Р Е Ш Е Н И Е
Номер 211 от 07.02.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори състав, на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2365 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Р.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.Л.Н. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Морска“ № 4, ет. 1 против Решение № 1040-02-99/26.08.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-02-00594389/17.07.2019 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено за периода 02.07.2018 год. до 04.10.2018 год. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1288,74 лева общо, от които 1184,08 лева главница и 104,66 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В жалбата е заявено, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. И.Н. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ Бургас се представлява в процеса от главен юрисконсулт С. Ж. Ч.-П., която изразява становище за неоснователно оспорване. Представя приложените към административната преписка писмени доказателства, като ангажира и допълнителни такива. Заявява твърдение, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен, поради което формулира искане за оставянето му в сила.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
По силата на Трудов договор от 22.06.2018 год. жалбоподателката И.Р.С. е била назначена на длъжност организатор дейности в дружеството „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД.
В ТП на НОИ Бургас са били представени три броя болнични
листове, удостоверяващи временна неработоспособност на жалбоподателката И.Р.С.,
както следва: № Е20181687383 с период на временната
неработоспособност 02.07.2018 г. - 05.08.2018 г. включително,
№ Е20181898200 с период на временната
неработоспособност 06.08.2018 г. - 04.09.2018 г. включително
и № Е20181898331
с период на временната
неработоспособност 05.09.2018 г. - 04.10.2018 г.
включително. Впоследствие е установено, че в Регистъра на осигурените лица за
периода на неработоспособността (02.07.2018
г. - 04.10.2018 г.) по болничните листове за жалбоподателката
не са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица. С оглед на това със сигнал № 1042-02-71/
08.04.2019 г. от сектор КП
- 2 в ТП на НОИ - Бургас е указана
необходимостта от извършване на проверка в осигурителя, дали фирмата
осъществява дейност във връзка с изплащани обезщетения за временна
неработоспособност на назначените в дружеството лица И.Р.С. с ЕГН ********** и М. А. В. с ЕГН **********. По повод така постъпилия сигнал, със
Заповед № ЗР-5-02-00568186/20.05.2019 год. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас е разпоредено да се извърши пълна ревизия по
разходите на държавното обществено осигуряване на „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД. Така възложената
ревизия е била извършена в периода от 12.06.2019 год. до 27.06.2019 год., като
резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-02-00585722/27.06.2019 год. Видно от посечения протокол, в хода на
ревизията са извършени конкретни процесуални действия, в резултат на които са установени
следните факти и обстоятелства:
Дружеството „ФАЙВ ЕНД КО
СЕРВИЗ“ ООД е вписано в Търговски регистър на 18.05.2015 г. със
седалище гр. Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ № 10, офис 13 и съдружници О. П., гражданин на Република Украйна, роден на *** *** С. П., гражданин на Република Украйна, роден на *** ***. За управител е вписан О. П.. Не са установени данни за вписани
адреси на лицата в Република България и данни за пребиваването им в страната.
Не са установени и други актуални адреси и телефони за връзка със съдружниците
или с друг представител на дружеството.
В хода на извършената
проверка е посетен адреса по седалище на дружеството в гр. Бургас, ул. „Апостол
Карамитев“ № 10, офис 13, като резултатите от това посещение са
обективирани в Протокол № ПТ-5-02-00562021/07.05.2019
г. Видно от този протокол, при посещението е установено, че на
посочения адрес се намира сграда с 15
офиса. В офис № 13, находящ се на етаж 5 се е помещавала фирма „Български
експерт“ ООД, предлагаща услуги като имиграционен център, счетоводни услуги и
регистрация на фирми. Работещите във въпросното дружество лица са заявили, че този адрес се използва при регистрация на фирми на
чуждестранни лица, както и че дружество „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД никога не е било обслужвана счетоводно от кантората.
Извършена е била и проверка в информационната система на НОИ, при която е установено, че в осигурителя „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД има регистрирани 5 броя трудови договори с 4 лица, между които и жалбоподателката И.Р.С.. Установено е също, че са подавани данни с декл. обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица за периода юни 2015 г. - февруари 2019 г. и за целия посочен период няма внасяни осигурителни вноски за назначените по трудови договори лица. Във връзка с така установеното е изпратено писмо изх. № 1042-02-71#1/09.05.2019 г. до ТД на НАП Бургас, с което е поискано предоставяне на информация дали фирмата „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД е упражнявала дейност от създаването й през 2015 г. до момента, както и има ли подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО, съответно предоставяне на копия от тях, както и да се предостави информация от кого са подавани данните с декл. обр. № 1 за лицата с регистрирани трудови договори в осигурителя. В отговор на така поисканата информация, с писмо вх. № 1042-02-71#4/04.06.2019 г. от ТД на НАП Бургас са предоставени копия на приетите декларации по чл. 92 от КЗПО за периода 2015 г. - 2018 г., както и информация, че от 01.09.2015 г. до 28.02.2019 г. данните с декл. обр. № 1 за лицата с регистрирани трудови договори във „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД с ЕИК ********* са подавани по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от упълномощеното лице В. Н. В. с ЕГН **********, който е посочил в базата данни на НАП телефон за връзка.
Във връзка с предоставената от ТД на НАП Бургас информация
и след осъществен, контакт
по телефона, посоченото за упълномощено лице на „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД В. В.
се е явил в ТП на НОИ - Бургас, при което му е била връчена Заповед
за извършване на пълна ревизия. На лицето са били връчени и задължителни предписания № ЗД-1-02-00568205/20.05.2019 г., в които е указано в срок от 3 работни дни да представи в ТП на НОИ - Бургас разчетно-платежни ведомости за периода 2015 г. - 2019 г., всички трудови досиета на работилите по трудови договори лица за
периода 2015 г. -
2019 г., вкл. трудови
договори и заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, молби и заповеди
за ползвани отпуски, дневник на болничните листи, всички приети в осигурителя
документи за изплащане на обезщетения от фондовете на ДОО, цялата първична
документация на фирмата, вкл. подадени годишни данъчни декларации и годишни
финансови отчети, издавани документи за осигурителен стаж и доход. В
определения по предписанието срок упълномощеното лице представило единствено разпечатани
от счетоводна програма разчетно-платежни ведомости за периода януари 2017 г. - февруари 2019 г., върху които е имало положен подпис
единствено на изготвилия ведомостта. Останалите, изискани от лицето документи
не са били представени
Предвид обстоятелството, че
от извършените действия е установено, че в осигурителя е имало регистрирани
трудови договори с 4 лица и с цел да се установи дали тези лицата
са упражнявали трудова дейност и дали е възникнало осигуряване за същите във
връзка със зачитането на осигурителен стаж и ползването на права от фондовете
на ДОО, в хода на проверката са предприети действия за установяване на контакт
с всичките лица, като по отношение на жалбоподателката И.Р.С. в констативния
протокол е вписано следното:
И.Р.С. с ЕГН ********** е имала регистриран трудов договор от 22.06.2018 г. и на 28.05.2019 г. с
уведомление по чл. 62 от КТ е подадена дата на прекратяване
на договора, считано от 05.10.2018 год. За лицето няма подавани данни с декл.
обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица. Установено е,
че на С. са издадени болнични листи за временна неработоспособност поради общо
заболяване както следва:
- б.л. № Е-2018/1687383 за периода 02.07.2018 г. -
05.08.2018 г. вкл., за
който има представени в ТП на НОИ -
Бургас данни с удостоверение
Приложение № 9 вх. № Р14-02-999-18-**********/ 31.07.2018 г. относно правото на парични
обезщетения, както и изплатени обезщетения на 08.08,2018 г. за
юли 2018 г. в размер 351,52 лв. за 19 дни и за август 2018 г. в размер на 55,50 лв. за 3 дни;
- б.л. № Е-2018/1898200 за периода 06.08.2018 г. -
04.09.2018 г. вкл., за
който има представени в ТП на НОИ -
Бургас данни с
удостоверение Приложение № 9 вх. № Р14-02-999-18-**********/ 20.08.2018 г. относно правото на парични
обезщетения, както и изплатени обезщетения на 03.09.2018 г. за
август 2018 г. в размер 370,03 лв. за 20 дни и на 10.09.2018 г. за септември 2018 г. в размер на 37,00 лв. за 2 дни;
- б.л. № Е-2018/1898331 за периода 05.09.2018 г. -
04.10.2018 г. вкл., за
който има представени в ТП на НОИ -
Бургас данни с
удостоверение Приложение № 9 вх. № Р14-02-999-10-**********/ 01.10.2018 г. относно правото на парични
обезщетения, както и изплатени обезщетения на 08.10.2018 г. за
септември 2018 г. в размер 296,02 лв. за 16 дни и на 10.10.2018 г. за
октомври 2018 г. в размер на 74,01 лв. за 4 дни.
Във връзка с горното, до И.С.
е изпратено писмо изх. №
4009-02-40/ 13.05.2019 г.,
с което същата е поканена да се яви в ТП на НОИ - Бургас за
извършване на проверка. С. се е явила на 27.05.2018 г., като
в протокола е вписано, че при разговор е заявила, че идеята е била да се
изготви някаква програма, с която тя да работи и да приема поръчки, но тази
програма така и не е била направена. В хода на извършената проверка,
жалбоподателката е изготвила писмени обяснения вх. № 1042-02-71 #3/ 27.05.2019 г., в които е посочила, че е била
назначена на 26.06.2018 г. на длъжност оператор дейности като
работата на фирмата е била дистрибуция на бонбони и търговия с имоти и туризъм.
Договора е сключила с В. В. и не познава управителя на фирмата. Болничните е представяла
на счетоводителя В. В.. За периода преди излизането й в болнични е била в
готовност да приема поръчки по телефона. Във връзка с така заявените твърдения,
проверяващия служител от ТП на НОИ Бургас е приел, че не са установени данни и
доказателства И.С. да е упражнявала дейност в проверявания осигурител и за нея
да е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО.
Въз основа на установеното
в хода на извършената проверка, в Констативен протокол №
КП-5-02-00585722/27.06.2019 год. са вписани и конкретните мерки и действия,
които следва да се предприемат, а именно: На упълномощеното лице В. В. са
връчени задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декл. обр.
№ 1 в Регистъра на осигурените лица за всички лица с регистрирани трудови
договори. Изпратено е уведомително писмо до НАП относно недостоверни данни в
данъчните декларации и за заличаване на трудовите договори. Изпратен е и сигнал
до Районна прокуратура за извършени злоупотреби от упълномощеното лице Васил
Василев.
Предвид резултатите от
извършената проверка, обективирани в цитирания констативен протокол,
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас е постановил
Разпореждане № РВ-3-02-00594389/17.07.2019 год., с което е разпоредил И.Р.С. ***
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 02.07.2018 год. до 04.10.2018 год. в размер на 1288,74
лева, от които 1184,08 лева главница и 104,66 лева дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение. Като мотиви за постановяване на
разпореждането е посочено, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а от
извършената проверка е установено, че за И.Р.С. не е възникнало основание за
осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което няма право на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От
приложеното по делото известие за доставяне се установява, че разпореждането е
редовно връчено на жалбоподателката на 24.07.2019 год. несъгласна с така
постановеното разпореждане, С. е оспорила същото пред Директора на ТП на НОИ
Бургас. След запознаване със сезиращата го жалба и с доказателствата по
административната преписка, Директора на ТП на НОИ Бургас е постановил Решение
№ 1040-02-99/26.08.2019 год., с което е оставил в сила Разпореждане №
РВ-3-02-00594389/17.07.2019 год. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ Бургас.
Недоволна от така
постановеното решение, И.Р.С. е оспорила същото, по повод което оспорване е
образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като в подкрепа на това твърдение
са развити подробни доводи. В жалбата е заявено несъгласие с единствения мотив,
обоснован в оспорения акт, а именно че по отношение на жалбоподателката не е
възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. В този смисъл е
заявено, че С. е постъпила на работа във „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД на 22.06.2018
год. на длъжност „организатор дейности“ и е започнала да упражнява трудова
дейност още на същия ден. Заявено е, че дейността се е изразявала в извършване
на проучвания в интернет, приемане на телефонни обаждания и други възложени й
текущи задачи, като работното й място е било домът й.
В подкрепа на така заявените твърдения, в хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на жалбоподателката беше допуснат до разпит в качеството на свидетел В. Н. В., който твърди, че е бил счетоводител на дружеството „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД. В свидетелските си показания, В. В. заяви, че жалбоподателката И.Р.С. е работила в дружеството в периода месец юни-октомври 2018 год., като е била назначена по трудово правоотношение, за което той лично е подал уведомление в ТД на НАП. Свидетелят също заяви, че на жалбоподателката са били възложени задачи с проучване възможностите за онлайн търговия, интернет услуги и реализация на стоки – внос от Украйна, които представляват интерес за пазара в България и за пазара в Турция. Бил е организиран хоум-офис, като е нямала работно място във фирмата. По данни на свидетеля, тези услуги жалбоподателката е извършвала от дома си, на работно време – осем часов работен ден. Отговаряла е на телефонни обаждания и онлайн запитвания.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни
норми. Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1040-02-99/26.08.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което преценката за законосъобразност се извършва по отношение него. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателката И.Р.С..
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, включително изрични фактически и правни основания. В този смисъл, настоящия съдебен състав не намира допуснати от административния орган процесуални нарушения от категорията на съществените такива, обосноваващи незаконосъобразност на административния акт. В тази връзка следва да се посочи, че и в сезиращата жалба не са заявени твърдения за допуснати нарушения, които да са ограничили правата на жалбоподателката.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава извод, съгласно който, оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Както в постановеното разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас, така и в потвърдителното решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, като правно основание е посочена нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО, а като фактическо основание е вписано, че в резултат на извършена от контролните органи проверка при осигурителя „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД, обективирана в Констативен протокол № КП-02-00585722/27.06.2019 год. е установено, че за жалбоподателката не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, съгласно който, задължително условие за възникне на осигуряване е наличието на започнало упражняване на трудова дейност. В случая, контролния орган е приел, че по отношение на жалбоподателката това условие не е налице, доколкото липсват доказателства, че същата е започнала да упражнява трудова дейност за осигурителя „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на контролния орган за липсата на достатъчно доказателства, които да потвърдят заявеното от жалбоподателката твърдение, че действително е осъществявала трудова дейност за посочения осигурител.
На първо място следва да се отчете обстоятелството, че от доказателствата по делото се установява, че трудовия договор между работодателя „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД и И.Р.С. е сключен на 22.06.2018 год., когато пред ТД на НАП Бургас е подадено уведомление по чл. 62 от КТ. В противоречие с така установеното, в писмените си обяснения, жалбоподателката е заявила, че е била назначена на работа в дружеството на 26.06.2018 год. Непосредствено след сключване на трудовия договор – на 02.07.2018 год. (т.е. десет календарни или 6 работни дни) жалбоподателката е излязла в болнични съгласно представения първи болничен лист № Е20181687383 с период на временна неработоспособност поради общо заболяване от 02.07.2018 год. до 05.08.2018 год. Както в цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от КСО, така и в текста на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, законодателя е указал необходимостта от това лицето да упражнява или да извършва трудова дейност. В настоящия случая, доказателства в тази насока липсват. Отново видно от саморъчните писмени обяснения на жалбоподателката, дадени в хода на извършената проверка, С. е заявила, че за периода преди излизането й в болнични е била в готовност да приема задачи по телефона, т.е. същата не е декларирала че е извършвала конкретна трудова дейност, а че е била в готовност да осъществява такава. В сезиращата съда жалба, а и в показанията на свидетеля Василев се твърди, че действително жалбоподателката е изпълнявала задачи, свързани с проучвания в интернет и приемане на телефонни обаждания, както и други възложени й задачи. Както в жалбата, така и от свидетелските показания на Василев не става ясно, кой е възлагал тези задачи, в кои електронни сайтове е извършвала жалбоподателката тези проучвания, с кои контрагенти на дружеството е кореспондирала и е провеждала телефонни разговори. Не са ангажирани доказателства относно конкретните проучвания, които се твърди че жалбоподателката е правила. Заявено е, че е правено проучване на пазара, но не става ясно в кой точно сектор на пазарните отношения е извършвала своите проучвания жалбоподателката, още повече, че както и самия свидетел Василев заяви, дейността на дружеството е била доста разнопосочна – реализация на шоколадови изделия, онлайн търговия, търговия с недвижими имоти, хостинг, интернет услуги, туризъм. Липсва информация и по отношение на това, към кого и по какъв начин жалбоподателката е отчитала свършената от нея работа през съответния работен ден.
На следващо място, съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. От друга страна в чл. 63, ал. 1 от КТ е указано, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Нещо повече, в ал. 2 на чл. 63 е въведена забраната, работодателят да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. От доказателствата по настоящото производство се установява единствено факта, че по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ трудовия договор между „ФАЙВ ЕНД КО СЕРВИЗ“ ООД и И.Р.С. е регистриран в ТД на НАП на дата 22.06.2018 год. и на 28.05.2019 год. е подадена дата за прекратяването му, считано от 05.10.2018 год. По делото не е приложен нито екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, нито копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, които документи би следвало да са връчени на жалбоподателката преди започването й на работа. В този смисъл следва да се отбележи, че в тежест на жалбоподателката е да докаже позитивния за нея факт, относно възникналото трудово правоотношение и действително извършваната от нея трудова дейност. От страна на С. и на нейния процесуален представител не са ангажира доказателства, нито са представени по делото екземпляри или копия от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, които следва да са й връчени преди започване на работа.
В текста на чл. 40, ал. 1 от КСО е указано, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализът на нормата показва, че правото за получаване на посоченото обезщетение при временна неработоспособност е свързана с качеството „осигурено лице“. Легалното определение на това понятие е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която, „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. при възникване на посочения риск. В този смисъл, качеството „осигурено лице“ безпротиворечиво се свързва със започване и осъществяване на конкретна трудова дейност.
В случая, доказателства за започната, респ. осъществяване конкретна трудова дейност липсват, поради което жалбоподателката не е притежавала качеството на „осигурено лице“ по смисъла на цитирания §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на обстоятелството, че И.С. не е притежавала качеството на осигурено лице, то полученото от нея парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО за временна неработоспособност, поради общо заболяване се явява недобросъвестно получена сума за осигурително плащане. В чл. 114, ал. 1 от КСО е указано, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
Предвид горното, разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТД на НОИ Бургас и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, с които е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено за периода 02.07.2018 год. до 04.10.2018 год. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1288,74 лева общо се явяват правилни и законосъобразни и като такива следва да се оставят в сила, а жалбата на И.Р.С., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.Л.Н. *** с адрес на кантората гр. ******, ул. ****“ № *, ет. * против Решение № 1040-02-99/26.08.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-02-00594389/17.07.2019 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено за периода 02.07.2018 год. до 04.10.2018 год. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1288,74 лева общо, от които 1 184,08 лева главница и 104,66 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: