
плащане,първоинстанционният съд е приел за доказано тяхното оспорване от
ответника касателно подписа,положен в протоколите за „изпълнител“,тъй като от
заключението на назначената графологична експертиза се е установило,че
подписите,положени за „изпълнител“ в тези документи,не са на лицето,посочено
като техен автор,а именно на Д.К.-М.Същевременно,вземайки предвид събраните по
първоинстанционното дело свидетелски показания на това лице,както и обясненията
на в.л. графолог М. С.,дадени в съдебното заседание на 30.05.2020
г.,първоинстанционният съд е приел за доказано,че всички подписи в протоколите
обр.19 принадлежат на управителя на ищцовото дружество К. Г.При това положение
съдът е счел,че не е налице хипотеза по чл. 194, ал.2 от ГПК, която да е
основание за изключване на документите от доказателствения материал по
делото,защото те са подписани от надлежен представител на дружеството-ищец,а
именно от неговия управител К.Г. и с оглед на това именно същото дружество се
явява издател на документите,а лицето М. е участвала във фактическото им
съставяне.Наред с изложеното,в обжалваното решение е прието,че представените по
делото протоколи обр.19 не са подписани от ответника,че не е налице писмено
одобрение или неодобрение на тези протоколи от негова страна в 10-дневния срок
по т.IV.3.1 от договора,а и след изтичането му,но не е налице и писмено
уведомление до ищеца,с което същите протоколи,изпратени на ответника от
ищеца,да са оспорени от него по отношение на видовете СМР,количеството и цената
и им,както и за това да не са били конкретно предадени на ответника документи
от вида на сертификати за качество,протоколи за съответствие,гаранционна карта
и други.Същевременно в обжалваното решение са взети предвид извършените
плащания от ответника по всички фактури,сочени от ищеца и издадени на основание
протоколите обр.19,с изключение на процесната фактура №... от ... г.,като е
прието,че липсва конкретика по отношение на това кои точно от извършените по
протоколите работи се заплащат.Взето е предвид и безспорно установеното от
заключението на СТЕ обстоятелство,че всички видове СМР по протоколите са били
реално извършени в посочените количествени характеристики.И на база преценката
в съвкупност на всички тези обстоятелства,първоинстанционният съд е приел
извода,че ответното дружество на практика е одобрило съдържанието на
протоколите по отношение на извършени СМР,тяхното количество и цена.
На следващо място,след анализ на
събрани по делото доказателства-писмени,гласни и заключение на СТЕ,изготвено от
в.л.Р.Л., първоинстанционният съд е приел за доказано,че представеният от ищеца
„списък на довършителни работи“ обективира възраженията на инвеститора, респ. главния изпълнител
на обекта по отношение качеството на изпълнените СМР, както и че направените
забележки са били отстранени от ищцовото дружество още към м.януари 2016 г.
преди окончателното предаване на обекта,издаване на акт 16 и разрешение за
ползването му.При това положение съдът е счел,че отразените в този списък
недостатъци на извършените СМР не представляват основание за намаляване на
възнаграждението, дължимо на изпълнителя,защото е осъществена една от
алтернативните възможности по чл.265,ал.1 от ЗЗД,а именно-поправяне от самия
изпълнител и за негова сметка на констатираните недостатъци в изпълнената
работа по искане на поръчващия и в определения от последния срок.
Освен
гореизложеното,в обжалваното решение е прието,че друга група
недостатъци,констатирани в представения по делото протокол от 09.03.2017
г.,съставен от представители на С. и С.
М.,са свързани с некачествено изпълнение от страна на изпълнителя по договора и
са такива,които са се проявили в по-късен период от време,но това не
означава,че изпълнителят няма по отношение на тях правата по чл. 265, ал.1 от ЗЗД,нито пък тези права се препятстват от липсата на доказателства ищцовото
дружество да е било своевременно уведомено за констатираните недостатъци.Прието
е за установено,че тези недостатъци са били отстранени от трето лице,при което
ответното дружество има право да иска намаляване на възнаграждението с
разходите,необходими за остраняването им.И в тази насока е приел,че такива
разходи са разходите за „ремонт на алуминиева дограма за обект С.“ по представените
две фактури,съответно на стойност от 512 лв. и 915 лв.,или общо за 1427 лв.,които
фактури са издадени от „Х.-С.“ЕООД и са издадени именно за отстраняване на
констатираните недостатъци по протокола от 09.03.2017 г.С оглед на това
първоинстанционният съд е приел,че дължимото възнаграждение за извършените СМР
следва да бъде намалено със сумата по двете фактури,а именно с 1427 лв.По
отношение на гаранцията е прието,че са изтекли сроковете за освобождаването й и
възложителят има правно основание да задържи само такава част от нея,която
съответства на конкретните му права по чл.265,ал.1 от ГПК,а именно-само сума от
1427 лв.
И
предвид всичко изложено по-горе,приемайки,че исковата сума от 27 918,36 лв. по
фактура №... от ... г. съставлява неплатено и дължимо от ответника
възнаграждение за изпълнени от ищеца СМР по процесния договор,което обаче
следва да бъде намалено със сумата от 1427 лв.,съставляваща разходи за
отсраняване на недостатъци по изпълнените СМР,първоинстанционният съд като
краен резултат е приел,че предявеният иск следва да бъде уважен до размера от
26 491,36 лв.,а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли
като неоснователен.Така с диспозитива на решението ответникът е осъден да
заплати на ищеца именно последната сума,ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на ИМ-25.10.2018 г. до окончателното й изплащане,а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер иска за главницата е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззивният
съд счита първоинстанционното решение за правилно както в обжалваната му от
ответника „С.м.“ООД осъдителна част,така и в неговата отхвърлителна
част,обжалвана от ищеца в първоинстанционното производство „К.“ЕООД.Или,казано
с други думи,счита обжалваното решение за правилно изцяло.В тази връзка
настоящата инстанция споделя изцяло установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка по процесния правен спор и възприетите от същия съд
правни изводи,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите,изложени в обжалваното решение.В допълнение към тях и в отговор на
доводите и оплакванията на жалбоподателите,наведени в разглежданите въззивни
жалби,въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя „С.м.“ООД,че обжалваното решение е постановено
в нарушение на закона,в частност-при неприлагане на чл.20а от ЗЗД,както и в
нарушение клаузите на договора и по-специално на т.IV.1 във вр. с т.IV.3.1 и т.I.3 от договора относно определяне
обема и стойността на възложените СМР и на договорените документи,въз основа на
които се приема работата и нейното плащане.Вярно е,че страните са уговорили
приемането на работата да става с протоколи обр.19,както и че представените
такива по първоинстанционното дело 3 броя протоколи не са подписани от страна
на ответника,както и че е уговорено при възлагането на допълнителни видове и
количества работа,извън тези по представената спецификация-приложение №1,същите
да се договарят и изплащат по ред,уговорен с допълнително споразумение между
страните,както и „е такова изрично писмено споразумение не е било сключено за
СМР,които са отразени в представените протоколи обр.19,но излизат извън
определените такива в спецификацията-приложение №1 към процесния договор.Липсата
обаче на уговорените между страните писмени актове за приемане на работата и за
договарянето на допълнителни стойности,видове и количества СМР,извън
определените такива в приложение №1,не е основание в случая да се приеме,че
работата не е била приета от ответника,че липсва уговорка за допълнителни СМР
/съответно за тяхната стойност/,както и че липсва основание за плащане на
претендираната от ищеца главница.Пределно ясно е установено по
първоинстанционното дело,че макар и не с договорения писмен акт-допълнително
споразумение,страните по процесния договор са постигнали съгласие по
установения от първоинстанционния съд начин,за извършването на всички отразени
в представените протоколи обр.19 строително-монтажни работи,както и че тези
работи са реално извършени от изпълнителя-ищец,съответно,че са приети от
ответника,макар и същият да не е подписал самите протоколи обр.19.В тази връзка
следва да бъде съобразено обстоятелството,че процесната сделка е от категорията
на търговските сделки и затова спрямо нея са относими разпоредбите на чл.293 от ТЗ.А съгласно ал.3-та във вр. с ал.2 едно изявление,което не е направено в
предвидената от закона или установена от страните форма няма да е нищожно и
страната не може да се позовава на нищожността му,ако от поведението й може да
се заключи,че не е оспорвала действителността на изявлението.В случая и двете
страни и в частност-дружеството-жалбоподател „С.м.“ООД недвусмислено е
демонстрирало по установения по делото,прецизно изследван и правилно приет за
доказан от първоинстанционния съд начин,че не е оспорвало изявленията на
насрещната страна както по отношение на допълнителни СМР,така и по отношение на
извършените СМР,нито пък е противопоставило изявления,сочещи на неприемане на
извършената работа,въпреки липсата на допълнително споразумение за
количествата,видовете и стойността на работите,изпълнени извън кръга на
тези,които са били включени в спецификацията-приложение №1.Освен това,самото
приемане на възложена по договор и реално изпълнена работа,не е само право,но и
задължение на поръчващия съгласно чл.264,ал.1 от ЗЗД и при положение,че няма
данни същият да е направил възраженията по ал.2-ра,както е в случая,то съгласно
ал.3-та работата се счита приета /дори и при липсата на уговорените между страните
документи за приемането й/.Всичко изложено в крайна сметка мотивира настоящата
инстанция да сподели възприетия и от първата инстанция извод за посигнато между
страните валидно съгласие за договарянето на всички СМР по представените
протоколи обр.19 и в частност-на неразплатените такива,за тяхното реално
извършване и за приемането на извършената работа от страна на главния
изпълнител по процесния договор,респективно за породеното негово задължение да
заплати на подизпълнителя извършените работи,както е и сторено за голяма част
от отразените по протоколите СМР,но не е извършено за тези на стойност от 27
918,36 лв. с ДДС по издадената от ищеца фактура №... от ... г.В контекста на
изложеното са неоснователни и поддържаните от жалбоподателя „С.м.“ООД
оплаквания за нарушение на чл.266 от ЗЗД от първоинстанционния съд поради
неприлагане клаузите на сключения между страните писмен договор,както и за
допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се това,че не са
изключени от доказателствения материал представените протоколи обр.19,въпреки
установеното обстоятелство,че същите не са подписани от лицето,сочено като
автор на фигуриращите в документите подписи за „изпълнител“.Във връзка с
последното,настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд,с
които е обоснован извода му,че в конкретния случай същите протоколи не следва
да бъдат изключвани от доказателствения материал и които мотиви са посочени
по-горе в настоящото решение.
Неоснователни
са и оплакванията на жалбоподателя „К.“ЕООД срещу обжалваната от него
отхвърлителна част на първоинстанционното решение.Наличието на недостатъците по
протокола от 09.03.2017 г. е доказано,отстраняването им от трето лице,но за
сметка на ответника също е доказано,както и извършването на разходи за тяхното
отстраняване от последния в размер на 1427 лв. съгласно представените по делото
фактура №... от ... г. на стойност 512 лв. с ДДС и фактура №... от ... г. на
стойност –15 лв. с ДДС,издадени от „Х.-С.“ЕООД-П.С оглед на това правилно е
прието от първоинстанционния съд,че дължимото възнаграждение за извършените СМР
следва да бъде намалено със сумата по двете описани фактури,а именно с 1427
лв.,съобразно правата му по чл.265,ал.1 от ЗЗД.
А
отново във връзка с жалбата на „С. м.“ОО правилно е прието от
първоинстанционния съд и се споделя от настоящата инстанция,че не е налице
основание за задържане на гаранционната сума от възложителя в размер по-голям
от сумата 1427 лв.,тъй като са изтекли договорените срокове за освобождаване на
гаранцията,а възложителят има правно основание да задържи само такава част от
нея,която съответства на конкретните му права по чл.265,ал.1 от ГПК и тази част
в случая възлиза именно на сумата от 1427 лв.
Предвид
всички изложени по-горе съображения въззивният съд намира за изцяло
неоснователни и двете разгледани въззивни жалби,а първоинстанционното решение
счита за правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло-както в
обжалваната му от жалбоподателя „С.м.“ООД осъдителна част,така и в
частта,обжалвана от „К.“ЕООД,с която процесният иск за главницата е отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер.В частност следва
да се посочи,че решението ще се потвърди и в осъдителната част за разноските,тъй
като присъждането им в полза на ищеца и възлагане отговорността за тях на
ответника по иска са съобразени с изхода от спора пред първата инстанция и
представените доказателства за реалното им извършване от страна на ищеца.
С
оглед резултата от разглеждане на двете въззивни жалби и приетата
неоснователност и на двете,на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани
направените за въззивното производство разноски,представляващи заплатената държавна такса по съответно подадената от
всеки от тях въззивна жалба.Наред с това,жалбоподателят „С. м.“ООД не представя
доказателства за извършени от него други разноски за настоящото въззивно
производство освен платената ДТ по въззивната жалба.Другият жалбоподател-„К.“ЕООД
представя доказателство за платено от него адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2021 г.,но то не
следва да му се присъжда като разноски за настоящата инстанция,въпреки реалното
му плащане,тъй като в случая се дължат на съответната страна само
разноските,направени от нея във връзка с въззивната жалба на насрещната
страна,а от приложеният договор за правна защита и съдействие не става ясно
каква част от договореното адвокатско възнаграждение се дължи по повод
въззавната жалба на „К.“ЕООД и каква част от него-по повод адвокатска защита
срещу въззивната жалба на другата страна.По тези съображения с настоящото
решение няма да бъдат присъдени и на двамата жалбоподатели никакви разноски за
въззивното производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 260123 от 11.11.2020 г.,постановено по
т.д.№835/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVII-ти
състав,с което е осъден ответника „С.М.“ООД-гр.П. с ЕИК ... да заплати на ищеца
„К.“ЕООД-гр.П. с ЕИК ... сумата от 26 491,36 лв.,представляваща стойността на
неизплатени СМР,извършени на обект „Пристройка и преустройство на офисна сграда
на „С.“ЕООД, с.Р.,община М.,П.област“,на основание договор от 01.07.2015
г.,сключен между „С.М.“ООД ЕИК ... като главен изпълнител на обекта и „К.“ЕООД
ЕИК ... като подизпълнител,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба-25.10.2018 г. до окончателното изплащане и
ведно с направени по делото разноски в размер на 3576,15 лв.,а за разликата до
пълния предявен размер от 27 918,36 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок,считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.