№ 14236
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20221110107032 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 31092/2021 г. на СРС, 150-ти състав: - 250,09 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .....[1]...., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането;
- 6,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 15.08.2020
г.; - 19,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 16.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
20.02.2020 г. между „ФИРМА“ като кредитор и И. Т. М. като кредитополучател, договор за
кредит № .....-..... Ищецът сочи, че договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода на сключване на договора до 15.03.2021
г. Поддържа, че след сключване на договора, сумата за закупуване на стоки е била преведена
по сметка на упълномощения Т. партньор, като плащането по този начин представлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита и
създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 31,03 лева. Излага, че месечните погасителни вноски
представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка – възнаградителна
лихва, а последната се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
Поддържа, че съгласно договора за ответника е възникнало задължение да погаси заема на
12 месечни вноски, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или
1
повече вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Сочи, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредита на 15.07.2020 г., към която дата били
заплатени 3 броя погасителни вноски. Излага, че на основание чл. 3 от Договора, вземането
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая
била на 15.08.2020 г. Поддържа, че до ответника е изпратено уведомление в този смисъл на
09.11.2020 г. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи горепосочените суми. В условията на евентуалност и в случай, че се
приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, се прави искане за осъждане
на ответника да заплати процесните суми, като в тази връзка се сочи, че осъдителният иск
има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че липсват доказателства ответникът да е получил сумата по кредита. Поддържа, че
не е ясно как е определен размерът на кредита на 304,11 лева, след като общата цена на
стоката е 299 лева, неясна била разликата от 5,11 лева, също и как е изчислена общата
стойност на плащанията в размер на 392,36 лева, ако лихвеният процент е 34,39%. Излага,
че в представеното извлечение по кредита, не е отразена първоначалната вноска от 20 лева.
Сочи, че погасителният план не е подписан от кредитополучателя. Оспорва да е надлежно
обявена предсрочната изискуемост, като в тази връзка излага, че не става ясно поканата в
този смисъл на кого е връчена и обръща внимание, че на гърба на поканата е отбелязано
лицето „С.Р. собственик лицето не живее на адрес“. Счита, че клаузата от договора,
предвиждаща „покупка на застраховка“ е недействителна. Поддържа, че видно от договора
за кредит, размерът на застраховката „Сигурност на плащанията“ се заплащал директно,
като посочената сума от 25,11 лева била разделена на равен брой вноски и всяка била част
от месечната погасителна вноска. Поддържа, че към дължимата главница е включена сумата
от 25,11 лева, представляваща главница застрахователна премия. Излага, че с плащането на
застраховка по начина, оформен в договора, се увеличавала финансовата тежест за
потребителя, т.к. към всяка от месечните погасителни вноски се прибавяла и част от
стойността на сума за сключена застраховка, а освен това се увеличавал и размерът на
общата сума, дължима от потребителя. С оглед изложеното счита клаузата за нищожна, т.к.
целяла заобикаляне на закона и прикривала, че е надвишен допустимият процент на
разходите. Счита, че е нищожна и клаузата за включване на еднократна такса ангажимент,
т.к. тя целяла заобикаляне на изискванията на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, като развива и подробни
съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
2
По делото са приети следните писмени доказателства – Договор за потребителски
кредит .....-.... от 20.02.2020 г., подписан от ответника с ФИРМА ЕАД, ведно с погасителен
план към него; последна покана за доброволно плащане на дължимите суми по кредита
адресирано до ответника и уведомяване, че кредита е предсрочно изискуем; дубликат от
фактура за закупуване на стоки с издадената от ответника кредитна карта; договор за
застрахователно посредничество; извлечение от основно вписване в Т. и фирмен регистър в
гр. П. към 13.03.2018 г. за дружеството майка на ищеца, нотификация за презгранично
слИ.е от Т. съд-П..
По делото е приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно която Кредитът е размер
на 304,11 лв. е изцяло усвоен като включва сумата, платена от „ФИРМА“ С.А. на „ФИРМА“
ЕАД за извършена покупка по фактура № ..../20.02.2020 г. в размер на 279 лв. и застраховка
на стойност 25,11 лв. Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 са в размер на 292,27 лв., в това число 243,12 лв. главница, 36,15 лв.
възнаградителна лихва за периода 01.06.2017 г. – 15.03.2021 г. и законна лихва за забава в
размер на 13 лв. за периода от 16.06.2020 г. до 02.06.2021 г.
По делото е прието предхождащото заповедно производство по ЧГД № 31092/2021 г.
по описа на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените при посочената правна квалификация
искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално предоставяне на сума
като потребителски кредит. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по - горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на погасителните
вноски за процесния период.
По делото се установи, че между страните е подписан договор за потребителски
паричен кредит № .....-.... от 20.02.2020 г. по силата на който страните са постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в размер на 304,11 лева за
закупуването на 1 брой смартфон. Кредитът следвало да бъде погасен на 12 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 31,03 лева. ГПР бил определен в договора на 40,37 %.
По отношение на потребителските кредити, както и по отношение на процесния,
следва да се съобразят разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. В чл. 22 от
ЗПК е посочено, че: "Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен", а в
чл. 10, ал. 1 ЗКП е посочено - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно е, че представения
договор /л. 8-10 от делото/ не изпълнява императивно заложените изисквания в закона,
следователно е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. С оглед изложеното съдът следва да
3
приложи чл. 23 ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Поради изложеното и поради неспазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдът
обявява, че процесния договор за кредит № .....-.... от 20.02.2020 г. е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, а от тук следва, че съдът прилага чл. 23 ЗПК, т. е. достига до извод, че
установителният иск, предявен срещу ответника е частично основателен само за главница в
размер на 243,12 лева.
Поради изложеното установителният иск за главница следва да се уважи частично до
размера от 243,12 лева и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 250,09 лева, както и да се отхвърлят исковете за възнаградителна и мораторна
лихва.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски съразмерно на
уважената, респ. – отхвърлена част от исковете.
Ето защо в полза на ищцовата страна, с оглед изхода на делото, следва да бъдат
присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 706,02 лева за държавна
такса, депозит за особен представител, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер в исковото производство и 61,11 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 31092/2021 по описа на 150 състав на СРС.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК че И. Т. М., с ЕГН:
**********, дължи на ФИРМА С. А., клон Б., с ЕИК: .... на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата от 243,12 лева - главница по договор за потребителски
кредит № .....-.... от 20.02.2020 г. ведно със законната лихва считано от 27.05.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 31092/2021 г. по описа на 150 състав, СРС, и ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за разликата над сумата от 243,12
лева до пълния му предявен размер от 250,09 лева както и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6,28 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до
15.08.2020 г. и сумата от 19,11 лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до
16.05.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Т. М., с ЕГН: **********, да заплати на ФИРМА С. А., клон Б., с ЕИК:
...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 706,02 лева – разноски за исковото
производство и сумата от 61,11 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
4
31092/21 г. по описа на 150 състав на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5