№ 45510
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110170459 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Ж. Т.
срещу ...., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
вземания в общ размер на 2898,70 лева, предмет на изпълнителен лист от
15.05.2012 г., издаден в хода на т.д. № 2933/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI –
19 състав, във вр. с влязло в сила Решение № 2603/20.11.2009 г. по вътр.
арбитр. д. № 2603/2009 г., въз основа на който било образувано изп.дело №
20219240414069 по описа на ЧСИ Г. К., поради погасяването им по давност.
С определение от 19.08.2025г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е изискал заверени преписи от изпълнително
дело № 1335/2012 г. по описа на ЧСИ Б. Б., изпълнително дело № 218/2019 г.
по описа на ЧСИ Д. В., както и изпълнително дело № 14069/2021 г. по описа
на ЧСИ Г. К., като в писмото се укаже, че делото е насрочено за о.с.з. на
03.11.2025г.
На 28.10.2025 г. е постъпила нова молба от ищеца, с която същият е
отправил искане за изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1, изр.
последно ГПК за преминаване от установителен към отрицателен иск, като е
формулирал петитум, съгласно който претендира .... да бъде осъден да му
заплати сумата от 2898,70 лева, събрани без правно основание в хода на
производството по изпълнително дело № 14069/2021 г. по описа на ЧСИ Г. К..
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
1
иск за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист въз
основа на арбитражно решение. Доколкото към датата на предявяване на
исковата молба е било налице висящо изпълнително производство, правната
квалификация на исковите претенции е чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. С така
предявения иск ищецът може да установява, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. Поради тази причина с активна
процесуална легитимация за предявяване и водене на иск с правно основание
по чл. 439 ГПК разполага само правен субект с качеството на длъжник по
изпълнението в рамките на висящо изпълнително производство. Когато
изпълнителното производство е приключило поради погасяване чрез плащане
на процесните вземания, длъжникът е лишен от правен интерес да предяви и
води иск с правно основание чл. 439 ГПК. В този смисъл е и преобладаваща
съдебна практика. Причината е, че същият иск е специфичен такъв и има за
цел оспорване на изпълнението, доколкото решението по него би могло да
предизвика промяна в правната сфера на длъжника единствено в хипотеза на
висящо изпълнително производство. В конкретния случай процесното
изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила разпореждане на ЧСИ, т. е.
към настоящия момент няма висящо изпълнително производство, което да
обуславя правото на иск по чл. 439 ГПК, тъй като липсва длъжник по
изпълнението, разполагащ с правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск по този ред. Наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните
искове. В настоящия случай, предвид прекратяването на изпълнителното
производство поради изплащане на вземанията, предмет на изпълнението,
такъв правен интерес липсва, следователно предявените искове се явяват
недопустими. Доколкото е необходимо правният интерес да е налице както
към момента на предявяване на исковите претенции, така и в хода на цялото
исковото производство, отпадането на същия следва да бъде съобразено
служебно от съда. Горното води до извод, че настоящото исково производство
трябва да бъде прекратено.
В тази връзка, по направените искания за изменение на предявените
искове в осъдителни такива за връщане на платеното в хода на
изпълнителното производство, съдът намира следното:
Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на
2
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата
на ответника съдът прецени това за уместно, като е възможно също така, без
да измени основанието, да измени своето искане. Видно е, при тълкуване на
посочената разпоредба, че едновременното изменение на основанието и
петитума на предявени искове е недопустимо. Настоящият съдебен състав
намира, че при евентуално изменение на предявените в настоящото
производство отрицателни установителни искове за установяване
недължимост на вземане в хода на изпълнително производство в осъдителни
искове за връщане на платено при отпаднало основание по смисъла на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, би се стигнало именно до такова едновременно изменение на
основание и искане на исковите претенции. Поради изложеното, заявеното
искане за изменение на предявените искове следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение по реда на чл. 214
ГПК на предявените от М. Ж. Т. срещу .... искове чрез преминаване от
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК към
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. №
70459/24 г. по описа на СРС, I Г. О., 169 състав, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3