№ 17648
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110112227 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на З. С. А., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. Д. М., срещу С.О., код по БУЛСТАТ: ***,
представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес: адрес, с която се моли съда да признае за
установено по отношение на ответната С.О., че ищецът е собственик въз основа на
наследяване и давностно владение на реална част от около 218 кв.м. от имот с
идентификатор 00357.5353.245, с трайно предназначение на територията урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: 00357.5353.1192, 00357.5353.246,
00357.5353.9017, 00357.5353.105, 00357.5353.1180.
Ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор
00357.5353.1180, с площ от 610 кв.м. Сочи, че с решение на СРС от 29.06.2022 год. на CPC I
ГО , 175 с-в, дело № 61480 по описа за 2019 год. влязло в законна сила на 16.08.2022 год. е
признат за собственик на реална част от 77 кв.м. по силата на давностно владение от имот с
идентификатор № 00357.5353.1179.
Сочи се, че собственият на ищеца имот бил придобит от баща му С.С.А. по давностно
владение като част от друг, по- голям по площ имот. За правото на собственост в полза на
С.С.А. на 29.06.1988г. е бил издаден нотариален акт № ***, т.IV, дело № 239/1988г. на ***
при Коларовски районен съд, като актът е издаден въз основа на влязлото в сила
постановление от 13.06.1988г., издадено в процедура по обстоятелствена проверка. С.А.
владял имота от 1958г. до смъртта си на 03.01.2009г., от когато ищецът твърди, че го владее
само той.
Ищецът твърди, че целият имот собственост на баща му е ограден с обща ограда
съгласно нот. Акт №№ ***, T.IV, дело №239/1988г. на *** при Коларовски районен съд,
опасваща и част попадаща в УПИ VII СНС 245, кв.116 по регулационния план на гр. ***.
Твърди се, че никога не е имало вътрешна ограда по границата, отредена по плана на
селището. В имота имало засадени от бащата на ищеца още преди десетилетия различни
овощни дървета. Изложени са твърдения, че частта от съседния на изток имот с
идентификатор 00357.5353.245 е придобита от баща му, респективно от него, но С.О. е
1
приела, че е носител на право на собственост върху съседния от изток урегулиран имот и
вероятно го е актувала.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор по исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и
неоснователен.
Твърди се, че няма спор за материално право между С.О. и С.С.А.. Сочи се, че ако
ищецът твърди, че правото му на собственост е грешно отразено в КК има правото да
поиска поправка на кадастрална карта, прилагайки документи, които отразяват
действителната му собственост. След отстраняване на непълнотите или грешките, ищецът
може да изиска отписване от актовите книги на С.О. частта, за която се легитимира като
собственик. Поддържа се, че той не е заявил искане пред районната администрация за
отписване от актовите книги на С.О. за частта, за която претендира собственост, за да
твърди, че му направен отказ.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Нотариален акт №***, том IV, дело №239/1988 г. С.С.А. е признат за собственик по
давностно владение на дворно място, цялото от 1908 кв.м., от което една част образува имот
пл. № 353 от 908 кв.м., за който имот е отреден парцел VIII-353 с неуредени сметки по
регулация за придаваемите си 30 кв.м. от кв. 116 по плана на кв. ***- гр. ***-***, а
останалата част от цялото място от 1000 кв.м. е извън регулация и представлява южната част
от имот пл. №354, при общи съседи на цялото място от 1908 кв.м. – наследници на Е.Б.,
наследници на Т.А., наследници на М.Ц. и на Т.А. и наследници на В.Д..
Видно от удостоверение за наследници Изх. №РНИ19-УГ01-110/30.07.2019 г. С.С.А. е
имал съпруга- С.И.А.. Тя е починала на 29.09.1992г. и е оставила за наследници – С.С.А.-
съпруг, Т.С.Г.- дъщеря, В.С.Г.- дъщеря, Н.С.М.-дъщеря, Б.С.Б.-дъщеря и З. С. А.-син.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том LLII, дело №21801/1992 г.
С.С.А., Т.С.Г., В.С.Г., Н.С.М. и Б.С.Б. даряват на З. С. А. 11/12 ид.ч. от дворно място,
находящо се в гр. ***- ***, кв. ***, цялото от 610 кв.м., представляващо парцел VIII-353 в
кв. 116 по плана на ***- кв. ***, ***, при съседи: наследници на Е.Б., наследници на Т.А.,
наследници на М.Ц. и на Т.А. и наследници на В.Д., с неуредени сметки по регулация за 30
кв.м. С.С.А. си е запазил правото на ползване върху собствените си 7/12 ид.ч. от процесния
имот.
Видно от удостоверение за наследници Изх.№РНИ19-УГ01-111 С.С.А. е починал на
03.01.2009 г. като е оставил за наследници Т.С.Г.- дъщеря, В.С.Г.- дъщеря, Н.С.М.-дъщеря,
Б.С.Б.-дъщеря и З. С. А.-син.
С Решение от 29.06.2022 г. по гр.д. №61480/2019 г. на СРС, 175 състав е признато за
установено по предявения от З. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ***, срещу С.О., с
адрес: адрес, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ТПК, че З. С.
А. е собственик на основание изтекла придобивна давност на реална част с площ от 77 кв.
м., защрихована и заключена между букви А-В-С-А на комбинираната скица - приложение
№ 3 към експертното заключение по съдебно-техническата експертиза от 28.03.2022г.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 00357.5353.1179 по КККР на гр.
***, ***, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, находящ се
в гр.***, С.О., ***. целият с площ 498 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана за ниско застрояване.
Видно от представения Акт за общинска собственост №***/10.12.1996 г. С.О. е
2
актувала като частна общинска собственост незастроен жилищен парцел VII-СНС от кв. 116
по плана на гр. ***, кв. *** от 1984 г. с площ от 630 кв.м. с граници на имота улица и
парцели: VI-116, VIII-353, III-355 и V-352 от кв. 116.
По делото е назначена, изслушана и приета СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена. Вещото лице М. е проучил материалите по делото. Използвал е
цифров модел от кадастралната карта на процесиите имоти. Взета е извадка от действащия
регулационен план за района на процесния имот, както и извадка от предходния кадастрален
план.Изработена е комбинирана скица - приложение 1, на която са нанесени КК, действащия
РП и предходния КП. Вещото лице е установил, че действащия регулационен план на гр.
***, *** (***) е одобрен със Заповед № РД-50-09- 234/12.06.1984 г. Действащата
кадастрална карта е одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК- с. и изменена със Заповед КД-14-22/25.11.2013 г. на Началника на СГКК
- с.. Тъй като регулационният план е одобрен през 1984 г. и по отношение на тези парцели
не е променян, то регулационните граници не са променяни. Имотните граници по
отношение на тези имоти също не са променяни.
В изготвената комбинирана скица са нанесени по действащия регулационен план -
УПИ VIII - 353 и УПИ VII - СОНС от кв. 116 на *** (***), 245 по кадастралната карта-
поземлен имот 00357.5353.1180 и поземлен 00357.5353, а по предходния кадастрален план,
действал до одобрение на кадастралната карта – поземлен имот с пл. ном. 353. Спорната
част от ПИ 00357.5353.245, която представлява, частта от имота между дворищно -
регулационната линия между УПИ VIII - 353 и VII - СОНС от кв. 116 на *** (***) и
имотната граница на пи пл. ном. 353 по предходния КП на *** и е отразена по точки:
А;Б;В;Г;Д;Е;Ж;“3“;А, с площ - 218 кв.м.
При извършените проверки, вещото лице не е открил данни за уреждане на сметки по
регулация.
Разпитан е свидетеля Т.М.С. Той разказва, че познава ищеца и баща му, както и знае
кой е процесния имот в гр. ***, кв. ***, представляваш оградено място с къща. Сочи, че
познава ищеца от 40-50 години, в който период не е имало промяна в заграждението на
имота., представляваща ограда с мрежа и колове, като коловете на някои места вече са
поизгнили от времето. Свидетелят сочи, че само З. ползва имота, който преди това бил по-
голям, но бил разделен със сестра му. Ищецът поддържал имота, садил картофи и домати.
Свидетелят сочи, че не му е известно физически лица или общината да са предявявали
претенции към имота. Не е виждал и някой друг освен ищеца да влиза в имота. Свидетелят
твърди, че до имота няма улица, а само черен път.
Свидетелят Р.А.П. познава ищеца, а приживе и баща му от около 28 години Сочи, че
знае и кой е процесния имот в кв. *** в гр. ***, като сочи, че той е заграден и от както
познава ищеца оградата не е местена и само З. и баща му са обработвали и са се грижили за
имота. Сочи, че ищецът постоянно живее там и не е напускал имота, като на свидетеля не му
е известно някой да е заявявал претенции и да е водил съдебни спорове за имота. Свидетелят
твърди, че до имота няма улица, а само черен път и се минава през съседни имоти.
Въз основа на установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл.124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване установи обстоятелството, че е собственик на реална част от
около 218 кв.м. от имот с идентификатор 00357.5353.245, като установи предпоставките за
придобиване на собствеността- наследяване и давностно владение. Ответникът може да
навежда обстоятелства, отричайки правата на ответника, и да ангажира доказателства за
установяване на тези обстоятелства.
Страните не спорят, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
3
00357.5353.1180. Собственическите му права върху имота произтичат за 11/12 ч. ид.ч. от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** том LLII, дело №21801/1992 г., а
другата 1/12 ид.ч. е придобита по наследство от С.И.А..
Спорният по делото въпрос е дали заключените между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-Е-А
218 кв.м., отразени по действащия кадастрален план като част от имот с идентификатор
00357.5353.245 са собственост на ищеца, съответно част от неговия имот с идентификатор
00357.5353.1180.
Видно от показанията на разпитаните свидетели ищецът поне от 1992 г. владее
постоянно, непрекъснато, явно и спокойно имот с идентификатор 00357.5353.1180.Съдът
кредитира свидетелските показания като добросъвестно дадени, тъй като изложените от
двамата свидетели обстоятелства намират пълно потвърждение в експертното заключение.
Вещото лице изрично е посочило, че преди влизане в сила на регулационния план от 19984г.
имотът на ищеца с пл. № 353 по архивния кадастрален план е обхващал и частта от
процесния имот, обозначена на комбинираната скица с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-Е-А.
Явно тази част е била придадена към процесния съседния имот - с идентификатор
00357.5353.245 за изравняване на вътрешната граница между двата имота.
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките,
съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели
на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план.
Ето защо по ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително
действие. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по
отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица,
се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2
ЗТСУ в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила
дворищнорегулационен план./ Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93
г., ОСГК/
Чл. 32 от ЗТСУ описва кога влезли в сила застроителни и регулационни планове,
планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се
изменят, като в процесния случай е налице хипотезата на т. 3 - когато планът не осигурява
възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически
правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗТСУ при изменение на дворищнорегулационен план на
основанията, посочени в т. 1 или 3/ процесния случай// на предходния член, парцелните
граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за
изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях
обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този
закон. В Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК е разяснено,
че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане
обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип
като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищнорегулационен план -
или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация
придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по
реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение -
нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането
за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ)
или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части.
Или иначе казано за да бъде приложен регулационния план са налице две алтернативни
предпоставки:
4
-спорната реална част да е била заети по законоустановения ред (чрез доброволно
отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за
изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след
погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно
чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или:
- чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части.
По делото е установено, че първата алтернативна предпоставка не е налице. Реалната
имотна граница преди 1984 г. не е променяна, т.е. няма доброволно отстъпване. Липсват
данни да е извършен въвод. Спорната реална част, придаваема по регулация от имота на
ищеца към имота на ответника е заградена и към момента в имота на ищеца. Не се
установява ответникът да се е снабдил с титул за собственост вследствие на погасяването
на задълженията им за заплащане на обезщетение по давност по законовия ред - чл. 111 във
вр. чл. 134, ал. 3 ЗТСУ.
Втората алтернативна предпоставка също не се установява по делото. Преценката за
приложение на регулацията е правна и за да се стигне до положителен извод следва да бъде
доказано заплащането на парично обезщетение за придаваемите се части. Такова доказване
не е проведено.
В Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, е
разяснено, че непосредствено отчуждително действие на регулационния план е под
прекратително условие, тъй като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ и чл.86, ал.2 ППЗТСУ
/отм./, ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът,
предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за
друг имот, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен,
новият план се създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/
положение на недвижимите имоти.
В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3 / 2010 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 от ПР на
ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява
автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал.1,
изр.2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план.
Ето защо с оглед отпадането на отчуждителното действие на регулационния план,
придаваемата площ от 218 кв.м. между двата имота, отразена на комбинирана скица към
СТЕ (Приложение 1) по букви: А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-Е-А./ е част от имота на ищеца.
Доколкото се установява ищецът да е собственик на процесната реална част, а не се
установява собственик да е ответника, искът по чл. 124 ГПК се явява основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 1350 лева, съгласно приложения списък.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. С. А. , ЕГН: **********, с
адрес: адрес, срещу С.О., код по БУЛСТАТ: ***, представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес:
адрес, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ТПК, че З. С.
А. е собственик на основание изтекла придобивна давност на реална част с площ от 218
5
кв.м., заключена между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-Е-А на комбинираната скица -
приложение № 1 към експертното заключение по съдебно-техническата експертиза,
находяща с на л. 69 от делото, представляваща част от поземлен имот с идентификатор
00357.5353.245 по КККР на гр. ***, ***, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на изп.
директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ***, район ***, ул. ***, целият с площ от
610 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при съседи: 00357.5353.1192, 00357.5353.246, 00357.5353.9017,
00357.5353.105, 00357.5353.1180.
ОСЪЖДА С.О., код по БУЛСТАТ: ***, представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес:
адрес, да заплати на З. С. А., ЕГН: **********, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1350 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6