№ 1077
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110142789 по описа за 2024 година
Ищецът „Д.“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр. София, ...........,
твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско+“ заплатил обезщетение за щети
на застрахованото МПС марка „Ауди“, модел А4, с рег. № ..........., резултат от ПТП,
настъпило на 10.09.2022 г., в размер на 77.63 лв. за ремонт и на 51.84 лв. за репатриране на
автомобила. Щетите по автомобила били получени при ПТП, настъпило поради попадане
на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно /нарушена
настилка/ в гр. София, ул. Сребърна. Тъй като на С. о. е възложено поддържането на
общинските пътища, ищецът поканил о.та да му възстанови платеното обезщетение, заедно
с 15 лв. ликвидационни разноски, което ответникът не сторил. Ето защо ищецът моли за
осъждане на ответника да заплати сумата 144.47 лева – заплатено застрахователно
обезщетение с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от депозирането на исковата молба в съда на 01.07.2022г. Претендира
присъждане на разноски за производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че не се установява по несъмнен начин да е
настъпило ПТП, при което да са причинени вреди, оспорва наличието на препятствие на
пътното платно. Счита, че уведомлението за настъпване на застрахователното събитие е
частен документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила и не следва да се
кредитира. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение и на покрит
застрахователен риск. Оспорва вида и размера на вредите. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС „Ауди“, модел А4, с рег. № ..........., и срок на действие от 7.10.20 г.
до 6.10.21 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза Пълно каско, която
съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети при ПТП, и е уговорена
допълнителна клауза „доверен сервиз“.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 12.05.2021 г. при движение по ул. „Сребърна“ в
гр. София, МПС преминало през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно – нарушена пътна настилка, при което се спукала предна дясна гума. Горното
безспорно се изяснява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на САТЕ. В уведомлението за щета е отразено като механизъм на
произшествието преминаването на автомобила през неравност. Разпитан като свидетел
водачът – А. И. сочи, че ПТП настъпило поради преминаване на автомобила през неравност
на пътното платно – нарушена, изронена настилка и отломки от нея по пътя, които не били
сигнализирани. След инцидента извикала пътна помощ да превози автомобила. Пътната
помощ е осъществена от УС на СБА на стойност 51.84 лв. видно от опис към фактурата за
плащането й. Според заключението на вещото лице получените щети са резултат от този
механизъм на ПТП.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице
неравност на пътя – нарушена пътна настилка и отломки от нея по пътното платно,
необозначени по начин, позволяващ избягването им.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил на увредения собственик 77.63 лв. лв. за ремонт на автомобила на 19.05.2021 г. От
представеното платежно нареждане от 25.6.21 г. се установява че стойността на пътната
помощ по всички щети в описа, включително процесната, е заплатена от ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
2
причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Доколкото е нарушена целостта на
пътното покритие, е налице „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, което
създава опасност за движението. Произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и
ЗДвП предвиждат общо задължение за поддържане на пътищата, без значение под
въздействието на какви фактори е възникнало препятствието. Предвид нормата на чл. 167,
ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за ответната о. е било налице задължение регулярно да осъществява,
включително и по своя инициатива, необходимите проверки за безопасността на всички
елементи от пътя, и при необходимост да сигнализира неизправностите до отстраняването
им. Бездействието на служителите на о.та или на други лица, на които тя е възложила
изпълнението, във връзка с обозначаване на препятствието на пътя до премахването му е
довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените при инцидента вреди.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
117.71 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с платената сума се
съизмерява регресното му право, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв. и 51.84 лв.
разходи за репатриране на автомобила, които са вреда в причинна връзка с настъпилото
ПТП, или общо 144.47 лв.
Доколкото ответникът не установи погА.ване на дълга, предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
3
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
50 лв., депозит вещо лице 370 лв., депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение 168
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес гр. София, .........., представлявана от кмета на о.та, ДА ЗАПЛАТИ
на „Д............“ ЕАД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на
основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 144.47 лв., представляваща
регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС „Ауди“, модел А4,
с рег. № ..........., при ПТП настъпило на 12.05.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва
считано от 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 618.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4