РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501772 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, чрез юрисконсулт М. М. срещу решение № 1548/04.04.2025г.
по гр.д. № 187/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което се осъжда „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „***, бул. „***-*да
заплати на М. И. Щ., ЕГН ********** от гр.П., ул. „С**** сумата от 1 220 лв. /хиляда двеста
и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски
от М. И. Щ. за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по изп. дело №
20178240401570 по описа на ЧСИ К. П., прекратено на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2024г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и
при противоречие с материалния закон. Сочи се, че не е налице фактическият състав на
деликтната отговорност, защото липсва противоправно поведение от страна на „Еос
Матрикс“ ЕООД, както и причинно-следствена връзка между противоправност и вредоносен
резултат. Сочи се, че „Еос Матрикс“ ЕООД не е знаел и не е бил длъжен да знае дали, колко
и какви производства са водени по повод вземането, освен преди конституирането му като
взискател по изпълнителното дело, но и преди осъществяване на транслативния ефект на
цесията. Сочи се, че вината като част от деликта е установена като оборима презумпция и се
1
изключва по процесния случай. Сочи се практика на съдилищата в страната. Алтернативно
се пледира за необоснованост на присъдения размер на обезщетението с оглед на
действителното правно положение и справедливия размер. Иска се намаляването по горните
съображения, като първоначалното искане е отмяна на съдебното решение и отхвърляне на
иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. Щ., чрез адв. Д. К., с която решението се
намира за правилно, жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаването на решението.
Иска се присъждане на направените разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е от от въззиваемата М. Щ. срещу жалбоподателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.78 и следващите от ГПК за
имуществени вреди направени във водено срещу ищеца от жалбоподателя изпълнително
дело, което е било прекратено, поради отмяна на акта, въз основа на който е издаден
изпълнителния лист по делото на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК.
Първата инстанция не е дала правилна правна квалификация като е квалифицирала иска по
чл.49 от ЗЗД. В казуса ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД при конституирането си като
взискател по изпълнителното дело е подало молба лично като юридическо лице, а не е
действало чрез представител-пълномощник на който да е възложено да извършва
определена работа, за да се реализира отговорността по чл.49 от ЗЗД. Юридическите лица,
принципно действат в гражданския оборот, чрез представителните си органи или
упълномощени лица, но това са техни преки правни действия, а не възлагане на работа на
трето лице. Независимо от това въззивният съд не се налага служебно да дава нови указания
относно релевантните по делото факти, разпределението на доказателствената тежест и
необходимостта от ангажиране на нови доказателства, защото доклада по делото /л.24-25/ е
пълен и изчерпателен в тази насока, а спора по делото е правен.
Безспорно по делото пред РС Пловдив е установено следното. По договор за правна защита
и съдействие от 22.03.2023г. е договорено и изплатено в полза на адв.Д. К. адвокатско
възнаграждение в размер на 1220 лв. от страна на М. И. Щ. за процесуално
представителство по изп.дело № 20178240401570 по описа на ЧСИ К. П.; изготвяне и
подаване на молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.4
ГПК. По делото не се спори и се установява от материалите по изп.дело № 20178240401570
по описа на ЧСИ К. П., че същото е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“
АД, вх.№ 31974 от 25.05.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2016г. по ч.гр.дело
2
№ 6725 по описа на ПРС за 2016г. По цитираното дело е издадена заповед № 3695 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.05.2016г.
Безспорно е че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2019г. „ПИБ“ АД,
в качеството си на цедент е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ЕАД всички свои вземания по
договор за потребителски кредит от 29.08.2008г., сключен с М. И. Щ., както и че
дружеството е конституирано като взискател по цитираното изпълнително дело. Не се спори
и че на 11.12.2020г. е сключен договор за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД за вземанията, предмет на цитирания изпълнителен лист, както и че дружеството –
ответник в настоящия процес е конституирано като взискател по изпълнителното дело, с
разпореждане на ЧСИ от 20.02.2023г. След конституиране на дружеството по делото са
предприемани изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банкови сметки на
длъжника. Установява се, че с определение от 26.04.2021г., постановено по гр.дело № 6725
по описа на ПРС за 2016г., издадената заповед за изпълнение е обезсилена, тъй като в
дадения от страна на съда срок, кредиторът не е представил доказателства за предявяване на
установителен иск срещу длъжника. С оглед на това и на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК с
Постановление на ЧСИ от 27.03.2023г. изпълнителното производство е било прекратено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не е налице
фактическият състав на деликтната отговорност, защото липсва противоправно поведение
от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и причинно-следствена връзка между
противоправност и вредоносен резултат. Както и възражението, че вината като част от
деликта е установена като оборима презумпция и се изключва по процесния случай.
Разноските направени от страните по съдебни и изпълнителни дела се дължат по силата на
специалните правни норми на чл.78-чл.81 от ГПК. По силата на нормата на чл.79 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, но при няколко изключения едно от
които е прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 от ГПК, каквато е точно настоящата
хипотеза. Ето защо в казуса при прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.4 от
ГПК, когато кредиторът не е представил доказателства за предявяване на установителен иск
срещу длъжника, то в тази хипотеза взискателя по изпълнението носи отговорността за
разноските. Като тази гражданска отговорност е обективна и не следва да се доказва вина и
причинна връзка на деянието и вредите. Тези хипотези са уредени в горните две специални
норми на ГПК, които така променят общите хипотези на деликтната отговорност по чл.45 от
ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не е знаел и не
е бил длъжен да знае дали, колко и какви производства са водени по повод вземането, освен
преди конституирането му като взискател по изпълнителното дело, но и преди
осъществяване на транслативния ефект на цесията. По силата на извършеното прехвърляне
на вземане по чл.99 от ЗЗД в патримониума на приобретателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, това
вземане преминава ведно с всички негови принадлежности, освен ако не е уговорено друго,
а в казуса няма подобни уговорки. Освен това приобретателят на вземането „ЕОС Матрикс“
ЕООД се е конституирало като взискател в изпълнителното дело по лична негова молба
3
отправена до съдебния изпълнител. При това положение в това си свое процесуално
качество дружеството жалбоподател носи всички права и задължения предвидени от ГПК за
тази страна в процеса, в това число носи и отговорност за съдебни разноски в предвидени в
хипотезите на чл.79 от ГПК. Размера на адвокатския хонорар не е прекомерен с оглед на
тежестта и фактологията на конкретното дело Ето защо решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК за безплатна защита на въззиваемата М. Щ. на адв.Д. Н. К.
следва да се присъдят на основание чл.38 от ЗА разноски за тази инстанция в размер на 300
лева за оказаната безплатна правна помощ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1548/04.04.2025г. по гр.д. № 187/2024г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, район М*, ж.к. „М**“, ул. Б***, сграда *, вх** да заплати на адв.Д. Н.
К. ЕГН **********, от гр.П., ул.*** сумата от 300 лева за оказана безплатна правна помощ
на М. И. Щ., ЕГН ********** от гр.П*, ул. „С****, във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4