№ 379
гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255300602155 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 157 от 05.09.2025г. по НОХД № 3908/2025г. по описа на
Районен съд - Пловдив, IV н.с., подсъдимият И. М. К. е признат за невинен в
това на 26.03.2025г. в гр. Пловдив да е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“ с регистрационен номер №
******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно -
0,58 на хиляда, установено по надлежния ред - съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо
средство „Дрегер алкотест 7510”, с фабр. № ARPM 0734, след като е бил
осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда -
Определение за одобряване на споразумение № 4168 от 20.06.2023г. по НОХД
№ 3556/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, в сила от 20.06.2023г., за
това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на
основание чл. 304 от НПК вр.чл. 9, ал. 2 от НК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр.ал. 1 от НК.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като
е постановил 1 бр. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“ с Рег.№
********, предаден за съхранение на домакина на 06 РУ - Пловдив при
ОДМВР - Пловдив, да се върне на правоимащото лице - подсъдимия И. М. К..
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски за техническа
експертиза в размер на 153,80 лева са оставени в тежест на държавата, а
1
разноските за писмен превод в размер на 30,00 лева, на основание чл. 189, ал.
2 от НПК, са възложени на съответния орган.
Срещу присъдата са депозирани протест и допълнение към него от РП -
Пловдив, с оплаквания за нейната незаконосъобразност и неправилност.
Твърди се, че присъдата е необоснована и постановена при неправилно
приложение на материалния закон – чл.9, ал.2 от НК, вследствие на
игнориране на наличните по делото доказателства относно личната
обществена опасност на подсъдимия, с оглед на обремененото му съдебно
минало. Първостепенният съд не бил конкретизирал и коя от двете хипотези
на чл.9, ал.2 от НК е приложима в настоящия случай - дали деянието поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Изразява се несъгласие с направените от
районния съд изводи, че полицейските служители са провокирали подсъдимия
към извършване на престъпление, като се твърди и че незнанието на закона не
е извинително за поведението на дееца основание. Изтъква се, че подсъдимият
е признал на полицейските органи, че е употребил алкохол предната вечер,
като това признание е било направено след тестването му с дрегер, а не преди
това. С протеста се иска от въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт и
да постанови нова осъдителна присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи съответно наказание, при
спазване на правилата на чл. 58а от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив
поддържа протеста по изложените в допълнението към него доводи. Изразява
становище, че първоинстанционната оправдателна присъда следва да бъде
отменена и подсъдимият К. - осъден по внесеното срещу него обвинение.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия - адв. Я. Б., намира
въззивния протест за неоснователeн. Моли атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Подсъдимият И. М. К. не се явява и не взема становище по подадения
протест и постановената присъда, като производството пред настоящия
съдебен състав протече задочно по отношение на същия в хипотезата на чл.
269, ал. 3, т. 1 от НПК, доколкото съдът прецени, че са налице кумулативните
предпоставки за законосъобразното провеждане на задочно производство по
смисъла на чл. 8, пар. 2, б. „а“ и б. „б“ от Директива № 2016/343 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на
някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да
присъстват на съдебния процес в наказателното производство, а именно
подсъдимият е бил уведомен своевременно за съдебния процес /участвал е
лично в първоинстанционното производство/ и за последиците от неговото
неявяване /с връчване на книжата по чл.247в от НПК, получени лично от
подсъдимия на 22.07.2025г./ - (б. „а“); и подсъдимият, след като е бил
уведомен за съдебния процес, се представлява от назначен от държавата
адвокат - (б. „б“).
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста и
допълнението към него, с доказателствата по делото и доводите на страните и
извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания
първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за
да се произнесе, съобрази следното:
Протестът е подаден от надлежна страна в законоустановения срок по
2
чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
С Определение за одобряване на Споразумение № 4168 от 20.06.2023 г.
по НОХД №3556/2023 г. по описа на РС-Пловдив, в сила от 20.06.2023 г., подс.
И. М. К. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му било
определено и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.
Последното обосновава и процесната правна квалификация, доколкото
твърдяната престъпна деятелност е реализирана в изпитателния срок на
цитираното осъждане. Подсъдимият К. притежавал лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Ванео“ с регистрационен номер № ********. На
26.03.2025 г. около 14.00 ч. подсъдимият престоявал с автомобила си в
тревните площи на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Удро
Уилсън“ в гр. Пловдив и спял на задната седалка. В неустановен с точност
момент преди това бил консумирал известно количество алкохол. По същото
време - около 14.00 ч. на 26.03.2025г., в същия район се намирали свидетелите
Б. и Д. - полицейски служители, които изпълнявали задълженията си по
безопасност на движението и охрана на обществения ред. Обстоятелството, че
автомобилът на подсъдимия се намира на неподходящо за целта място,
направило впечатление на полицаите. Затова св. Б. разпоредил на подсъдимия
да го премести. Без да казва нищо, подс. К. седнал на мястото на водача,
запалил двигателя и преместил автомобила си на намиращия се в близост
паркинг. Тогава полицаите пристъпили към проверка на документите му и
тези на автомобила, в хода на която се установило, че проверяваното МПС не
е преминало технически преглед. Затова и на водача К. бил съставен фиш,
който му бил представен за подпис. По време на така извършената проверка на
полицейските служители Б. и Д. им направило впечатление, че подсъдимият
лъха на алкохол. Поради това те го поканили да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARPM 0734. С последното била
установена концентрация на алкохол, а именно наличието на 0,58 промила в
издишания от подс. К. въздух. Същият признал, че предната вечер е изпил две
патрончета водка. Полицаите извършили справка при дежурния служител в
сектор „Пътна полиция - Пловдив, при която установили, че подс. К. е
осъждан през 2023г. за управление на МПС след употреба на алкохол. Поради
това и св. Б. съставил на водача К. Акт за установяване на административно
нарушение бл. № GA3613911/26.03.2025г., за управление под въздействие на
алкохол и му издал Талон за изследване № 0062203. В изпълнение на
съответната нормативно уредена процедура обвиняемият бил откаран в
УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД - гр. Пловдив, където пред лекар от спешен
кабинет, отказал да му бъде взета кръвна проба, което било оформено в
надлежен документ.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя
изцяло от настоящия съдебен състав. Обосновано е прието, че направеното от
подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събраните на досъдебното
производство гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите
3
М.Б. и Б.Д. - полицейски служители, извършили проверка на водача, които в
своите показания по еднопосочен начин пресъздават възприетите от тях факти
и обстоятелства, а именно, че на визираните дата и място са видели, че
автомобилът на подсъдимия престоява на неподходящо за целта място,
установили, че подсъдимият спи на задната седалка на автомобила, както и че
по разпореждане на полицейските служители, подс. К. преместил автомобила
си на намиращия се в близост паркинг. Гласните доказателствени източници
кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства - акт за
установяване на административно нарушение, талон за медицинско
изследване, справка за нарушител по ЗДвП, справка за съдимост,
характеристична справка, както и със заключението на съдебно-техническата
експертиза, установило, че притежаваното от подс. К. немско свидетелство за
управление на МПС е истински официален документ. На досъдебното
производство подсъдимият не е дал обяснения, а само е признал вина и е
изразил съжаление за стореното. Изложената фактическа обстановка не е
спорна между страните, спорът е преди всичко от правен характер и касае
малозначителността на деянието, която би изключила неговата
съставомерност.
Пловдивският окръжен съд намира, че в пределите на установените и
доказани фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно
е приел, че подсъдимият И. К. следва да бъде признат за невиновен в това на
26.03.2025г. в гр. Пловдив да е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“ с регистрационен номер №
******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно -
0,58 на хиляда, установено по надлежния ред - съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо
средство „Дрегер алкотест 7510”, с фабр. № ARPM 0734, след като е бил
осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда -
Определение за одобряване на споразумение № 4168 от 20.06.2023г. по НОХД
№ 3556/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, в сила от 20.06.2023г., за
това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред - престъпление по
чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК
вр.чл.9, ал.2 от НК правилно е бил оправдан.
Съдебният състав намира за неоснователно наведеното от прокурора
възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на
делото за ново разглеждане. Не почива на съдържанието на атакувания
съдебен акт твърдението в допълнението към протеста, че първостепенният
съд не е конкретизирал коя от двете хипотези на чл.9, ал.2 от НК е приложима
в случая. На л.5 от мотивите към присъдата, които са неразделна част от
диспозитива, изрично е посочено, че „деянието, макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.343б,
ал.2 НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно“, т.е. че е
приложим чл.9, ал.2, пр.1 от НК. В този смисъл присъдата не страда от порока
липса на мотиви, предвид ясното изразяване на волята на ПРС коя от двете
хипотези по чл.9, ал.2 от НК намира да е осъществена.
На следващо място въззивният съд счита, че контролираният съд е
приложил правилно материалния закон. Споделим се явява изводът на ПРС, че
4
процесното деяние не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, доколкото
подсъдимият на инкриминираните дата и място само формално е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 343б, ал.2 вр.ал.1 от НК. За
този извод от значение е фактът, че подсъдимият е управлявал МПС с
гранично ниска стойност на алкохол в кръвта /0,58 на хиляда/, на кратко
разстояние /около 20 м. според показанията на полицейските служители/ и с
единствената цел да го придвижи на безопасно място на обособен паркинг. От
деянието не са произтекли някакви вреди. Извършителят признава употребата
на алкохол и е съдействал при извършване на проверката с техническо
средство. Деятелността му е била мотивирана от желанието да изпълни
доброволно отправеното му полицейско разпореждане, което за разлика от
първостепенния съд, въззивният съд намира, че не представлява полицейска
провокация към престъпление. За да достигне до този извод настоящият
състав съобрази цялостното поведение на полицейските органи, което не е
било насочено към подтикване на подсъдимия да приведе в движение
автомобила, за да имат основание да го уличат в извършване на престъпление
и да инициират наказателно преследване срещу него, а единствено са указали
да се премести автомобилът от тревните площи, защото е бил неправилно
паркиран. По-нататък при обсъждане на въпроса за приложението на чл.9, ал.2
от НК следва да се отчете и личната степен на обществена опасност на дееца,
макар тя да стои на втори план, а водеща роля да има оценката на степента на
обществена опасност на деянието. Действително, както правилно е посочено
от държавното обвинение, това не е единствената проява на управление на
МПС след употреба на алкохол в живота на подсъдимия, предвид факта, че
същият е осъждан през 2014г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Второто
му осъждане за идентично по вид престъпление (такова по чл. 343б, ал. 1 от
НК) е през 2023г., но същото е обусловило съставомерността на настоящото
деяние и не може да се използва като индиция за трайна престъпна нагласа у
подсъдимия. Въззивният съд намира, че характеристиката на личността на
дееца като осъдено лице има определящо значение единствено за
конкретизиране на приложимата хипотеза на чл.9, ал.2 от НК. Именно
обществената опасност на личността на подсъдимия, с оглед на обремененото
му съдебно минало, мотивира ПОС да приеме, че е налице втората хипотеза
на чл.9, ал.2 от НК, при която деянието, макар и да съдържа привидно
признаците на състав на престъпление, не е престъпно поради явно
незначителната му обществена опасност, без тя да бъде напълно изключена.
Контролираният съд не е допуснал претендираното от прокурора нарушение
на материалния закон, като е оправдал подсъдимия, тъй като и при явно
незначителна обществена опасност деянието не съставлява престъпление.
Поради това направената от ПОС корекция не дава основание за отмяна на
оправдателната присъда.
За пълнота следва да се посочи, че преценката на съда за явната
незначителност на обществената опасност на процесното деяние, изключваща
престъпния му характер, не представлява пречка за същото /управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/ да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на подсъдимия К. по
ЗДвП от компетентните полицейски органи.
С оглед изхода на делото районният съд правилно е постановил, на осн.
чл.190, ал.1 и чл. 189, ал. 2 от НПК, направените разноски за техническа
експертиза да останат в тежест на държавата, а тези за писмен превод - на
съответния орган. Правилно е и разпореждането с вещественото
5
доказателство - 1 бр. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“ с Рег.№
********, предаден за съхранение на домакина на 06 РУ - Пловдив при
ОДМВР – Пловдив, който подлежи на връщане на правоимащото лице -
подсъдимия И. М. К..
По изложените съображения въззивната инстанция намери подадения
протест за неоснователен, поради което същият следва да бъде оставен без
уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и
обоснована - да бъде изцяло потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 157 от 05.09.2025г. по НОХД №
3908/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6