№ 22303
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110140927 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 150222/08.05.2024 г. от юрисконсулт
А.Д.-С., като процесуален представител на ответника „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***.
Със същата се иска постановеното по делото Решение № 7675/26.04.2024 г. да
бъде изменено в частта за разноските, като: бъде намалено като прекомерно
адвокатското възнаграждение на ищеца П. В. В., с ЕГН: **********,
претендирано в размер на 2400 лева и присъдено от съда съобразно този
размер, но предвид уважената част от исковите претенции.
В молбата се излагат подробни доводи, че присъденото адвокатско
възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна.
В тази връзка от ищеца П. В. В., с ЕГН: **********, чрез адв. М. Д., е
подадено становище в дадения от съда едноседмичен срок – с вх. №
165946/21.05.2024 г. В същото ищецът излага доводи за правилност на
съдебното решение в частта за разноските. Поради това иска молбата да бъде
отхвърлена изцяло. Поддържа се, че възражението дори е под минималния
размер, предвид обстоятелството, че са предявени множество искове с
различно правно основание.
Обръща внимание, че до образуване на исковото дело се е стигнало по
вина на ответника, който не се съобразил с предходно съдебно решение
между страните, обуславящо изхода на настоящото дело. Поддържа се и че
поначало ответното дружество не било въвело възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.
Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските,
доколкото с решението си съдът е разпределил между страните отговорността
1
за разноски съобразно изхода на спора. Доколкото молбата е от ответната
страна, като касае разноски, присъдени в полза на ищеца, то допустимостта на
същата не е обусловена от представен от дружеството списък на разноските.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
хонорара на ищеца в отговора на исковата молба /л. 51 от делото/, поради
което доводът на ищеца за липса на такова възражение няма как да бъде
споделен.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява
неоснователна.
По делото са предявени множество осъдителни искове: ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/1353 лева – главница –
неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. и сумата от 340.22
лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 1353 лева
– главница – неоснователно платено от ищеца на ответника обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ поради дисциплинарно уволнение, признато за незаконно
и отменено от съда с Решение № 20015204/21.02.2022 г. по гр.д. №
22789/2021 г. на СРС, която сума ответното дружество е удържало от
трудовото възнаграждение на работника за м. март 2021 г. и сумата от 328.57
лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането /исковите
претенции, изменени по основание спрямо първоначалната искова молба в
първо открито съдебно заседание от 02.04.2024 г./; 3/ 10 553.40 лева –
главница – неплатено обезщетение за оставане без работа в шест месечен
период след незаконното уволнение от 29.03.2021 г. до 29.09.2021 г. и сумата
от 2 571,68 лева – обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до
21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
/исковите претенции, изменени по размер спрямо първоначалната искова
молба в първо открито съдебно заседание от 02.04.2024 г./; 4/сумата от 2706
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 659,41
лева – обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тази връзка и при сумиране на исковете следва извод, че е била
заявена претенция в общ размер от 19 865.28 лева.
От тази обща сума на ищеца са присъдени с Решение № 7675/26.04.2024
г. общо 11 906 лева /като съобразно и уважената част от исковете са
присъдени разноски в полза на ищеца/.
Предвид това и минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на общо 2188 лева.
Претендираната от ищеца сума за адвокат възлиза на 2400 лева т.е. налице е
2
надвишаване на минималния размер /определен върху сумарно изчисляване
на цената на исковете/ с около 210 лева.
В случая обаче съдът съобразява, че макар да произтичат от едно
трудово правоотношение са предявени няколко групи искове. Освен това
делото действително е приключило в едно съдебно заседание, но е била
приета съдебно счетоводна експертиза. Самият хонорар е действително
заплатен и не произтича от оказана безплатна правна помощ.
Не на последно място следва да се отбележи, че исковете практически
произтичат от предходно съдебно дело между страните – гр.д. 22789/2021 г.,
СРС, 56 с-в, приключило с Решение № 20015204 от 21.02.2022 г. /потвърдено
при обжалване пред две инстанции/ - по спор за незаконосъобразно
уволнение. С посоченото съдебно решение уволнението на ищеца е било
признато за незаконосъобразно. Като последица от това се явява и
дължимостта на присъдените с решението по настоящото дело суми. Поради
това и ответното дружество съобразявайки вече постановеното съдебно
решение по гр.д. 22789/2021 г., СРС е имало възможност да избегне
настоящото дело като заплати на ищеца дължимите му суми за периода, в
който същият е бил без работа поради незаконното си уволнение. Ответникът
обаче не е извършил това доброволно, с което е станал причина за образуване
на делото.
Предвид всичко гореизложеното в неговата съвкупност и доколкото се
касае за трудов спор, съдът намира, че адвокатският хонорар на ищеца не се
явява прекомерен.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на молбата по
чл. 248 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 150222/08.05.2024 г. от
юрисконсулт А.Д.-С., като процесуален представител на ответника „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: *** с правно основание по чл. 248 от ГПК – за изменение на
постановеното по делото Решение № 7675/26.04.2024 г. по гр.д. № 40927/2023
г. на СРС в частта за разноските като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на
обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва при постъпване на жалба срещу настоящото
определение респ. при влизането му в сила – за администриране на
въззивната жалба срещу постановеното решение по компетентност на СГС.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4