О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 23.02.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, II – ри състав, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2.
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълева въззивно наказателно частно дело номер 72 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания
наказателен съд, 12-ти състав, постановено на 28.01.2021г. по н.о.х.д.
№3541/2020г., по описа на същия съд, с което са
оставени без уважение направените от подсъдимите лица и техните защитници
искания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили техните права. В хода на проведеното
разпоредително заседание са релевирани оплаквания и от частния обвинител и неговия
повереник, в които са изложени доводи за липса на пълнота в обвинителния акт, при описанието на установените в досъдебното
разследване факти, която в конкретиката на разглеждания казус е довела до незаконосъобразна
квалификация на инкриминираното деяние по чл.129, ал.2 от НК. В контекста на
изложеното е отправена молба за прекратяване на съдебното производство.
Първоинстанционният съд е приел, че не
са налице нарушения на процесуалните
правила, налагащи връщане на делото в предварителната фаза на наказателното
производство, както и че внесеният обвинителен акт отговаря на предявените от закона
изисквания за мотивираност.
В предвидения от закона срок определението
е атакувано от подсъдимия Б.Б.М., който в депозирана чрез процесуалния му представител - адвокат Г.
въззивна частна жалба очертава неправилност на постановения съдебен акт. Поставя
се акцент на извършеното в нарушение на процесуалните предписания - „привличане
в на обвиняемия“,което е осъществено с резервен защитник, без да се налице
законовите предпоставки за това и при изразено несъгласие от М., същото да се
извърши в отсъствие на упълномощения от него адвокат. Обръща се внимание и на
грубото дерогиране на процесуалния закон при предявяване на материалите по
разследването, които действия са извършени без необходимото участие на
договорния му зашитник и при пренебрегване на наложената спрямо Б.М. карантина.
Срещу
определението е постъпила частна жалба и от подсъдимите Г.И.А. и Н.И.А., чрез
адвокат M. Т.. Ангажирани са оплаквания за липса на конкретна фактология в
обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаваща престъпния състав на чл.321,
ал.6 от НК. Акцентира се на несъответствията във
връзка с постигнатото съгласие между подсъдимите лица за участие в престъпния
сговор, както и на тези, сочещи на целта на сдружението-„имотна облага“.
Изразено е недоволство и от налични неясноти, и противоречия по отношение на
описаните в прокурорския акт, функции на участниците в групата. Очертават се и празноти
относно механизма на реализиране на вторичната престъпна дейност, консумираща
състава на чл.129 от НК, поради което
съществуват основателни съмнения за ударите, причинили инкриминираните телесни
увреждания.
По изложената аргументация се претендира неправилност на постановеното на
28.01.2021г. определение и отмяна на съдебния акт на Специализирания
наказателен съд, 12-ти състав, по н.о.х.д. №3541/2020г.
Настоящата
инстанция след като се запозна с атакуваното определение, с материалите по
делото и обсъди доводите, очертани в подадените частни жалби, намира за установено следното:
Въззивните частни жалби са
подадени в срока по чл. 342 от НПК срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт и са процесуално допустими, но разгледани по
същество същите са неоснователни.
Апелативният
специализиран наказателен съд счита, че в досъдебната фаза на наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
довели до ограничаване на правата на участниците в него. Въззивната инстанция
приема, че от приложените по делото констативни протоколи и докладни записки
(т.** от ДП) е видно, че разследващите органи са изпълнили
в необходимия обем служебните си задължения във връзка с предявяването на
постановлението за привличане на М. в качеството на обвиняем. Те обективират
положените от компетентните длъжностни лица усилия за намиране и призоваване на
упълномощения адвокат на Б.М.. Първоинстанционният
съд правилно е констатирал и наличието на визираните в чл.94, ал.4 от НПК, условия,
предпоставящи назначаване на резервен зашитник в конкретния случай, с оглед необходимостта от обезпечаване
провеждането на наказателното производство в разумен срок
Не е допуснато и релевираното в
частната жалба на Б.М. процесуално нарушение при предявяване на материалите от
разследването. Константна и
последователна е практиката на Върховния касационен съд, че визираното
несъблюдаване на процесуалния закон, свързано с непредявяването на материалите в досъдебната фаза на
производството може да бъде санирано в хода на централната фаза на наказателния
процес, поради което не обосновава прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора. В контекста на изложеното правилни и
законосъобразни са изводите на Специализирания наказателен съд, че в
съответствие със законовата разпоредба на чл.247б, ал.5 от НПК, с насрочването
на разпоредителното заседание е предоставена възможност на страните да се
запознаят със събраните материали по делото, от която безспорно е установено,
че съшите са се възползвали.
Предложената аргументация
мотивира заключението, че искането за връщане на делото в неговата досъдебна
фаза за отстраняване на посочените процесуални нарушения се явяват
неоснователни.
Несъстоятелни
са и оплакванията, изложени в частната жалба на Г. и Н. A., депозирана чрез
процесуалния им представител. Настоящият съд приема, че не са налице
пороци в обвинителния акт, изразяващи се в дефицит от факти, значими за
правната квалификация на инкриминираното престъпно деяние по чл.321, ал.6 от НК, които могат да бъдат категоризирани като съществени процесуални нарушения.
Прокурорският акт отговаря за очертаните в нормата на чл.246 от НПК,
императивни изисквания за пълнота и обоснованост. Изчерпателно е описана фактическата
обстановка, релевантна за повдигнатото
обвинение, конкретните обстоятелства, сочещи
на предварително сговаряне на съпричастните към престъпната дейност лица, на
тяхното участие и функции, и лимитиращи останалите обективни и субективни
признаци на престъплението - време, място, начин на извършване, вина и користна
цел.
Въззивната инстанция не намира за споделяеми
и релевираните доводи от защитата на Г. и Н. A. за допуснато съшествено
нарушение на процесуалните правила от прокурора, при очертаване на вторичната
престъпна дейност, субсумираща престъпния състав на чл.129 от НК. В
обвинителния акт подробно е описан механизмът на причиняване на телесната
повреда, системата от телодвижения, довели до реализирането на резултата,
частта на тялото, в която са локализирани ударите, както и вида на телесните
увреждания. Липсата на претендираната от адвоката конкретика по отношение на отделните
удари, нанесени на пострадалия и причинили телесните повреди се дължи на
обстоятелството, че изпълнителното деяние е формулирано от законодателя чрез
резултата от престъплението и се изразява в увреждане на здравето на засегнатите лица. Последното може да бъде
причинено чрез действия, чиито проявни форми са разнообразни по вид и не се
поддават на класификация.
В обстоятелствената част на прокурорския акт се
съдържат изчерпателни мотиви и за субективната страна на вторичната престъпна
дейност, за която са релевирани оплаквания в частната жалба. В съответствие със
законовите предписания и установения стандарт на обвинителния акт са очертани и
субективните признаци на престъплението, с акцент на наличната общност на
умисъла.
По изложените съображения
О
П Р Е
Д Е Л И:
Потвърждава определение на Специализирания
наказателен съд, 12-ти състав, постановено на 28.01.2021г., по н.о.х.д. №3541/2020г..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.