Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 304
гр. Перник, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря Емилия Владимирова, като
разгледа административно дело № 280/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл.
178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от Т.М.К., с адрес *** против Решение № КПК-13/27.02.2020г. на
директора на Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-16/04.02.2020г. против
разпореждане № РВ-3-13-00704498 от 16.01.2020г., издадено от ръководител по
контрола на разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ, с което е разпоредено
жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение, поради
парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 10.01.2018г.–11.07.2019г. в размер
на 9389.88 лв.
В жалбата се сочи, че
обжалвания акт е незаконосъобразен, тъй като не са изяснени всички факти и
обстоятелства. Иска оспореното решение
на Директора на ТД–Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане за
възстановяване на добросъвестно получени суми за общо заболяване да се отменят.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата-директор ТП-Перник към НОИ за представител изпраща в съдебно заседание
юрисконсулт С.***. Оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на
оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба като
неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на Директора на ТП на НОИ–Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
От името на ****ЕООД,
с ЕИК ****, в качеството му на
осигурител са подавани данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО за осигурено лице Т.М.К. за периода от 15.03.2017г. до
05.09.2019г.
От извадка
регистър на трудовите договори е видно, че ****ЕООД с ЕИК **** е подало данни
за сключен трудов с жалбоподателя К.-17.03.2017г. и съответно за прекратен
такъв на 05.09.2019г..
От справка РОЛ за периода
от м. 01.2016г. до м.12.2018г. е
видно, че от осигурител ****, с ЕИК **** също
е подавал информация за жалбоподателя с данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. От тази
справка е видно, че за периода м. 2.2018г. до м. 6.2018г., вкл. са подавани
данни за ползвано парично обезщетение от фондовете на ДОО.
По реда на
чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен
институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването
им в Информационната система за
електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове, с
№№ ******** за ползване на отпуск, поради временна неработоспособност за
периода от 10.01.2018г. до 08.06.2018г. и от 12.02.2019г. до 11.07.2019г.. Във
връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
осигурителят ****ЕООД, ЕИК **** е
представил удостоверения, с вх. №№ Р14-13-000-00-**********/2-2-2018г. за болничен
лист ****за временна неработоспособност за периода от 10.01.2018г. до
08.02.2018г.; Р14-13-000-00-**********/2-3-2018г., за болничен лист **** за
временна неработоспособност за периода от 09.02.2018г. до 10.03.2018г.;
Р14-13-000-00-**********/2-4-2018г., за болничен лист ****, за временна
неработоспособност за периода от 11.03.2018г. до 09.04.2018г.;
Р14-13-000-00-**********/8-5-2018г., за болничен лист ****, за временна
неработоспособност за периода от 10.04.2018г. до 09.05.2018г.;
Р14-13-000-00-**********/30-5-2018г., за болничен лист ****, за временна
неработоспособност за периода от 10.05.2018г. до 08.06.2018г.;
Р14-13-000-00-**********/28-2-2019г., за болничен лист ****, за временна
неработоспособност за периода от 12.02.2019г. до 13.03.2019г.; ****/30-3-2019г.,
за болничен лист ****, за временна неработоспособност за периода от
14.03.2019г. до 12.04.2019г.; Р14-13-000-00-**********/3-5-2019г., за болничен
лист ****, за временна неработоспособност за периода от 13.04.2019г. до
12.05.2019г.; Р14-13-000-00-**********/28-5-2019г., за болничен лист ****, за
временна неработоспособност за периода от 13.05.2019г. до 11.06.2019г.;
Р14-13-000-00-**********/25-6-2019г., за болничен лист ****, за временна
неработоспособност за периода от 12.06.2019г. до 11.07.2019г. всичките във
връзка с правото за изплащане на парично обезщетение.
Всички данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 10.01.2018г. до 11.07.2019г. за
жалбоподателя са подавани от осигурител ****ЕООД, с ЕИК ****, с управител Б.Б.А.. Въз основа на посочените по-горе
удостоверения и въз основа на данните в РОЛ за периода на временна
неработоспособност 10.01.2018г. до 11.07.2019г.
жалбоподателят е получил парично обезщетение в общ размер на 9389.88лв.
Осигурителят ****ЕООД е поставен под наблюдение. Сезиран е
началник сектор „Контрол по разходите от ДОО при ТД – Перник на НОИ с изх. №
1130-13-248/04.09.2019г. за извършване на проверка. Със заповед №
ЗР-5-13-00645291/04.09.2019г. директорът на ТП–Перник на НОИ е възложил
проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя ****ЕООД
с ЕИК **** от контролен орган при ТД–Перник на НОИ. Заповедта е връчена на
управителя на проверяваното дружество – Б.Б.А., на 04.09.2019г. На същата дата, собственичката и управителка
на дружеството е подала декларация, в която е декларирала, че е закупила през
2017г. фирма ****ЕООД, както и фирмите **** и ****. Декларирала е също, че фирмите никога
не са осъществявали дейност, нито са назначавани лица по трудови договори. При
проверката не са представени никакви първични документи, касаещи дейността на
фирмата.
Контролен
орган е извършил проверка по разходите на ДОО на дружеството. В констативен протокол № КП-5-13-00656314 от 02.10.2019г., връчен на
управителя на дружеството, в качеството му на осигурител е приел, че фирмата е
закупена на 17.02.2017г. и от този момент фирмата не осъществява дейност и не е
назначавала на работа лица по трудови договори. Не са подавани ГДД за 2017г. и
2018г., както и дружеството не е регистрирало фискални устройства и не е
декларирало търговски обекти. Въз основа на това и на основание чл. 108, ал. 3
от КСО старши инспектор по осигуряването при ТП–Перник на НОИ е издал
задължителни предписания № ЗД-1-13-00656030 от 01.10.2019г. на ****ЕООД за
заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за конкретно посочени
лица, сред които и жалбоподателя. Предписанията са връчени на управителя на
дружеството осигурител на 04.10.2019г. Същите не са обжалвани и са влезли в
сила на 19.10.2019г. Определеният срок за доброволното им изпълнение е 27 работни
дни, считано от получаването им и е изтекъл на 12.11.2019г.
С докладна от
28.11.2019г. подадена от началник отдел КПК при ТП – Перник на НОИ, Директорът на ТП–Перник на НОИ е уведомен, че
задължителните предписания не са изпълнени в указания срок. Предложено е
служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя ****ЕООД
, предмет на задължителното предписание от 01.10.2019г.
С
придружително писмо изх. № 1130-13-248#7/28.11.2019г., Директорът на ТП на НОИ – Перник на основание чл. 3, ал.
13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е поискал от Директора на ТД на НАП – гр.
София, офис Перник служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
подадени от ****ЕООД за периода от месец март 2017г. до месец май 2019 г., като
към него е приложени декларации образец № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2015г.
Данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО за жалбоподателя, подадени от ****ЕООД за периода от 15.03.2017г.
до 31.05.2019г. са били заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК.
С
разпореждане № РВ-3-13-00704498 от 16.01.2020г. ръководител на контрола по
разходите на ДОО приел, че за
жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване при осигурител ****ЕООД,
поради което е приел, че не е бил осигурен за общо заболяване и затова няма
право на парично обезщетение за времето, в което е бил в отпуск, поради
временна неработоспособност за периода от 10.01.2018г. до 08.06.2018г. и от
12.02.2019г. до 11.07.2019г.. На основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е
разпоредил добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода от 10.01.2018г. до
11.07.2019г. в размер от 9389.88лв. да се възстанови от жалбоподателя.
Разпореждането е връчено на 22.01.2020г..
Оспорено е в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-13 от 27.02.2020г., с
което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП
на НОИ - Перник е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното обжалване по искане на ответната страна се допуснаха гласни
доказателства. По делото до разпит бе допуснат като свидетел Б.Б.А. управител
на ****ЕООД. Под страх от наказателна отговорност същата заяви, че процесната
фирма е закупена през 2017г., като две лица с имена Ж. и Б.са я отвели при
нотариус и и прехвърлили фирмата. Сочи, че е подписвала само документите пред
нотариуса. От тогава до настоящия момент не е назначавала хора на работа във
фирмата, няма никакви документи за тази фирма, не е изготвяла счетоводна
документация, не е сключвала трудови договори.
Не познава лице на име Т.М.К.. Не знае къде е седалището на фирмата,
както и не знае къде се намира с. Старо село. Показанията й се ценят. Същите
кореспондират с писмените доказателства по делото, а именно договор за продажба
на дружествен дял, по силата на който е придобила собствеността на ****ЕООД,
декларация от 04.09.2019г.. Въз основа на тях се приема, че едноличният
собственик и управител на ****ЕООД не е назначавала на трудов договор лица, а
фирмата и не е извършвала дейност. Същата и не е подавала по електронен път
удостоверения за получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят представи дневни финансови отчети за
2017г. от фискално устройство 009355; 48040076. Същите са оспорени от ответната
страна. Въз основа на оспорването е получено писмо от директор ТД-НАП, офис
Перник, от което се установява, че на името на ****ЕООД няма регистрирани
фискални устройства към 12.06.2020г.
Горната
фактически обстановка се възприе от приетата като доказателство по делото
административна преписка, както и от събраните гласни доказателства. Въз основа
на нея съдът намира следното:
По същество жалбата е основателна, като доводите за това са
следните:
Съгласно чл.
168, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), приложим на
основание чл.
118, ал. 2 от КСО, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган,
дали са спазени материалноправните и административно-производствените правила;
дали актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на
закона.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата
писмена форма. При постановяване на
процесното решение № КПК-13 от 27.02.2020г. директора на ТП-Перник при НОИ, с
което е потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00704498 от 16.01.2020г. на
ръководител контрола по разходите на ДОО е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон – чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО.
За да постанови оспореното решение № КПК-13 от 27.02.2020г.
административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КОС във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО. Приел е, че са налице
нови данни за определяне на правото на обезщетение, с оглед заличени данни при
осигурител ****ЕООД. Този звод не се споделя от състава. Доводите за това са
следните:
От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят до м.12.2019г. е имал две трудови правоотношения, за които е
следвало да бъде осигуряван от дружествата ****ЕООД и ****. Установява се също,
че в регистъра на осигурените лица за Т.К. е подавана информация от осигурители ****ЕООД за периода от м.
03.2017г. до 05.09.2019г., от **** за периода от м.01.2016г. до м. 12.2018г. и
от ****ЕООД за м. 01.2019г..
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО-осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Правилно
административният орган е приел, че осигуряване при осигурител ****ЕООД не е
възникнало. В тази връзка и в настоящето производство жалбоподателя не успя да
докаже, че реално е осъществявал трудова дейност при този осигурител, поради и което констатациите обективирани в
констативен протокол № КП-5-13-00656314
от 02.10.2019г., както и задължителните предписания № ЗД-1-13-00656030 от 01.10.2019г. не са
оборени. Жалбоподателят не
е работил по трудово правоотношение при ****ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като за него осигуряване по смисъла на
чл. 10, ал. 1 от КСО не е възникнало предвид факта, че не е доказано
упражняването на трудова дейност. Лице, което не е доказало, че е извършвало
трудова дейност, не може да има и качеството на осигурено
лице. Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на
самото лице (Решение № 2524 от 18.02.2020 година, постановено по АД № 12
220/2019 година по описа на ВАС). Предмет на защита са само реално възникнали
трудови, респ. осигурителни права. Затова и подадените за жалбоподателя данни и
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО правилно са заличени, в случая служебно.
Заличените данни касаят периода от 15.03.2017г. до 31.05.2019г., в който период жалбоподателят е ползвал болничен отпуск за
временна нетрудоспособност.
Следва да бъде отбелязано, че
задължителни предписания № ЗД-1-13-00719255 от 12.02.2020г. на контролен орган
на ТП-Перник към НОИ за заличаване на данни в регистъра от ****ЕООД за период
от 01.02.2019г. до 05.09.2019г. са
издадени след постановяване на разпореждането от 16.01.2019г. за възстановяване
на получено парично обезщетение, поради което остава открит въпроса на какво
основание е прието, че лицето не е осигурено такова за м. 06 и м. 07.2019г..
Настоящият състав приема, че изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване би било получено без основание, при наличие на горните данни ако в хода на административното производство административният орган бе изяснил фактите и обстоятелствата от значение по случая, с оглед на факта, че жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с две дружества, съответно е осигуряван от тях и тези дружества са подавали информация в РОЛ. В случая не е направена проверка при осигурител ****, което е в нарушение на чл. 35 от АПК. Административният орган е разполагал с информация, че в периода от м. 01.2016г. до м.12.2018г. за жалбоподателя са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и от ****, но тази информация не е анализирана и обсъдена, по никакъв начин в разпореждането за възстановяване на парични обезщетения. В тази връзка и по-горестоящия орган няма произнасяне въпреки, че в жалбата по административен ред, К. е акцентирал, че е в трудови правоотношения и с ****. Въз основа на това се приема, че в случая е подходено формално и едностранчиво. Не е изяснен въпроса К. има ли качество на осигурено лице при осигурител-****. Отговорът на този въпрос е от значение за определяне правото на обезщетение и за упражняване на правомощието по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КОС. Да, удостоверенията по чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване са подавани от осигурител ****ЕООД, но това е свързано с изплащане на първите три дни от временната неработоспособност. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО изисква лицето да е осигурено за общо заболяване. Следва да се приеме, че е доказано по делото, че през процесния период жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в ****ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като за него осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО с осигурител ****ЕООД не е възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването на трудова дейност. Не е изследван обаче въпроса Т.К. упражнявал ли е реално трудови задължения в ****, и съответно същият има ли качество на осигурено лице, към 10.01.2018г. при този осигурител, както и дали този осигурител е подал удостоверения по чл. 8, ал. 1, изр. второ от НПОПДОО. В случая се приема, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не се е съобразил с факта, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, обезщетенията се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията. В подкрепа на това е и болничен лист № ****, за временна неработоспособност за периода от 13.05.2019г. до 11.06.2019г. с посочена месторабота ****, депозиран с удостоверение с вх. Р14-13-000-00-**********/28-5-2019г. от ****ЕООД.
Подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
жалбоподателя от **** за периода от м.01.2016г. до м. 12.2018г.
няма доказателства да са заличени от регистъра
по чл. 80 от ДОПК към дата на издаване както на задължителните предписания от
01.10.2019г., така и към дата на издаване на разпореждането за възстановяване.
При това положение и като се вземат предвид отбелязванията в РОЛ за
жалбоподателя по партидата на **** за периода
от м.01.2018г. до м.06.2018г., би могло да се достигне до друг извод. Съдът в настоящето производство
не може да прави установявания, които органът не е направил, нито може да
домотивира акта на администрацията.
С оглед на гореизложеното, оспорените в настоящото
производство административни актове са постановени в нарушение на
административно производствените правила, при неизяснени фактически
обстоятелства в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, задължаваща административния орган да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая и след като обсъди обясненията и
възраженията на страните едва след това да пристъпи към издаване на
административния акт. Това в случая не е сторено, поради което е налице
основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Въз основа на изложеното обжалваното решение № КПК-13/27.02.2020г. на директора на
Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен институт, с което е
потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00704498 от 16.01.2020г., издадено от
ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ, с което е
разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение, поради парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 10.01.2018г.–11.07.2019г. в размер
на 9389.88 лв. ще се отмени като незаконосъобразно в условията на чл. 146, т. 3
от АПК. Доколкото производството по делото е
започнало по инициатива на органа, то делото не следва да се изпраща на органа
за ново произнасяне.
Жалбоподателят има
право на разноски, но такива не са поискани и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.
118, ал. 2 КСО във връзка с чл.
172, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.М.К. Решение № КПК-13/27.02.2020г. на директора на Териториално
поделение–Перник на Националния осигурителен институт, с което е
потвърдено разпореждане №
РВ-3-13-00704498 от 16.01.2020г., издадено от ръководител по контрола на
разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ, с което е разпоредено жалбоподателят да
възстанови добросъвестно получено парично обезщетение, поради парично
обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 10.01.2018г.–11.07.2019г. в размер на 9389.88 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/п/