№ 12561
гр. с, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110138891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1,
б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. от Ц. К. Т. против „у. Е. у. к..“ ЛТД чрез „у. Е. у. к..
– клон България“ КЧТ за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, буква "а", от Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на
полет W6 4356 по направление летище Фиумичино Рим - с, предвиден за изпълнение
на 26.02.2018г., ведно със законната лихва от 25.02.2021г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
11459/2021г. по описа на СРС, 36-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Ц. Т. е сключила договор за
въздушен превоз с ответника за редовен полет W6 4356 по направление летище
Фиумичино Рим - с, предвиден за изпълнение на 26.02.2018г. с час н излитане 8:40 и
час на кацане 11:45 ч. местно време с. Сочи, че в деня на полета се е явила навреме и е
преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Поддържа, че
малко след настъпване на часа за излитане процесният полет бил отменен, като на
ищцата не била информирана за причината за отмяната. Сочи се да е поканила
ответника да й заплати обезщетение за отменения полет. Твърди, че в разменената с
ответника извънсъдебна кореспонденция последният потвърждавал отмяната на
процесния полет. С оглед липсата на възражения в същата от страна на ответника се
сочи, че ищцата надлежно е изпълнила задължението си да заплати уговорената за
превоза цена. Към настоящия момент твърди, че ответникът не е изплатил дължимото
обезщетение. Поради което намира, че са налице предпоставките по чл. 7 от Регламент
261/2004 за ангажиране отговорността на ответника да й заплати следващото се
обезщетение в размер на 250 евро за отмяна на процесния полет. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „у.
1
Е. у. к..“ ЛТД чрез „у. Е. у. к.. – клон България“ КЧТ оспорва предявения иск.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност, която в случая била
едногодишна на основание чл. 135 ЗГВ. Не се оспорва процесният полет да е отменен.
Поддържа се, че е налице обстоятелство изключващо ангажиране на отговорността му
като превозвач, доколкото са налице извънредни обстоятелства – лоши
метеорологични условия на летище с, които са възпрепятствали излитането на
самолета от с. Така се е забавило излитането на самолета от с, а в последствие на
ответника е бил наложен слот от Евроконтрол за четири часа за летище Фиумичино,
поради лоши метеорологични условия и на това летище. Съвкупността от тези две
обстоятелства е наложила отмяната на полетите на въздухоплавателно средство HA-
LXD за 26.02.2018г., с което са изпълнявани полети W6 4355 и W6 4356. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7,
параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
3 закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1
ГПК вр. чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети ищецът следва да докаже следните факти: че е
притежавал самолетен билет за полет №W6 4356 по маршрут Рим-с с тръгване 08:40 ч.
и пристигане 11:40 ч. 2 на 26.02.2018 г., изпълняван от ответното дружество; че е
спазил задълженията си по договора за въздушен превоз; както и че полетът е бил
отменен.
С оглед становището на страните в доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: полет W6 4356 “у. Е.
у. к..”ЛТД е следвало да излети по разписание от летище “Фиумичино”, гр. Рим в 08:40
ч. и да пристигне на летище с в 11:40 на 26.02.2018 г. Ищцата Ц. К. Т. е имала сключен
пътен договор за превоз, с ответника Уиз Еър Унгария, клон България, за полет
www64356 по направление Фиумичино-Рим-с от 26.02.2018 г. ,последната се е явила в
деня на полета 26.02.2018 г. на летището във Фиумичино-Рим, като е била уведомена
от летищните власти за отмяната на полета, че разС.ието по въздух между Фиумичино
и с е 925 км. и че редовен полет W6 4356 по направление Фиумичино Рим – с на
26.02.2018г. е отменен.
Спорен по делото е въпросът дали са били налице извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати и изключват отговорността на превозвача за
закъснението на полета.
По делото са приети първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза вещото
лице, след анализ на данните за метеорологичните условия за летище Фиумичино, дава
заключение, че в началното на денонощието първоначално е имало дъжд в
продължение на един час, а след това до 07:00 UTC е имало снеговалеж, поради което
2
и координатора на летище Фиумичино е изискал от упраявителният орган на мрежата
ЕВРОКОНТРОЛ да наложи СЛОТ-ове. На летище с през цялото денонощие е имало
снеговалеж с различна интезивност поради което неколкократно се е налагало да се
почиства пистата за излитане и кацане, както и пътеките за рулиране и перона. Освен
това е имало и срез на вятъра, което явление не е безопасно за да се извършва излитане
и кацане на летище с.
От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза се установява,
че в района на летище с на 26.02.2018 г., в целия разгледан период, между 00:00 и 12:30
UTC (02:00 – 14:00 българско време) се наблюдава от умерен до силен снеговалеж. От
6:00 до 09:30 има срез на вятъра, който допълнително усложнява излитането и
кацането от летище с. По-голямата част от повърхността на пистата за излитане и
кацане (между 51% и 100%) е замърсена със сух сняг, дълбочината на отлаганията е 2-
3 mm, спирачното действие е средно или средно до лошо. Съгласно вещото лице в
района на летище Фиумичино в часовете между 01:50 и 09:20 UTC (03:50 – 11:20
българско време, 02:50 – 10:20 италианско време) се наблюдава умерен снеговалеж.
По-голямата част от повърхността на пистите за излитане и кацане (между 51% и
100%) е замърсена със мокър сняг, дълбочината на отлаганията достига 30 mm,
спирачното действие е лошо (код 1) между 03:50-05:20 на 26.02.2018 г. По отношение
на видимостта, не е имало ограничения, които да пречат на излитането и кацането на
самолети. По отношение на пистата за излитане и кацане (ПИК) е имало натрупване на
сняг по по-голямата част от повърхността на ПИК. За летището на с снегът е бил сух с
дълбочината на отлаганията е 2-3 mm, водещ до понижена ефективност на спирачките
на колесника – спирачното действие е средно или средно до лошо (таблицата в
Приложение 3 към експертизата). На летище Фиумичино е имало мокър сняг с
дълбочина между 5mm и 30mm и спирачно действие вариращо между добро и лошо (в
периода между 3:50 и 5:20 е категоризирано като “лошо”, след това до 8:50 е “средно”).
На летище Фиумичино е имало и умерено силен вятър. В интервала 6:30 – 9:30 на
летище с е имало срез на вятъра (код WS). Срезът на вятъра е изключително опасно за
авиацията явление, при което настъпва много бърза промяна на скоростта или дори на
посоката на вятъра, което повишава риска от загуба на управление, пропадане извън
пистата и разрушаване на самолета. Препоръчва се при възможност да бъде избягвано.
През зимата снеговалежите не са нещо необичайно. При снеговалеж пистите се
затварят периодично за почистване с наземна техника, което води до намаляване на
пропускателната способност на летището. Регулирането на движението на самолетите
при намален капацитет на летищата се осигурява чрез налагане на слотове.
Наблюдаваните атмосферните условия позволяват изпълнението на полети със
самолет Airbus 321 и на двете летища. Наличието на срез на вятъра в докладите от 6:30
може да е било аргумент за отмяната на полета, обявена в 07:00 часа. Съдът кредитира
изцяло като обективно, пълно и всестранно изготвено повторното заключение,
изготвено от инж. К. К. Г., в частта, в която вещото лице посочва, че установените
атмосферни условия позволяват изпълнението на полети със самолет Airbus 321 и на
двете летища. По делото се установи от приетите заключения, че полети W6 4355 и W6
4356 е било предвидено да бъдат осъществени с един и същ самолет от ответното
дружество, а именно самолет № HA-LXD. Въз основа на приложената по делото
бордова карта съдът установи, че е бил сключен валиден договор за въздушен превоз
между ищеца и ответника, както и че ищецът е бил изправна страна по този договор.
По делото се установи още, че ищецът на 23.02.2021 г. е предявил спрямо ответното
дружество извънсъдебна претенция за изплащане на процесното вземане, както и че
ответникът е отхвърлил претенцията като неоснователна.
3
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за отмяната на процесния полет, като доказването следва да е пълно и
главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
Въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, в случаите, когато
отмяната, респективно закъснението, продължило три и повече часа по причина на
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Посочени са предпоставките за изключване на
отговорността на превозвача: наличието на извънредно обстоятелство и вземането на
всички необходимо мерки. За да бъде налице извънредно обстоятелство следва
случилото се да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния
превозвач и поради естеството и произхода му да се намира извън ефективния контрол
на същия. В тази връзка по делото са установени наведените от ответника твърдения за
лоши метеорологични условия при предхождащ полет, извършвани със същото
въздухоплавателно средство, но от повторното заключение, изготвено от инж. К. К. Г.,
се установи, че конкретните атмосферни условия са позволявали изпълнението на
полети със самолет Airbus 321 и на двете летища. Дори да се приеме, че това са
извънредни обстоятелства, то по делото не са ангажирани доказателства относно
наличието на втората предпоставка – взимането на всички разумни мерки за
преодоляването. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на превозвачите
да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. Особено показателно е и
дванадесетото съображение от същия регламент, което предвижда право на
информация на пътниците и подбиране на подходящи възможности за
премаршрутиране. При определяне на дължимата грижа Регламент /ЕО/ 261/2004
препраща и към Монреалската 4 конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за България от
9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да
докаже, че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки,
които биха могли да се изискват от един въздушен превозвач. По делото такива
доказателства не са предоставени. Нещо повече, процесният период, през който е бил
отменен полетът- февруари месец, обикновено е характерен с подобни метерологични
условия в тази част от континента Европа. С оглед това ответното дружество е имало
възможност предварително да предприеме мерки, които да обезпечат изпълнението на
сключените договори за превоз за периода. Поради изложеното съдът приема, че не
следва да се приложи изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, съдът намира, че
следва да разгледа своевременно направеното от името на ответника възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца. По отношение на възражението на
ответника, че правото на иск за процесното вземане е погасено по давност следва да се
има предивд следното:
4
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете за погасяване по
давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради
което приложение намира националното право на държавата-членка, чийто съд
разглежда конкретния спор. В този смисъл е даденото в решение от 22.11.2012 г. по
дело С-139/11 на Съда на ЕС тълкувание, което е задължително за настоящия съдебен
състав. Съдът намира, че правото на парично обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не
е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да
осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на
излитане и на пристигане в крайния пункт. При сключен договор и неизпълнение на
същия, довело до вреди, отговорността за обезщетяването им е договорна, съобразно
чл. 79 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-
402/07. Съда на ЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по
регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният
пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде
превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява.
Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено неудобство, не
означава непременно, че същите могат да произтичат единствено от деликт. Напротив
ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или
неточно изпълнение на задължения по договор, какъвто е разглежданият случай, то и
отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са вследствие на
договорно правоотношение. В случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи
полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и
отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, с относима редакция към спора от ДВ., бр.96 от 01
декември 2017, е неприложима в настоящия спор. При систематичното тълкуване на
посочената разпоредба с разпоредбите от главата, в която се намира, а именно - Глава
единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" може да се достигне до
извода, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези
при липси и повреди на багаж, но не и когато се касае за обезщетение по Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. при отмяна на полет. Ето защо настоящият състав приема, че
приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в
ЗЗД. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 111, б. "б. " от ЗЗД, в която е
предвидено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения от неизпълнен договор. На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е възникнало, в настоящия случай - от деня
на изпълнение на закъснелия полет - 26.02.2018 г., към който момент е реализирано
неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично
обезщетение. По делото се установи, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 25.02.2021 г. Съгласно чл. 422, ал.1 ГПК
искът се смята предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, тъй като е спазен срокът по чл 415, ал.4 ГПК. Следователно
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като заявлението е
подадено един ден преди да изтече предвидения в закона давностен срок. С оглед
гореописаното ответникът дължи заплащане на обезщетение и искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
5
заявлението до окончателното плащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски и списък по
чл. 80 ГПК, като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване,
а именно за заплатена държавна такса за исковото производство в размер на 25,00 лева,
държавна такса за издаване на два броя СУ в размер на 10 лева, депозит за СТЕ в
размер на 600 лева. В исковото производство е предоставена безплатна правна помощ
на ищцата по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата и в полза на адв. С. Д. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и
чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на
500,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производството. От
името на ищеца се претендира присъждане на разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 11459/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като същевременно са
представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лева. В заповедното производство е предоставена безплатна
правна помощ на ищцата по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата и в полза на адв. С.
Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер
на 300,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Уиз еър Унгария“ ЦРТ,
вписано в регистъра на дружествата под № 01...2, действащо на територия на
Република България чрез „Уиз еър У. ЦРТ -клон Б." КЧТ, ЕИК ... на основание чл. 422
, ал.1 ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети “у. Е. у. к.” ЛТД, че дължи на Ц. К. Т., ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. с, ул. „Цар С.“ 39, партер, оф., сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отменен полет, ведно
със законната лихва от 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 11459/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА „Уиз еър Унгария“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под
№ 01...2, действащо на територия на Република България чрез „Уиз еър У. ЦРТ -клон
Б." КЧТ, ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ц. К. Т., ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. с, ул. „Цар С.“ 39, партер, оф. сумата в размер от
635 лева, представляваща разноски за исковото производство и 25 лева разноски в
6
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Уиз еър Унгария“
ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01...2, действащо на територия на
Република България чрез „Уиз еър У. ЦРТ -клон Б." КЧТ, ЕИК ..., да заплати на адв. С.
Ц. Д., ЕГН **********, сумата от 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство и сумата от 300,00
лева за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7