Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Пазарджик, 04.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 16.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров
АНД № 170/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.С.Д. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-004551 от 21.11.2019
год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, с което на
основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат
до това, че НП е материално и
процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност.
Претендира и присъждане на разноски.
За въззиваемата
страна - АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с административнонаказателната
преписка изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска НП да
се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 27.06.2019г., в 21:33 часа, в с.Братаница, ***“,
пред № 5 е управлявала МПС – мотопед „Малагути” /жълт цвят/, което не било
регистрирано по надлежния ред и било без регистрационна табела.
Всичко това
съставлявало административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. По повод на това
и бил съставен АУАН бл. № 325275 от 27.06.2019 година. Въз основа на този акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 03.12.2019
година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 10.12.2019г., т. е. в срока
по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и частично
от показанията на свидетелите Т.Г., С.У. и Г.К..
При така
установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът приема от правна страна, че жалбата
е основателна поради следното:
На първо място
следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав в хода на
административнонаказателното производство, вмененото на жалбоподателя административно
нарушение не бе доказано по никакъв начин, още по-малко до изискваната от
закона степен на несъмненост.
От показанията на
актосъставителя Т.Г. стана ясно, че той не е бил очевидец на нарушението, т.е.
не е възприел лично поведението на жалбоподателя, респ. факта на управление на
нерегистрирания мотопед. Той посочи само, че бил повикан от свои колеги за
съдействие, т.к. те били констатирали нарушението. Заяви, че когато пристигнал
на място мотопедът бил в покой, опрян до някаква дворна ограда в близост до
дома на жалбоподателя.
Свидетелят по
съставения акт – С.У., разпитан и като свидетел по делото, също не установи
факта на извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя, т.е.
факта на управление на процесния нерегистриран мотопед. Той само потвърди, че е подписал като
свидетел съставения АУАН, но същевременно заяви, че не си спомня нищо по
случая.
По делото като
свидетел бе разпитан и Г.К. – колега на У., с който са били заедно автопатрул
на инкриминирната дата. Той също заяви, че не помни нищо по случая.
С оглед на всичко
това, описаните в акта фактически констатации, пренесени след това и в
обжалваното НП, останаха абсолютно недоказани, което е достатъчно основание
санкционният акт да бъде отменен.
Дори горното
основание за отвяна на НП да не бе налице, то има и друго такова. В подадената
въззивна жалба самият жалбоподател сочи, че бил закупил мотопед от свой
съселянин петнадесет дни преди съставянето на акта. Твърди, че същият бил
неизправно състояние и той започнал да го ремонтира. Заявява, че на
инкриминираната дата бил на улицата пред дома си, където припалвал мотопеда и
го пробвал. Тези твърдения на жалбоподателя не бяха опровергани по никакъв
начин, от което и да е събрано по делото доказателство. Вярно е, че в прав
текст Д. не казала в жалбата си, че е управлявал мотопеда, но от заявеното, че
го пробвал може да се заключи, че го е управлявал непосредствено пред дома си,
за да види дали успешно го е ремонтирал. Установява се, че официалният адрес на
Д. ***, но по делото се събраха доказателства, че неговият имот има излаз и на ****,
където именно е било извършвано според Д. изпробването на мотопеда и което е
посочено като място на нарушението, както в акта, така и в НП.
При това положение
според настоящия съдебен състав, при описаната по-горе фактическа обстановка е
очевидно, че с поведението си жалбоподателят формално е осъществил
състава на административното нарушение по чл.140 ал.1 във вр. с чл.175 ал.3 от
ЗДП, доколкото е управлявал нерегистрирания мотопед пред дома си с цел да го
изпробва след извършен ремонт. При тази фактология и оценявайки причините,
обстоятелствата и механизма, при които е било извършено нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП следва да се направи извод, че то съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото Д. не е имал типичното поведение
на водач, който управлява целенасочено нерегистрираното МПС с намерение да го ползва
по предназначение и да се придвижва от една точка до друга с него. Управлявал
го е на съвсем кратко разстояние пред дома си, очевидно за да го тества след
извършени ремонтни дейности.
Ако беше отчел
всички тези факти, както и наличието на други смекчаващи отговорността
обстоятелства – водачът е правоспособен от 1986г., като до момента е допуснал
само едно единствено предишно нарушение по ЗДП, санкционирано с фиш през
2014г., което сочи на дисциплинираност на водача, а също и оказано съдействие
на полицейските органи по време на проверката, АНО
следваше да направи извод, че извършеното нарушение се характеризира с явно
незначителна степен на обществена опасност.
Поради всичко това наказващият
орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага санкция, а да
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При това положение и като не е
приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен
акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28
от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира,
че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в
този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №
1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
С оглед на всичко
казано до тук издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в
хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020г.,
както и от представения списък на разноските се установява, че жалбоподателят е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а нейн
представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП.
Доколкото по делото
не бе направено възражение за прекомерност на разноските, то съдът служебно не
би могъл да се произнесе в насока на тяхното намаляване.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-004551 от
21.11.2019 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, с което на Д.С.Д. ***, ЕГН **********,
на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на Д.С.Д. ***, ЕГН **********
разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева) - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: