Р Е Ш Е Н И Е
№ 17 10.03.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Иванка Иванова
Секретар – Б. Вълкова
Прокурор - Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена
Стефанова КНАХД № 18 по описа за 2023 година на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на О.Л.Е. с адрес
*** против Решение № 236/05.12.2022
г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 574 по описа на съда за
2022 г., с което е потвърдено като законосъобразно НП № 001508 от 13.07.2022 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр.София, с което на касатора за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 1800 лева.
От доводите, изложени в жалбата се извличат като
касационни основания неправилно приложение на закона и необоснованост. Навежда се, че поради сключен договор с ТОЛ ПАС
- доставчик на услуга за автоматично плащане на ТОЛ такси към АПИ „Национално
ТОЛ управление“, именно посочения доставчик е трябвало да извърши проверка за
коректност на подаваните данни и да заплати ТОЛ такса към Агенцията,
респективно, че касаторът неправилно е санкциониран за неизпълнение на
задължение на трето лице - контрахента ТОЛ ПАС. Моли се
оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови
ново, с което да се отмени и НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки, в които се
излагат същите доводи, наведени в касационната жалба.
Ответната страна - Началник отдел
„Контрол и правоприлагане в НТУ към АПИ в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Д. К-И, която счита жалбата за неоснователна. Поддържа представения
от нея писмен отговор, като навежда че въззивното решение не страда от
посочените в жалбата пороци. Излага становище, че промяната в броя на осите се
извършва от самия водач, т .е бордовото устройство се намира в пътното превозно
средство и броят на осите би могъл да бъде променен единствено и само от
водача, който управлява пътното превозно средство. Моли въззивното решение да
бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че наведените пред касационната инстанция доводи, вече са били предмет на
обсъждане от Районния съд, като същият е изложил мотиви защо ги отхвърля, които
са правилни. Дава заключение, че решението на въззивната инстанция следва да
бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 20.01.2022 г. в 14:00ч. била извършена проверка в с-р "Контрол
и правоприлагане“ - Благоевград на ППС с рег. № ******** - влекач „ВОЛВО ФХ“, с
обща техническа допустима максимална маса - 20500 кг., ЕВРО 6, брой оси - 5,
управлявано от О.Л.Е., при която било установено, че посоченото ППС е засечено
на 19.01.2022 г. в 19:26:17ч. по път I-4, км. 217+988, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за същото да е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението било установено с
контролно устройство с идентификатор № *****, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. След
извършена служебна проверка от страна на административно-наказващия орган /АНО/,
било установено, че движението на процесното ППС е отчетено в Електронната
система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като е била подадена тол
декларация за влекач над 12т. с 2 оси, а от снимковия материал, приложен към
преписката било видно, че процесното ППС се е движило в състав с общ брой оси -
5. За констатираното на Е. в качеството
на водач бил съставен АУАН № 001508/19.01.2022г. за нарушение на чл.139, ал.7
от ЗДвП. Актът бил връчен лично срещу подпис, където Е., отбелязал „не съм
съгласен“, без да навежда други фактически възражения. Приемайки възражението
на Е. за неоснователно въз основа на така съставения АУАН Началникът на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр.София издал НП № 001508 от
13.07.2022 г., С последното на О.Л.Е. в качеството на водач на МПС за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивният съд е извел извод, че АУАН и НП съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити и е налице яснота относно всички елементи от състава на административното
нарушение, което се вменява на Е..
Районният съд
задълбочено е обсъдил посочената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и относимите към нея разпоредби от ЗП и Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на
различните категории превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, като е посочил, че в случаите, в които данните относно географското
позициониране и изминатото разстояние от ППС в обхвата на платената пътна мрежа
са събрани от доставчик на декларирани данни, същите се предават на доставчика
на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който
обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси
съответните декларирани тол данни /т.нар. тол декларации/. Допълва се, че са
предвидени алтернативни възможности за определяне на дължимата пътна такса и за
нейното заплащане, като тези възможности са предоставени на свободния избор на
конкретния потребител според предпочитанията му и специфичните характеристики
на отделните тол продукти - маршрутна карта или бордово устройство, като Е. е
избрал да ползва бордово устройство. Съдът е приел, че от приложения доклад от
Електронната система и снимков материал към него се установява, че на
19.01.2022 г. 19:26 в тол системата е получена тол декларация за движение на горепосоченото
ППС от контролно устройство *****, за сегмент **********, на път I-4, при
км.217+988, като е декларирано, че ППС е товарен автомобил с категория над 12т.
с 2 оси ЕURO 6, но действително заснетото ППС е с технически допустима максимална
маса над 12т. с 5 оси. При изследване на приложените по делото сключени
договори, съдът е установил също, че именно Е. е имал договорно задължение чрез инсталираното в ППС бордово устройство да
декларира актуалния брой оси на пътното превозно средство или на теглещото ППС
за всяко отделно ползване на платената пътна мрежа, като осите на превозното
средство не подлежат на промяна от доставчика на услуга, тъй като са
предварително зададени в съответствие с документите за регистрация на
съответното ППС. Изхождайки от това, въззивната инстанция е приела, че в случая
не е било изпълнено изискването на чл.139, ал.7 от ЗДвП. По подробно изложени
мотиви съдът е приел за неоснователно направеното от жалбоподателя позоваване
на чл.2 от Регламент на ЕС 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., тъй
като изпълнението или неизпълнението на договора от страна на доставчика на
услуги, не е основание, освобождаващо задълженото лице от административнонаказателна
отговорност, а е основание за търсене на гражданска отговорност по друг ред. Отбелязано
е, че видно от съдържанието на АУАН, на водача е била дадена възможност за
заплащане на компенсаторна такса, съгласно чл.10, ал.2 от ЗП, в който случай би
бил освободен от административнонаказателна отговорност, но той не се е
възползвал от тази възможност. Съдът е посочил също така, че след преминаването на съответната стационарна
контролна точка, от която е отчетено нарушението, е извършена корекция по
отношение броя на осите и респективно в останалата част от дестинацията ППС се
е движило с правилно посочен брой оси на бордовото устройство.
Районният съд
е приел от правна страна, че от така
събраните писмени и гласни доказателства по делото, при тяхната съвкупна
преценка, по несъмнен начин се доказват елементите на описаното в НП
административно нарушение. Съдът е приел, че нарушението е правилно правно
квалифицирано като нарушение на 139, ал.7 от ЗДвП и правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Е. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП като се е
позовал на чл.5 от тристранния договор с представител на ИТС и на глава 4,т.3
от Инструкцията за употреба на бордовото устройство.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК, намира следното:
Доводите, изложени в касационната жалба са били вече
навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда, като последния
е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане
пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която
не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Районният съд правилно е констатирал, че от предвидените в закона
алтернативни възможности касаторът Е. е избрал да ползва бордово устройство.
Видно от чл.4 от цитирания от касатора тристранен договор, клиента носи
отговорност за невярно деклариране на данни и за събраните в по-нисък размер
такси за съответното ППС, от дължимите по Тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП.
Съгласно чл.5 от същия договор „…Чрез инсталираното в ППС бордово устройство,
клиентът се задължава да декларира актуалния брой оси на пътното превозно
средство или на теглещото ППС, за всяко отделно ползване на платената пътна
мрежа…“. Задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП законодателят е възложил на
водача на ППС, а видно от съдържанието на посочените разпоредби на тристранния
договор, задължението за деклариране на актуалния брой оси е договорено в
тежест на на клиента. На основание изложеното и с оглед разпоредбата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, която регламентира АНО за водача като субект, касационният съдът
приема, че правилно е ангажирана отговорността
на Е..
Изводите на
Районния съд за доказаност на всички елементи
от състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, се споделят от настоящата инстанция, като касационният
съд счита, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се
преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
На основание
всичко гореизложено, съдът приема въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и наведените в тази
насока доводи в жалбата са изцяло неоснователни.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха
констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице
касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
При този изход от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което, на основание чл.143, ал.3 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е
от НЗПП, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на НТУ към АПИ - гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/05.12.2022 г. на Районен съд
- Търговище, постановено по НАХД № 574/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА О.Л.Е., ЕГН ********** *** да заплати на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.