Решение по дело №2338/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1686
Дата: 23 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20225300502338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1686
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Румяна Ив. Андреева

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502338 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е ВЖ от С. Р. Н., ЕГН:********** от гр.***** чрез пълномощника си
адв.Д.Б. против решение №2529 от 08.07.2022 г. по гр.д.N19756/2021 г. на ПРС, 12гр.с.,в
частта, с което е отхвърлен искът за присъждане на сумата 86,75 лв., представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*****/***** г.,
претендирана ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта за
разноски.
В обжалваната част са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна в тази част и уважаване на иска. Претендира за
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
Конкретно са изложени съображения, че връщането на процесната сума е свързано с
цялостната недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
поради противоречието й с добрите нрави, тъй като е в размер на 40%, който надхвърля
трикратния размер на законната лихва. Договорът за кредит е недействителен, тъй като в
него не е посочен начинът на прилагане на договорената възнаградителна лихва; в него не
1
фигурира размер на възнаградителната лихва в лева. След като се установило по делото, че
реалният размер на ГПР е 60,75 процента, това автоматично е довело до нищожност на
клаузата,вследствие на което всички разходи по кредита, включително възнаградителната
лихва са нищожни поради противоречието им със закона - чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Ответникът по жалбата Изи асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** чрез юрк.М. К.–
оспорва жалбата. В отговора на въззивната жалба, са изложени доводи, че решението е
правилно и законосъобразно, иска се потвърждаването му в обжалваната част. Счита се, че
неустойката не е следвало да бъде включена в ГПР. Разсрочването на задължението за
заплащане на неустойка по договора за заем не е с цел увеличение размера на месечната
вноска по заема и на ГПР, а с цел предоставяне на облекчен режим за заемателя за
погасяване на задълженията по договора и е уговорено изцяло в полза на заемателя.
Правилно съдът е приел, че тъй като годишният лихвен процент в размер на 40 % е
фиксиран, то не е необходимо да се посочат условията за прилагането му, тъй като не е
нарушен чл. 11, т. 9 ЗПК, както и че погасителният план към договора за потребителски
кредит е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Уговорената между страните
лихва по заемното правоотношение не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Иска се потвърждаване на решението в тази част и присъждане на разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата 86,75 лв, като платена за
възнаградителна лихва, както и 520,80 лв.- платена неустойка по договор за потребителски
кредит без правно основание.
По отношение на довода, че уговорената възнаградителна лихва от 40% годишно е
нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва /която е 30%/, поради
което противоречи на добрите нрави и не се дължи, не се споделя от въззивната инстанция,
тъй като съгласно специалната разпоредба на чл.19,ал.4 ЗПК нищожността на
възнаградителната лихва се свързва с ГПР, които заедно не могат да надвишават 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
ПМС.
Решението на РС по гр.д.19756/2021 г. на ПРС, 12 гр.с. не е обжалвано в частта, с
което е осъдено Изи асет Мениджмънт АД да заплати на С. Н. сумата 520,80 лв.- като дадена
при начална липса на основание по нищожна клауза за неустойка по договор за
потребителски кредит №*****/***** г. и е влязло в сила. Неустойката е включена в
погасителния план, в размера на месечената погасителна вноска. Не се спори по делото, че
заемната сума от 1000 лв., неустойката от 520,80 лв. и сумата на възнаградителната лихва от
86,75 лв. са изплатени изцяло от заемополучателя на заемадателя/л.20 от д.РС/.
Следователно с решението е формирана сила на присъдено нещо по отношение на
нищожността на договорената неустойка от 520,80 лв. При заемна сума от 1000 лв. и
2
възнаградителна лихва от 86,75 лв., следва, че ГПР надвишва 50%, тъй като неустойката от
520,80 лв. е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като представлява скрито оскъпяване на
кредита. От това следва, че ГПР е некоректно посочен в ДПК в размер на 48,32%, както и
общата сума, дължима от потребителя - нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, както и че
действителният размер на ГПК надвишава максимално допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК,
който е 5 пъти размера на законна лихва по просрочени задържения в левове и валута,
определена с ПМС, т.е. не може да надвишава 50%. Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от
ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 ЗПК - потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи.
При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че заемодателят се е
обогатил неоснователно със сумата 86,75лв., недължимо платена от кредитополучателя при
недействителен договор, поради което предявения иск по чл.55 ЗЗД се явява основателелен.
Не до същият извод е достигнал РС в своето решение, поради което същото е
неправилно и незаконосъобазно в обжалваната част и следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което искът ще се уважи. Следва да се отмени решението и в частта за
разноските и вместо него да се постанови друго, както следва:
Въззивникът е направил разноски пред ПОС в размер на 25 лв.за ДТ, а съгласно чл.38
ЗАдв. на пълномощника му АД“Г.“следва да се присъди адв.възнаграждение за
пр.представителство пред ПОС по чл.38 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ -360 лв. с
ДДС.Разноските му пред ПРС са 55 лв. – ДТ и СУ, а на пълномощника му – 360 лв.- АВ с
ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2529 от 08.07.2022 г. по гр.д.N19756/2021 г. на ПРС, 12гр.с.,в
частта, с което е отхвърлен искът за присъждане на сумата 86,75 лв., представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*****/***** г.,
претендирана ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта за
разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** да заплати на С. Р. Н.,
ЕГН:********** от гр.***** сумата от 86,75 лв., представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*****/***** г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г. до
3
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** да заплати на С. Р. Н.,
ЕГН:********** от гр.***** сумата от 55лв. –разноски по делото пред ПРС и сумата от
25 лв. – разноски по делото пред ПОС.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК ***** да заплати на АД“Г.“ – сумата от
360 лв.- с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и
сумата от 360 лв.- с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред ПОС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4