№ 85
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002429 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба от „Бета грейн“ ЕООД, против решение № 953/07.07.2020 г. по т.д.№
422/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-11-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от „Бета грейн“ ЕООД, срещу „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕР 10“ ЕООД
искове за заплащане на сумата от 36 000 лева, представляващи наемна цена
по договор за наем на техника от 01.10.2015 година, както и за сумата от 1000
лева мораторна лихва и е осъдено да заплати сумата от 3935 лева разноски, на
осн. чл.78 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон, тъй като изводите на съда са
основани на техническа грешка, която не е повторена, нито е посочена в
петитума на исковата молба. Фактурата, която е приета като доказателство и
която е отразена в ССЕ е с правилния номер и същата е посочена в писмените
бележки, поради което решението, което е постановено е постановено в
нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 ГПК. Съдът е постановил решение, чиито
правни изводи не съответствуват на установените по делото фактически
1
обстоятелства. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което отмени
решението на първоинстанционният съд и вместо него постанови друго по
съществото на спора, с което уважи предявените искове.
Против жалбата е подаден писмен отговор от „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕР 10“
ЕООД, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба от 06.03.2019 година ищецът „БЕТА ГРЕЙН“
ЕООД излага, че на 01.10.2015 година между страните по делото е сключен
договор за наем на земеделска техника – фадрома с посочени в договора
технически характеристики. За месеците октомври, ноември и декември е
издадена сума общо за наем за 36 000 лева, като въпреки многократните
покани ответникът „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕРС 10“ ЕООД не е извършил плащане.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
сумата от 36000 лева- дължима главница по договор за наем за месеците
октомври, ноември и декември 2015 година, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; сумата 1000 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от датата на падежа до датата на депозиране на исковата
молба. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор, датиран 28.05.2019 година,
представен с куриерска пратка, в който излага, че исковете са неоснователни,
тъй като между страните е сключен договор за наем, като не е предоставена
наетата техника и вещта не е ползвана. Издадената фактура не е осчетоводена.
Липсват приемо-предавателни протоколи. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения двустранно подписан договор за наем на
техника е, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за наем, по силата, на който ищецът „Бета грейн“ ЕООД е
2
предоставил под наем на ответника телескопичен товарач-фадрома за срок
една година, считано от датата на сключване на договора, като страните са
договорили наемна цена в размер на 10 000 лева месечно без ДДС.
Видно от представения договор за отложено плащане страните са се
споразумяли, че срещу предоставената под наем фадрома ответникът „ПИ ЕЛ
СИ БРОКЪРС 10“ ЕООД се е задължило да заплати дължимата сума по
издадена проформа фактура до 30.06.2016 година, като „БЕТА ГРЕЙН“
ЕООД няма право да изисква сумата предварително. Видно от представената
фактура 115/21.12.2016 година същата е за сума в размер на 36 000 лева с
ДДС за месеците октомври, ноември и декември, 2015 година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като в инвентарната
книга на ищеца е заведена фадрома, предмет на договора. При ответника
фактурата е осчетоводена като разход и задължение към доставчика.
Съставена е следната счетоводна статия: Дебит с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“ със стойността на наема -30 000 лева; дебит с/ка 4531 „Начислен
данък за покупката“ със стойността на ДДС – 6000 лева. Кредит с/ка 401
„Доставчици“ със стойността на задължението към доставчика 36 000 лева.
Фактурата е включена в дневника за продажби на ищеца и в дневника за
покупки по ЗДДС на ответника за м.декември, 2015 г., . Ответникът е ползвал
данъчен кредит по нея, като тя участвува във формиране на резулатат за
периода за ДДС, който е за възстановяване. Фактурата е сторнирана от
ответника, като не е предоставен документ, на който е извършена сторно-
операцията. Дължимата лихва за периода 01.07.2016 – 06.03.2019 година е
9790 лева.От допълнителното заключение се установява, че товарача, предмет
на договора за наем е придобит на 29.08.2012 година, записан в инвентарните
книги на ищеца и е продаден на 03.04.2017 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.ЗЗД.
Искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е предоставен на наемодателя, съгласно
уговореното задължение в договор за наем за заплащане на наемна цена.
3
Спорно е по делото дали е депозиран отговор от ответника в
предвидения преклузивен срок.
От представените обяснения и представеното удостоверение /л.62/ е
видно, че товарителница в системата на „Рапидо експрес енд лоджистикс“
ЕООД не се установяват данни за товарителница с посочения подател за този
период, поради което и не може да се приеме, че са налице категорични
данни относно депозиране на отговор от ответника в законовия срок по
чл.131 ГПК, поради което и направеното възражение за изтекла погасителна
давност се явява направено при настъпила преклузия. Дори и да се приеме, че
същото е депозирано в срок същото се явява неоснователно, тъй като падежа
на задължението е 01.07.2016 година, а датата на депозиране на исковата
молба е 06.03.2019 година в предвидения тригодишен срок, тъй като става
въпрос за периодични платежи.
С оглед липсата на категорични данни дали ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, съдът намира следното: Съгласно
константната практика на ВКС /така т.д.898/2009 година на ВКС, I т.о./
параметрите на спора са очертани едва след доклада по чл.146 ГПК, като
неподаването на отговор не преклудира възможността на ответника да оспори
иска и обстоятелствата, както и да представи доказателства, нито
освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, поради
което в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване възникването на задължението.
Ответникът е оспорил предаването на вещта. Оспорването на
доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу
неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална
доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е
официален или частен документ се отнася единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е
диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ
да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е
подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална
доказателствена сила.
Представените договори съдържат подписа на страната и съдържат в
4
себе си изявлението на същата, че челния товарач, предмет на договора за
наем е предаден, както и съгласно представения договор за отложено плащане
признание, че вещта е предадена и признание относно дължимостта на
наемната цена за месеците октомври, ноември и декември, 2015 година.
Доколкото по делото са представени частни документи,
опровергаването на съдържанието на частен документ, изходящ от страната,
съгласно закона е недопустимо да се доказва с гласни доказателства, освен
при изричното съгласие на страната, каквото по делото няма депозирано. Тъй
като съдът действа при условията на ограничено въззивно производство и не
са налице оплаквания за допуснато процесуално нарушение, съдът разглежда
свидетелските показания, но намира същите за неубедителни и
неопровергаващи представените писмени доказателства, тъй като свидетелят
се намира в трудово правоотношение с ответника и макар да има
непосредствени впечатления същият е дал уклончив отговор на поставените
въпроси.
От заключението по назначената ССЕ се установява счетоводно
записване у ответника на задължение в размер на 36 000 лева за месеците
октомври, ноември, декември 2015 година за сумата от 36 000 лева, като
ответникът е декларирал същата в дневника за покупки и е ползвал данъчен
кредит. Счетоводното записване съставлява частен свидетелствуващ
документ, удостоверяващ неизгоден за страната факт, поради което съдът
приема за установено задължението в размер на 36 000 лева. Извършеното
сторниране едностранно от ответника не съставлява доказателство за липсата
на задължение, тъй като същото е извършено едностранно и без първични
счетоводни документи. Сторнирането е счетоводна операция, заличаваща с
отрицателен знак извършено счетоводно записване и съгласно принципите на
счетоводната политика трябва да отговаря на изискванията за достоверност,
поради което следва да бъде извършено на базата на първични счетоводни
документи, каквито вещото лице не е установило. Горното задължение е
удостоверено и с волеизявлението на страната в представеният договор за
отложено плащане.
По отношение на разминаването в номерата на фактурите следва да се
посочи, че петитума на исковата молба е да се присъди сумата от 36 000 лева,
5
като дължима по договор за наем.
Съдът е този, който дава правната квалификация на иска, съобразно
твърденията в исковата молба, като предметът на делото се очертава от
ищеца в исковата молба и спрямо него се формира силата на пресъдено нещо.
Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на
делото са правопроизводящият факт, съдържанието на правото и носителите
на правоотношението. Правопроизводящият факт е договора за наем, а не
фактурата, която е доказателствено средство.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване е да
установи факта на погасяване на валидно възникналото задължение и тъй
като до приключване на устните състезания не са представени доказателства
за заплащане на дължимата сума искът следва да бъде уважен за размера от
36000 лева.
Уговореното задължение е лихвоносно, ответникът е изпаднал в
забава, съгласно договора за отложено плащане, като иррелевантно е
получаването на поканата за доброволно изпълнение, тъй като съгласно
закона срокът кани длъжника, когато е уговорен срок за изпълнение, а такъв
между страните е уговорен в договора за отложено плащане, уговорено е и
лихвоносността на задължението, поради което, с оглед основателността на
главния иск следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава. Размерът е определен от вещото лице, но тъй като
страната не е допуснала изменение на иска, чрез неговото увеличаване следва
да бъде присъден размера, посочен в исковата молба, а именно сумата от 1000
лева.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено
друго, с което исковете бъдат уважени.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ПИ ЕЛ СИ БРОКЪРС 10“ ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на „БЕТА ГРЕЙН“ ЕООД дължимите
разноски за двете инстанции, съобразно представен списък за разноските в
размер на 8830 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 953/07.07.2020 г. по т.д.№ 422/2019 г. по описа
на СГС, ТО, VI-11-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕРС 10“ ЕООД да заплати на „БЕТА
ГРЕЙН“ ЕООД сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/лева, дължима
наемна цена по договор за наем от 01.10.2015 година за земеделска техника
фадрома с рег.No-С07750 за месеците октомври, ноември, декември, 2015
година, на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на депозиране на исковата молба -06.03.2019 година до
окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 1000
/хиляда/лева, обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2016
година – 06.03.2019 година, на осн. чл.86 ЗЗД, както и сумата от 8830 /осем
хиляди осемстотин и тридесет/лева, разноски за двете инстанции, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7