РЕШЕНИЕ
№ 02.08.2019г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 03.07.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търговско дело № 54 по описа за 2018 година на ЯОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М.Д.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв.С.С.Ч., от САК, срещу: „ЗАД Армеец" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И..
В ИМ се твърди, че при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 19.08.2016г., е причинена смъртта на М. Я. И., ЕГН ********** -
дядо на ищцата М.Д.Я., вследствие на което ищцата търпи неимуществени вреди. На
19.08.2016г. при управление на л.а. марка Тойота, модел Авенсис, с per.
№ У6465АС, Д. Д.новно нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1,
т.1, чл.20, ал.2, чл.50, ал.1, чл.46, ал.2 от ЗДвП като при движение по
ул."Преслав", в гр.Ямбол, в района на кръстовище с пряка до
бензиностанция „Омакс", въпреки наличието на пътен знак Б2 - "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство", водачът Динев навлязъл в
кръстовището без да спре, отнемайки предимството на велосипедиста М. Я. И.. В
резултат на настъпило ПТП била причинена смъртта на М. Я. И.. Прекият
делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.
Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно,
че ще причини ПТП, в резултат на което ще загине пострадалият М. Я. И., но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал
посочените нарушения на правилата за движение по пътищата. С влязла в законна
сила на 11.07.2018г. Присъда №73 от 25.06.2018г. постановена по НОХД
№150/2018г. по описа на ОС Ямбол, 3-ти нак. състав, Д.Д. Д.е признат за виновен
в това, че на 19.08.2016 г.. е нарушил правилата за движение по пътищата с
управлявания, от него ла. марка Тойота, модел Авенсис, с per.
№У6465АС и на кръстовище, образувано между ул. Преслав и улицата, водеща към
фирма „Сакарела" ООД, е реализирал ПТП, в резултат на което е била
причинена смъртта на М.Я.
И..
Твърди се, че вследствие
смъртта на М. Я. И. неимуществени вреди търпи неговата внучка М.Д.Я., която
изпаднала в шок след научаването на новината за смъртта на обичния си дядо,
твърди се, че ищцата била изключително близка с него от малка, че двамата имали
изключителна близост и привързаност, че ищцата не се е отдръпнала от дядо си М.,
а напротив - всеки проблем, преживявания и случки споделяла с дядо си, който
със спокойствие и благост я изслушвал и утешавал. Твърди се особеност на
връзката помежду им, тъй като ищцата била първородна внучка и обичала дядо си,
като до смъртта му, ищцата, вече със свое семейство и самостоятелен живот,
продължавала да поддържа близки отношения с дядо си М., поради което преживяла
изключително тежко смъртта му и се явява от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинени неимуществени вреди съгласно Тълкувателно решение №1
по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Твърди се, че ищцата е изградила с починалия трайни
близки отношения, помежду им има установила се трайна и дълбока емоционална
връзка, отношения на особена близост, изразяващи се във взаимна грижа и помощ,
емоционална подкрепа и доверие, много по-силна от обичайната връзка между дядо
и внучка. М. е присъствал и е бил неразделна част от всички важни събития,
съпътствали живота на М.. Между ищцата и загиналия е съществувала силна връзка,
характеризираща се с искренност и разбирателство. Но със смъртта му, тази
връзка е прекратена и това се е отразило неблагоприятно на психиката на ищцата.
Душевната болка, която изпитва ищцата, е довела до изживяването на сътресения
от сантиментален характер*.
В ИМ се твърди, че лек автомобил марка „Тойота", модел
„Авенсис" с д.к.№ У 6465 АС, при управлението на който виновно е причинено
ПТП-то, има сключена застраховка „ГО" в ЗАД „Армеец" АД, полица №
115002955576, валидна от 02.12.2015г. до 17.09.2016г., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и
неимуществени вреди.
Иска се съдът да осъди ответника ЗАД „Армеец "АД
да заплати на ищеца М.Д.Я. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, частичен от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на дядо й М. Я.И.,
ЕГН **********, от водач на МПС л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис"
с ДК № У 6465 АС, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" при
ЗАД „Армеец" АД, полица № 115002955576,: валидна от 02.12.2О15г. до
17.09.2016г., в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в гр.Ямбол, изразяващи се в
шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
"разрив" в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на
надежда и развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
Моли на ищцата да бъде присъдена и компенсаторна лихва
в размер на законната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД от 19.08.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Моли на ищцата да бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С ОИМ се оспорва исковата претенция като недопустима и
неоснователна. Оспорва се и размера на исковата претенция. Ответникът
възразява, че не е налице процесуалната предпоставка в чл.498, ал.З от КЗ,
доколкото и към момента пред ЗАД „Армеец" не е предявена писмена претенция
от увреденото лице, застрахователното дружество не е поканено да определи и
изплати застрахователно обезщетение. Възразява, че дружеството не е дало повод
за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и
изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.496 от
Кодекса за застраховането.
Оспорва всички твърдения в
исковата молба относно механизма на ПТП и относно изключителната вина на
застрахования водач за настъпване на същото. Твърди, че значителен принос за
настъпване на произшествието има пострадалият М. И., който не е съобразил
поведението си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата относно
движението на велосипедистите и сам е станал причина за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат.
Твърди, че ПТП е настъпило при условията на независимо
съизвършителство от страна на двамата водачи с превес на отговорността на
пострадалия. Позовава се на мотивите на присъда №73 от 25.06.2018 г. на
Ямболския окръжен съд по НОХД №150/2018 г., оспорва и причинно-следствената
връзка между ПТП и смъртта на М. И. - ПТП е настъпило на 19.08.2016 г., а И. е
починал три дни по-късно, на 22.08.2016 г..
Оспорва и твърденията относно близките семейни връзки
на починалия с ищцата, като твърди, че ищцата е живеела в отделно домакинство,
създала е собствено семейство и не е била в близки отношения с починалия.
Възразява, че в случая не може да се приложи Тълкувателно решение № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г., тъй като в случая не била налице онази изключително близка връзка,
която би обусловила присъждане на обезщетение в полза на ищцата.
Оспорва предявения иск по размер като смята, че същият
е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително
претърпените от ищцата вреди, която живее в отделно домакинство от пострадалия,
създала е собствено семейство и се е посветела на същото, като близките
отношения с починалия наследодател неизбежно са били нарушени от живота и от
напредването на възрастта.
Възразява, че в конкретния случай претендираното обезщетение в размер
на по 60 000,00 лева (частично от 120 000,00 лева) за внучка на пострадалия се
явява неоправдано завишено с оглед икономическата и социална конюнктура,
включително регионът в който живее увреденото лице и неговия социален статус.
Подобно обезщетение би довело само и единствено до неоснователно обогатяване.
Смята, че следва да бъде отчетена високата степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и да бъде
приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите и
дължимото обезщетение следва да бъде намалено в значителна степен.
Възразява, че претенция в заявения размер противоречи
и на закона, доколкото с § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането от 07.12.2018г. със
задна дата е въведен лимит за претенциите на лицата по чл. 393а, ал. 3. в
размер на до 5000,00 лева.
Оспорва
изцяло претенцията за присъждане на лихви като неоснователна.
Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С ДИМ се
оспорват изцяло възраженията на ответника.
Оспорва възражението на ответника, че с поведението си
ЗАД „Армеец" АД не е дало повод за завеждане на настоящия иск. Оспорва
възражението на ответника по чл.498 отКЗ.
Оспорва възраженията на ответника относно механизма на
ПТП и за липсата на виновно противоправно поведение от страна на водача на
марка „Тойота", модел „Авенсис" с д.к.№ У 6465 АС, както и за липсата
на причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените на пострадалия М. Я. И.
травми. С влязла в законна сила на 11.07.2018г. Присъда №73 от 25.06.2018г.
постановено по НОХД №150/2018г. по описа на ОС Ямбол, III нак. състав, с която
водачът Д.Д. Д. в признат за
з
виновен затова, че на 19.08.2016г. виновно нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М.
Я.И..
Оспорва изцяло направените
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от фактическа и от правна
страна.
Оспорва
възражението за прекомерност на претендираното обезщетение.
Оспорва възражението на ответника за недължимост на
законна лихва и началната дата, от която се претендира.
С ОДИМ ответникът не възразява да бъде прието като
безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП
за л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис" с д.к.№ У 6465 АС, при
управлението на който виновно е причинено процесното ПТП, има сключена
застраховка „ГО" в ЗАД „Армеец" АД, полица № 115002955576, валидна от
02.12.2015г. до 17.09.2016г.
Възразява, че трябва да се приложи новият процесуален
ред по КЗ. Поддържа възраженията в ОИМ.
В с.з. ищцата, чрез адв.Г. - преупълномощена от
упълном. адв.Ч., моли да бъдат уважени предявените искове като доказани по
основание и по размер. Моли за присъждане на разноските и представя списък по
чл.80 от ГПК. Предоставен е срок за писмени бележки, които са постъпили по
делото.
В с.з. процесуалният представител на ответника -
юриск.Й., моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, а в случай, че бъдат приети за основателни, главния иск да бъде
уважен в размер с оглед ограниченията на § 96 от ПЗР на КЗ. Претендира
сторените разноски, за които представя списък.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е установено, видно от представените от
ищцата Удостоверение за наследници на М.Я. И., поч. на 21.08.2016г.,
изх.№ГС/02-009077/24.08.2016г., изд. от община Ямбол, и от дубликат от
удостоверение за раждане на М.Д.Я.,***, че ищцата М.Д.Я. е внучка на починалия
М. Я.И., негова низходяща роднина по права линия от втора степен. Видно от
препис-извлечение от акт за смърт, изд. на 22.08.2016г. от община Ямбол, М. Я.И.
с ЕГН ********** е починал на 21.08.2016г..
Безспорно е по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 19.08.2016г. - датата на ПТП за л.а. марка
„Тойота", модел „Авенсис" с д.к.№ У 6465 АС, при управлението на
който виновно е причинено ПТП-то. Не е спорно и е видно от справката от
ел.страницата на Гаранционния фонд, че има сключена за посочения автомобил
застраховка „ГО" в ЗАД „Армеец" АД, полица № 115002955576, валидна от
02.12.2015г. до 17.09.2016г.
Видно от Присъда №73 от 25.06.2018г., постановена по
НОХД №150/2018г. по описа на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018г., ЯОС признава
подсъдимия Д. Д. за виновен в това, че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в
гр.Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски", на кръстовище, образувано между
ул.„Преслав" и улицата, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при
управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с per.
№ У 6465АС, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.50, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Я.И., ЕГН **********,
настъпила на 21.08.2016г., поради което и на основание чл. 343, ал.1, буква
„в", вр. чл.342, ал.1, вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА НА ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като на осн.чл.66, ал.1 от НК отлага
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок
от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл.343г от НК лишава подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от две години.
На основание чл. 300 от ГПК,
със сила на пресъдено нещо настоящият съд следва да приеме за установено, че е
налице деяние, противоправно и виновно извършено от страна на застрахования при
"ЗАД Армеец"АД водач Д. Д., с което той е причинил по непредпазливост
смъртта на М.Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016г., в резултат от
пътно транспортно произшествие, станало на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в
гр.Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски", на кръстовище, образувано между
ул.„Преслав" и улицата, водеща към фирма „Сакарела"ООД, при
управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с per.
№ У 6465АС от водача Д. Д.
Представено е заверено копие Констативен протокол за ПТП на 19.08.2016
г., около 19,30 часа, в гр.Ямбол, с участници Д.Д. Д.- водач на лек автомобил
„Тойота Авенсис" с per. № У 6465АС, и пострадал М. Я.И..
По делото е назначена съдебна автотехническа
експертиза, извършена от в.л. инж.М., от заключението по която се установява
следния механизъм на настъпване на ПТП на 19.08.2016г., около 19:30 часа, в
условията на оптимални атмосферни и пътни условия: В гр.Ямбол, по
ул.„Преслав", в посока ЦГЧ се движи велосипедиста М. Я.И. като движението
се е реализирало в дясното платно за движение, на около 3,9 метра вляво от
десния край на пътя (около осовата линия) със скорост от около 15 км/ч.. При
същите обстоятелства, водачът на лек автомобил Тойота Авенсис с per.
№ У 6465 АС е подходил от пресечката водеща към фирма „Сакарела" ООД, с
намерение да навлезе в пътя с предимство - ул.„Преслав", и осъществи
маневра завой на ляво, в посока с.Веселиново. В определен момент, водачът на
лекия автомобил ТойоТа е навлязъл в кръстовището без да пропусне движещият се по
пътя с предимство велосипедист, ускорявайки автомобила до около 18 км/ч.
Навлизайки в ул.„Преслав", той се „поставил като преграда" пред
движещия се велосипедист и настъпва сблъсък между двете превозни средства, като
за велосипеда ударът е бил челен, в позицията на предна гума, а за автомобила
Тойота - страничен отляво, обособен в позицията на ляв праг, под задна лява
врата. След удара велосипедът се е завъртял около вертикалната си ос по посока
обратна на часовниковата стрелка, като дясната част на кормилото е контактувало
със задните ляво-странични състави на автомобила, след което е паднал върху
асфалтовата настилка, около надлъжната пътна маркировка, върху левите си
състави. Водачът на л.а. Тойота не е реагирал за аварийно спиране като отговор
на създалата се ситуация, което определя, че скоростта на движение на
автомобила преди настъпване на произшествието е равна на скоростта в момента на
сблъсък - 18 км/ч.. Водачът на лекия автомобил е имал практическа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако не е бил нарушил знак Б2 и като
не навлиза в ул.„Преслав", докато велосипедистът не премине и
„освободи" коридора му за преминаване. В.л. констатира, че в разглеждания
казус скоростта на движение на л.а. не е решаващ фактор за избягване на произшествието.
Необходимо е било, л.а. Тойота да не навлиза в очертанията на
ул.„Преслав", докато велосипедистът не премине. От инженерно-техническа
гледна точка, основна причина за настъпване на произшествието е отнемането на i предимството за преминаване на велосипедиста, от
страна на водача на л.а."Тойота". В.л. установява, че ако
велосипедистът се е движил в близост до десния край на платното за движение,
автомобилът е щял да освободи достатъчен „коридор" за безпрепятствено
преминаване на велосипедиста и сблъсък нямало да има.
По делото са разпитани като
свидетели на ищцата Г. Д.Р.-живеещ на съпружески начала с ищцата М. Я. от 10
години, и М.Д.Я. - сестра на ищцата.
От показанията на свид.Р.се
установява, че ищцата М.живеела с дядо и М., когато свидетелят я искал за жена
и от дядо М.я поискал. Майка й била починала. Дядо й се грижел тогава за М..
Свидетелят сочи, че преди да почине дядо М.имали много добри отношения с него -
по два-три пъти на месец отивали на гости при дядо М.. Сочи, че М. без дядо си
не можела. Когато се обадили да им съобщят за смъртта на дядо М., М. била
бременна. Свидетелят посочва, че искал да предпазя М. от лошата вест и след
няколко дни й казали, тя веднага поискала да отидат на гроба, закарал я на
гроба, тя се разплакала. На погребението на дядо М. М. не присъствала, тъй като
Р. я предпазвал, защото била в напреднала бременост - родила на 20.09.2016г.
Свидетелят сочи, че на М. й става тежко като се спомене за дядо М.. Установява,
че живеят в гр.Бургас от десет години, откакто са се събрали да живеят като
съпрузи ( седем години преди ПТП). Често (по два-три пъти в месеца) идвали в
Ямбол при дядо М., за да го видят. Свидетелят и ищцата М. имат две деца.
Посочва, че дядо М.знаел, че М. е бременна, че детето, което се родило след
смъртта му, било тяхното първо дете. Сега всеки месец ходили на гроба на дядо
й.
Свид.М.Д., която е сестра на
ищцата и желае да свидетелства, сочи, че отношенията между дядо М. и М. били
много добри. Понеже М. боледувала много като малка, нея дядо М.гледал повече и
тя много го обичала. Преди да се ожени М. и да отиде да живее в Бургас, живеела
при дядо си, където живеели и нейните братя и сестри, които сега са 5 живи
братя и сестри. Дядо им ги гледал, а родителите им работели. След като М. се
омъжила и отишла в гр.Бургас, тя идвала често при дядо си. Свидетелката
посочва, че майка им починала преди 8-9 години. Сочи, че ищцата била бременна,
когато станала катастрофата с дядо М. Обадили се по телефона на мъжа й да го
уведомят. След погребението мъжът й и роднините довели М. на гроба, където й
станало лошо. Свидетелката сочи, че М. много обичала дядо М., понеже при него
пораснали и той бил за тях като баща, че М. била много притеснена и подтисната
от смъртта на дядо си, че не е забравила дядо си и още й е мъчно за него,
защото дядо М.е можал да види правнука си.
По делото е изслушана
назначена по искане на ищцата съдебно-психиатрична експертиза, в заключението
по която назначеното вещо лице на въпроса: Преживяла ли е ищцата остра стресова
реакция и душевно разстройство в следствие на смъртта на М. И.? отговаря, че
ищцата М.Д.Я. е преживяла нормална реакция спрямо загубата на близък - реакция
на скръб. В случая клиничната картина е доминирана от симптомите на тъга,
подтиснатост, безрадостно настроение, плачливост. Тези симптоми са субклинични,
без драматична изразеност - нормална реакция спрямо загубата на близък. М.Д.Я.
е преживяла стресогенно жизнено събитие, с последваща нормалпсихологична
реакция спрямо загубата на близък, като тази реакция се развила без проява на
други психични разстройства. В.л. не установява клинични данни за търсена
психиатрична помощ от ищцата след настъпване на процесното ПТП. Въз основа на
декларираното от ищцата вещото лице дава отговор, че не са правени
консултативни прегледи с психиатър, нито е търсела специализирана психиатрична
помощ от ищцата. В о.с.з. вещото лиц& пояснява, че нормалпсихологична
реакция е реакция, която съдържа в себе си усещане и състояния, които са
нормални и не могат да бъдат приети за болестни отклонения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ и по чл.86
от ЗЗД.
Съгласно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс.
По делото няма данни и не се твърди да е договорено
друго, следователно в случая се прилага отменения КЗ и не са приложими нормите
на действащия КЗ и са напълно неоснователни възраженията на ответника за
недопустимост на иска поради липса на процесуална предпоставка по чл.498, ал.З
от КЗ. Искът е допустим.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Безспорно е по делото
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а.
марка „Тойота", модел „Авенсис" с д.к.№ У 6465 АС, при управлението
на който виновно е причинено пътнотранспортното произшествие, в резултат на
което е починал дядото на ищцата. Няма спор и е установено по делото, че има
сключена за посочения автомобил застраховка „ГО" в ЗАД „Армеец" АД,
полица № 115002955576, валидна от 02.12.2015г. до 17.09.2016г.. Застрахователно
правоотношение е възникнало и съществуващо към датата на процесното ПТП, поради
което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие.
По отношение въпросът материално легитимирана ли е
ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
нейния дядо, ЯОС намира следното: В TP № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС
по т. д. 1/2016 г. се постановява, че: "От гледна точка на чл.52 от ЗЗД
обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането На правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и
чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред
закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление 4/61г. и Постановление 5/69г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в Постановление 4/61г. и Постановление 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия."
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са освен лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г.
на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. По делото се установи, че между
ищцата и нейния дядо - починалия М. И., е имало трайна и особено силна и
дълбока емоционална връзка, тъй като от ранна детска възраст ищцата е живяла с
пострадалия и той се е грижил за нея, тъй като майка й е била починала.
Обстоятелството, че ищцата е заживяла на семейни начала в гр.Бургас преди десет
години (около седем години преди ПТП) не е довело до прекъсване на особено
близката връзка на ищцата с нейния дядо, предвид че тя е ходила често, по
два-три пъти в месеца при него, както и предвид нейната възраст и изложените
по-напред обстоятелства. За ищцата значим възрастен е бил нейният дядо М., с
когото е имала особено близки отношения на привързаност и подкрепа. Ето защо
съдът намира, че връзката между починалия и ищцата - негова внучка, е била
по-дълбока от обичайната привързаност между дядо и внучка.
В мотивите на Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
първо - съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и
второ - че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. От заключението на СПЕ се
установява, че ищцата М.Я. е преживяла нормална реакция спрямо загубата на
близък -реакция на скръб като в случая клиничната картина е доминирана от
симптомите на тъга, потиснатост, безрадостно настроение, плачливост. Тези
симптоми са нормална реакция след загуба на близък. Ищцата е преживяла
стресогенно жизнено събитие, с последваща нормалпсихологична реакция спрямо
загубата на близък - реакция, която съдържа в себе си усещания и състояния,
които са нормални и не могат да бъдат приети за болестни отклонения. Макар и да
не са налице болестни отклонения в психиката на ищцата, съдът намира, че по
делото се установи от събраните доказателства втората предпоставка за
присъждане на обезщетение на ищцата - че тя е претърпяла в резултат на смъртта
на нейния дядо сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания -при посещението на гроба му й е станало лошо, ищцата е много потисната,
плачлива, тя продължава всеки месец да ходи на гроба. Съдът приема, че по
делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и нейния дядо и понесени от нея сериозни морални болки и страдания от
смъртта му. Следователно предявеният иск се явява установен по основание.
Според чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата
страдания, в каквато насока е съдебната практика на съдилищата в Република
България и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС.
Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени
вреди от смъртта на М. Я., съдът съобрази възрастта на починалия към датата на
настъпване на ПТП -70 години, всички посочени по-горе обстоятелства, както и
инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в
страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните
дружества. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 15000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия.
При условията на чл.300 от ГПК въз основа на влязлата
в сила Присъда №73 от 25.06.2018г., постановена по НОХД №150/2018г. по описа на
ОС Ямбол, с която Д. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 19.08.2016 г.,
около 19.30ч. в гр.Ямбол, в ж.к.Т.Бенковски", на кръстовище, образувано
между ул."Преслав" и улицата, водеща към фирма
"Сакарела"ООД, при управлението на лек автомобил "Тойота
Авенсис" с рег.№ У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Я.
И., настоящият съд приема, че водачът на лекия автомобил - Д.Ди. е осъществил
противоправно деяние, с което е изпълнил общия деликтен състав по чл.45 от ЗЗД
и виновно е причинил смъртта на М. Я.И., настъпила на 21.08.2016г. Влязлата в
сила присъда е задължителна за този съд при разглеждане на исковете, свързани с
гражданските последици от престъпното деяние, по отношение фактите на
извършването му, на неговата противоправност и на виновността на дееца.Пътят,
където е станало ПТП е с две платна, всяко от които с по две ленти. Осъденият
водач е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП и отнел предимството на пострадалия
велосипедист, който се е движил по път с предимство. Велосипедистът М.И. не е
спазил чл.80, т.2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение. По делото се установи, че велосипедистът М. И. се е
движил на около 3,9 метра вляво от десния край на пътното платно, около осовата
линия на пътното платно, със скорост от около 15 км/ч.. Поради изложеното съдът
намира възражението на ответника за съпричиняване на инцидента от страна на
жертвата за основателно, тъй като велосипедистът с поведението си е допринесъл
за настъпилите вреди. Съдът намира, че е налице основание за приложение на
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като определя приносът на М. И. на 30 %, с
колкото следва да се намали дължимото обезщетение (30 % от 15000лв. = 4500лв.).
Следователно, дължимото на ищцата обезщетение по настоящото дело за
неимуществени вреди е 10500лв.(15000лв.-4500лв =10500лв.)
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният
по-горе размер от 10500лв. в пълна и адекватна степен обезщетява увреденото
лице предвид установените по делото обстоятелства. За разликата до
претендираната сума от 60000лв. като частичен иск от 120000 лева, претенцията е
неоснователно завишена и следва да бъде отхвърлена.
По отношение възражението на ответника, че претенцията
в заявения размер противоречи на закона, доколкото с § 96 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането от 07.12.2018г. със задна дата е въведен лимит за претенциите на
лицата по чл> 393 а, ал. 3 от КЗ в размер на до 5000 лв., ЯОС намира
следното: налице е противоречие между разпоредбата на § 96 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл.1, параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда минимални суми за обезщетение, а
поради това, че макар и непряко приложими, директивите обвързват
държавите-членки за постигането на определен резултат, а приетите от СЕС
решения по тяхното приложение са задължителни (чл.633 от ГПК) то съдът следва
да се съобрази и да приложи общностното право. Затова и в
хипотезите на §96, ал.1 от ПЗР на КЗ съдът следва да
определи обезщетението по справедливост, без да е ограничен от максималния
лимит в посочения параграф, тъй като е в противоречие с посочените директиви.
При констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното
право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното
законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи
решението. В този смисъл е решение по дело С-277/12 -т. 2., в който се казва,
че чл.З, параграф 1 от Директива 72/166 и чл.1, параграф 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5. В този
смисъл е формирана и съдебна практика на съдилищата в РБългария - решение № 240
от 08.05.2019 на ОС Пловдив по т.д. № 540/2018 г., Решение № 201 от 16.04.2019
г. на ОС - Пловдив по т.д. № 541/2018 г. Решение № 194 от 5.03.2019 г. на ОС -
Варна по т. д. № 1467/2018 г. Решение № 114 от 9.05.2019 г. на ВнАС по в.т.д. №
169/2019 г..
На основание чл.84, ал.З от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т. е. от деня на увреждането дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на
договор, но функционално обусловена от отговорността на прекия причинител по
чл.45 от ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия.
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо, починал на
21.08.2016г. в резултат на ПТП, и ответникът в качеството на застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" дължи от тази дата законна лихва
до окончателното изплащане.
При този изход на спора и
обстоятелството, че ищцата е освободена по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК от заплащане
на държавна такса и разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавната такса
върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник,
която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата
събират по ГПК, е в размер на 420 лв.„ както и 350 лв. разноски за вещи лица.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.С.Ч. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 489.30 лв.
На основание чл.78, ал.З и
ал.8 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 288.75 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска. На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:,
Осъжда „ЗАД Армеец" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н Средец,
ул.„Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И., да заплати на М.Д.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 10500лв. - обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на дядо й М.Я. И.
на 21.08.2016г., от водач на МПС л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис"
с ДК № У 6465 АС, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" при
ЗАД „Армеец" АД, полица № 115002955576, валидна от 02.12.2О15г. до
17.09.2016г., вследствие на ПТП от19.08.2016г. в гр.Ямбол, ведно със законната
лихва върху сумата от 21.08.2016г. до окончателното заплащане на сумата, като
за разликата от присъдения размер от 10500лв. до предявения размер от 60000лв.
като частичен иск от общо 120000лв. и по отношение законната лихва за периода
от 19.08.2016г. до 21.08.2016г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
Осъжда ответника „ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа" № 2, представлявано от М.П.И., на основание чл.78, ал.6 и чл. 81
от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд - Ямбол сумата 420 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата 350лв. - разноски за в.л..
Осъжда „ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа" № 2, представлявано от М.П.И., да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба№ 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.С.С.Ч. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 489.30 лв..
Осъжда ищцата М.Д.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на основание чл.78, ал.З и ал.8 от ГПК, на ответника „ЗАД Армеец"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И., разноски в
размер на 288.75 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен ,съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.